КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/ |
|
ДСИ и държавни такси http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=4&t=151 |
Страница 1 от 1 |
Автор: | Гост [ 01 Сеп 2009, 09:49 ] |
Заглавие: | ДСИ и държавни такси |
здравейте. При поискване от държавен съдебен изпълнител на справка за имоти, копия от нотариални актове и др., изисквате ли да заплаща държавна такса? При частните съдебни изпълнители изрично е записано , че не дължат, но при държавните има ли изрична разпоредба? |
Автор: | Съдия по вписванията [ 01 Сеп 2009, 11:28 ] |
Заглавие: | Re: ДСИ и държавни такси |
Гост написа: здравейте. При поискване от държавен съдебен изпълнител на справка за имоти, копия от нотариални актове и др., изисквате ли да заплаща държавна такса? При частните съдебни изпълнители изрично е записано , че не дължат, но при държавните има ли изрична разпоредба? Според зависи. От една страна виж Закона за държавните такси А от друга Няма как да не приемем, че ДСИ, респективно СИС при РС е държавно учреждение - така, че ДСИ на това основание не заплаща ДТ. Но само, ако по свой почин иска преписи и справки, но ако това е по инициатива на взискателя и той не е от лицата по чл. 5 ЗДТ трябва да събере съответната такса от него и да я внесе по сметка на АВ. |
Автор: | държавен съдебен изпълнител [ 28 Ное 2009, 11:18 ] |
Заглавие: | Re: ДСИ и държавни такси |
Здравейте колеги. Първо искам да Ви поздравя за хубавия форум. Продължавайки темата ще Ви запозная с едно "интересно" становище изразено в разпореждане на съдия по вписванията. Цитат: Във връзка с писмо от ДСИ при РС- ХХХ по и.д. № …./09 г.. заведено под вх.№ 6467 от СВ към АВ Съгласно чл.426, ал. 4 от ГПК Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. За извършването на тези действия взискателя заплаща такса. Няма пречка държавният изпълнител да извърши справка относно имущественото състояние на длъжника по отдалечения достъп до СВ/ безплатно/, но когато иска издаване на удостоверение по чл. 46 от ПВ следва да се заплати такса /от взискателя/ съгласно Тарифата на АВ.Държавният изпълнител не може да бъде разгледан като държавно учреждение, за да се позовава на чл. 4 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 30 на МС от 22.04.1976 г. за прилагане на тарифите и утвърждаване на такси по Закона за държавните такси. Изричнатата разпоредба на чл.16. ал. 2 от ЗЧСИ освобождава от заплащането на такси при издаване на удостоверение само и единствено частния съдебен изпълнител.Разпоредбата на чл.5 от Закон за държавните такси изрично посочва кръга на лицата освободени от заплащане на държавни такси. На основание чл.431, ал. 3 от ГПК държавния изпълнител може ди прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи. Не е отказано изготвяне на исканото удостоверение по чл.46 от ПВ, такова ще бъде изготвено след заплащане на следващата се държавна такса. 16.11.2009г. Съдия по вписванията: Прочитайки горното в мен възникнаха няколко въпроса. 1. Исканата държавна такса ДСИ трябва за заплати от сметката на районния съд или да поиска взискателя да заплати нова такса по сметкат на АВ? В конкретния случай взискателя е заплатил такса по чл.31 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - "За цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника по изпълнителното дело, набавянето на данни, документи, книжа и други". Според гореизложеното становище на Вашата колежка законодателят е допуснал неточност пропускайки да добави, че цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника по изпълнителното дело, набавянето на данни, документи, книжа и други не включва набавянето на справки от някои служби по вписванията в страната. 2. Освобождаването на ЧСИ по силата на чл.16,ал.2 от ЗЧСИ от заплащането на държавни такси за искани от него справки по чл.431,ал.3 от ГПК, дали е въведено от законодателя за премахне или за да създаде разлика между принудителното изпълнение при ЧСИ и принудителното изпълнение при ДСИ. Според становището на Вашата колежка с приемането на чл.16,ал.2 от ЗЧСИ законодателят несъмнено е искал да създаде неравнопоставеност между принудителното изпълнение при ЧСИ и това при ДСИ, като е целял при принудителното изпълнение при ДСИ да се събира още една държавна такса, с която да се товари първоначално взискателя, а в края и длъжника по принудителното изпълнение. Не в този смисъл са обаче мотивите при приемането на законопроекта изложени в Д О К Л А Д на Комисията по правни въпроси Цитат: ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 602-01-94, внесен от Министерския съвет на 01 ноември 2006 г. ..... Г-жа Сабрие Сапунджиева, заместник-министър на правосъдието представи законопроекта от името на вносителя. .... От името на частните съдебни изпълнители г-жа Елена Петкова представи предложението на Камарата на частните съдебни изпълнители. Те предлагат издаваните от частните изпълнители удостоверения, справки, преписи и извлечения от документи да се освободят от събиране на държавни и общински такси. Като мотив се изтъква неравностойното положение на длъжниците по частното и държавното изпълнение, тъй като държавните изпълнители са освободени от заплащането на държавни и общински такси. в стенограмата от заседанието на същата комисия Цитат: Янаки Стоилов: Благодаря Ви. Има и представители на Министерството на финансите. Заповядайте, ако желаете да се включите в дискусията. Имате думата за въпроси и изказвания. Тук има едно писмо от председателя на Правната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, в което се претендира те да бъдат освобождавани от държавни и общински такси за издаване на исканите от тях удостоверения, справки и пр. Имате думата. Моля да се представите. Елена Петкова: Аз съм частен съдебен изпълнител, в момента съм представител Камарата на частните съдебни изпълнители. Председател съм на Правната комисия. Това, което каза г-жа Сапунджиева, е изключително изчерпателно. Нашата молба е предложението, което сме направили, да бъде включено за разглеждане на второ четене, тъй като въпроса е от изключителна важност. Вие ще бъдете запознати с него. На практика с липсата на тази уредба, която не предлагаме длъжниците в държавното изпълнение и в частното са поставени при нееднакви условия. Тези при частното изпълнение са поставени при неравнопоставени условия и трябва да плащат много по-големи разноски от това, което се плаща от длъжниците в държавното изпълнение. Това е така, защото държавните изпълнители са освободени от държавни и общински такси. А за частните няма текст, няма уредба. Като се изхожда от факта, че и частните изпълнители и държавните изпълнители изпълняват една важна държавна функция, просто е недопустимо длъжниците в частното изпълнение да бъдат товарени с по-големи разноски. Искам да ви обърна внимание и да ви запозная с тази материя, защото очевидно за някои от вас може да прозвучи като страничен въпрос, но тук става дума за една голяма категория дела. Това са делата на топлофикация и на БТК, където разлика от 100 лв. в разноските по изпълнението за длъжниците на топлофикация и на БТК не са без значение. Сами разбирате, че там длъжниците са физически лица в по-голямата си част с ниски доходи и ние не може и не следва да ги поставяме в това неравностойно положение в сравнение с длъжниците по държавното изпълнение. Такъв подход е недопустим и аз съм убедена, че вие по-нататък ще бъдете запознати по-подробно и ще приемете нашето предложение. Благодаря ви. и стенограмата от пленарното заседание на НС Цитат: ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: ..... От името на частните съдебни изпълнители госпожа Елена Петкова представи предложението на Камарата на частните съдебни изпълнители. Те предлагат издаваните от частните изпълнители удостоверения, справки, преписи и извлечения от документи да се освободят от събиране на държавни и общински такси. Като мотив се изтъква неравностойното положение на длъжниците по частното и държавното изпълнение, тъй като държавните изпълнители са освободени от заплащането на държавни и общински такси.... 3. За съжаление Вашата колежка не доразвива тезата си, че ДСИ не е държавно учреждение, и не посочва дали не е частно физическо или юридическо лице, неидентифициран правен субект, или може би е правно нераглементиран субект доколкото не е приет изрично Закон за държавните съдебни изпълнители, в който да се уреждат и отношенията между ДСИ и някои служби по вписванията в страната. Не е обърнато внимание, че ДСИ е държавен орган, част от системата от органи на районните съдилища, че действа в рамките на своята компетентност и в изпълнение на своите правомощия, че ДСИ са органи създадени по разпоредителната система, че не действат за собствена сметка и в собствена полза, че не са представители на взискателя, а са държавен орган които след като е сезиран по предвидения в закона начин има право и е длъжен да извърши определени действия. С интерес очаквам Вашата гледна точка по поставените въпроси. |
Автор: | Държавен съдебен изпълнител [ 02 Мар 2010, 15:00 ] |
Заглавие: | Re: ДСИ и държавни такси |
В Министерство на правосъдието постъпи писмо, адресирано до Изпълнителния директор на Агенция по вписванията - София, заведено с вх.№ на МП, рег.индекс на Инспектората по чл. 372 ЗСВ, по повод на което изразяваме следното мнение: инспектори Катя Чипрова и Боряна Йотова написа: При искане от държавен съдебен изпълнител (ДСИ) за извършване на справка по партида на физическо или юридическо лице - длъжник по изпълнително дело и във връзка с това на издаване на справка за имотното състояние на същите, Службата по вписванията не следва да изисква заплащането на държавна такса за това. Основаваме се на разпоредбата на чл.431, ал. З ГПК, съгласно която: (изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. - изм., бр. 32 от 2009 г.) „Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи". За ДСИ по аналогия се прилага нормата на чл. 16, ал. 2 ЗЧСИ че: „За информацията, получавана по ал. 1 и по чл. 431, ал. З от Гражданския процесуален кодекс, както и за вписването на обезпечителни мерки, частният съдебен изпълнител не дължи заплащане на държавни и местни такси".
Тези справки се издават не под формата на удостоверение, а под формата на справка за държавен орган. Когато ДСИ е изискал от съдията по вписванията справка дали има открита партида на физическото лице - длъжник по изпълнително дело и ако съществува такава, да се отразят какви вписвания, отбелязвания и заличавания има записани по партидата му, във връзка с предстоящи изпълнителни действия, в случая дори липсва отправено искане от ДСИ за издаване на удостоверение за вписванията, отбелязванията или заличаванията, направени на името на посочения длъжник. По отношение на издаването на преписи, или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лице, практиката е следната: ДСИ издава удостоверение на взискателя, че има заведено изпълнително дело, във връзка с което същият да се снабди от Службата по вписванията с необходимите документи. Взискателят представя удостоверението в службата, попълва съответната молба и заплаща държавна такса за издаването му. Ако в Службата по вписванията се получи молба от ДСИ за издаване на препис от акт за собственост (което на практика се получава в много редки случаи), преписът се издава на същия служебно, без да се изисква заплащане на държавна такса за препис. Статутът на държавните съдебни изпълнители е уреден в Закона за съдебната власт. ЗСВ урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт. Съгласно чл. 8 от Конституцията на Република България, държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. При това нормативно установено положение няма съмнение, че при осъществяване на своите служебни задължения ДСИ изпълняват публични функции и правомощия на държавни органи, в кръга на тяхната предметна и териториална компетентност. |
Автор: | Правен свят [ 13 Сеп 2010, 10:18 ] |
Заглавие: | Re: ДСИ и държавни такси |
Незаконна вересия Държавните съдебни изпълнители нямали право на безплатни справки за длъжници Цитат: Поради незаконосъобразна практика на различни държавни институции, включително и на Агенцията по вписванията, от държавните съдебни изпълнители досега не са били искани такси за справки, сведения и извлечения от документи, носещи информация за длъжника. Всъщност няма законов текст, който да освобождава държавните съдебни изпълнители от заплащане на такси за тези справки и удостоверения, така както са освободени частните съдебни изпълнители (ЧСИ) в момента. Точно поради тази причина ръководството на Министерството на правосъдието е разпоредило на Агенцията по вписванията да се преустанови незаконната практика на безплатни услуги на държавните съдебни изпълнители.
Това обясниха вчера в правната комисия министърката на правосъдието Маргарита Попова и зам.-министър Жанета Петрова по време на обсъждането на първо четене на правителствения проект за промени в Закона за частните съдебни изпълнители и в ГПК. Проектът предвижда занапред частните изпълнители да плащат такси за писмени справки и сведения, на копия и извлечения от документи, съдържащи информация за длъжника. От няколко месеца ЧСИ протестират срещу този проект на правителството, тъй като той първо ще ги постави в по-неизгодна позиция от държавните съдебни изпълнители, но освен това реденето на опашки по гишетата за плащане на такса за всяка справка обективно много ще забави изпълнението. Това ще ни върне 3-4 години назад, каза членът на Камарата на ЧСИ Иван Чолаков. Частниците приемат позицията на Министреството на правосъдието, че принципно е правилно за услуга да се плаща такса, но искат да са равноправни с държавните изпълнители, още повече, че клиентите на ЧСИ плащат ДДС, от което държавните са освободени. Ако се приеме да се плащат такси, нека поне да се даде облекчен достъп на ЧСИ до данните за длъжниците, апелира Иван Чолаков. С чл. 431, ал. 3 от ГПК е уредено, че съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, включително и в органите на НАП, поделенията на НОИ, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на КАТ (за собствеността върху колите), както и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи. В момента в чл. 16, ал. 2 от Закона за ЧСИ е предвидено, че те не плащат държавни и местни такси за справки, сведения и извлечения от документи за длъжника, както и за вписване на обезпечителни мерки. Според обясненията на зам.-министър Жанета Петрова навремето (през 2007 г.) този текст е приет, за да се изравни статутът на частните и държавните изпълнители, тъй като, преди създаването на частно изпълнение, всички държавни изпълнители са били освободени от такси. После, както става ясно - "по инерция", държавните продължавали да бъдат третирани като освободени, макар че изричен зоконов текст за това няма, а законът е категоричен, че всички плащат такси, освен ако не са изрично освободени. В крайна сметка, каза зам.-министър Петрова, справката не се прави за съдебния изпълнител, бил той държавен или частен, а за неговия клиент. (Плаща се от възложителя, а после се удържа от длъжника като разход по изпълнението.) Ако клиентът-възложител реши сам да иде и да си събере удостоверенията с нужните му данни от Агенцията по вписванията, вместо да го възлага на съдебния изпълнител, той ще плати такса за всяка справка, даде пример г-жа Петрова. Депутатите от правната комисия гласуваха закона с уверението, че занапред и държавните и частните изпълнители равнопоставено ще плащат такси за справки. В Министерството на правосъдието са изчислили, че за сметка на частното изпълнение Агенцията по вписванията ще събира годишно по 280 000 лв. Проблемът, който се очертава е, че в противоречие на изказаната теза от зам.-министър Петрова, че само изключенията се записват в закона, проектът не просто зачертава текста в ЗЧСИ, който предвижда, че частните изпълнители не плащат такси за справки. В чл. 16, ал. 2 ЗЧСИ изрично се записва, че занапред ЧСИ ще дължат заплащането на такси: "За получаване на писмени справки и сведения, на копия и извлечения от документи, съдържащи информация за длъжника по ал. 1 и по чл. 431, ал. 3 от ГПК, както и за вписване на обезпечителни мерки се дължат държавни и местни такси. Държавните и местните такси се заплащат от взискателя и са за сметка на длъжника." |
Автор: | Bella [ 30 Юни 2011, 12:52 ] |
Заглавие: | Re: ДСИ и държавни такси |
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № гр. Варна, 20.05.2011г. Варненски окръжен съд в закрито съдебно заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА СВЕТЛА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 911/11г., намира следното: Производството е образувано по частна жалба на Людмил Станев Станев - държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при ВРС против отказ на съдия по вписванията/СВ/ при ВРС, обективиран в определение от 04.05.2011г. да заличи наложена възбрана, вписана под № 39079/22.12.08г., касаеща правото на собственост върху 600/725 ид.ч. от хавра в м. „Боровец”, кв. „Галата”, имот пл. № VІ-231, кв. 127, собственост на С. Д. П. В жалбата се твърди, че постановеният отказ за заличаване на вписаната върху имота възбрана е незаконосъобразен, тъй като разпоредбата на чл.431 ал.4 от ГПК, послужила като основание за отказа, касае дължимост на държавна такса за вписване на обезпечителни мерки, а в случая се иска заличаване на възбрана. На следващо място се поддържа, че в настоящата хипотеза на прекратяване на принудителното изпълнение поради погасяване на дълга, то съдебният изпълнител е задължен служебно да вдигне наложените възбрани и запори, поради което и няма как да се задължава някоя от страните по изпълнителното производство да заплаща ДТ. Неправилно се счита позоваването СВ на нормите на чл. 83 и 84 от ГПК, тъй като те касаят хипотеза, когато държавният орган е страна в исково производство, а в настоящия случай ДСИ не е страна в изпълнителното производство и не в това си качество е отправил искането за заличаване на възбраната. Позовава се и на наличието на постановено определение на ВОС, с което съдът е отменил отказ на СВ при идентична хипотеза. По делото е постъпило становище от К. З. - съдия по вписванията при ВРС, в което се излага, че жалбата е неоснователна и необоснована. Счита се, че в Тарифата за ДТ, събирани от АВ са предвидени такси, както за вписване, така и за заличаване на възбрани. Поради това такава такса се дължи и същата следва да бъде събрана от съответните молители и СВ няма право да освобождава лицата от такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. Възбраната е наложена върху недвижим имот, собственост на физическо лице, което не попада в кръга лица, визирани в нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Счита се, че в ГПК са регламентирани освен правомощията на ДСИ, но и задължението да заплаща ДТ. В случая е приложима нормата на чл. 431, ал. 4 от ГПК и таксата за заличаване, подобно на таксата за вписване на възбрана се дължи от взискателя за сметка на длъжника. Счита се, че вмененото служебно вдигане на възбраната в хипотезата на чл. 433, ал. 2 от ГПК указва само на това, че никоя от страните не следва да подава искане, но не и че не се дължи ДТ за съответното действие. Счита се, че в случая е приложима и нормата на чл. 433, ал. 3 от ГПК и СВ се явява онова трето лице, чието право да получи плащане на предвидената ДТ, не може да бъде засегнато от прекратяването на изпълнителното производство. Претендира се жалбата да бъде оставена „без уважение, като процесуално недопустима”. Съдът, като взе предвид постъпилата в законоустановения срок частна жалба, я намира за процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна – единственият оправомощен орган, който може и е служебно задължен да отправи искане до съдията по вписванията за заличаване на наложената възбрана. ДСИ е молител в охранителното производството, каквото е това по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извършвани от Службата по вписвания. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба и за основателна по следните съображения: Видно от материалите по приложеното в копие изпълнително дело № 108/08г. на СИС при ВРС, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.12.08г. по ч.гр.д. № 9526/08г. на ВРС, VІІ с-в, по силата на който С. Д. П. е осъден да заплати на А. Д.Л. сумата от 30 000 евро, дължима на основание издаден запис на заповед от 19.02.08г., предявен за плащане на 01.09.08г. За обезпечаване вземането на взискателя на 22.12.08г. ДСИ е наложил възбрана върху 600/725 ид.ч. от хавра в м. „Боровец”, кв. „Галата”, имот пл. № VІ-231, кв. 237, собственост на длъжника С. Д. П.. С подписаното пред ДСИ Л. Станев споразумение на 19.10.10г. между взискателя Л., длъжника С. П. и Д. П. – майка на длъжника, страните са се споразумели, че Д. П. ще прехвърли собствеността върху свой недвижим имот на взискателя Л. при посочена цена, а взискателят Л. заявява, че с това прехвърляне ще счита дълга на Славчо Петров за напълно погасен и няма да има претенции занапред. След установяване на изпълнението на това споразумение /самото прехвърляне/, ДСИ с разпореждане от 26.04.11г. е приключил изпълнителното дело поради погасяване на дълга и е разпоредил да се вдигне възбраната върху описания по-горе имот. Заявеното искане за вдигане на възбраната, депозирано в СВ на 04.05.2011г. е дало основанието за постановяване на обжалвания по настоящото дело отказ на СВ, мотивиран с липсата на внесена ДТ в размер на ½ от дължимата по чл. 3 от Тарифата за ДТ, събирани от АВ, във вр. с чл. 431, ал. 4 от ГПК. Вярно е, че нормата на чл. 431, ал. 4 от ГПК, в сила от 01.01.11г. предвижда дължимост на ДТ за вписване на обезпечителни мерки по изпълнително производство, като таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника. Наред с това в чл. 5 от Тарифата за ДТ, събирани от АВ, е предвидена ДТ от 15лв. за вписване на възбрана, а в чл. 3 от тази тарифа е предвидено, че за заличаването се дължи ДТ в размер на ½ от дължимата по чл. 2 от тарифата. Освен това в чл. 37 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в раздела „Такси по съдебното изпълнение, събирани от ДСИ”, е предвидена ДТ от 15лв. за искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана. От друга страна обаче в нормата на чл. 433, ал. 2 от ГПК е предвидено, че при прекратяване на изпълнителното производство на основанията, посочени в ал. 1 на същият член, съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила. Следва да се отчете и обстоятелството, че в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице промяна в предпоставките от хипотезата на тази правна норма в сравнение с нормата на чл. 330, ал. 1, б. „а” от ГПК /отм./, водещи до прекратяване на изпълнителното производство – сумата по изпълнителното дело да е платена преди образуване на изпълнителното производство. В унисон с това е изменението на редакцията на нормата на 79, ал. 1 от ГПК, предвиждащо, че разноските по изпълнението са за длъжника, когато плащането е направено след започване на изпълнителното производство. Факт е, че в настоящия случай погасяването на дълга е станало след образуване на изпълнителното дело и ако се следва логиката на законодателя, разноските по изпълнението следва да са за длъжника. Наред с това настоящият състав на съда напълно споделя изразеното в доктрината становище /”Коментар на новия ГПК”, изд. къща „Труд и право”, София, 2008г., стр. 677/, че текстът на чл. 330, б. „а” от ГПК /отм./ не е търпял никаква критика /виж и цитираните там становища на проф. Д. Силяновски и проф. Ж. Сталев/ и няма основание за въвеждане на горното ограничение относно момента на плащането, но по-същественият въпрос е следният: след като е налице погасяване на задължението след образуване на изпълнителното производство при актуалната редакция на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, следва ли, че изпълнителното дело не следва да се прекратява? Очевидно не е такава идеята на законодателя, защото прекратяването на изпълнителния процес е винаги предхождащо завършването на изпълнителния процес, тъй като същият завършва (приключва) с предприемане на крайното действие, към което самият изпълнителен процес е насочен: удовлетворяване на взискателя чрез предвидените способи на предварително изпълнение. И за разлика от завършването на изпълнителния процес, прекратяването е свързано с обезсилване на изпълнителните действия и прекратяване на изпълнителното производство като правоотношение – погасяват се правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят /така проф. Ж. Сталев, „Българско гражданско процесуално право”, изд. 1994г., София, стр. 645/. Следователно, и при погасяване по време на висящността на изпълнителното производство, същото следва да се прекрати, а щом това е така, то и следва да се заличат негативните правни последици за участници в производството и да се уреди съхранението на правните последици на определени действия – така с нормите на чл. 433, ал. 2 и 3 от ГПК. Това означава, че и при плащане на дълга след образуване на производството, за съдебният изпълнител е налице задължението да констатира прекратяването на изпълнителното производство и да вдигне служебно наложените възбрани и запори. А след като законодателят вменява служебно извършването на това действие, скрепено със заплахата от санкция при неизпълнението на служебни задължения, то и ДСИ, предприемайки изпълнението на това си задължение, не следва да обусловен от поведението на заинтересованата страна, която да внася ДТ за заличаване на възбраната. Или, в случая не може да се изведе от нормата на чл. 431, ал. 4 от ГПК задължение за ДСИ да внася ДТ при предприемане на заличаване на възбраната в хипотезата на чл. 433, ал. 2 от ГПК, тъй като същата предвижда заплащането на такса само за вписването на възбрана и то внесена от взискателя за сметка на длъжника. В настоящия казус удовлетворения взискател няма интерес да внася ДТ за заличаване на възбраната върху имота на длъжника, така че не може да се очаква, че за да изпълни служебното си задължение ДСИ следва да е обвързан от доброто желание на взискателя. Съдът намира, че е налице непълнота на закона, която с оглед възникналия казус, касаещ задължение за внасяне на държавни такси, не може да бъде попълнена чрез прилагането по аналогия, поради което и при липсата на уредба, задължаваща ДСИ да предприема служебно действия по заличаване на възбраната, едва след внасянето на таксата от заинтересуваното лице, то и към настоящия момент следва да се приеме, че служебно предприетото действие по силата на закона не е обвързано от внасяне на ДТ. Предвид горното, настоящият състав на ВОС счита, че постановеният с обжалваното определение отказ на съдията по вписванията при ВРС да заличи вписаната възбрана върху имота е незаконосъобразен и следва да се отмени. Заверен препис от настоящото определение следва да се изпрати на съдията по вписванията за извършване на исканото заличаване. Воден от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение от 04.05.11г., постановено от съдия по вписванията при СВ-Варна по искане вх. рег. № 9055/04.05.11г., подадено от Държавен съдебен изпълнител ЛюдмилСтанев при СИС на ВРС, с което е отказано заличаването на наложена възбрана, вписана под № 39079/22.12.08г., касаеща правото на собственост върху 600/725 ид.ч. от хавра в м. „Боровец”, кв. „Галата”, имот пл. № VІ-231, кв. 127, собственост на Славчо Димитров Петров И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ЗАЛИЧИ наложената възбрана (чрез отбелязване в партидната книга, съгл. нормата на чл. 32 от ПВ), вписана под № 39079/22.12.08г., т. V, № 297, касаеща правото на собственост върху 600/725 ид.ч. от хавра в м. „Боровец”, кв. „Галата”, имот пл. № VІ-231, кв. 127, собственост на Славчо Димитров Петров, като заличаването на посочената възбрана да се смята за извършено от 04.05.2011г. – от момента на подаване на заявлението за него, на осн. чл. 577, ал. 3 от ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |
Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа |
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |