КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2394
гр. Варна, 23.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове: Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско
дело № 20253100500873 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. сл.577, ал.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 11775/24.04.2024г., подадена от
Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – ТД Великов
Търново срещу Определение № 66/08.04.2025г. на съдия по вписванията при
РС-Варна, с което е отказано вписване по молба вх.рег. № 10466/08.04.2025г.,
внесена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество-ТДВелико Търново.
В частната жалба са изложения оплаквания за неправилност на
определението. Жалбоподателят сочи, че не е съобразено обстоятелството, че
държавата по тази категория дела, образувани по реда на ЗОПДИППД (отм.)
не дължи държавна такса, а Комисията е участвала като субституент на
държавата. Счита, че в случая не се касае за частни държавни вземания и
права върху вещи, за които по чл.84, т.1 от ГПК се дължат държавни такси.
Излага, че практиката на ВКС, цитирана в обжалваното определение, е
неотносима към настоящия казус. Моли отказът да бъде отменен отказа за
вписване и делото да бъде върнато на съдията по вписванията да предприеме
необходимите действия по вписване.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок (молителят е
уведомен за отказа на 11.04.2024г., а жалбата е подадена на 17.04.2024г.),
срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано лице, при наличие на
правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред Служба по вписванията – Варна е образувано по
молба вх.рег. № 10466/08.04.2025г, подадена от КОНПИ за вписване на влязло
в сила решение № 24 от 14.07.2010г. по гр.д. № 302/2009г. по описа на РСТърговище.
С обжалвания акт съдията по вписванията е постановил отказ по така
подадената молба предвид липсата на платена държавна такса по чл.2, ал.1,
изреч. първо от ТДТСАВ, която се явява дължима от молителя с излагане на
съображения и цитиране на съдебна практика по въпроса.
Съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. на ОСГТК на
ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1
от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване
акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът
подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.
Съгласно чл.2, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписванията, за вписване се събира такса върху цената, по която
е таксуван актът или документът, или върху цената на иска, в размер на 0,1%,
но не по-малко от 10 лева, а когато цената, по която е таксуван документът, не
е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на
приложение № 2 към ЗМДТ.
Релевантният въпрос в настоящото производство е дали КОНПИ дължи
държавна такса за вписването.
Жалбоподателят излага възражение, че държавна такса в процесния
случай не се дължи, като се позова на чл.84 от ГПК, съгласно който
освободени от държавни такси са държавата и държавните учреждения, освен
по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна
собственост.
По въпроса за дължимостта на държавна такса от страна на КОНПИ при
oтхвърляне на подадената от нея искова претенция/прекратяване на
производството по делото и приложението на чл.84 от ГПК е формирана
трайна практика на ВКС, част от която е цитирана и от съдията по
вписванията. Същата е относима, независимо, че е формирана след
приемането на ЗОНПИ, тъй като с нея се преодоляват предходните различия и
колебания дали се дължи държавна такса, като се позовава именно и на
законодателните изменение. Съгласно практиката на ВКС КОНПИ не е
освободена от заплащане на държавната такса по силата на чл. 84, т. 1 от ГПК
и дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или
производството е прекратено. Като ищец по делото комисията не осъществява
защита на публична държавна собственост и не претендира установени
публични държавни вземания. Вземането, предмет на исковете по ЗОНПИ е
частноправно. Като държавен орган, комисията не е извън определението за
процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна
полза на имущество, доколкото е незаконно придобито от частноправни
субекти, но до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение
/конститутивно действие/ това имущество няма публичноправен характер, то
е частна собственост, както е длъжна да приеме и комисията при отхвърляне
на иска. Съдебното решение е задължително за КОНПИ и като държавен
орган, и като ищец по делото – в този смисъл определение № 212 от
20.01.2025г. по ч.гр.д. № 4975/2024г. на ВКС, III г.о., определение № 5306 от
20.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4336/2024 г. на ВКС, IV г.о., определение № 4240 от
26.09.2024 г. по ч. гр. д. № 352/2024 г. на ВКС, III г.о., определение № 5453 от
26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4286/2024 г. на ВКС, III г.о. и др.
Практиката за дължимостта на държавната такса от страна на КОНПИ е
относима и към производството по вписване на решението по предявения иск,
доколкото чл.84 от ГПК е част от Общите правила.
На следващо място във връзка с позоваването от страна на
жалбоподателя на обстоятелството, че процесното подлежащо на вписване
съдебно решение е постановено по реда на ЗОПДИППД (отм.), следва да се
посочи, че аргумент за дължимост на държавната такса е обстоятелството, че
вписването се иска през 2025г. /макар и решението да е влязло в сила през
2011г./, поради което следва да се приложат именно актуалните разрешения на
въпроса.
По гореизложените съображения съдът намира, че постановеният отказ
от вписване е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 66/08.04.2025г. на съдия по
вписванията при РС-Варна, с което е отказано вписване по молба вх.рег. №
10466/08.04.2025г., внесена от Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество-ТД-Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му, на основание чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.