КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

Град Варна, 06 октомври 2014 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, „Гражданско отделение”, първи състав, в закрито съдебно заседание проведено на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

МЛ.С.БОРИСЛАВА БОРИСОВА



СЕКРЕТАР: ГАЛИНА СЛАВОВА

като разгледа докладваното от съдия Красимир Василев, в.ч.гр.д. № 2360 по описа за 2014 год. на ВОС, намира следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по частна жалба на нотариус Жельо Костов рег.№ 149 против Определение № 20816 от 18.09.2014 година, с което е отказано вписването на Анекс към договор за наем от 18.09.2014 година на осн.чл.6 ал.3 от ПВ.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно и че Съдията по вписванията неправилно е тълкувал и приложил закона.Излага се, че са налице два предходни Анекса, които са били вписани.По същество искането е атакуваното определение да бъде отменено и ВОС да разпореди вписването на Анекса.

За да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:
От материалите по делото се установява, че между търговците – „Авангард 5008 – Иван Иванов” ЕТ и „Евро 07”АД е бил сключен договор за наем от 24.09.2007 година, които е бил вписан в Службата по вписванията на 27.09.2007 година.Били са вписани също така и два последващи Анекса – от 27.09.2012 година и 26.09.2013 година, като с тях е бил удължен срока на основния наемен договор.
От представения по делото нов Анекс от 18.09.2014 година е видно, че страните по него са се договорили да удължат срока на действие с три години, считано от 01.10.2014 година.Този Анекс обаче е срещнал съпротивата на Съдията по вписванията , които за да мотивира отказът си е пояснил, че липсва индивидуализация на имота.
Становището на съда е следното:
В производството по вписване съдията по вписванията следва да извърши проверка единствено за това: подлежи ли на вписване актът съгласно чл. 4 от ПВ и специалните норми и сключен ли е в съответната, предвидена в закона, форма. Изложеното дава основание да се приеме, че когато се представи акт за вписване, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1.Ако актът не подлежи на вписване, 2.Ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията (официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите) 3.Ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4.Ако не е внесена необходимата държавна такса за вписване.
В конкретния случай, за да постанови отказ от вписване, Съдията по вписванията е приел, че разгледан от външна страна, договорът е за наем на недвижим имот, извършен е в писмена форма с нотариално заверени подписи, а освен това, е сключен за повече от една година ( чл. 4, б. "е" от Правилника за вписванията). Разгледан по съдържанието си, Анексът се явявал "общ" договор между страните по него и като е приел, че липсва индивидуализация е постановил отказ.
Настоящата инстанция намира, че така постановеният отказ е незаконосъобразен.
Представеният и заявен за вписване е АНЕКС КЪМ ДОГОВОР ЗА НАЕМ ОТ 24.09.2007 ГОДИНА, ВПИСАН В СЛУЖБАТА ПО ВПИСВАНИЯ КЪМ АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА под № 158,т.ХVІ от 2007 година.Този Анекс, които насочва към основния Договор касае само и единствено срока му, и наемната цена, актуализирана съобразно настъпилите инфлационни процеси.Вярно е, че в спорния Анекс самия имот не е бил индивидуализиран, но е вярно също така, че самия той насочва към основния Договор, сключен между страните и вписан в Службата по вписванията под № 158, том.ХVІ от 2007 година, в които съществува пълна индивидуализация на имота, и горното обстоятелство може бързо и лесно да бъде проверено.В случая не се открива нова партида на имота, а вписването е подлежащо и предвид факта, че са били вписани също така и предходните два Анекса, които по същество представляват идентични със спорния.Това дава основание на съда да приеме, че съдията по вписванията е тълкувал превратно и вероятно формално разпоредбата на чл.6 ал.1 б.”В” от ПВ.Това е така, защото основния договор съдържа всички изискуеми клаузи, годни да предизвикат неговото вписване, а в конкретния случай се касае за Анекс, т.е. за промяна само на две от клаузите на вече вписания (съществуващ и вписан) Договор.
Следва да се отбележи и друго: в производството по вписване съдията по вписванията следва да извърши единствено преценката, посочена по-горе, но не би могъл да определя действителността на акта, който е заявен за вписване. Този въпрос би бил съществен в едно евентуално исково производство, но не и в нотариалното производство, което е охранително по своя характер.
Ето защо, отказът на Съдията по вписванията при Служба по вписванията – град Варна следва да бъде отменен като незаконосъобразен и вместо това, в съответствие с правомощията на въззивния съд по чл. 217, ал. 2 от ГПК, да бъде разпоредено неговото вписване.
Водим от горното и на осн. чл. 217, ал. 2, във вр. с чл. 473 от ГПК, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 20 816 от 18.09.2014 година на Съдия по вписванията към Служба по вписванията - гр.Варна, с което е отказано вписване на Анекс № 5 от 18.09.2013 година към Договор за отдаване под наем от 24.09.2007 година, вписан в Службата по вписвания към Агенция по вписванията град Варна, под № 158, т.ХVІ от 2007 година, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

Да се впише Анекс № 5 от 18.09.2013 година към Договор за отдаване под наем от 24.09.2007 година, вписан в Службата по вписвания към Агенция по вписванията град Варна, под № 158, т.ХVІ от 2007 година, сключен между „Авангард – 5008-Иван Иванов”, ЕИК 020950202 и „Евро 07” АД, ЕИК 130433439.

Определението не подлежи на обжалване.