КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 22 януари 2013 година ВАРНА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – първи състав, в закрито заседание, проведено на 21 януари 2013 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
СВЕТЛА ПЕНЕВА

като изслуша докладваното от съдия Светла Пенева частно въззивно дело № 3706 по описа за 2012 година на гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Нур тур” ЕООД /в открито производство по несъстоятелност/ чрез синдика Л.Б. срещу определение № 560 от 12.12.2012 г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията – Варна - Агенция по вписванията по заявление вх.№ 27078 от 12.12.2012 г. от Л.Б. в качеството си на синдик на „Нур тур” ЕООД, с което е отказано заличаване на възбрани, вписани, както следва: акт № 226, том ІV, рег.№ 6168 от 15.04.2010 г., по отношение на ¼ идеална част от дворно място в град Варна – бул. Владислав № 190-Б с площ от 668 кв.м, представляващ УПИ 786 и едноетажна сграда – търговски обект с площ от 73,90 кв.м, ведно с правото на строеж за изграждането му, находящ се в парцел ІІІ, град Варна, ж.к. Владислав Варненчик 2; акт № 208, том VІІ, рег.№ 17324 от 02.09.2009 г.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на отказа. Жалбоподателят навежда доводи, че с решение от 18.11.2010 г. на Варненски окръжен съд, постановено по т.д. № 426/2010 г., по отношение на „Нур тур” ЕООД е открито производство по несъстоятелност, а с определение № 3809 от 09.12.2010 г., постановено по същото дело, Б. е назначен за постоянен синдик на дружеството. По реда на член 718 от ТЗ собствените на длъжника имоти са били предмет на разпореждане по договори за продажба, обективирани в нотариален акт /НА/ № 173, том 70, рег.№ 26391 от 10.12.2012 г., и НА № 11, том 66, рег.№ 24731 от 21.11.2012 г. на АВ – Варна, поради което и съгласно хипотезата на член 717л от ТЗ е настъпила правната последица на член 175, алинея 1 от ЗЗД. С оглед на изложеното счита, че посоченото от съдията по вписванията, че не са представени актове на съответните длъжностни лица, наложили възбраните, с които да се изисква тяхното вдигане, е неправилно приложение на закона. Излага, че производството по несъстоятелност е универсално принудително изпълнение върху имуществото на длъжника и същото има предимство пред индивидуалното принудително изпълнение върху имуществото на длъжника по ГПК. Придобивното основание по член 718 от ТЗ във връзка с член 717л, алинея 4 от ТЗ има последиците на публична продан по смисъла на ГПК. Член 175, алинея 1 от ЗЗД предвижда погасяване на ипотеките върху имот, продаден на публична продан, и това погасяване настъпва по силата на закона. По аналогия на ипотеките се заличават и допуснатите възбрани.
Поради това и моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалвания отказ и да се укаже на съдията по вписванията да разпореди заличаването на вписаните тежести.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Производството пред Агенцията по вписванията е образувано по молба от Л.М.Б. в качеството му на синдик на „Нур тур” ЕООД /в несъстоятелност/, с която се иска заличаване на наложените възбрани върху подробно описани имоти поради извършена продажба на недвижимите имоти.
За да откаже вписването, съдията по вписванията е приел, че имотите са били предмет на разпореждане по договори за продажба, извършени по реда на член 718, алинея 1 от ТЗ, като е настъпила правната последица на член 175, алинея 1 от ЗЗД, но вписването на възбраните не се заличава по право. Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите или Правилника за вписванията /ПВ/. Съгласно уредбата на член 31 от ПВ вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната. Едностранният характер на охранителното производство изисква молителят да представи всички доказателства, установяващи допустимостта и основателността на искането си, поради което в тази връзка задължение на молителя е да представи пред съдията по вписванията акт от съответните длъжностни лица, с който се вдига наложената обезпечителна мярка, какъвто няма представен. Също така е прието, че липсват доказателства за внасяне на дължимата държавна такса за заличаване.
Правното значение на института на вписването се изразява в това да се даде гласност на актовете, свързани с промяна на принадлежността на правото на собственост и на другите вещни права, както и когато се учредяват или признават такива права или тежести върху недвижими имоти, като се дава възможност на всяко трето лице да узнае какво е вещноправното положение на конкретен недвижим имот. Чрез вписването се осигурява и защита на лицата, придобили права върху недвижим имот с оглед противопоставимостта на вписаните актове спрямо невписаните такива или вписани след тях.
Неправилен е изводът на съдията по вписванията, че не са спазени изискванията на член 31 от ПВ. Придобивното основание по член 718 от ТЗ във връзка с член 717л, алинея 4 от ТЗ по силата на последната разпоредба има последиците на публична продан по смисъла на ГПК. В процесния случай, с извършване на продажбата от синдика вписаните възбрани са погасени ex lege по аналогия от член 175, алинея 1 от ЗЗД. Член 175, алинея 1 от ЗЗД предвижда погасяване на ипотеките върху имот, продаден на публична продан, като това погасяване настъпва по силата на закона. В този смисъл са и разпоредбите на член 496, алинея 2, изречение първо от ГПК - от деня на продажбата купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Синдикът е легитимирано лице да иска заличаване на възбраните съобразно правомощията му по член 658 от ТЗ.
Неоснователен е и другият довод за отказа – че не е внесена дължимата държавна такса. Съобразно нормата на член 620, алинея 6 от ТЗ не се събира държавна такса при вписване в търговския регистър на обстоятелства по несъстоятелността въз основа на актове на съда, както и при вписване и заличаване на възбрана по член 630, алинея 1, точка 4 и на обща възбрана.
При постановяване на отказа е било необходимо съдията по вписванията да съобрази всички обстоятелства в тяхната съвкупност, което не е сторил, поради което и отказът му се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Воден от горното, настоящият състав на въззивния съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 560 от 12.12.2012 г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията – Варна - Агенция по вписванията по заявление вх.№ 27078 от 12.12.2012 г. от Л.Б. в качеството си на синдик на „Нур тур” ЕООД, с което е отказано заличаване на възбрани, вписани, както следва: акт № 226, том ІV, рег.№ 6168 от 15.04.2010 г. по отношение на ¼ идеална част от дворно място в град Варна – бул. Владислав № 190-Б с площ от 668 кв.м, представляващ УПИ 786 и едноетажна сграда – търговски обект с площ от 73,90 кв.м, ведно с правото на строеж за изграждането му, находящ се в парцел ІІІ, град Варна, ж.к. Владислав Варненчик 2; акт № 208, том VІІ, рег.№ 17324 от 02.09.2009 г.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията в към Служба по вписванията – Варна - Агенция по вписванията, като му УКАЗВА да разпореди заличаване на възбрани, вписани, както следва: акт № 226, том ІV, рег.№ 6168 от 15.04.2010 г. по отношение на ¼ идеална част от дворно място в град Варна – бул. Владислав № 190-Б с площ от 668 кв.м, представляващ УПИ 786 и едноетажна сграда – търговски обект с площ от 73,90 кв.м, ведно с правото на строеж за изграждането му, находящ се в парцел ІІІ, град Варна, ж.к. Владислав Варненчик 2; акт № 208, том VІІ, рег.№ 17324 от 02.09.2009 г.