КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 31 Мар 2020, 04:31

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Особен залог без ДО!
Ново мнениеПубликувано на: 13 Фев 2017, 14:00 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 352
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./…………….2017г.
гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
Мл.с. НЕДЕЛИНА МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова
частно гражданско дело № 96 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577 от ГПК вр. чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВ/.
Образувано е по частната жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София, район „Изгрев“, бул. „Др. Цанков“, № 10, ЕИК 831094393, представлявана от Димитър Костов и Васил Христов, чрез зам.управителя на клон Варна и юк М.К., против отказ на съдията по вписванията при Служба по вписвания – гр.Варна от 27.12.2016г., т. II, № 145, вх. рег. № 34410, постановен по молба за вписване по реда на чл. 22а от ПВ на особен залог на търговско предприятие на „Мак“ ООД, ЕИК 103248482 вх. рег. № 34410/27.12.2016г.
За да постанови отказ, съдията по вписванията е посочил, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 264 от ДОПК, представляващата „Мак“ ООД-залогодател по договора за особен залог Снежана Димитрова Иванова е представила декларация, че дружеството няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за мита, данъци и задължителни осигурителни вноски, но не е представено удостоверение да данъчна оценка, с която се удостоверява наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота. Дружеството-жалбоподател счита обжалвания отказ за неправилно и незаконосъобразно постановен, в противоречие на материалния и процесуалния закон, като излага следните свои съображения:
На първо място жалбоподателят смята, че вписването на особен залог се отличава от сродните вписвания на актове, с които се учредяват тежести върху недвижим имот, по особения си обект на обезпечението-права, задължения и фактически отношения, които могат да включват, но могат и да не включват права върху недвижими имоти. Самият ефект на особения залог като търговско обезпечение спрямо третите лица се проявява чрез сключване на договора и отбелязването му в ТР-чл. 21 от ЗОЗ. Със сключването на договора за залог с нотариална заверка на подписите рег. № 1296/18.02.2015г. на нотариус Кр.Кангалова, акт № 169, т. I, рег. № 1296/18.02.2015г. е учреден залога върху търговското предприятие на „Мак“ ООД, като съвкупност от права задължения и фактически отношения. Вписан е в ТР по партидата на „Мак“ ООД под № 001 на 24.02.2015г. с рег. № 20150224145617 и вписан в ЦРОС под № 2015030600083. Искането за вписване в Сл. по вписванията на удостоверение изх. № 20161209114007 е съпроводено от преписи от документите, послужили за вписване на договора в ТР, сред които е и декларацията по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, подписана от управителя към датата на учредяване на залога на 18.02.2015г.-първичното контитутивно вписване в ТР и др. Съдията по вписванията обаче неправилно е приел, че нормата на чл. 264 от ДОПК е относима към охранителното вписване по реда на чл. 22а от ПВ на удостоверението от ТЗ. Текстът на чл. 264, ал. 1 от ДОПК се прилага в случаите на прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти и законодателят е предвидил извършването на проверка към момента на възникване на транслативния ефект или учредяване на обезпечителната сделка. В случая вписването в Сл. по вписванията не представлява учредяване на особен залог върху търговските предприятие, а само разгласява вече учредения такъв с вписването в ТР. Поставя се въпросът попада ли изобщо вписването по реда на чл. 22а от ПВ на удостоверението за вписване на залог на търговско предприятие в ТЗ в кръга сделки, изрично посочени в чл. 264, ал. 1 от ДОПК, респективно следва ли съдията по вписванията да изисква документи, удостоверяващи липсата на публични задължения. Дава отговор, позовавайки се на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗОЗ. Вписването в съответните регистри е вторично такова и има само декларативен характер. Не следва разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК и придаване конститутивно действие вписването в имотния регистър /ИР/. Проверката на съдията по вписванията следва да обхваща единствено установяване дали в търговското предприятие се намират недвижими имоти. Не вписването в ИР завършва фактическия състав на охранителното производство, а го разгласява. На следващо място жалбоподателят се позовава на особения характер на особения залог на търговското предприятие-съвкупност от права, задължения и фактически отношения, който го изключва от изброените в чл. 264, ал. 1 от ГПК сделки. Изследването за „непогасени данъчни задължения за имота“ според жалбоподателя не се отнася до специфичните случаи на съвкупности-търговски предприятия, продажба на наследство и др., в които имотът не е задължително да се описва, за разлика от всички останали случаи на учредяване или прехвърляне на вещни права, за които се отнася чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Освен това съдията по вписванията, постановявайки отказа си на осн. чл. 32а от ПВ е излязъл извън правомощията си в рамките на извършваната от него задължителна проверка дали е платен местен данък, още повече, че е представена декларация по чл. 264 от ДОПК. Проверката по този документ е извършена от регистратора в ТР, т.е. спазено е изискването на чл. 265 от ДОПК. Разпоредбата на чл.- 264, ал. 1, предл. 2 от ДОПК допълва разпоредбата на чл. 50 от ЗМДТ. Съдиите по вписванията не са сред лицата посочени в последната правна норма. Освен това заявител за вписването е „ПИБ“ АД-заложният кредитор. В ТР е вписано пристъпване към изпълнение по залога от страна на кредитора. Наличието или не на задължение към Община Варна би било без значение за привилегиите по ЗОЗ и ЗЗД. При започнало изпълнение по чл. 32 от ЗОЗ и при евентуална продажба на активите на предприятието на „Мак“ ООД , депозитарят при изготвяне на списъците на лицата кредитори по реда на чл. 39 от ЗОЗ би взел под внимание евентуалните задължения към Община Варна и те биха били платени чрез постъпилите при реализиране на принуда средства. Чрез отказа на съдията по вписванията да впише удостоверението от ТЗ препятства правото на заложния кредитор да упражни признатото му по закон право на принуда да се удовлетвори предпочитателно. Моли се да бъде отменен отказа на съдията по вписвания и за това да бъде задължен да впише.
Частната жалба в която се обжалва отказа на съдията по вписванията от 27.12.2016г. е депозирана в срок, след като е съобщен на страната на 03.01.2017г., видно от бележката за това върху регистрирания отказ, изхожда от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и при наличието на правен интерес, поради което следва извода, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
С молба вх. № 34410/27.12.2016г. „ПИБ“ АД е поискала от съдията по вписванията към Сл.по вписванията-Варна да бъде вписано удостоверение № 20161209114007/09.12.2016г. за вписания в ТР залог по партидата на „Мак“ ООД, по реда на чл. 22а от ПВ по отношение на недвижимите имоти-земя и сгради в състава на търговското предприятие на дружеството.
Видно от разпоредбата на чл. 22а от ПВ, вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ се извършва по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е поискано вписване, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. „д“ от ПВ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Когато удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог.
В конкретния казус удостоверението не съдържа описание на имотите, предмет на залога, но е приложен договора с нотариална заверка на подписите от 18.02.2015г. Представена е декларация по чл. 264 от ГПК, подписана от представляващата дружеството. Не е представено обаче удостоверение за данъчна оценка.
Като не било изпълнено това изискване, съдията по вписванията е могъл да постанови отказ за вписване. В случая съдията по вписванията е постановил законосъобразен отказ.
Неоснователни са всички наведени оплаквания на „ПИБ“ АД.
Съгласно нормата на чл. 264, ал. 1 от ГПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
Видно, цитираната разпоредба според която е необходимо не само представянето на декларация, а и удостоверение за данъчна оценка, която да удостоверява наличието или липсата на данъчни задължения върху имота, съгласно второто изречение се отнася и при допускане вписването на особен залог. Въвеждайки тези изисквания, законодателят не прави никакво разграничение между подлежащите на вписване актове при прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти и другите изброени и особения залог, не следва да се прави и от съдията по вписванията, а и от съда. Вярно, че особеният залог има своите особености, че подлежи на вписване в ТР, евентуално в ИР и вписването в ИР има оповестително действие и актовете се подреждат в отделна книга. Вярно е също така, че има специфики, които го отличават от всички други сделки, но най-сетне присъства сред тези, изброени изчерпателно в чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Не може да се направи извода, че не се отнася правилото на чл. 264, ал. 1 от ДОПК по отношение на особения залог, изхождайки от това, че в търговското предприятие може да има, а може и да няма недвижим имот. Просто на вписване в ИР подлежат само онези договори за особен залог от търговски дружества, в търговското предприятие на които има. Има ли недвижим имот следва вписване в ТР и ИР. Няма ли описание на недвижимия имот в договора, няма да го има и в удостоверението от ТР. Няма ли го в договора и в удостоверението, няма да бъде извършено вписване, съгласно разпоредбата на чл. 22а от ПВ. Не е ли изпълнено това изискване, не следва вписване. Така, че настоящият състав не може да се съгласи с казаното по отношение на граматическата форма в изречение второ на чл. 264, ал. 1 от ДОПК и направеният извод от дружеството-жалбоподател за това, че не следва представяне на удостоверение за данъчна оценка. Неоснователно е и оплакването, че постановявайки атакувания отказ съдията по вписванията на осн. чл. 32а от ПВ е излязъл извън правомощията си в рамките на извършената задължителна проверка. Видно от приетото от ОСГТК в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013г. на ВКС по т.д. № 7/2012г., може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл.6 ал.3 ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Видно посочено е най-общо-изискванията на чл. 264 от ДОПК, не само декларация, каквато все пак „ПИБ“ АД е представила, но и удостоверение за данъчна оценка за имота. По тази причина няма да бъде обсъждана повече компетентността на съдията по вписвания, изхождайки и от разпоредбата на чл. 50 от ЗМДТ. Преценката на регистратора в ТР не може да замени проверката на съдията по вписванията в ИР, още повече, че нормата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК му вменява в задължение да допуска вписване само след представяне на посочените писмени доказателства, включително разбира се удостоверение за данъчна оценка. Неоснователно във връзка с току що казаното е и това, че някой друг-депозитарят при изготвяне на списъците на лицата кредитори по реда на чл. 39 от ЗОЗ би взел под внимание евентуалните вземания на Община-Варна и би способствал с поведението си да бъдат платени. Дори и да се приеме, че наличието на задължения за имота не би се отразило на реда на удовлетворяване по ЗОЗ и ЗЗД, то не следва да се престъпва закона, повеляващ установяването на такива задължения с удостоверение за данъчна оценка при вписване на особен залог.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното определение за отказ, последното следва да бъде потвърдено.
Воден от горното , съдът



О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА отказа на съдията по вписванията при Служба по вписвания–гр.Варна № 145, т. II от 27.12.2016г., вх.рег. № 34410, постановен по молбата на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, гр. София, бул. „Др. Цанков“, № 10, представлявана от Димитър Костов Костов и Васил Христов Христов, за вписване по реда на чл. 22а от ПВ на удостоверение № 20161209114007/09.12.2016г. за вписания в ТР особен залог на търговско предприятие на „Мак“ ООД, ЕИК 103248482, вх.рег. № 34410/27.12.2016г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов