О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №____________ гр. ВАРНА, 16.06.2010г. ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в разпоредително заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА АТАНАС КЕМАНОВ като разгледа докладваното от съдия Мария Христова ч.гр.д.№1057/2010г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по частна жалба от «Б. М.» ЕООД, гр. Варна, представлявано от К. Б.е, срещу определение от 20.05.2010г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията към Агенция по вписванията – София, за вписване на договор за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост в комплекс от затворен тип акт №35, том І, рег.№755 от 09.04.2010г. по заявление вх.№9150/20.05.2010г. на СВп – гр.Варна. В жалбата се твърди, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, тъй като законът за управление на етажната собственост предвижда, че договорите за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост в комплекс от затворен тип, подлежат на вписване в книгите, които се водят в службата по вписванията. Редакцията на чл.2 от ЗУЕС, която предвижда вписването на договора, съдържа непълнота относно това къде следва да бъде вписан акта, но от тълкуването й във връзка с останалите разпоредби на закона следва, че това е съответната служба по вписванията. Аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че вписването е противопоставимо спрямо трети лица приобретатели на имотите, което изисква същото да бъде осъществено именно в книгите при посочената служба – имотната партида на всеки самостоятелен обект в сградата. Претендира се отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката за вписване на посочения договор. Съдебният състав, след като взе предвид оплакванията на въззивниците и данните по делото, установи следното: Частната жалба е подадена на 20.05.2010 год., в седмодневен срок от връчване на обжалвания акт на 21.05.2010 год., поради което е допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна. В системата на българското гражданско право е приет принципа на ограничителния, затворен брой актове, подлежащи на вписване, което означава, че само такива актове, облечени в надлежна форма – извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, които закона предвижда, могат да бъдат вписани в нотариалните книги. От една страна това са актовете, с които се признава или прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, възбраните и ипотеките върху него, а от друга страна други юридически факти, за които законът предвижда изрично вписване. В случая се иска вписване на договор, който е сключен в предвидената от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписа, като същото се обосновава с чл.2, ал.2 от ЗУЕС, според който договора за управление на общите части на сгради в ЕС, построени в жилищен комплекс от затворен тип, следва да бъде вписан в имотната партида на отделния обект. Цитираното правило не указва пряко, че вписването следва да бъде осъществено в книгите, които се водят при съответната служба, както е разрешението при чл.16, ал.4 и чл.73, ал.5 от Търговския закон; чл.3, ал.1, чл.18, ал.1 и чл.27, ал.2 от Закона за арендата в земеделието; чл.44а, чл.54, ал.1, чл.71, чл.72 и чл.74 от ЗДС и т.н., но това може да се извлече по тълкувателен път. Съдът намира, че в предметния обхват на публичния регистър на сградите в режим на етажна собственост, въведен с Наредба №3 от 17.06.2009 г. за създаване и поддържане на публичен регистър на сградите в режим на етажна собственост, не попада вписването на договори, които имат съдържанието на процесния, по следните съображения: наредбата не предвижда изискване за квалифицирана форма на подлежащия на вписване акт и съобразно същата на вписване подлежат единствено данните за управителния орган - вид, състав, мандат, адреси и телефони за връзка на членовете на управителния съвет (управителя). От друга страна аргуменнт в подкрепа на това, че вписването следва да бъде извършено по реда на ПВп е и предвидената противопоставимост на вписването по отношение на лицата. Според закона вписания договор обвързва по задължителен начин частния правоприемник на лицето, което е било титуляр на правото на собственост на самостоятелния обект, което следва да се обясни с публичността на книгите за вписванията и чисто оповестителното действие на вписването. Посочената Наредба №3 ограничава достъпа до данните в регистъра, като от него са изключени последващите приобретатели на самостоятелни обекти, поради което същото следва да бъде извършено по имотната партидата на всеки самостоятелен обект в сградата. Предвид изложеното съдът намира, че отказът на съдията по вписванията е неправилен и следва да бъде отменен, като същия бъде задължен да осъществи исканото вписване. Предвид горното, съдът ОПРЕДЕЛИ : ОТМЕНЯ определение от 20.05.2010г. на съдия по вписванията при ВРС, постановено по заявление вх.№9150/20.05.2010г. на СВп – гр.Варна. ЗАДЪЛЖАВА съдията по вписванията при ВРС да впише договор за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост в комплекс от затворен тип акт №35, том І, рег.№715 от 09.04.2010г. по заявление вх.№9150/20.05.2010г., подадено от нотариус Камен Костадинов. Определението не подлежи на обжалване. Препис от същото да се изпрати на Службата по вписванията при АВп.
|