КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4279
гр. Варна, 18.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове: Деница Славова
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно частно
гражданско дело № 20253100502009 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1, вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от нотариус Б. В.,
вписан под №124, с район на действие: РС – Варна, срещу Определение от
01.09.2025 г. на съдия по вписванията при СВп – Варна, с което е постановен
отказ по заявление с вх. №28529/01.09.2025 г. по описа на СВп – Варна за
вписване на НА за дарение №169, том II, рег. №5244 от 29.08.2025 г. по описа
на нотариус Б. В., вписан под №124, с район на действие: РС – Варна.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят поддържа, че липсата на
публични задължения на дарителя се установявало от справката на НАП за
целите на чл. 264, ал. 1 ДОПК и не било налице основание да се приеме, че за
имотите били налице непогасени данъчни задължения. Отправя искане за
отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се
постанови вписване на нотариалния акт за дарение.
При служебна проверка, съдът констатира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по
вписванията при СВп-Варна от страна с правен интерес от обжалване и
удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Със заявление вх. №28529/01.09.2025 г. нотариус Б. В., вписан под №124,
с район на действие: РС – Варна сезира СВп – Варна с искане за вписване на
НА за дарение №169, том II, рег. №5244 от 29.08.2025 г.
Заявлението е придружено с копие на НА за дарение №169, том II, рег.
№5244 от 29.08.2025 г., молба от нотариус Б. В., с която се иска вписване на
нотариалния акт, доказателства за платена такса в размер на 14,55 лв., данъчна
оценка, издадена на осн. чл. 3, ал. 2 от Приложение №2 към ЗМДТ за имоти с
ид. 44519.501.252.1, 44519.501.252.2 и 44519.501.252.3, скица на трите сгради
и справка за наличие или липса на задължения за целите на чл. 264 ДОПК, от
която е видно, че дарителят Георги Иванов Иванов няма задължения за
данъци, вноски за ДОО и вноски за здравно осигуряване, вноски за ДЗПО.
С обжалваното определение съдия по вписванията при СВп – Варна
постановява отказ да впише нотариалния акт за дарение, поради това че в
представеното удостоверение за данъчна оценка липсва удостоверяване от
надлежния данъчен орган дали Георги Иванов Иванов има или не данъчни
задължения за имотите, предмет на дарението.
Предвид гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваният акт е законосъобразен и правилен.
В мотивите към т. 6 от ТР №7/25.04.2013 г., постановено по тълк. д.
№7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че може да бъде отказано
вписване, ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от
кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, ако не са представени
доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни
права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи
недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху
недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества,
вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена
от нотариуса съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за
особените залози, по електронен път в Националната агенция за приходите, в
резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни
права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието
или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в
данъчната оценка.
Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на
непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и
да препятства вписването на договора до заплащането им - арг. чл. 264, ал. 4
ДОПК.
Липсата или наличието на непогасени данъчни задължения за
прехвърляния недвижим имот се удостоверява с актуална данъчна оценка по
чл. 264, ал. 1 ДОПК, която заявителят следва да представи, което не е сторено
в случая, тъй като към молбата за вписване на нотариалния акт за дарение е
приложено удостоверение за данъчна по чл. 3, ал. 2 от Приложение №2 към
ЗМДТ. Последното не може да се приравни на удостоверението по чл. 264, ал.
1, изр. последно от ДОПК, доколкото не съдържа информация за липсата или
наличието на непогасени данъчни задължения за имота.
Тази разлика между удостоверението по чл. 264, ал. 1 ДОПК и
удостоверението по чл. 3, ал. 2 от Приложение №2 към ЗМДТ е подробно
изследвана в Разяснение изх. № 3-909 от 02.07.2021 г. на НАП. Разяснено е, че
удостоверението за данъчна оценка по чл. 3 от Приложение №2 към ЗМДТ се
издава за целите на облагането с данък върху наследствата и в други,
предвидени от закона случаи, извън тези по чл. 264, ал. 1 ДОПК. В
удостоверението за данъчна оценка по чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ се
посочват задължително данните на лицето или лицата, което е подало
искането и на което се издава удостоверението. Няма изискване да се вписват
задълженията на прехвърлителите (собствениците) за имота (каквото
изискване е налице при удостоверенията по чл. 264, ал. 1 ДОПК), поради което
собствениците не се посочват. Изтъкнато е още, че удостоверението за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК е акт, свързан с изповядване на сделка
пред нотариуса и отразява вече определената данъчна оценка на деклариран
недвижим имот и задължението за данък върху недвижимия имот, ако същият
не е платен към датата на издаване на удостоверението. Това е
удостоверителен акт, а не е акт, установяващ размера на данъчната оценка и
данъчното задължение – данък недвижими имоти за съответната година по
реда на ЗМДТ.
Удостоверяването в удостоверението за данъчна оценка на наличието или
липсата на непогасени данъчни задължения за прехвърляния недвижим имот
не може да бъде заменено от извършване на справка по електронен път в
НАП, тъй като същата удостоверява наличието или липсата на непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения. Проверката
по електронен път замества представянето на декларация от прехвърлителя,
каквато се е изисквала в редакция на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК към
ДВ, бр. 105/29.12.2005 г. Този извод следва както при съпоставка на самите
текстове на посочената предходна редакция и на настоящата такава, така и от
приетото в Определение №100/13.01.2025 г., постановено по ч. гр. д.
№4352/2024 г. по описа на ВКС в което се сочи, че случаите, за които
съдебната практика, цитирана от частния жалбоподател, е приемала, че
разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК е неприложима, се отнасят до хипотези,
при които е било невъзможно да се изпълни изискването на чл. 264, ал. 1
ДОПК в редакцията на разпоредбата, при която длъжностните лица не са
извършвали служебна проверка по електронен път в Националната агенция за
приходите, а за удостоверяване липсата на публични задължения у
прехвърлителя се е изисквало представяне от него на декларация. При
настоящата редакция на разпоредбата не се изисква декларация от
прехвърлителя, защото длъжностното лице по вписването извършва проверка
по електронен път в НАП.
Наред с това в удосотверение за данъчна оценка, издадено на осн. чл. 264,
ал. 1 ДОПК, подлежи на удостоверяване наличието или липсата на непогасени
данъчни задължения за конкретния имот, установени в полза на общината, на
чиято територия се намира вещта, каквата информация не се съдържа в
справката от НАП.
Тъй като не са представени доказателства за изпълнението на
изискванията на чл. 264 ДОПК, е налице основание за постановяване на отказ
по чл. 32а, ал. 1 ПВ за вписване на нотариалния акт за дарение.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 01.09.2025 г. на съдия по вписванията
при СВп – Варна, с което е постановен отказ по заявление с вх.
№28529/01.09.2025 г. по описа на СВп – Варна за вписване на НА за дарение
№169, том II, рег. №5244 от 29.08.2025 г. по описа на нотариус Б. В., вписан
под №124, с район на действие: РС – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се връчи на жалбоподателя.