ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2639 гр. Варна, 06.06.2025 г. ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Мирела Огн. Кацарска Членове: Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20253100501135 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 577 от ГПК във вр. с чл. 274 и следващите от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 14269/20.05.2025 г. от Р. И. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.Варненчик“, бл. 211, вх. 1, ет. 3, ап. 12 против Определение 13.05.2025г., Том I, № 95, вх. рег. № 14269/13.05.2025г., с което е отказано отбелязване на съдебно решение за делба по молба с № 14269 от 13.05.2025г. на Р. И. Д.. В жалбата се излага следното: Дължимата държавна такса е 5 лева, съгласно чл. 2 и чл. 3 от Тарифата на държавните такси, съдирани от АВ Дори да се приеме, че дължимата държавна такса е различна, то е следвало съдията по вписване да даде указания за довнасяне на държавната такса. Такива указания не са били давани. Посочва, че с настоящата жалба представя вносна бележка за довнесена държавна такса от 189.60 лв., която наред с първоначално внесената от 120 лв. се равнява на определена от съдията по вписванията такса в размер на 309.60 лв. На следващо място твърди, че съдията по вписванията неправилно е отказал вписване на основание чл. 264 от ДОПК. Не става дума за прехвърлител, а за специално уредена хипотеза на закона чл. 14 от ПВ. Няма възможност да разкрие данъчна и осигурителна тайна, за да узнае публични задължения на друго лице – съделителя на който не е възложен делбения имот. Съдията по вписванията е следвало да информация за размера на тези задължения и да даде възможност евентуално да бъдат заплатени. В конкретния случа не е установен размера на публичните задължения, дори в акта с който е отказано вписване. Законът не може да възлага отговорността за чужди задължения. Отговорността е лична. Не е верен мотива на съдията по вписване, че задължението се е търсило от публичен изпълнител, предоставя удостоверени, че няма започнало принудително изпълнение. Цитираното от съдията по вписванията определение, не е приложено правилно, в него се сочи, че когато заявителят няма процедура с която да изпълни законовите си задължения, правилото на чл. 264, ал. 1 от ДОПК не се прилага. Посочва, че правилото на чл. 264, ал. 1 от ДОПК се прилага само за вземания за данъци за конкретен имот, не изобщо за всички публични вземания на държавата. Моли да се отмени отказа на съдията по вписване. Съдът като обсъди приложените по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна следното: На 13.05.2025г. Р. Д. е депозирала молба, с която моли да се впише Решени № 251 от 10.03.2025г., постановено по в.гр. д №2221/2024г. на ВОС, с което на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК и е възложено жилище апартамент. Внесената държавна такса е в размер на 120,00 лв. Съдията по вписванията на 13.05.2025г. е направил справка, в която е отразено, че срещу съделителя С.К има образувано изпълнително производство при публичен изпълнител, за задължение от 100 лв. С обжалваното определение е отказано да се впише посоченото по горе решение, с мотиви, че не е внесена дължимата държавна такса от 309,60 лв., и не са налице предпоставките за вписване изискуеми в нормата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК По делото е приложена данъчна оценка, която е 119 171,40 лв. Вложено е удостоверение от 14.05.2025г издадено от НАП, в кое е отразено, че С.С.К има задължения в размер на 100 лв., посочено е започнало принудително изпълнение няма. Вложена е и вносна бележка за внеса по сметка на АВ сума от 189,60 лв. за отбелязване на решение със задължено лице Р. И. Д., с дата 19.05.2025г. При така установеното съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 577 вр. чл. 569, т. 5 от ГПК отказът да се извърши нотариално удостоверяване, каквото е вписването, може да се обжалва пред окръжния съд. В конкретния случай жалбата е депозирана в срока по чл. 577, ал. 1 вр. чл. 275, ал. 1 от ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от легитимирано лице - заявител в производството пред СВп, имащо правен интерес да оспорва отказа, доколкото последиците от него рефлектират в неговата правна сфера. Ето защо жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. По отношение на първото възражение, касаещо размера на държавната такса. Съгласно чл.2, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, за вписване се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска, в размер на 0,1%, но не по-малко от 10 лева, а когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение №2 към ЗМДТ. Действително в производството по делба при подаване на искова молба държавна такса не се дължи, съответно не е задължително посочване цена на иска и представяне на данъчна оценка. Съгласно чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4% върху стойността на дяловете. Тази стойност се определя от съда едва с решението по извършване на делбата и именно с това решение съдът определя дължимата от всеки от съделителите държавна такса. При посочените особености на производството по делба при вписване на исковата молба за делба се събира минималната цена от 10 лева по чл.2, ал.1 от Тарифата, тъй като цената на иска към този момент не е определена. Тя ще бъде установена с извършване на делбата и дължимата държавна такса ще се внесе при вписване на съдебното решение. Хипотезата на второто изречение на чл.2, ал.1 от Тарифата е неприложима за исковите молби за делба, защото не става въпрос за непосочване на цената, по която е таксуван актът, а за акт, който не се таксува предварително, а отложено – в този смисъл Определение № 266 от 08.10.2015г. по ч.гр.д. № 3726/2015г. по описа на ВКС, II г.о. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че дължимата такса за отбелязване/вписване на съдебния акт по приключване на делбата във втора фаза, е в размер на 0,1 % от стойността на дела на страната, която иска вписването. В конкретния случай делът на заявителя е на стойност 309600 лв. и държавната такса е в размер на 0. 1% от стойността на дела - 309,60 лв. Платена такава е размер на 120 лв., предвид което невнасянето на дължимата държавна такса в пълен размер се явява нередовност на молбата. Възражението, че на са дадени указания за отстраняване на нередовността, също се явява неоснователно. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. Указания за отстраняване на нередовности в акта съдията по вписванията не може да дава. Той може само да провери дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството по вписване. Относно довода, че след постановяване на обжалваното определение дължимата държавна такса е довнесена. Щом нередностите на молбата не могат да се отстраняват в производство по вписване, то по аргумент на по силно основание, същите не могат да се отстраняват и в производството по чл. 577 от ГПК. Сама по тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. За пълнота по отношение на възражението, че в случая не следва да намери приложение нормата на чл. чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 264 от ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Когато нотариус или съдия по вписванията установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят имат публични задължения, действията по прехвърляне на имота могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. В чл. 265 от ДОПК е посочено, че нотариус или съдия по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише, акт при неспазване на чл. 264, ал. 1,2 и 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от задължените лица. Агенцията по вписванията отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от лицата по чл. 264, ал. 1 и 2, когато длъжностни лица по регистрацията или длъжностни лица по вписванията разпоредят да се впише акт при неспазване на чл. 264, ал. 1 и 2. Целта на разпоредбата е да се предотврати осуетяването или затрудняването на събирането публични задължения. Съгласно посоченото от съдията по вписванията Определение № 100 от 13.01.2025 г. постановено по ч. гр. дело № 4352/2024 г. на ВКС ІI-ро ГО правилото на чл.264, ал.1 ДОПК се прилага и за вписване на съдебни решения – те не са изключени от обхвата на разпоредбата. В настоящия случай съделителят С.К има публични задължения и вписването на решението може да се извърши, след плащането на задълженията. Поради което съдията по вписванията правилно е постановил отказ да се впише решението. Не е основателно възражението, че когато заявителят няма процедура, с която да изпълни законовите си задължения, правилото на чл. 264, ал. 1 от ДОПК не се прилага. Изрично в посоченото по горе определение на ВКС, на което се позовава жалбоподателят се посочва, че „Случаите, за които съдебната практика, цитирана от частния жалбоподател, е приемала, че разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК е неприложима, се отнасят до хипотези, при които е било невъзможно да се изпълни изискването на чл.264, ал.1 ДОПК в редакцията на разпоредбата, при която длъжностните лица не са извършвали служебна проверка по електронен път в Националната агенция за приходите, а за удостоверяване липсата на публични задължения у прехвърлителя се е изисквало представяне от него на декларация. Само когато за молителя в охранителното производство по вписването не е било възможно да изпълни изискването на закона по обективни причини, стоящи извън него, съдебната практика е приемала, че разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК е неприложима. Такива са случаите, при които се е извършвало вписване на съдебни решения с вещно-прехвърлителен ефект; вписване на постановление за възлагане, на акт за разпределение имуществото на организациите по § 12 от ПЗР ЗСПЗЗ и пр. При настоящата редакция на разпоредбата не се изисква декларация от прехвърлителя, защото длъжностното лице по вписването извършва проверка по електронен път в НАП. След като е отпаднала невъзможността за молителя, тъй като вече не се изисква представяне на декларация от прехвърлителя, не съществува пречката, поради която съдебната практика, приемаше, че за посочените случаи не се прилага разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК. Не е основателно и възражението, че правилото на чл. 264, ал. 1 от ДОПК се прилага само за вземания за данъци за конкретен имот. Нормата е ясна и в съдебната практика няма колебания, че се отнася за всички публични задължения. По тези съображения, съдебният състав приема, че постановеният отказ за вписване на заявения акт е законосъобразно постановен, поради което следва да бъде потвърден. Мотивиран от изложеното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА Определение 13.05.2025г., Том I , № 95, вх. рег. № 14269/13.05.2025г., с което е отказано отбелязване на съдебно решение за делба по молба с № 14269 от 13.05.2025г. на Р. И. Д.. Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му, на основание чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
|