КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 01 Дек 2020, 19:43

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 11 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Такса при частично заличаване на ипотека
Ново мнениеПубликувано на: 10 Май 2012, 09:19 
ТАКСИ ПРИ ЧАСТИЧНО ЗАЛИЧАВАНЕ НА ИПОТЕКА
Преглед на съдебната практика

Функцията на ипотеката да служи като реално обезпечение на едно вземане се осъществява, като върху един конкретен недвижим имот се налагат определени тежести. Този имот би могъл да се освободи от действието им чрез погасяване на ипотеката. Като се има предвид конститутивното действие на вписването относно учредяването на ипотека, то погасяването на нейното действие става чрез заличаването й - чл. 179, ал. 3 ЗЗД. Ипотека, която е погасена, трябва да бъде заличена от книгите за вписванията.
Молбата се подава до съдията по вписванията в службата по вписванията, където е била вписана ипотеката. Самото заличаване се извършва по реда на чл. 19, ал. 3 от Правилника за вписванията.
Заличаването на ипотеката може да бъде извършено в четири уредени от закона случая, а именно:
1. Доброволно заличаване, въз основа на писмено съгласие на кредитора с нотариално заверен подпис - чл. 179, ал. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 1 ПВ. Когато кредитор е държавен орган, заверка на подписа не се изисква.
2. Въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което е постановено заличаването - чл. 179, ал. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 1 ПВ. Всяко лице, което има интерес, може да предяви отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена.
3. По искане на купувач, придобил ипотекирания имот на публична продан - чл. 175, ал. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 2 ПВ.
4. По искане на всяко заинтересовано лице, ако ипотеката не е подновена, след изтичане на 10 години от датата на вписването й - чл. 172, ал. 1 ЗЗД.

Заличаването на ипотека се извършва по начина, указан в чл. 179 ЗЗД и чл. 19 от Правилника за вписванията, като заличаването може да бъде пълно, за цялата сума, или частично - аргумент от чл. 19 и 21 ПВ и от чл. 179 ЗЗД.
Съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията (ТДТСАВ) (обн. ДВ, бр. 94 от 25.11.2005 г., изм. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., изм. ДВ, бр. 65 от 22.07.2008 г., изм. ДВ, бр. 39 от 26.05.2009 г., в сила от 01.07.2009 г.), за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер на 0,1 на сто, но не по-малко от 10,00 лв. Съгласно чл. 3 от цитираната тарифа за отбелязвания и заличавания, както и за подновяване на вписвания и отбелязвания, се събира половината от таксата по чл. 2.

Съществува твърде противоречива практика, осъществявана от съдиите по вписванията в отделни районни съдилища в страната при частично заличаване на вписана ипотека по чл. 21 от Правилника за вписванията.

Част от съдиите по вписванията разпореждат частично заличаване да бъде извършено след внасяне на държавна такса, изчислена върху целия размер на кредита. Други - разпореждат това да става след внасяне на държавна такса, изчислена съразмерно на платената част от кредита, т.е. върху посочена сума от кредитора в самото съгласие за заличаване.
Има и трета категория съдии по вписванията, които считат, че ипотеката е единна и неделима и частичното заличаване е недопустимо, поради което го отказват.
В практиката често срещаме постановени определения за откази на съдии по вписванията за различните възможни цитирани по-горе варианти, както и определения на окръжни съдилища по повод обжалвани откази в този смисъл.
Така например с Определение № 165/02.03.2011 г. на съдията по вписванията при Сл. Вп. - гр. В. е постановен отказ по молбата с вх. № 4003/02.03.2011 г. по рег. на Сл. Вп. - В. на “Р. (Б.)” ЕАД - С. за частично заличаване на договорна ипотека на нотариус № ... с район на действие - района на В. районен съд, в частта относно недвижим имот, описан в пункт II, т. 3 от нотариалния акт, а именно: “Търговски комплекс Л., в к.к.
“З. п”, В., състоящ се от триетажна масивна сграда, снек-бар и офис помещения, двуетажна масивна постройка - студио и едноетажни масивни постройки - магазини с обща застроена площ от 279,80 кв.м и обща разгърната застроена площ от 380,30 кв.м със съответни идентификатори.
По обжалвания отказ е образувано въззивно ч. гражд. д. № 1495/2011 г. на В. окръжен съд по частна жалба на “Г. тур” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. “К. Б. I-ви” № ... Към молбата, видно от съдържанието й, са приложени копие от договора за ипотека и пълномощно. Доказателства за внесена държавна такса за частичното заличаване на ипотеката липсват.
Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес по обжалване на определението и е процесуално допустима.
За да откаже частичното заличаване на ипотеката върху описания имот, съдията по вписванията е приел, че в договора за ипотека не е посочено каква част от вземането на банката обезпечава ипотеката върху процесния имот (както това е посочено за други 29 ипотекирани имота), при което ипотеката върху имота обезпечава цялото вземане на ипотекарния кредитор, което е в размер на 10 500 000 евро. При това положение дължимата държавна такса за частичното заличаване на ипотеката относно процесния имот, която следва да се внесе, е в размер на половината от дължимата и внесена за вписването на договора за ипотека - чл. 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
В. окръжен съд счита, че определението е правилно.
В случая с цитираната по-горе договорна ипотека в полза на “Р. Б.” ЕАД - С. са ипотекирани 37 недвижими имота, подробно описани в договора, за обезпечаване на вземането на банката към “Г.-т.” ООД Варна, произтичащо от договор за банков кредит в размер на 10 500 000 евро. За двадесет и девет от ипотекираните в полза на банката имоти е посочено каква част от вземането обезпечава всеки един от тях. За процесния имот/имоти не е указано каква част от вземането на ипотекарния кредитор обезпечава, поради което и съгласно чл. 174 ЗЗД ипотеката върху същия обезпечава цялото вземане. С оглед горното и при липсата на указания в договора за ипотека каква част от вземането обезпечава ипотеката върху процесния имот, то съгласно разпоредбите на чл. 2 и 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, дължимата държавна такса за частичното заличаване на ипотеката относно горния имот е половината от държавната такса върху размера на сумата, върху която е таксуван актът, т.е. половината от таксата по чл. 2 от тарифата, събрана при вписването на договора за ипотека. В случая изявлението на кредитора, материализирано в акта по чл. 179, ал. 1 ЗЗД, че ипотеката върху процесния имот, чието заличаване се иска, обезпечава вземането му до размера от 1 271 685 евро, има материалноправни последици и е от значение за отношенията му с длъжника, но е без значение за определянето на дължимата държавна такса за частичното заличаване на ипотеката, която по изложените по-горе съображения следва да се определи в половин размер от размера на таксата, по която е таксуван договорът за ипотека.
В случая от доказателствата по делото не се установява да е платена изобщо държавна такса за поисканото частично заличаване - липсва представено копие от вносната бележка или от електронния документ, възпроизведен на хартиен носител, от който да е видно внасянето на сума за държавна такса. Такива доказателства не са представени и с частната жалба, поради което и твърденията на частния жалбоподател за внесена държавна такаса, са недоказани.
Невнасянето на държавна такаса, когато такава се дължи, е основание за отказ на исканото частично заличаване на ипотеката върху процесния имот.
Наведените в жалбата възражения и доводи, че дължимата държавна такса за частичното заличаване на ипотеката върху процесния имот следва да се определи върху посочената от кредитора сума в депозираното по чл. 179, ал. 1 ЗЗД съгласие, съдът намира за неоснователни по мотивите, изложени по-горе.
Наведените от жалбоподателя доводи, че вече били извършени няколко частични заличавания относно частта от ипотекираните в полза на банката имоти, и тези действия са били таксувани върху частичния интерес на банката, което обосновавало и извода, че и в настоящия случай дължимата държавна такса трябва да се определи върху интереса на кредитора, съдът намира за неоснователни. Видно от представените с частната жалба доказателства, през май 2009 г. са заличени ипотеките върху четири от ипотекираните имоти, но в договора за ипотека, с който тези имоти са ипотекирани, за всеки от тях е посочено каква част от вземането на кредитора обезпечават, поради което и са таксувани върху тези суми в съответствие с чл. 2 и 3 ТДТСАВ.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него - неоснователна и същата следва да се остави без уважение. В същия смисъл са и мотивите на ОС-В., изразени в Определение № 228 от 26.01.2012 г. по ч. гражд. д. № 210 по описа на съда за 2012 г.
Аналогични са мотивите на В. окръжен съд и в Определението му от 13.10.2011 г. по ч. гражд. д. № 1937 по описа за 2011 г. по повод частна жалба от “У. А. С.” ООД - гр. С., представлявано от управителя Вл. С. чрез пълномощника адв. Б. С., против отказ на съдията по вписванията при ВРС да бъде вписано съгласие за частично заличаване на договорна ипотека.
В мотивите на обжалвания отказ съдията по вписванията е изложил съображения, че ипотечното право е неделимо, поради което не може да се каже кой имот каква част от задължението обезпечава. Следователно при частично заличаване на договорна ипотека само спрямо някои от описаните недвижими имоти държавната такса за заличаване следва да се внесе в размер на първоначално внесената изцяло държавна такса за вписване на договорната ипотека, а не само изчислената върху погасената част от обезпечения дълг. Освен това констатира несъответствие между вписаните в молбата съгласие обекти и тези по нотариален акт за договорна ипотека.
В рамките на проверката по частната жалба по реда на чл. 577 във връзка с чл. 274 ГПК съдът констатира следното:
Очевидно, че обединяването на изброените в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека самостоятелни сгради в един обект с общ кадастрален идентификатор, се е осъществило след вписване на този нотариален акт, но същият факт подлежи на установяване пред съдията по вписванията и не е достатъчно съществуването на твърдения в тази връзка в писменото съгласие на кредитора, без да се представят доказателства. Само на това основание следва да се потвърди обжалваният отказ.
Във връзка с дължимата държавна такса за вписване на частично заличаване на договорна ипотека, ВОС намира следното: след като принципно е допустимо от нормативния акт (чл. 21 ПВ) частичното заличаване на вписана ипотека, то неоснователни са съображения, почиващи на неделимостта на ипотечното право. Причините, които налагат частичното заличаване, могат да имат различен произход, но крайният резултат при частичното заличаване е, че за част от недвижимите имоти, спрямо които е било налице вписване на някакво вещно право, вещна тежест или ограничение, то отпада. А за другата незасегната част от недвижимия имот, респективно имоти, то остава.
Както нормативно е допустимо частичното заличаване, така и допустимо и отговарящо на принципа за реципрочност е изискването за изчисляване на дължимата държавна такса за заличаване съобразно тази част. Това правило е възприето и в други нормативни актове - например Тарифа за дължимите държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК, според която размерът на таксите се определя върху: цената на иска, предявен с исковата молба; само върху обжалвания с въззивната жалба интерес. Размерът за определяне на ДТ е даден в чл. 3 във връзка с чл. 2 ТДТСАВ и касае хипотезата на цялостно заличаване на вписване на подлежащ на вписване акт. Представлява половината от дължимата за вписване такса, а именно 0,1 на сто върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска, но не по-малко от 10,00 лв.
В конкретния случай, при частично заличаване на вписана договорна ипотека само по отношение на няколко от ипотекираните имоти, предвид частично погасяване на дълга, следва да се събере половината от 0,1% върху цената, по която е таксуван актът досежно тази му част. Удостовереният с нотариалния акт материален интерес се определя по реда на чл. 96 и 97 ЗННД и ако е прието, че това е размерът на цялото обезпечено с ипотека вземане, то при частично заличаване материалният интерес ще се определи върху размера на погасения дълг. Аналогично разрешение е дадено и с нормата на чл. 97, ал. 2 ЗННД, според която при изменения и допълнения на сделки и документи удостовереният материален интерес е само този на промените.
С оглед на гореизложеното, ВОС потвърждава отказа на СВ при ВРС да бъде вписано съгласие за частично заличаване на договорна ипотека. Същият смисъл намираме и в мотивите на ОС-Р. в негово определение от 10.02.2010 г. по ч. гражд. д. № 33 по описа на съда за 2010 г.
С друго решение В. окръжен съд от 17.11.2011 г. по ч. гражд. д. № 2267 по описа за 2011 г., за да се произнесе, е взел предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на К. И. К., действащ като управител на “К. и сие” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. “К. Б.” № 80 против отказ на съдия по вписванията при ВРС, обективиран в определение от 24.10.2011 г. да заличи частично наложена ипотека.
ВОС намира следното:
С нот. акт № 115/2008 г. е учредена договорна ипотека от частния жалбоподател в полза на “У. Б.” АД за обезпечаване задължението на първия спрямо второто ТД в размер на 1 100 000 по договор за инвестиционен банков кредит от 20.02.2008 г., върху недвижим имот на “К и сие” ЕООД, представляващ ПИ с площ от 1 800 дка, находящ се в гр. В. КП “А. м.”, съставляващо УПИ по плана на с.о. “А. м.” и изградената върху него сграда в груб строеж, състояща се от 24 паркоместа, ресторант на две нива и 14 апартамента, с избени помещения.
Таксата за вписване на договорната ипотека върху удостоверения материален интерес е в размер на 1100 лв.
С молба от 24.10.2011 г. К. И. К. е поискал вписване по над­лежния ред на съгласие за частично заличаване на учредена с нот. акт № 115/2008 г. договорна ипотека, с приложено нотариално заверено съгласие на “У. Б.” АД за частично заличаване на визираната по-горе ипотека, само досежно един обект от нея - подробно описан в искането. Уточнено е в съгласието, че частичното заличаване се налага поради връщане на част от задължението на ипотекарния длъжник в размер на 26 012,54 лв. по договора за банков кредит от 20.02.2008 г. Представена е и вносна бележка за внесена държавна такса за вписване на съгласието за заличаване в размер на 125 лв. Приложен е и нотариален акт.
В мотивите на обжалвания отказ съдията по вписванията е изложил съображения, че ипотечното право е неделимо, поради което не може да се каже кой имот каква част от задължението обезпечава. Следователно при частично заличаване на договорна ипотека само спрямо някои от описаните недвижими имоти държавната такса за заличаване следва да се внесе в размер на първоначално внесената изцяло държавна такса за вписване на договорната ипотека, а не само изчислената върху погасената част от обезпечения дълг.
По повдигнатия в частната жалба и в мотивите на обжалвания акт въпрос за дължимата държавна такса за вписване на частично заличаване на договорна ипотека, ВОС споделя същите мотиви както по ч. гражд. д. № 1937 по описа за 2011 г. в определението си от 13.10.2011 г.
До същите изводи стигаме и проследявайки мотивите на ВОС в определеннието му от 21.12.2011 г. по ч. гражд. д. № 2509 по описа за 2011 г.
Производството е образувано по частна жалба на ЧСИ, рег. № 715, с район на действие - ВРС, срещу отказ № 725 на СВ при ВРС, обективиран в определение от 25.11.2011 г. - да заличи частично договорна ипотека, вписана на 22.10.2007 г. в АВ. Към молбата на ЧСИ е приложено доказателство за внесена ДТ в размер само на 5,00 лв. и липсват доказателства за внесена ДТ в размер на половината от таксата за вписване по чл. 3 от Тарифата за ДТСАВ. От представеното с молбата за вписване удостоверение от ЧСИ се установява, че ипотекарният кредитор “А. Б. - клон Б.” - С., не е дал съгласието си да остане в сила частично вписаната в негова полза на 22.10.2007 г., договорна ипотека, с акт № ... СВ - В., върху НИ, представляващ ап. 11, находящ се в гр. В., ж. к. “В.”, бл. ..., вх. № 1 А, ет. 4, за който по изпълнително дело № 20097150400210 е проведена публична продан, постановлението за възлагане на който е влязло в сила на 16.06.2011 г. Това е видно и от приложената към молбата изрична декларация в този смисъл от същия.
Съгласно чл. 21 ПВ е допустимо частично заличаване на вписана ипотека, като ДТ следва да се изчисли по правилата на чл. 3 във връзка с чл. 2 ТДТСАВ, т.е. половината от дължимата за вписване такса - 0,1 на сто върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска, но не по-малко от 10,00 лв. В конкретния случай, при заличаване на вписване на договорна ипотека само върху един от имотите, всеки от които обезпечава дълга, предвид частичното погасяване на последния, съгласно постановлението за възлагане на НИ от 29.03.2011 г. по изпълнително дело, посочено по-горе, продаден за сумата от 57 966,75 лв., ДТ следва да се събере в размер половината от 0,1% върху размера на погасения дълг. За целта следва в искането за заличаване изрично да се посочи размерът на платената част от дълга. Такова изявление, респективно доказателства за платена държавна такса в размер, определен съобразно изложените правила, липсват в искането на ЧСИ № ... Това поставя в невъзможност съдията по вписванията да провери размера на дължимата държавна такса.
Поради изложеното, предвид липсата на изрично изявление за размера на погасената част от дълга и съответна държавна такса за заличаване в искането за заличаване на ЧСИ, обжалваният отказ следва да бъде потвърден.
Различни мотиви по повод обжалване откази на съдии по вписванията във връзка с искания за частично заличаване на вписани ипотеки намираме и в определения на Б. окръжен съд.
Например: Определение № 352/28.01.2011 г. на БОС по ч.гр.д. № 2212/2010 г., образувано по повод на частна жалба с вх. № 11435/28.12.2010 г. по описа на БОС, против Определение № 242 от 10.12.2010 г. на СВ към АВ - Б., с което е отказано вписване на искане за частично заличаване на договорна ипотека.
С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал да извърши частично заличаване с аргументите, че внесената от заявителя държавна такса в размер на 76,58 лв. е неправилно изчислена и дължимата би следвало да бъде в размер на половината от таксата за вписване, или 1564,67 лв., изчислена от държавния орган въз основа на удостоверения в договора за ипотека материален интерес в размер на 800 000 евро.
Съдът намира обжалваното определение за незаконосъобразно поради следните мотиви: От представените по преписката доказателства следва изводът, че са спазени изискванията на чл. 168 ал. 2 във връзка с чл. 167, ал. 2 ЗЗД, към който препращат чл. 16 ПВ, както и чл. 19 и 21 ПВ досежно съгласието на кредитора и съдържанието на молбата от заинтересованото лице. Според чл. 3 ТДТСАВ, за отбелязвания и заличавания, както и за подновяване на вписвания и отбелязвания, се събира половината от таксата по чл. 2, т.е. 0,05%. Тълкуването на тези разпоредби, съобразно ЗНА, според настоящия съдебен състав води до извода, че идеята на законодателя е размерът на таксата да бъде поставен в зависимост от материалния интерес, който подлежи на удостоверяване. При вписване на договорна ипотека и при заличаването й материалният интерес се определя от общия размер на задължението, чието изпълнение се обезпечава. При частичното заличаване на ипотека относно част от обектите, за които е учредена поради частично погасяване на дълга, материалният интерес е реципрочен на погасеното вземане. От това следва, че при тази хипотеза държавната такса за заличаването следва да се определи върху размера на погасеното вземане, а не следва да се заплаща такса, като за пълно заличаване, в какъвто смисъл е и константната и неизменна практика на БОС.
Същите мотиви на БОС намираме в определение от 08.02.2010 г. по ч. гражд. д. № 108/2010 г., образувано по частна жалба против Определение № 641/11.12.2009 г. на съдията по вписванията при БРС, с което е отказано частично заличаване на договорна ипотека поради неправилно внесена такса за заличаване. Последното е отменено с указание да се извърши исканото заличаване. Определението не подлежи на обжалване.
Аналогични са мотивите и в Определение на БОС от 11.06.2010 г. по ч. гражд. д. № 818 по описа за 2010 г., с което се отменя Определение № 88 от 20.04.2010 г. на съдията по вписванията към СВ при АВ-Б, с което е отказано частичното заличаване на договорна ипотека по описа на СВ при АВ - Б. Указва се да се извърши исканото частично заличаване. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
В същия смисъл и със същия краен резултат - отмяна на определения на съдии по вписванията във връзка с постановени откази за частично заличаване на ипотеки с мотив неправилно внесена такса за исканото заличаване, намираме в следните определения на П. окръжен съд, а именно:
Определение № 3410 от 17.12.2009 г. по ч. гражд. д. № 3045/2009 г. на ПОС против определение от 13.11.2009 г. на съдията по вписванията при ПРС по преписка с вх. № 54/13.11.2009 г.
Определение № 862/22.03.2010 г. по ч. гражд. д. № 762/2010 г. против Определение № 179 от 26.02.2010 г. на съдията по вписванията при ПРС по молба с вх. № 4161/26.02.2010 г.
Определение № 721/09.03.2010 г. по ч. гражд. д. № 648/2010 г. против определение от 23.02.2010 г. на съдия по вписванията при ПРС по преписка № 163/25.02.2010 г.

И в трите горецитирани определения на ПОС, с които се отменят определения на съдията по вписванията с мотив непълно внесена такса по повод поискано частично заличаване на вписани договорни ипотеки, мотивите на конкретни състави са еднотипни в следния смисъл: При частично заличаване по ипотечно вписване следващата се държавна такса за това вписване се определя по правилата на чл. 2 и 3 ТДТСАВ. Когато се касае до частични заличавания, следва да се събере такса, съответна на материалния интерес на частичното заличаване, като в крайна сметка пълният размер на дължимата се държавна такса за вписване на заличаването ще бъде събрана при вписването на всички частични заличавания.

Общото и в трите цитирани определения на ПОС е, че с тях се отменят определения за отказ на съдията по вписванията при ПРС, постановени на основание чл. 3 ТДТСАВ, но те не са окончателни и подлежат на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС, в противовес на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., т 6 на ВКС на ОСГК, в което се приема, че на касационно обжалване подлежат само актове, които решават в отрицателен смисъл въпроса за основателността на молбата за вписване.

Има и определения на ПОС и на други окръжни съдилища, по които има образувани ч. гражд. дела против определения за отказ на съдията по вписванията с предмет частично заличаване на ипотека, по които е постановена отмяна на отказа, с разпореждане връщане на преписката за извършване на частично заличаване. Определението не подлежи на обжалване (Пример Определение № 1684/14.06.2010 г. на ПОС по ч. гражд. д. № 1352 по описа за 2010 г.).
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, I т.о. в закрито заседание на 05.03.2010 г. по ч. т. д. № 158/2010 г. не допуска касационно обжалване на Определение № 520/30.12.2009 г. по ч. гражд. д. № 773/2009 г. на П. окръжен съд, с което се потвърждава определение № 62/29.10.2009 г. на съдията по вписванията при П. РС, с което е отказал да впише съгласие на Б. кр.б. АД за частично заличаване на договорна ипотека по следните мотиви:
По чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила определение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин - т. 3 ТР 1/2009 ОСГКТК. Такова определение не е представено.
Бланкетното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не обосновава приложното поле на касационно обжалване. Отделно от това, нормата на чл. 3 от Тарифата за таксите, събирани от Агенцията по вписванията, е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Разнородната практика на съдиите по вписванията във връзка с таксите, събирани от Агенцията по вписванията при частично заличаване на вписана ипотека, касаят практическото приложение на чл. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Законодателят не въвежда като разграничителен критерий пълното или частичното заличаване, нито определя по-ниска такса при частично заличаване на ипотека, различна от тази по чл. 3 от тарифата. Затова и няма законово основание да се определя държавна такса за частично заличаване на ипотеката въз основа на изплатената част от обезпеченото вземане.

Към този момент, въпреки че практиката на съответните окръжни съдилища не е задължителна, съдиите по вписванията по места се ползват от нея, тъй като няма произнасяне на ВКС във връзка с конкретна жалба по такъв казус, чиято практика, поради задължителният й характер, бихме могли да ползваме.
По повод множеството сигнали, постъпили в Министерството на правосъдието относно съществуващата противоречива практика, осъществявана от съдите по вписванията в отделните районни съдилища при приложение на чл. 3 ТДТСАВ, беше изпратено писмо от министъра на правосъдието под № 92-11-139/27.08.2008 г., и второ напомнително писмо от 22.04.2010 г. в тази връзка до председателите на районните съдилища, до изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, до директорите на регионални дирекции към АВ с указания да се уеднакви практиката по този въпрос, като при частично заличаване по чл. 21 ПВ се събира държавна такса, съразмерно на платената част от кредита. Въпреки това, практиката продължава да е разнородна поради факта, че цитираните по-горе писма нямат характера на нормативен акт по смисъла на ЗНА. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗНА инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал, или чието изпълнение трябва да осигури. В този смисъл приложеното писмо няма характер на инструкция по смисъла на чл. 7, ал. 3 ЗНА.
В тази връзка към настоящия момент по инициатива на заместник-министъра на правосъдието се изготвя инструкция по приложението на действащата Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, което е крайно наложително. Изпратено е указание до БАСВ за вземане на становище досежно проблемите при ежедневното приложение на тарифата от съдиите по вписванията, както и изготвяне на предложения за изменението й с оглед уеднаквяване на практиката в страната при събиране на съответните такси.
От 2011 г. към Министерството на правосъдието беше създадена работна група за изготвяне на промени в Тарифата за държавните такси, събирани от АВ. Нейната задача е да даде конкретни приложения, които да бъдат приети по определен от закона ред, и след това приложени в практиката.

Елена КРЪШКОВА, съдия по вписванията


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 11 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов