КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1817
гр. Варна, 11.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове: Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско
дело № 20253100500641 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8630/25.03.2025г. от В. Б. П., ЕГН
**********, Адрес: гр. Варна, ул. "Студентска" №14, вх. Е, ет.2, ап. 35, против
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ОТКАЗ ЗА ВПИСВАНЕ по молба с вх. №
1269/20.01.2025г. на АВ - Варна, издадено от Адриана Ралчева - съдия по
вписванията към ВРС, с което е отказано вписване на Решение
№3905/04.11.2024 г. по гр.д 20243110108814 на ВРС.
В мотивите на определението е прието, че молба с вх. №
1269/20.01.2025г. на АВ - Варна, с която е поискано вписване на влязлото в
сила Решение №3905/04.11.2024 г. по гр.д 20243110108814 на ВРС за развод по
взаимно съгласие, в което се поставя в дял и собственост на единия от
съпрузите на недвижим имот, следва да отговаря на изискванията на чл. 264
от ДОПК. След проверка на вменените по същия текст задължения, съдията
по вписванията е установил в системата на НАП, че лицето А.П.П. - страна по
решението и в производството по вписване, има неплатени задължения и не са
представени доказателства за заплащането.
В частната жалба се излага, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че с
решението за развод по взаимно съгласие, в което се поставя в дял и
собственост на единия от съпрузите на недвижим имот, всъщност се извършва
делба на съсобствени вещи, като вписването има само оповестително
действие. Счита, че съдията по вписванията погрешно е приел, че
установеното наличие на непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение, публични задължения само на съделителя А.П.П. представлява
пречка за другия сьделител В. Б. П. да поиска и да бъде извършено вписване
за получения в изключителна собственост имот. Посочва, че макар вещнотранслативното действие, което проявява решението по извършването на
делбата да е обхванато от понятието „прехвърляне на вещни права върху
недвижими имоти" по смисъла на чл. 264, ал. 1, изр. ДОПК, то в случая е
неприложимо. Решението по извършването на делбата няма за последица
намаляване на имуществото на съделителя, при което именно с изискванията
на чл. 264, ал. 1 ДОПК се цели осигуряване събирането на установените
публични задължения. Цитира съдебна практика - Определение №
289/24.01.2025г. по ч.гр.д. № 2679/2024г на ВКС, ГК, 2ри с-в.
Частната жалба е допустима, същата е подадена в срока по чл.275,
ал.1 от ГПК, редовна е, изхожда от легитимирано лице чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, представени са доказателства
за заплатена д.т. за производството.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.
Съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, в случай че записаният
във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е
неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение
за отказ. Актът се записва в регистъра за отказите по чл. 33, буква "н" с
посочване на постановения отказ и датата на постановяването му.
Съгласно чл. 32б от Правилника за вписванията, правилата на чл. 32а се
прилагат съответно и при отказ за отбелязване и отказ за заличаване.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 7/2012 г., ОСГТК, докладчик съдията Борис Илиев – т. 1, разпоредбата на
чл. 129, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс е неприложима в
производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В
хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е
длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без
да може да дава указания за отстраняване на нередовността.
Съгласно чл. 264 ал. 1 от ДОПК, прехвърлянето или учредяването на
вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи
недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху
недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества,
вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена
от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за
особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в
резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни
права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието
или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в
данъчната оценка.
В конкретния случай се установява, че се иска вписване на Решение
№3905/04.11.2024 г. по гр.д 20243110108814 на ВРС с правно основание чл. 50
от СК, ведно с утвърдено споразумение по чл. 51 от СК, съгласно което
притежаваният от двамата /вече бивши/ съпрузи в режим на СИО недвижим
имот – апартамент, се предоставя в дял и собственост само на единия съпруг.
Това решение има ефекта на прехвърляне на вещни права върху недвижим
имот от единия съпруг на другия, поради което съдията по вписванията е
задължен по силата на чл. 264 ал. 1 от ДОПК преди извършване на вписването
да направи проверка за наличие на непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения у прехвърлителя, което същият е сторил.
При проверката е установил наличие на такива задължения у прехвърлителя
А.П.П., поради което правилно е отказал вписване по реда на чл. 32а от
Правилника за вписванията /без да може да дава указания за отстраняване на
нередовността/.
Съдът намира, че цитираната от частния жалбоподател съдебна
практика, а именно Определение № 289/24.01.2025г. по ч.гр.д. № 2679/2024г
на ВКС, ГК, 2ри с-в, е неотносима към настоящия казус. Въпросът, с който
актът на съда е бил допуснат до касация по въпросното дело, е за
приложимостта на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК при вписване или отбелязване
на съдебни решения по извършване на съдебна делба чрез разпределяне на
имоти по чл. 353 ГПК. В приложното поле на цитираната практика попадат
само решенията по извършване на делбата и то само тези, за които способът за
извършване на делба е по чл. 353 ГПК, а именно чрез разпределяне на имоти.
Настоящият случай касае вписване на решение по чл. 50 от СК с утвърдено
споразумение по чл. 51 от СК, съгласно което притежаваният от двамата /вече
бивши/ съпрузи в режим на СИО недвижим имот – апартамент, се предоставя
в дял и собственост само на единия съпруг. Разликата е не само в предмета на
правния спор, който е обект на съдебното решение /решение по чл. 353 от
ГПК и по чл. 50 от СК/, но и в ефекта на двете решения по отношение на
защитавания интерес по чл. 264, ал. 1, изр. ДОПК.
В Определение № 289/24.01.2025г. по ч.гр.д. № 2679/2024г на ВКС, ГК,
2ри с-в е прието, че вещно-транслативното действие, което проявява
решението по извършването на делбата чрез разпределяне на имотите по чл.
353 ГПК е обхванато от понятието „прехвърляне на вещни права върху
недвижими имоти” по смисъла на чл. 264, ал. 1, изр. ДОПК, но не накърнява
държавния интерес при установяване на непогасени публични задължения,
тъй като всеки от съделителите получава реален дял от имуществената
общност и решението по извършването на делбата по чл. 353 ГПК няма за
последица намаляване на имуществото на никой от съделителите. Не такова е
положението в настоящия случай. Макар да е прието да се казва, че
решението по чл. 50 от СК в случай на поставяне в дял на единия съпруг на
придобито по време на брака в режим на СИО имущество може да има ефекта
на съдебна делба, то не може да се сложи знак за равенство между
производствата. Отделно от това в мотивите на съда ясно се сочи кой е
разграничителният критерий при преценката за приложимост на нормата на
чл. 264 от ДОПК към всеки един конкретен случай и това е дали с решението
би се стигнало до накърняване на защитавания с разпоредбата държавен
интерес. В конкретния случай е била налице съпружеска имуществена
общност върху един недвижим имот, който с решението по чл. 50 от СК
остава в дял и собственост само на единия съпруг. С това решение се постига
вещно-прехвърлителен ефект по отношение на идеалните части на единия
съпруг в полза на другия, т.е. това решение не само е обхванато от понятието
„прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти” по смисъла на чл. 264,
ал. 1, изр. ДОПК, но и с вписването му без да се приложат разпоредбите на
чл. 264, ал. 1, изр. ДОПК е възможно да се стигне до накърняване на
държавния интерес при установяване на непогасени публични задължения,
тъй като само единият съпруг получава собственост, а другият – този със
задълженията - не. В. Б. П. получава в изключителна собственост
недвижимият имот, а А.П.П., за когото са установени публични задължения,
не получава недвижима собственост. С това разпореждане с вещни права се
намалява имуществото на А.П.П. и съответно вероятността държавата да
може да събере вземанията си по установените публични задължения.
Съдът намита за относима практиката, обективирана в Определение
№86/26.05.2020год. по ч.гр.д. № 1108 по описа за 2020 на ВКС, Второ ГО и
Определение № 4108/18.09.2024 год. по к. ч. гр. дело № 1336 по описа за 2024
на ВКС, Второ ГО. В същата се сочи, че когато в представеното решение
съпругата прехвърля „принадлежащия й еднолично“ процесен апартамент, за
който същевременно има данни, че е придобит по време на брака, безспорно е,
че с постигнатото между съпрузите споразумение съпругата прехвърля изцяло
притежаваното от нея право върху недвижимият имот. В този случай
приложение намира изискването на чл.264, ал.1 ДОПК. /Определение
№86/26.05.2020год. по ч.гр.д. № 1108 по описа за 2020
на ВКС, Второ ГО /. Основанието за постановяване на отказа е неспазването
на императивното правило на чл. 264 ДОПК за представяне към заявлението
на удостоверение за данъчна оценка на двата имота и декларации по чл. 264
ДОПК от бившите съпрузи, тъй като със съдебното решение по чл. 51, ал. 1
СК се одобрява взаимната воля на съпрузите за поставяне в дял на единия от
тях на придобити в режим на съпружеска имуществена общност недвижими
вещи и тази договореност притежава вещнотранслативни последици, което
налага извършване на проверка по чл. 264 ДОПК от съдията по
вписванията. /Определение № 4108/18.09.2024 год. по к. ч. гр. дело № 1336 по
описа за 2024 на ВКС, Второ ГО/.
С оглед изложените мотиви, съдът намира, че обжалваното определение
се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ОТКАЗ ЗА ВПИСВАНЕ по
молба с вх. № 1269/20.01.2025г. на АВ - Варна, издадено от Адриана Ралчева -
съдия по вписванията към ВРС, с което е отказано вписване на Решение
№3905/04.11.2024 г. по гр.д 20243110108814 на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.