КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №………………

Варненският окръжен съд, гражданско отделение,осми състав в закрито заседание на 18.02.2011г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДУШАНА ЗДРАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОЖВА

като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ЦАНКОВА ч.гр.д. № 218 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б.Г.Б. с ЕГН **********,*** , срещу определението от 08.12.2010 г. на съдия по вписванията при Агенция по вписванията – В., с което е постановен отказ да бъде освободен от заплащане на такси и разноски в производството по вписване на искова молба по гр.д. 1848/2010 г на осн. Чл.2 от Тарифата за заплащане на държавни такси В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановения отказ.

Към преписката е приложено определение за отказ на съдията по вписване. Като мотив за отказа е посочено липсата на компенетност на съдията по вписванията .

С допълнителна молба вх№ 5242/16.02.2011 год Б.Г.Б. с ЕГН ********** е направил искане за освобождаване от заплащане на държавна такса във връзка с обжалване на отказа на съдията по вписване ,с оглед разпореждане № 442/9.02.2011 год на ВОС , поради липсата на достатъчно доходи. Представил е декларация за семейно и имуществено състояние От така представените доказателства, се установява, че Б.Г.Б. не реализира доходи в размер, който би му позволил да заплати държавна такса , поради което същият следва да бъде освободен от задължението да заплаща ДТ в размер на 15 лева. Предвид това, че при липса на задължение за заплащане на таски и разноски в производството депозираната жалба срещу определението на съдията по вписванията се явява редовна.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

С определение от 05.10.2010 г., след като е разгледал депозираната в Служба вписвания молба с вх. № 19600 от 05.10.2010 г.от Б.Г.Б. съдията по вписванията е постановил определение за отказ на молителя за освобождаване му от заплащане на държавна такса за вписването и за вписване на исковата молба, въз основа на която е образувано г.д. № 1848/2010 г. по описа на ВОС, но е пропуснал да се произнесе. В исковото производство същия е освободен от заплащане на държавни такси, но няма освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по вписване на исковата молба в Служба вписвания- гр. В.

Същото определение е обжалвано от молителя и ВОС се е произнесъл с определение № 3320 от 25.10.2010 г. по гр. д № 2100/2010 г. като го е върнал с указание съдията по вписванията да се произнесе по исканията.

При новото разглеждане на молбата съдията по вписване отказва да освободи молителят Б. от държавна такса.

Съгласно чл.280 ЗСВ, съдията по вписванията разпорежда или отказва вписвания, отбелязвания или заличаване в имотния регистър и се произнася за издаване на справки и достоверения, извършва нотариални и други действия, предвидени със закон. Едностранния характер на това охранително производство изисква молителя да представи всички доказателства устновяващи допустимостта и основателността на искането, като съдията следва незабавно да се произнесе по това искане. В настоящия случай, молителката не е представила доказателства за внос на дължимата държавна такса за вписване. Съгласно чл.3, ал.1 ЗДТ, държавната такса следва да бъде заплатена при предявяване на искането за извършване на действието, в конкретния случай – 0,1% от цената на иска/ чл.2 от Тарифата за държавни такси, събирани от АВ/ На основание чл.4, б.”в” от ЗДТ, държавната такса се заплаща за извършваните действия от службите по вписвания, към Агенцията по вписвания, която е с отделен бюджет и управление. В закона изрично и изчерпателно са посочени в случаите и лицата, които са освободени от заплащане на държавна такса за вписване. Конкретния случай не попада в тези хипотези, а не са предвидени правомощия за съдията по вписванията да освобождава от заплащане на държавна такса като прилага по аналогия разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК.

с оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалвания отказ следва да бъда оставен в сила, поради което и

О П Р Е Д Е Л И

ОСВОБОЖДАВА Б.Г.Б. с ЕГН ********** от задължението да заплати определената с разпореждане № 442/9.02.2011 год на ВОС по ч.гр.д. 218/2001 год държавна такси в производството образувано по частна жалба вх. № 1735/18.01.2011 година, в размер на 15/ петнадесет / лева.

ПОТВЪРЖДАВА определението от 08.12.2010 год. на съдия по вписванията при Агенция по вписванията – В., с което е постановено отказ да се освободи молителя Б.Г.Б. от заплащане на такси и разноски в производството по вписване на искова молба по гр.д №1848/2010 г. на осн. чл.2 от Тарифа за заплащане на държавни такси

Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№………………



Варненският окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 08.11.2011г. в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова

ЧЛЕНОВЕ: Татяна Макариева

Цвета Павлова



като разгледа докладваното от съдия Т.Макариева ч.гр.д. № 2223 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б.Г.Б. срещу определение от 20.10.2011г. на съдия по вписванията при Агенция по вписванията – Варна, с което е постановен отказ да бъде вписана искова молба по гр.д. № 1957/2011г. по описа на ВОС. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразностн а постановения отказ. Жалбоподателят счита, че след като е освободен от заплащане на държавни такси по посоченото по-горе дело по описа на ВОС, поради това, че няма доходи, то следва да бъде освободен и от заплащане на такса за вписване на исковата молба.
Към преписката е приложено определение за отказ на съдията по вписване. Като мотив за отказа е посочено липсата на доказателства за заплащане на дължимата държавна такса.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
В молба от 20.10.2011г. до съдията по вписванията при АВ Варна жлбоподателят, е поискал вписване на искова молба по гр.д. № 1957/2011г. по описа на ВОС. С молбата е представено копие от определение на ВОС, съгласно което молителят е освободен от заплащане на държавна такса по производството пред съда, както и копия от представените пред съда доказателства, установяващи, че същият няма доходи и е безработен. Отправено е искане за освобождаване от заплащане на такса за вписването на исковата молба.
С определение от 20.10.2011г. съдията по вписванията е отказал да извърши исканите действия с мотиви, че не е представена доказателство за плащане на дължимата държавна такса, както и, че липсват правомощия за съдията по вписване да освобождава от такса за вписване.
Съставът на ВОС, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт по см. на чл.577 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.280 ЗСВ, съдията по вписванията разпорежда или отказва вписвания, отбелязвания или заличаване в имотния регистър и се произнася за издаване на справки и достоверения, извършва нотариални и други действия, предвидени със закон. Едностранния характер на това охранително производство изисква молителя да представи всички доказателства устновяващи допустимостта и основателността на искането, като съдията следва незабавно да се произнесе по това искане. В настоящия случай, молителят не е представил доказателства за внос на дължимата държавна такса за вписване.
Жалбоподателят е освободен от заплащане на такси и разноски по гражданското дело , т.е. за тези държавни такси и разноски предвидени в чл.71 ГПК.
Този съдебен акт е постановен по образуваното исково прозиводство поради което и не поражда действие в друго производство вкл. и в охранителното такова по искането за вписване на исковата молба съгл. чл.11 ПВп, във вр. с чл.114 ЗС. В последното се дължи държавна таскса съгласно ЗДТ /чл.4, б.”в”/ като размерът й е регламентиран в специална Тарифа за държавните такси събирани от Агенцията по вписванията, т.е налице е специална регламентация извън ГПК, съответно тази за таксите събирани от съдилищата. Тези разноски са за сметка на молителя-чл.541 ГПК. Това обстоятелство е аргумент в подкрепа на извод за неприложимост на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК в производствто по вписванията. В този смисъл и разпродебта на чл.540 ГПК не следва да се тълкува по начина поддържан от жалбоподателя за препращане и към уредбата за освобождаване от такси и разноски в исковото производство. В подкрепа на този извод е илипсата на предвидени в ЗСВ правомощия на съдията по вписването, което кореспондира и с предвидените в ЗДТ изрично случаи и лица , които са освободени от заплащането им-чл.5 .
Отказът на съдията по вписванията да извърши вписване на искавата молба е правилен и законосъобразен.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалвания отказ следва да бъда оставен в сила, поради което и

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определението от 20.10.2011г. на съдия по вписванията при Агенция по вписванията – Варна, с което е постановен отказ да бъде вписана искова молба по гр.д. № 1957/2011г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.