КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2428
гр. Варна, 19.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове: Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско
дело № 20263100500482 по описа за 2026 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. сл.577, ал.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от нотариус М. Г. П., рег.№ 759
в регистъра на НК срещу определение № 47/25.02.2026г. на съдия по
вписванията при РС-Варна, с което е отказано вписване по акт с вх.рег. №
5011/25.02.2026г. на АВ-Варна.
В частната жалба са изложения оплаквания за незаконосъобразност на
определението. Жалбоподателят излага становище, че разпоредбата на чл.264,
ал.1 от ДОПК не намира приложение при отказ от право на ползване. Сочи, че
с този отказ не се увеличава чуждо имущество, не се осъществява разпорежда
в полза на трето лице, не се получава насрещна престация и няма
прехвърлителен ефект. Поддържа, че правото на ползване няма самостоятелна
пазарна реализация като актив. Моли отказът да бъде отменен и да бъде
постановено да се впише декларацията за отказ от право на ползване.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред Служба по вписванията – Варна е образувано по
заявление от 25.02.2026г, подадено от нотариус М. Г. П., рег.№ 759 в регистъра
на НК за вписване на декларация за отказ от право на ползване върху
недвижим имот акт № 58, том I, рег.№ 1108 от 25.02.2026г., на основание
чл.111 вр. чл.100 от ЗС. Към заявлеието е приложено доказателства за плащане
на дължимата за вписването държавна такса в размер на 7,67 евро (15 лева).
Представена по делото е декларация за отказ от право на ползване върху
недвижим имот акт № 58, том I, рег.№ 1108, с която Милен Кирилов Кънчев се
отказва от пожизненото вещо право на ползване, което му е учредено с
нотариален акт за дарение, индивидуализирано в декларацията.
С обжалвания акт съдията по вписванията е постановил отказ по така
подаденото заявление предвид, че не е представена данъчна оценка, в която
надлежният орган да удостовери наличието или липсата на данъчни
задължения за имота съгласно изискването на чл.264, ал.1 от ДОПК и
констатираното служебно от съдията по вписванията наличие на подлежащи
на принудително изпълнение задължения на Милен Кирилов Кънчев.
Съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. на ОСГТК на
ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1
от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване
акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът
подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.
Релевантният въпрос в настоящото производство е дали при вписване на
декларация от право на ползване е приложима разпоредбата на чл.264, ал.1 от
ДОПК. Съгласно посочената разпоредба прехвърлянето или учредяването на
вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи
недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху
недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества,
вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена
от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация
по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за
особените залози, по електронен път в Националната агенция за приходите, в
резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни
права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието
или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в
данъчната оценка.
В настоящия случай съдът намира, че разпоредбата на чл.264, ал.1 от
ДОПК е неприложима. С изискванията на същата се цели осигуряване
събирането на установените публични задължения.
Правото на ползване е ограничено вещно право, което съобразно
разпоредбата на чл.56 от ЗС не може да бъде отчуждавано от страна на
притежателя си. Доколкото правото е intuitu personae (с оглед личността)
същото не може да бъде обект на принудително изпълнение, дори при
налични непогасени вземания към държавата. Същевременно с изискванията
на чл.264, ал.1 от ДОПК се цели осигуряване събирането на установените
публични задължения. Следователно, макар и фактически с отказа от правото
на ползване, което е едностранен акт, да се намалява имуществото на лицето,
разпоредбата се явяване неприложима, тъй като държавният интерес не се
засяга, респективно не може да бъде защитен чрез отказа от вписването.
По гореизложените съображения съдът намира, че постановеният отказ
от вписване е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 47/25.02.2026г. на съдия по вписванията при
РС-Варна, с което е отказано вписване на акт, депозиран с вх.рег. №
5011/25.02.2026г. на АВ-Варна.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ вписване на декларация за отказ от право на
ползване върху недвижим имот, депозирана със заявление за вписване с вх.рег.
№ 5011/25.02.2026г. на АВ-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.