КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 23 Фев 2020, 14:15

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Непосочването на цена, респ. удостоверен материален интерес
Ново мнениеПубликувано на: 19 Мар 2015, 10:15 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


17.02.2015 г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на 17.02.2015 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
ТЕОДОРА ШИШКОВА мл.с.

като разгледа докладваното от съдия Т.Вълчева ч.гр.дело № 487 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на ЗП СТАНИСЛАВ СТОЙЧЕВ СТОЯНОВ, ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.Орфей № 1, вх.Б, ап.3 срещу определение от 27.01.2015 г. на Съдия по вписванията при Районен съд - Варна, с което е постановен отказ № 45/27.01.2015 г. Жалбоподателят счита, че определението е нищожно, а в условията на евентуалност неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Излага, че производството по вписване има оповестително действие и правомощията на съдията по вписванията се ограничават само до проверка от формална страна дали са спазени изискванията на Правилника за вписванията. Посочва, че са спазени изискванията на чл.6, б.”г” от ПВ – цена на имота или на правото, съответно е удостоверен материалния интерес, доколкото в съответствие с разпоредбата на чл.9 от ЗЗД страните по договора свободно са уговорили начина на изчисляване на дължимата годишна арендна вноска. На следващо място се сочи, че съдията по вписванията е обвързан с удостоверения от нотариуса материален интерес, определен в конкретния случай на минимум предвид обстоятелството, че към момента на нотариалното удостоверяване не може да се определи с точност размер на арендното плащане, респ. материалния интерес. Твърди се, че компетентността на съдията по вписванията се ограничава до съобразяване разпоредбата на чл.4 и чл.6 от ПВ, а така също дали е внесена дължимата държавна такса за вписването. Твърди, че не следва да се прилага по аналогия чл.96, ал.2, т.2, вр. пар.2 от ЗННД. По изложените съображения моли обжалвания отказ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, и да бъде разпоредено вписването.
За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна, поради което е и процесуално допустима.
По твърденията за нищожност на атакуваното определение:
По силата на препращащата норма на чл.278, ал.4 от ГПК, на основание чл.269 от ГПК, въззивният съд извършва служебна проверка за валидността на определението. С оглед тези си правомощия и като извърши преценка на атакуваният акт, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение, в което е обективиран отказа на съдията по вписванията е валидно. Същото съдържа реквизитите, посочени в нормата на чл.254 от ГПК, а именно - подписано е от съдия по вписванията при РС – Варна, съдържа данни относно датата и мястото на постановяването му, посочени са мотиви, респ. молбата, по която е постановено определението, посочено е подлежи ли на обжалване акта, пред кой съд и в какъв срок, съдържа подписа на съдията по вписванията.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВОС намира, че определение № 45/27.01.2015 год., том I, вх.рег. № 1569 е валидно, поради което и следва да се произнесе по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна поради следното:
Със заявление вх.рег. № 1569/27.01.2015 год. ЗП Станислав Стойчев Стоянов е поискал вписване на Договор за аренда на земеделска земя, сключен между заявителя като арендатор и Костадин Радев Енев като арендодател, с предмет земеделска земя, а именно имот № 019066 по плана за земеразделяне на землището на с.Новаково, Община Аксаково, представляваща нива с площ от 3.665 дка, при граници – 019067.019027.019065.019029, и срок на действие 10 стопански години. Договора за аренда е с нотариална заверка на подписите с рег. № 455/15.01.2015 год. на нотариус Юл.Димитров, с район на действие Районен съд – Добрич. Заявлението е подадено чрез пълномощник, за което е представено пълномощно с рег. № 9052/14.08.2012 год. на нотариус Юл.Димитров с район на действие РС – Добрич.
Постановен е отказ за вписване, обективиран в определение № 45/27.01.2015 год., том I, вх.рег. № 1569, връчен редовно на пълномощника на заявителя.
За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията е изложил в определението съображения, че в представения за вписване договор за аренда на земеделска земя не е посочена цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес, което възпрепятства определяне на таксата, която следва да бъде заплатена за вписване на съответния договор за аренда.
Видно от раздел V от процесния договор /арендно плащане/, че е уговорено между страните, че арендното плащане се определя в размер на 30 % от получената продукция на декар по масиви и парцели, пропорционално на засетите площи с основни култури. Арендното плащане е определено като стойностно изражение или в натура.
Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, след което се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. При вписването се представя скица на арендувания обект на договора, издадена или заверена от общинската служба по земеделие.
С Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ВКС е преодоляна противоречивата практика на съдилищата относно правомощията на съдията по вписванията по смисъла на чл.32а от ПВ. Прието е, че предвид охранителния характер на производството по вписването и неговата едностранност, в него не могат да се решават правни спорове. Предметния обхват се свежда до това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, а именно дали подлежи на вписване, съставен ли е съгласно изискванията по форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.
В конкретния случай договора за аренда на земеделска земя е измежду подлежащите на вписване актове /чл.4 от ПВ/, поради което следва да се прецени дали са налице предпоставките за вписването му и особените изисквания на закона.
Видно от договора, че не е посочена цена на имота или на правото, съответно удостоверен материален интерес /чл.6, б.”г” от ПВ/. Съобразявайки разпоредбата на чл.2, ал.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, при вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0.1 на сто, но не по-малко от 10 лв., а когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. В конкретния случай независимо от това, че жалбоподателя се позовава на удостоверен от нотариуса материален интерес, видно от договора, че нотариуса е удостоверил само подписите на страните върху документа. Липсват доказателства със заявление вх. № 1569/27.01.2015 год. да е представено удостоверение за данъчна оценка на описаната в договора земеделска земя /по приложение № 2 от ЗМДТ/. Такова не е приложено и към частната жалба.
Настоящият състав на ВОС намира, че е допустимо в рамките на договорната свобода страните да уговорят способ за определяне размера на парично задължение по цитирания договор за аренда, като няма пречка към момента на сключване на договора паричното задължение да не е определено или да е посочено поне в минимален размер. Това само по себе си не е основание за отказ за вписване на договора поради липса на изискуемо съдържане по чл.6 от ПВ, но в конкретния случай материалният интерес от нотариуса е следвало да бъде изчислен в размер на 30 на сто от таксата по чл.8 от Тарифата, но не по-малко от 30 лв., доколкото се касае за сделка с периодични плащания и с предмет парично вземане, на основание чл.97, ал.1, т.7 от ЗННД в размер на общата сума на плащанията за целия срок на договора - 10 год. В съответствие с разпоредбата, съдът не би могъл да приеме, че дължимата такса за вписване на договор за аренда за срок от 10 год. е в размер на 10 лв., каквато сума е заплатил жалбоподателя.
Непосочването на цена, респ. удостоверен материален интерес представлява пречка за съдията по вписванията да определи таксата, която се следва за вписване на договора. Обстоятелството, че жалбоподателят е внесъл държавна такса в размер на 10 лв., какъвто е минималният размер не променят извода на съда за гореизложеното.
С оглед горното, съставът при ВОС намира за правилен и законосъобразен отказът на съдията по вписванията да извърши вписване на посочения договор за аренда.
По тези съображения ВОС намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 45/27.01.2015 г. на съдия по вписванията при ВРС, с което е отказано вписване на договор за аренда на земеделски земи от 15.01.2015 год. по заявление вх.рег. № 1569/27.01.2015 г. по описа на АВ, СВ - Варна, подадено от ЗП Станислав Стойчев Стоянов, ЕГН **********, БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.Орфей № 1, вх.Б, ап.3, чрез пълномощника му Стефан Димитров Христов.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Непосочването на цена, респ. удостоверен материален интерес
Ново мнениеПубликувано на: 31 Мар 2015, 08:24 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 349
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 30 март 2015 година ВАРНА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – първи състав, в закрито заседание, проведено на 25 март 2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Светла Пенева частно въззивно дело № 896 по описа за 2015 година на гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба на нотариус Александър Александров срещу определение за отказ № 99 от 11.03.2015 г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията – Варна - Агенция по вписванията по заявление вх.№ 5053 от 11.03.2015 г. от нотариуса, с което е отказано вписване на анекс към договора за аренда, с който е прекратен договора.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на отказа. Жалбоподателят навежда доводи, че анексът, с който се прекратява договор за аренда няма материален интерес, респективно не може да бъде изчислена държавна такса по член 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Моли се за отмяна на така постановения отказ и да бъде задължен съдията по вписванията да извърши вписването.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Производството пред Агенцията по вписванията е образувано по молба от нотариус Александър Александров, с която се иска вписване на анекс към договор за аренда, с който договорът е прекратен.
Няма спор, че съгласно член 27, алинея 2 от Закона за арендата в земеделието прекратяването на договора за аренда на земя се вписва в нотариалните книги.
За да откаже вписването, съдията по вписванията е приел, че липсва удостоверяване от нотариуса на цената, върху която се таксува акта, каквото е изискването на член 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, както и не е налице оценка по реда на приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси /данъчна оценка/, за да бъде определена таксата.
Видно от представения към молбата анекс към договор е, че нотариусът не е посочил цена, върху която е таксувал документа. В този случай съобразно разпоредбата на член 2 от ТДТСАВ, ако цената, по която се таксува актът не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към ЗМДТ, тоест трябва да е представено удостоверение за данъчна оценка, каквото също не е представено.
Ирелевантни са изложените съображения, че таксата за вписване прекратяването на договора следва да бъде същата, каквато е била внесена за вписването на самия договор, доколкото Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията не определя таксите по този начин. Неоснователен е и доводът, че при прекратяване на договора не е налице разместване на материални блага, респективно се дължи внесената такса от 10 лева.

При така установеното постановеният отказ се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Воден от горното, настоящият състав на въззивния съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 99 от 11.03.2015 г. на съдия по вписванията към Служба по вписванията – Варна - Агенция по вписванията по заявление вх.№ 5053 от 11.03.2015 г. от Нотариус Александар Александров, с което е отказано вписването на анекс към договор за аренда, с който се прекратява договор № 264 , том VІІ, дело № 2439/2012 г., сключен на 19.06.2012 г. между „Габъра” ООД – село Солник, Варненска област, представлявано от Костадин Янчев Калчев, и Любен Йорданов Русев относно имот № 056006, находящ се в землището на село Солник.

Определението не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов