КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4938
гр. Варна, 02.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове: Ивелина Владова
мл.с. Ралица Светославова
като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно частно
гражданско дело № 20263100501955 по описа за 2026 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство e по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 577 от ГПК и чл. 32а
от Правилник за вписванията.
Образувано е по частна жалба вх. № 28051/01.09.2026 г. от А. И. А., чрез адв. Д. Й.,
срещу определение за отказ № 97/27.04.2026 г. на съдия по вписванията при Служба по
вписванията – Варна, постановено по заявление вх. рег. № 11618/27.04.2026 г., с което е
отказано вписването на искова молба по гр. д. № 2739/2025 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, XII състав.
В жалбата се поддържа, че постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен.
На първо място се сочи, че в обжалвания акт е посочена дата 24.04.2026 г., предхождаща
датата на подаване на заявлението за вписване – 27.04.2026 г., поради което според
жалбоподателката отказът формално е постановен преди сезирането на съдията по
вписванията. На следващо място се излага, че в отказа неправилно е посочено гр. д. №
2379/2025 г., докато представената за вписване искова молба е по гр. д. № 2739/2025 г. по
описа на ВОС, поради което се поддържа, че постановеният акт не съответства на
отправеното до съдията по вписванията искане.
По същество жалбоподателката оспорва извода, че представената за вписване искова
молба не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в“ от ПВ поради липса на данни
относно местонахождението на описания в нея недвижим имот – община, населено място и
адрес. Поддържа, че съдията по вписванията е излязъл извън пределите на предоставената
му проверка, като е извършил преценка за редовността на искова молба, чието вписване вече
е било разпоредено от съда, пред който е висящо исковото производство. Позовава се на
разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г.
на ОСГТК на ВКС. Наред с това се поддържа, че недвижимият имот е достатъчно
индивидуализиран в представената искова молба чрез кадастралния му идентификатор и
останалите посочени в нея индивидуализиращи белези, поради което и на това основание
постановеният отказ е неправилен.
Иска се отмяна на отказа и извършване на поисканото вписване.
В представеното становище съдията по вписванията оспорва основателността на
жалбата. По отношение на посочената в отказа дата се излага, че същият е постановен на
27.04.2026 г., видно от поставения върху акта печат на Службата по вписванията – Варна и
от съдържанието му, в което е отразено постъпването на заявлението на същата дата, като
изписването на друга дата представлява техническа грешка. Относно номера на делото
посочва, че върху представения за вписване препис от исковата молба е бил положен печат
на Окръжен съд – Варна с означение гр. д. № 2379/2025 г., поради което именно този номер е
възпроизведен в постановения отказ. По същество съдията по вписванията поддържа, че
наличието на кадастрален идентификатор не изключва задължението недвижимият имот да
бъде описан, съобразно изискванията на чл. 6, ал. 3 от ПВ във връзка с данните по чл. 60, ал.
1 – 7 от ЗКИР, сред които е и адресът на недвижимия имот.
Съдът, след като съобрази доводите в жалбата, становището на съдията по
вписванията и представените по преписката книжа, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима. Обжалваният отказ е съобщен на
жалбоподателката чрез процесуалния й представител на 21.08.2026 г., а жалбата е подадена
на 28.08.2026 г., поради което е спазен едноседмичният срок по чл. 577, ал. 1 от ГПК.
Жалбата е подадена от лицето, по чието заявление е постановен отказът и което има правен
интерес от неговото обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
На първо място, неоснователни са оплакванията относно посочените в обжалвания
отказ дата и номер на делото.
От представените по преписката книжа се установява, че заявлението за вписване е
постъпило на 27.04.2026 г. и на същата дата е постановен обжалваният отказ, което е видно
както от поставения върху акта печат на Службата по вписванията – Варна, така и от
съдържанието му, в което е отразено постъпването на заявлението на 27.04.2026 г.
Посочването на дата 24.04.2026 г. представлява очевидна техническа грешка и не
обосновава извод, че отказът е постановен преди сезирането на съдията по вписванията.
Не води до незаконосъобразност на отказа и посочването в него на гр. д. № 2379/2025
г. вместо гр. д. № 2739/2025 г. От представените по преписката книжа се установява, че
върху представения за вписване препис от исковата молба е бил положен печат на Окръжен
съд – Варна с означение „гр. д. № 2379/2025 г.“, което е възпроизведено в отказа. Независимо
от допуснатото несъответствие, представеният за вписване акт и заявлението, по което е
постановен отказът, са еднозначно определени, поради което грешката в номера на делото не
се отразява на законосъобразността на постановения акт.
По съществото на спора съдът намира следното:
Съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, съдията по вписванията
постановява отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на
закона или не подлежи на вписване. В обхвата на извършваната проверка се включва и
наличието на предвидените в закона данни за индивидуализация на недвижимия имот.
По силата на чл. 12, ал. 1 от Правилника за вписванията, при вписването на искова
молба приложение намират изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията. Съгласно
чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията, подлежащият на вписване акт следва да
съдържа описание на имота с посочване на вида, местонахождението (община, населено
място, адрес, местност), номера му, площта и/или застроената площ и границите.
Когато за съответната територия е одобрена кадастрална карта, съгласно чл. 6, ал. 3
от Правилника за вписванията описанието на недвижимия имот се извършва съобразно
данните по чл. 60, т. 1 – 7 от ЗКИР. Сред тези данни, наред с идентификатора, са посочени
видът на имота, адресът, границите, площта, предназначението и етажността. Следователно
кадастралният идентификатор и адресът представляват самостоятелни елементи от
нормативно изискуемото описание на недвижимия имот, като наличието на идентификатор
не освобождава заявителя от посочването на останалите предвидени в закона данни.
В случая представената за вписване искова молба индивидуализира процесния
апартамент като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, като са посочени
неговата площ, прилежащите части и границите по кадастралната карта и по документа за
собственост. В описанието на самостоятелния обект обаче не са посочени населеното място
и административният му адрес.
Посочването на кадастралния идентификатор не е достатъчно, за да замести
липсващите данни. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията не установява
алтернативност между отделните реквизити, а препраща към данните по чл. 60, т. 1 – 7 от
ЗКИР, сред които наред с идентификатора изрично е посочен и адресът на недвижимия
имот. Поради това обстоятелството, че чрез посочения идентификатор имотът може да бъде
еднозначно установен в кадастралната карта, не освобождава представения за вписване акт
от изискването да съдържа всички нормативно предвидени данни.
Не може да се приеме и че липсващите данни следва да бъдат издирени служебно от
съдията по вписванията. Предмет на проверката по чл. 32а от Правилника за вписванията е
представеният за вписване акт и съответствието му със законовите изисквания. Съдията по
вписванията не разполага с правомощие да допълва съдържанието на представения акт с
липсващи в него реквизити, извлечени от други информационни източници.
Не води до различен извод обстоятелството, че с определение № 1612/31.03.2026 г. по
гр. д. № 2739/2025 г. Окръжен съд – Варна е задължил ищцата в определен срок да
представи доказателства за вписване на исковата молба. Даденото указание е адресирано до
страната във връзка с движението на исковото производство и изпълнението на
задължението за вписване на исковата молба, но не дерогира установените в Правилника за
вписванията и ЗКИР изисквания относно съдържанието на представения за вписване акт. В
тази връзка съдът съобразява разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение №
7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които, когато вписването е
наредено от съда, съдията по вписванията не може да проверява материалноправните
предпоставки на акта, чието вписване е разпоредено. В конкретния случай обаче с
определение № 1612/31.03.2026 г. Окръжен съд – Варна не е разпоредил извършването на
вписването на съдията по вписванията, а е задължил ищцата да представи доказателства за
извършено вписване. Искането пред Службата по вписванията е направено от самата страна
и при сезирането си съдията по вписванията е дължал проверка дали представеният акт
отговаря на нормативно установените изисквания за вписване.
Ето защо даденото от исковия съд указание за вписване не изключва необходимостта
представеният за вписване акт да отговаря на изискванията за индивидуализация на
недвижимия имот по чл. 6 от ПВ във връзка с чл. 60 от ЗКИР.
Като е констатирал, че в представената за вписване искова молба липсват изискуеми
данни относно местонахождението и адреса на процесния самостоятелен обект и на това
основание е отказал исканото вписване, съдията по вписванията е постановил
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
В евентуалност следва да бъде съобразено и че допуснатият от първоинстанционния
съд пропуск да изиска в исковата молба да бъдат посочени административният адрес на
имота и населеното място, в което същият се намира, впоследствие е отстранен, като тези
индивидуализиращи белези на имота са посочени от молителя с допълнителна молба,
депозирана след постановяване на отказа на съдията по вписванията. След допълването им,
първоинстанционният съд отново е разпоредил вписване на исковата молба, вече съдържаща
изискуемите по чл. 6 от ПВ данни за индивидуализация на имота, като въз основа на
дадените указания исковата молба е вписана.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение за отказ № 97/27.04.2026 г. на съдия по вписванията
при Служба по вписванията – Варна, постановено по заявление вх. рег. № 011618/27.04.2026
г., с което е отказано вписването на искова молба по гр. д. № 2739/2025 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, XII състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280 и сл. от ГПК в едноседмичен срок от
съобщаването му на жалбоподателката.