КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 17 Яну 2020, 15:15

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Продажба на наследство - данъчна оценка
Ново мнениеПубликувано на: 15 Юни 2018, 10:01 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 343
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№………./…………….2017г.

гр. Варна



ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

Мл.с. МИЛЕНА НИКОЛАВА



като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова

частно гражданско дело № 1070 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:



Производството е по реда на чл. 577 от ГПК вр. чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВ/.

Образувано е по частната жалба на М.В.К. ЕГН ********** ***, против отказ на съдията по вписванията при Служба по вписвания – гр.Варна от 25.04.2018г., т. I, № 91, вх. рег. № 9970, постановен по молба за вписване, съгласно чл. 4, б. „б“ от ПВ на договор за продажба на наследство вх. рег. № 9970/25.04.2018г. Считайки обжалвания отказ за неправилен и незаконосъобразн, постановен при неправилно тълкуване и прилагане нормите на чл. 212 от ЗЗД, чл. 6 и чл. 32а от ПВ, моли да бъде отменен и постановено вписване на договора за продажба на наследство. Поддържа, че този договор не следва да съдържа никакво описание на недвижимите имоти. Въпреки това съдията по вписванията отказал вписване, понеже не са включени оставащите в наследството недвижими имоти и не са представени удостоверения за данъчната им оценка, от значение за определяне дължимата такса за вписване. Тя е представила декларация с данни за недвижимите имоти, с цел обосноваване наличието на акт, подлежащ на вписване, както и от значение преценката за местна компетентност.

За да постанови отказа си, съдията по вписванията е посочил нормата на чл. 264, ал. 1, вр. чл. 265 от ДОПК и чл. 4, б. „б“ от ПВ, вр. чл. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от АВ. Посочено е, че за да се иска вписване на договор за продажба на наследство, следва молителят да удостовери кои са включените в наследството недвижими имоти, за да обоснове вписването на договора за продажба, съгласно законо-чл. 112, б. „б“ от ЗС и чл. 4 б. „б“ от ПВ. От значение е известността на тези имоти, включени в наследството, както и необходимостта от представяне на удостоверение за данъчната им оценка, с оглед определяне на таксата за вписването, съобразно материалния интерес /чл. 97, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от чл. 97 от ЗННД. Освен това съдията по вписванията се е позовал на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, която е императивна: Прехвърляне на наследствени права, включващи недвижими имоти се допуска след като прехвърлителят удостовери, че няма непогасени задължения за тях. Затова съдията п вписванията следи служебно с оглед предвидената в разпоредбата на чл. 265 от ГПК солидарна отговорност с прехвърлителя.

Видно с молбата за вписване е представено удостоверение за наследниците на Стоян Любенов Николов, поч. на 23.01.2018г. и един от наследниците му по закон е продавачът по договора за продажба на наследство от 23.04.2018г. Любен Стоянов Любенов. Последният е представил с молбата за вписване и декларация, че цялото наследство от права и задължения, останало от баща му Стоян Любенов Николов се намира в с. Китка и с. Близнаци, община Аврен, Варненска област. Любен Стоянов Любенов е представил и декларация по чл. 264 от ДОПК, че той лично няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за мита, данъци и задължителни осигурителни вноски, но не са представени удостоверения за данъчна оценка, с която се удостоверява наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имотите и размера на самата данъчна оценка.

Частната жалба в която се обжалва отказа на съдията по вписванията от 25.04.2018г. е депозирана в срок, след като е изпратена по пощата, а пощенското клеймо на плика сочи датата 04.05.2018г., а отказът е бил съобщен на страната, чрез служителя на нотариус В.Петров на 30.04.2018г., видно от бележката за това върху молба вх.рег. № 9970/24.04.2018г., изхожда от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и при наличието на правен интерес, поради което следва извода, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С молба вх. № 9970/25.04.2018г., нотариус Веселин Петров е поискал от съдията по вписванията към Сл.по вписванията-Варна да бъде вписан договор за продажба на наследство рег. № 1829/2018г.

Видно договор за продажба на наследство от 23.04.2018г. е сключен между продавача Любен Стоянов Любенв и купувача М. Ваилева К., по силата на който продавачът продава на купувача цялото си наследство от права и задължения, останали от баща му Стоян Любенов Николов, поч. на 23.01.2018г. за сумата от 1000.00лв. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните Любен Стоянов Любенов и М.В.К., рег. № 1829/25.04.2018г. на нотариус Веселин Петров. Удостоверено е събирането на държавна такса от 30.00лв.

От удостоверение за наследници изх. № АУ015152АС, изд от Община Варна, р-н „Аспарухово“ се установява кои са наследниците по закон на Стоян Любенов Николов, поч. на 23.01.2018г., като един от тях е сина му Любен Стоянов Любенов.

В нарочна декларация Любен Стоянов Любенв, под страх от наказателна отговорност е декларирал, че цялото наследство от права и задължения, останало от баща му Стоян Любенов Николов се намира в с. Китка и с. Близнаци, Община Аврен, Област Варпна. Продавачът е пълнил и декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, че лично той няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

Видно от разпоредбата на чл. чл. 4, б. „б“ от ПВ се вписват договорите, с които се прехвърля наследство-чл. 212 от ЗЗД.

Отказът на съдията по вписванията да впише акт, според приетото в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013г. по ТД № 7/2012г. на ОСГТК може да а бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване (чл. 32а ПВ), като се изхожда от неговото съдържание, може да се основава на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ), за наличието на която се следи служебно, както и на такива, извлечени от формата на акта, изхождайки от наименованието на самия акт, при спазване на правилото, че се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис (чл. 3, ал. 1 ПВ), но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в писмена форма. Може да бъде отказано вписване на акт, който не е подписан, тъй като проверката за наличие на подпис е елемент от проверката на формата на акта. Може да бъде отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл. 6, ал. 1 б. "А" ПВ) и идентификация на имота (чл. 6, ал. 1 б. "В" ПВ). Може да бъде отказано вписване най-сетне и ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, когато се изисква такава и ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В конкретния казус доказателства за качеството на продавача, като наследник са ангажирани с представянето на удостоверение за наследници изх. № АУ015152АС, изд от Община Варна, р-н „Аспарухово“.

Договорът за продажба на наследство е в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на страните, подписан е от тях. Договорът не съдържа идентификация на имотите, но трайно установената практика приема, че не е необходима и, че не следва да бъде постановяван отказ при вписване на договор за продажба на наследство, ако липсва индивидуализация на имотите, според изискването на чл. 6, ал. 1, б. „В“ от ПВ /определение № 451/25.09.2017г. на ВКС по ч.т.д. № 1260/2017г./, ако все пак са посочени. В конкретния случай не са, нито в договора, нито в друг акт, съпътстващ договора, като декларация например. Продавачът е подписал декларация, но там и никъде другаде, след като в договора, чието вписване се иска няма, не се споменава, че наследството съдържа недвижими имоти. Вярно, че в декларацията е декларирал продавача, че цялото наследство се намира в с. Китка и с. Близнаци, Община Аврен, Варненска област, но ако то примерно съдържа само движими вещи, с указаното местонахождение, то договор за продажба на наследство, съдържащ само движими вещи, пак не би подлежал на вписване. Преценката на съдията по вписванията дали изобщо представеният му за вписване акт подлежи на вписване е невъзможна. Това обаче, не е посочено от съдията по вписванията, като основание за отказ. Не само, че не е установил молителят дали в наследството има недвижими имоти и затова иска вписване на договора, а е следвало, не са представени и удостоверения за данъчните им оценки, както също е следвало, според приетото в определение № 594/20.12.2016г. на ВКС по ч.гр.д. № 5142/2016г. и определение № 414/25.10.2010г. на ВКС по ч.гр.д. № 346/2010г. Освен за определяне на местната компетентност на съдията по вписванията, удостоверение за данъчна оценка е нужна за определяне на следващата се такса за вписване и с оглед спазване на задължението по чл. 264 от ДОПК.

Съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани в АВ, за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. Видно, договорът не носи информация за цената по която е таксуван. Би следвало таксата вписване да се определи по данъчната оценка на евентуално съдържащите се в наследството недвижимости. Това изискване не може да бъде изпълнено, поради липсата на удостоверения за данъчна оценка. Дори и да се приеме, че цената е тази, посочена в договора-1000.00лв., по която вероятно нотариус В.Петров е и събрал държавната такса от 30.00лв. и следователно заплатената за вписването държавна такса от 10.00лв. е достатъчна, то удостоверението за данъчната оценка съдържа и удостоверяване за наличието или липсата на данъчни задължения за имота. Да следи дали са налице изискванията на чл. 264 от ДОПК е вменено в задължение на съдията по вписванията със закона. Ясно е посочено: Прехвърлянето на наследствени права, включващи недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Представена е декларация по чл. 264 от ГПК, подписана от продавача. Не е представено обаче удостоверение за данъчна оценка, както беше казано вече по-горе. Видно, цитираната разпоредба според която е необходимо не само представянето на декларация, а и удостоверение за данъчна оценка, която да удостоверява наличието или липсата на данъчни задължения върху имота, съгласно второто изречение се отнася и при допускане вписването на договор за продажба на наследство. Въвеждайки тези изисквания, законодателят не прави никакво разграничение между подлежащите на вписване актове при прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти и другите изброени, сред които и договорът за прехвърляне на наследство, в което има недвижими имоти, не следва да се прави и от съдията по вписванията, а и от съда. Няма доказателства за липсата на данъчни задължения за имотите, предмет на договора, а е трябвало, видно от определение № 414/25.102010г. на ВКС по г.гр.д. № 346/2010г. и определение № 333/07.07.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 668/2017г., постановени в този смисъл .

Като не са били изпълнени тези изисквания, съдията по вписванията е могъл да постанови отказ за вписване. В случая съдията по вписванията е постановил законосъобразен отказ.

Частната жалба е неоснователна.

Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното определение за отказ, последното следва да бъде потвърдено.

Воден от горното , съдът



О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА отказа на съдията по вписванията при Служба по вписвания–гр.Варна № 91, т. I от 25.04.2018г., вх.рег. № 9970, постановен по молбата на нотариус Веселин Петров, за вписване на договор за продажба на наследство от 23.04.2018г., сключен между продавача Любен Стоянов Любенов ЕГН ********** *** и купувача М.В.К., ЕГН ********** ***.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов