КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №


Варненският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на 24.02.2014 г., в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Петкова ч. гр.д. № 303/14г. по описа на ВОС, намира следното:

Производството е образувано по постъпила частна жалба от Е.Д.Г. ЕГН ********** ***, срещу определение за постановен отказ №16 от 29.01.2014г., постановено от съдия по вписванията при РС Провадия, с което е отказано вписване на нотариално заверено съгласие за вписване на ипотека на осн. чл.181 ЗЗД, поискано с молба вх.№1458/29.01.2013г. В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като не е предвидено в ПВ подаденото заверено съгласие за вписване на ипотека по реда на чл.181 ЗЗД да отговаря на нормата на чл.6 ал.3 ПВ, а е изрично предвидено, че описанието следва да съдържа изискванията по чл.6 ал.1 б. “в” ПВ. Досежно другото посочено основание за отказ- непредставяне на декларация по чл.264 ДОПК, се сочи, че не е основание за отказ за вписване, а освен това е представена декларация, установяваща липса на задължения. Моли се за отмяна на отказа и постановяване на вписването.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е и допустима, а по същество- основателна, поради следното:

С молба от 29.01.2014г. Е.Г. е представила заявление-съгласие с нотариална заверка на подписа от 25.11.2013г. за вписване на ипотека на основание чл.181 ЗЗД върху собствения на молителката имот, представляващ етаж от вилна сграда в гр. Варна м-ст “Евксеноград” ул. “Първа” №109, със застроена площ от 101,95 кв.м., състоящ се от стълбищна клетка, антре, хол-кухня, две спални, баня-тоалет, балкон, мансарден етаж с площ от 47,37 кв.м., състоящ се от стълбищна клетка, антре, кухня, спалня и баня-тоалет, и избен етаж с полезна площ от 21,12 кв.м., състоящ се от изба №43, както и за общо ползване стълбище №41 и котелно №42 заедно с 25,0369 % ид.ч. от общите части на сградата. Със заявлението е представена декларация по чл.264 ДОПК, подписана от молителката и датирана от 16.12.2013г. Удостоверение за данъчна оценка на имота от 02.01.2014г., заплатена държавна такса от 10.00 лв. в полза на СВ, схема на имота и два броя определения по ч. гр.д. №3316/13г. по описа на ВОС и решение №4495/20.12.2010г. по гр.д. №2108/1995г. по описа на ВРС, както и скица на вещото лице, неразделна част от решението. С определение от същата дата 29.01.2014г. съдията по вписванията е отказал да впише ипотеката върху посочения имот като е мотивирал отказа с факта, че описанието на имота не съответства на нормата на чл.6 ал.3 ПВ, както и че представената декларация не е от календарната година и не може да се установи липсата на други задължения на молителката. Определението е неправилно.
Видно от представените съдебни актове, вписването на ипотеката е определено като имотна гаранция по реда на чл.181 ДОПК в размер на 2 783,00 лв. като обезпечаване на вредите, които биха били причинени вследствие на отхвърляне на предявените срещу Валентин Гаговски и Галя Г. искове, по които е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху собствен на ответниците имот. Изрично ВОС е указал, че обезпечителна заповед за наложената възбрана ще бъде издадена след като бъдат представени доказателства за вписана ипотека по реда на чл.181 ЗЗД. Видно от приложеното решение №4495/20.12.2010г. по гр.д. №2108/1995г. по описа на ВРС, Г. е собственик на имота, ипотекирането на който е поискала. Съобразно нормата на чл.181 ЗЗД ипотеката се учредява чрез представяне на нотариално заверено съгласие на собственика за вписването й. Такова е представено при подаване на молбата пред съдията по вписванията. ПВ в нормата на чл. 27. изрично предвижда, че ипотека върху недвижим имот за обезпечение пред съд по чл. 181, ал. 2 от ЗЗД се вписва, като се представи нотариално заверено съгласие на собственика на имота с препис от него като съгласието трябва да съдържа: данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а", на собственика, който учредява ипотеката; службата по вписванията, в която ще се извърши вписването; описание съгласно чл. 6, ал. 1, буква "в" на недвижимите имоти, които се ипотекират; сумата, за която се дава ипотеката; данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а", на лицето, за което се дава обезпечението; подпис на молителя. Цитираният текст е разположен в гл. V на ПВ, касаеща вписването на възбрани и други обезпечения, поради което и следва да се направи извода, че по отношение на този вид вписване на ипотека по реда на чл.181 ЗЗД имат приложение специални разпоредби. Тези разпоредби не са общите такива, предвидени в текста на чл.6 ПВ, който касае вписването на актове за недвижими имоти. И горното е обяснимо, тъй като различните изисквания са обусловени от характера на производството, по което е издаден акта, който подлежи на вписване, а не от вида на имота. Цялото устройство на правилника е доказателство, че определящо при вписването е именно характера на производството, което го налага. Така различните глави определят правила при вписването на искови молби и решения по тях /независимо, че същите касаят недвижими имоти/, вписване на ипотеки и залози по ЗОЗ, вписване на възбрани и други обезпечения. Затова и приложение при вписването на ипотеки по реда на чл.181 ЗЗД следва да отговаря на предвидените особени правила в нормата на чл.27 ПВ. В цитирания текст изрично е предвидено, че описанието на имота следва да отговаря на чл.6 ал.1 б.”в” ДОПК, т.е. с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Тези характеристики са описани в подадена молба, както и в нотариално завереното съгласие от собственика. Ето защо и съставът приема, че не са били налице основания за изискване на друго описание на имота и индивидуализирането по реда на ал.3 от чл.6 на ПВ, тъй като такова изискване за вписване на обезпечението няма. Затова и съдията по вписванията не е имал основание да откаже вписването поради липса на индивидуализация по ал.3 на чл.6 ПВ.
Същото важи и за посоченото основание- липса на декларация по чл.264 ДОПК. Такава е представена с молбата. Вярно е, че декларацията е датирана от 15.12.2013г., т.е. предходната календарна година, но следва да се отбележи, че твърде кратък е срокът между декларацията и подадената молба за вписване, поради което и може да се направи извод за липса на промяна в обстоятелствата. Наред с това следва да се отбележи, че в представеното актуално удостоверение за данъчна оценка изрично е посочено, че няма непогасени данъчни задължения. Следва да се отбележи от друга страна, че извършено в нарушение на чл.264 ал.4 ДОПК вписване е непротивопоставимо на държавата и общините, поради което и на още едно основание липсата на декларация за промяна в обстоятелствата в рамките на изтеклия един месец от изготвяне на предходната декларация до подаване на молбата за вписване, не е основание за отказ. А и следва да се отбележи, че с частната жалба е представена и декларация за 2014г., която удостоверява липсата на задължения.
Затова и доколкото представеното едностранно нотариално заверено волеизявление за учредяване на ипотека е подлежащ на вписване акт, съставен е в предвидената форма и съдържа всички предвидени реквизити, то и същият подлежи на вписване. Атакуваното определение, с което вписване е отказано, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение за постановен отказ №16 от 29.01.2014г., постановено от съдия по вписванията при РС Провадия, с което е отказано вписване на нотариално заверено съгласие на Е.Д.Г. за вписване на ипотека на осн. чл.181 ЗЗД, поискано с молба вх.№1458/29.01.2013г.,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ в нотариалните книги, водени към СВп гр. Варна, ИПОТЕКА на основание чл.181 ЗЗД върху собствения на Е.Д.Г. ЕГН ********** ***, имот, представляващ етаж от вилна сграда в гр. Варна м-ст “Евксеноград” ул. “Първа” №109, със застроена площ от 101,95 кв.м., състоящ се от стълбищна клетка, антре, хол-кухня, две спални, баня-тоалет, балкон, мансарден етаж с площ от 47,37 кв.м., състоящ се от стълбищна клетка, антре, кухня, спалня и баня-тоалет, и избен етаж с полезна площ от 21,12 кв.м., състоящ се от изба №43, както и за общо ползване стълбище №41 и котелно №42 заедно с 25,0369 % ид.ч. от общите части на сградата, до размера на определената гаранция от 2 783 лв., на основание чл.27 ПВ и въз основа на представеното с молба вх.№ 1458 от 29.01.2014г., подадена от Е.Д.Г., заявление-съгласие с нотариална заверка на подписа от 25.11.2013г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.