КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 16 Окт 2018, 10:28

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: " Юробанк България " прехв. на търговски предприятие
Ново мнениеПубликувано на: 05 Апр 2017, 11:58 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 20 Авг 2010, 22:50
Мнения: 41
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 576/23.12.2016г.
на Окръжен съд - Велико Търново



НА Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. чл.577 ГПК и чл.32а, ал.4 от Правилника за В. (ПВ).
Образувано е по частна жалба от „Ю. Б.“ срещу Определение № 17/02.11.2016 г. на съдия по В. П. С. по В. П. Районен съд – гр.С., с което е отказано вписване на Удостоверение № *1343/30.06.2016 г. и Удостоверение № *1441/30.06.2016 г. на Агенция по В. – Търговски регистър за промяна на кредитора „Ю. Б.“ като правоприемник на „А. Б. – клон Б.“ – КЧТ по партида на имота и по партида на длъжника към общо 45 броя договорни и законни ипотеки.
В жалбата се твърди, че по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие „А. Б. – клон Б.“ – КЧТ е прехвърлило на „Ю. Б.“ съвкупността от активи, задължения и фактически отношения, включени в състава на търговското си предприятие, в т.ч. и вземанията по договори за кредит, обезпечени с изброените в молбата за вписване ипотеки. Жалбоподателят застъпва становище, че липсва изрична процедура за отбелязване на промяната на кредитора в хипотеза като настоящата, но намира, че приложение по аналогия следва да намерят правилата на чл.263и, ал.6 ТЗ и разрешенията по т.3 на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Намира обжалвания отказ за неправилен и моли за отмяната му и разпореждане удостоверенията да бъдат вписани в Имотния регистър.
Окръжен съд – Велико Търново, като взе предвид наведените в жалбата доводи и искания и като прецени данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От доказателствата по делото се установява, че частният жалбоподател "Ю. Б." подал до С. по В. П. Районен съд – гр.С. молба вх. № 3155/02.11.2016 г. за вписване на Удостоверение № *1343/30.06.2016 г. и Удостоверение № *1441/30.06.2016 г. на Агенция по В. – Търговски регистър, удостоверяващи промяна на кредитора по общо 45 броя договорни и законни ипотеки, извършена по силата на прехвърляне на търговското предприятие на „А. Б. – клон Б.“ – КЧТ на банката-молител. В молбата били описани актовете за учредяване на ипотеките, като били посочени кредитополучателят и договорът за кредит, въз основа на който е възникнало обезпеченото вземане. Към молбата били приложени двете удостоверения, чието вписване се иска, фотокопие от договора за прехвърляне на търговско предприятие, в което не се съдържало нотариалното удостоверяване на подписа на страните и опис на дълготрайните материални активи на прехвърлителя.
С обжалваното Определение № 17/02.11.2016 г. съдията по В. П. С. по В. П. Районен съд – гр.С. е отказал извършването на поисканото вписване. Мотивирал постановения отказ на първо място с липсата на посочване в чл.4 ПВ и предвиждане в друг нормативен акт на вписване на удостоверенията от Агенция по В. – Търговски регистър, поради което заключил, че те не са актове, подлежащи на вписване. На следващо място посочил, че на вписване подлежи самия договор за прехвърляне на търговско предприятие, в случаите когато с него се прехвърлят недвижими имоти или вещни права върху тях. Съдията по В. в случая е намерил, че представения договор не отговаря на изискванията на чл.3 и чл.6 ПВ, тъй като е представен във фотокопие, не съдържа описание на имотите, до които се отнася вписването, не е приложена скица-копие от кадастралната карта, не е представена писмена декларация от прехвърлителя за липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължително осигурителни вноски, изискуема съгласно чл.264, ал.1 ДОПК и данъчна оценка за липса на непогасени данъчни задължения за имотите. Изложено е още съображението, че в чл.17-22 ПВ са изброени изчерпателно всички отбелязвания, които се извършват по вече вписани ипотеки и промяната на кредитора П. прехвърляне на търговско предприятие не е сред тях. Такова отбелязване според съдията по В., е допустимо единствено П. прехвърлянето чрез договор за цесия на обезпеченото с ипотека вземане. Тъй като в случая не са представени отделни молби за всяка ипотека и договори за цесия към тях, екземпляри от вписаните ипотеки и такси, молбата не може да бъде уважена дори и да се разгледа по този ред. Поради неприложимостта на чл.129 ГПК и невъзможността за даване на указания за отстраняване на нередовностите на молбата за вписване, съдията по В. е постановил отказа си.
Проверката на правилността на обжалваният акт следва да се извърши въз основа на нова преценка дали промяната на кредитора П. прехвърляне на търговско предприятие, включващо вземания, обезпечени с ипотеки подлежи на вписване или отбелязване в Имотния регистър и ако отговорът на този въпрос е положителен – какъв е реда да се извърши това и спазен ли е в случая.
Съгласно чл.15, ал.1 ТЗ предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, може да бъде прехвърлено чрез сделка. Вземанията са права на прехвърлителя, включени в търговското му предприятие. П. неговото прехвърляне приобретателят става кредитор по вземанията. По отношение вземането, включено в търговското предприятие, възниква правна промяна, аналогична по своите последици на цесията.
Съгласно чл.171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписано (отбелязано към вписаната ипотека) в имотния регистър. От посочената норма не може да се направи извод, че правилото й е приложимо единствено към договора за цесия. Прехвърлянето на вземане, както по-горе бе изяснено, може да е резултат от прехвърляне на търговско предприятие, а също и от смесен фактически състав, например преобразуване на търговско предприятие, също и от едностранна сделка – например завет, както и от изпълнителния способ възлагане на вземането вместо плащане. Промяната на кредитора в посочените хипотези подлежи на отбелязване в Имотния регистър, независимо, че в чл.17, ал.1, б.“а“ ПВ е посочен единствено чл.99 ЗЗД – договор за цесия. Правилникът за В. е нормативен акт от по-ниска степен в сравнение със Закона за задълженията и договорите и съгласно чл.15, ал.3 ЗНА П. противоречие между тях, приложение следва да намери закона.
Тъй като договорът за прехвърляне на търговско предприятие поражда подлежащата на отбелязване правната промяна – замяна на кредитора с нов, именно той е актът, подлежащ на вписване съгласно чл.171 ЗЗД. Редът за вписване на актовете по чл.171 ЗЗД е регламентиран в чл.17 ПВ и разпоредбите, към които препраща нормата, както и от общото правило на чл.3 ПВ. Съгласно посочените норми молбата трябва да съдържа индивидуализиращи молителя данни, посочени в чл.6, ал.1, б.“а“ ПВ, основанието (документа) за вписването, размера на сумата и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, или молбата за учредяване на законната ипотека, върху които ще се направи вписването. Молбата се подава в два еднакви екземпляра, придружена с два екземпляра от документа, въз основа на който се иска отбелязването. В частност, ако това е договор за прехвърляне на търговско предприятие, той следва да бъде сключен в уредената в чл.15, ал.1 ТЗ форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите на страните (каквото е и изискването на чл.171 ЗЗД). Допустимо съгласно чл.3 ПВ е и представянето на нотариално заверени преписи от договора, сключен в надлежната форма.
В настоящият случай молбата на „Ю. Б.“ съдържа индивидуализиращите молителя данни, посочени в чл.6, ал.1, б.“а“ ПВ, основанието за извършване на вписването, доколкото се сочи, че това е договорът за прехвърляне на търговското предприятие и посочване на тома и страницата на ипотечната книга, в които са вписани съответните ипотеки. Размерът на сумата по отделните кредити не е посочен. Към молбата е представено фотокопие на договора за прехвърляне на търговско предприятие, в което не се съдържа нотариално удостоверяване на подписите на страните. Представеният за вписване акт не отговаря на изискванията за форма за действителност, което е включено в обхвата на проверката, извършвана от съдията по В. (в този смисъл е и разрешението на т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Не е спазено и изискването на чл.3 ПВ документът да бъде в нотариално заверен препис, в случаите когато не е представен в оригинал. По тези съображения исканото вписване, не може да бъде извършено и следва да бъде отказано.
За пълнота, както с оглед мотивите на обжалваното определение, така и на доводите в жалбата, следва да се посочи, че чл.4, б.“л“ ПВ се намира систематично в Раздел II от ПВ „Вписване на актове относно недвижими имоти“. Действително и удостоверенията по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал. 1 ТЗ, и договорът за прехвърляне на търговско предприятие, попадат в обхвата на посочената разпоредба, но що се отнася до прехвърляне на право на собственост или други вещни права върху недвижим имот. В настоящия случай не се касае за такова вписване в тесен смисъл, а за отбелязване към вече вписан акт за учредяване на ипотека, който се извършва на основание чл.171 ЗЗД и по реда на чл.17 ПВ, намиращ се систематично в Раздел IV от ПВ „Вписване на ипотеки. Вписване на залози по ЗОЗ“.
Неоснователни се явяват доводите на частният жалбоподател за необходимост от правоприлагане по аналогия на чл.263и, ал.6 ТЗ. Не става въпрос за неуреден случай, тъй като в регламентацията на прехвърлянето на търговско предприятие се съдържа и уредба на случая, в който в имуществото са включени вещни права върху недвижими имоти. Това е разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ, имаща същата хипотеза като чл.263и, ал.6 ТЗ. Разликата между двете норми е в техните диспозиции, доколкото П. прехвърляне на търговско предприятие се вписва договорът, а П. преобразуване – удостоверенията по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал. 1 ТЗ. Това е така, защото П. прехвърляне на търговско предприятие, правните последици настъпват по силата на сключване на договора, а вписването в Търговския регистър има само оповестително действие, докато П. преобразуването, вписването в Търговския регистър е част от фактическия състав и има конститутивен характер (арг. от чл.263ж, ал.1 ТЗ). Иначе казано – на вписване в Имотния регистър подлежи актът, въз основа на който възниква правната последица прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти. Тъй като липсва празнота в закона и поради различният момент на възникване на правните последици, не става въпрос за подобен случай, не са налице предпоставките на чл.46, ал.2 ЗНА и чл.263и, ал.6 ТЗ не може да се приложи П. прехвърляне на търговско предприятие.
В обобщение на изложеното, съдията по В. П. С. по В. П. Районен съд – гр.С. е бил сезиран с молба за промяна на кредитора въз основа на договор за прехвърляне на търговско предприятие, която не е имала необходимото съдържание по чл.17, ал.2 ПВ и не е била придружена от документа, на основание на който се иска вписването в изискуемата от закона форма за действителност и съобразно изискванията на чл.3 ПВ – в нотариална форма или нотариално заверен препис. П. липса на възможност за даване на указания на молителя за отстраняване на нередовностите на молбата в това производство, исканото вписване следва да бъде отказано.
Крайният извод на съда съвпада с този на съдията по впиванията, поради което жалбата се явява неоснователна, а обжалваният отказ следва да бъде потвърден.
Настоящото определение, на основание чл.274, ал.3, т.2 ГПК, като преграждащо развитието на производството, подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът

О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17/02.11.2016 г. на съдия по В. П. С. по В. П. Районен съд – гр.С., постановено по преписка, образувана по молба вх. № 3155/02.11.2016 г. по описа на С. по В. – гр.С., с което е отказано да се извърши вписване в Имотния регистър на Удостоверение № *1343/30.06.2016 г. и Удостоверение № *1441/30.06.2016 г. на Агенция по В. – Търговски регистър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд П. предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК в едноседмичен срок от връчването на препис на частния жалбоподател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов