КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 23 Сеп 2014, 06:16

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Относно таксите по ТТР ЗЧСИ
Ново мнениеПубликувано на: 29 Апр 2010, 21:00 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 206
ПОПОВА, ВАЛЕНТИНА -
НЯКОИ ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ ЗА ТАКСИТЕ, СЪБИРАНИ ОТ ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ
ИЗПЪЛНИТЕЛИ
Автор: Доц., д-р Валентина Попова
Доцент по граждански процес (гражданско изпълнително производство) в ЮФ на СУ
"Св. Кл. Охридски"
Публикувано в Сиела Норми, 06.04.2010 г.
Въпросите относно възможния момент на събиране на дължимите на частния съдебен
изпълнител такси е доста сериозен и заслужава внимание, тъй като Дисциплинарната
комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители започна да налага дисциплинарни
наказания и като основание се сочи нарушаване на чл. 33 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ (1).
І.
Органът, който извършва принудителното изпълнение в изпълнителното производство
по ГПК, наречено още индивидуално принудително изпълнение, или изпълнителен процес, е
съдебният изпълнител.
До приемането на ЗЧСИ (ДВ, бр. 43 от 20.05.2005 г.) (2), в сила от 01.09. 2005 г.
характерно за българския изпълнителен процес беше, че орган на принудителното
изпълнение беше съдия-изпълнител, който се назначаваше от министъра на правосъдието и
за когото важаха същите изисквания за образование, както за съдиите. С приемането на ЗЧСИ
се измениха съответните текстове на ЗСВ, както и на ГПК (отм.). Съгл. чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ
частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение
на частни притезания (3). С пар. 19 ПЗР навсякъде в стария ГПК думите "съдия-изпълнител",
"съдия-изпълнителя" и "съдия-изпълнителят" се замениха съответно с думите "държавен или
частен съдебен изпълнител", "държавния или частния съдебен изпълнител" и "държавният
или частният съдебен изпълнител". В новия ГПК се използва само терминът съдебен
изпълнител, като няма съмнение, че се има предвид, както държавният, така и частният
съдебен изпълнител. Така в българския граждански процес се създаде една твърде
оригинална дуалистична система на органите на принудителното изпълнение – държавен и
частен съдебен изпълнител.
Както в стария, така и в новия ГПК законодателят ясно изрази категоричната си воля,
че:
а) както държавният, така и частният съдебен изпълнител извършват процесуалните
действия по един и същи процесуален ред, реда на ГПК;
б) еднакъв е кръгът на действията и бездействията, които подлежат на обжалване,
основанията на които могат да бъдат обжалвани; съда, пред който подлежат на обжалване,
както и реда, по който те подлежат на обжалване;
ІІ.
Съгл. чл. 264, ал. 2 ЗСВ от 2007 г. (ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г.) (Нова - ДВ, бр. 33 от
2009 г.) държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни
притезания.(4) Държавният съдебен изпълнител е държавен орган, който упражнява
публичната функция на държавата относно принудителното изпълнение на граждански
притезателни права в широкия смисъл на тази дума, наречени от законодателя частни
притезания. Поради това му качество, таксите, които държавният съдебен изпълнител трябва
да събира за извършените от него процесуални действия, са държавни такси. Той получава
трудово възнаграждение на осн. чл. 276, ал. 1 и 2 ЗСВ.
Съгл. чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага
принудителното изпълнение на частни притезания (5). Частният съдебен изпълнител е частно
лице, на което държавата е възложила осъществяване на изключително важната
правозащитна функция – осъществяването на принудителното изпълнение на граждански в
широкия смисъл на тази дума права. В чл. 19 ЗЧСИ, озаглавен "Задължение за изпълнение", е
постановено, че частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на
изпълнение. В чл. чл. 19, ал. 3 ЗЧСИ изрично е постановено, че частният съдебен изпълнител
не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от
ГПК. Следователно, взискателят има към частния съдебен изпълнител право на
принудително изпълнение със същото съдържание, каквото той има и към държавния
съдебен изпълнител (6). Касае се за процесуално право. Това е така, защото, както отбелязах,
държавата е възложила на частния съдебен изпълнител, публичната функция на
принудителното изпълнение по ГПК.
ІІІ.
Обстоятелството, че държавата е възложила на частния съдебен изпълнител
упражняването на една от най-важните свои функции – функцията на принудителното
изпълнение на изискуеми граждански притезателни права, не отменя характера на частния
съдебен изпълнител на частно лице.
Той упражнява тази възложена му от държавата функция именно в качеството си на
частно лице. Такава беше изричната воля на законодателя при приемането на ЗЧСИ, Известно
е, че приемането на ЗЧСИ беше с цел да се премахне твърдяната по това време мудност на
съдиите-изпълнители, наречени впоследствие "държавни съдебни изпълнители" и
неефективността на тогавашното принудително изпълнение. Поради това, че е частно лице,
таксите, които частният съдебен изпълнител събира, макар и наречени такси, не са държавни
такси. Те са възнаграждение за извършените от него процесуални действия. Един от
стимулите за ефективното съдебно изпълнение при частните съдебни изпълнители е
обстоятелството, че таксите, които те събират, са тяхното възнаграждение за положения от
тях труд.
Всъщност, компромисът, който законодателят направи през 2005 г., в резултат на
критиките, които бяхме отправили към него, е, че запази съществуването на държавните
съдебни изпълнители.
ІV.
В ЗЧСИ има специални норми (7), в които е отчетен статутът на частния съдебен
изпълнител като частно лице, упражняващо функцията принудителното изпълнение.
В чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ (изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.), е предвидено
изрично, че за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да
поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на
вземането. От цитирания текст е ясно, че законодателят изрично допуска възможността,
дължимите на частния съдебен изпълнител такси да не са събрани предварително от него. И
това не е случайно, защото в случая не се касае за държавни такси, а за такси, които
представляват нормирано с Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ възнаграждение на
частния съдебен изпълнител за извършените от него процесуални действия по съответното
изпълнително дело, чрез които той упражнява своята специфична за българското право
юридическа професия – професията на частния съдебен изпълнител. От цитирания текст е
ясно, че частният съдебен изпълнител може и да не събере предварително таксите. Ако той
не е сторил това, той може да използва заповедното производство и индивидуалното
принудително изпълнение. Показателно за това, че законодателят третира това вземане като
частно вземане е обстоятелството, че той е предвидил възможността за използването на
заповедното производство, съответно изпълнителен лист и принудително изпълнение по реда
на ГПК.
В постоянната практика на ВАС по отношение на таксите, които се дължат на
съдебния изпълнител по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, също се приема, че тези
такси нямат характер на държавна такса. Аргумент в подкрепа на това разбиране е и
обстоятелството, че те могат да бъдат събрани по реда чл. 410 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 3
ЗЧСИ (вж. определение № 1578 от 05.02.2009 г. по адм. д. № 937/2009 г., ІІІ отд. на ВАС;
определение № 1295 от 29.01.2009 г. по адм. д. № 934/2009 г., ІІІ отд. на ВАС; определение №
1580 от 05.02.2009 г. по адм. д. № 942/2009 г., ІІІ отд. на ВАС; определение № 1705 от
09.02.2009 г. по адм. д. № 922/2009 г., ІІІ отд. на ВАС; определение № 1984 от 12.02.2009 г. по
адм. д. № 947/2009 г., ІІІ отд. на ВАС; определение № 1998 от 12.02.2009 г. по адм. д. №
935/2009 г., ІІІ отд. на ВАС; определение № 2060 от 16.02.2009 г. по адм. д. № 933/2009 г., ІІІ
отд. на ВАС; определение № 2145 от 16.02.2009 г. по адм. д. № 932/2009 г., ІІІ отд. на ВАС
(8). Цитираните определения на ВАС са във връзка с таксата по т. 8 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ за жалбата срещу действията на частния съдебен изпълнител, която е
за изготвяне на копие от изпълнително дело - 10 лв. и за изготвяне на препис на
изпълнително дело и предоставянето му на компетентния съд - 20 лв., т.е. за процесуалните
действия на съдебния изпълнител относно по жалбата, наречени администриране на жалбата.
Позволявам си да цитирам тези определения, тъй те имат отношение към всички такси по
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.
Показателно за това, че законодателят третира вземането на частния съдебен
изпълнител за дължимите му такси, за процесуалните действия, които той извършва в
изпълнителното дело, като частно негово вземане обстоятелството, е, че той е поставил това
вземане под същия режим, под който са вземанията на нотариусите за нотариалните такси по
Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Съгл. чл. 89, ал. 3 Закона за
нотариусите и нотариалната дейност (изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) за
дължимите неплатени нотариални такси нотариусът може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК. На нотариусите държавата е предоставила друга своя
публична функция, а именно удостоверителната функция, която се осъществява по реда на
охранителния граждански процес. Всъщност, известно е, че ЗННД е първообразът, по който е
правен ЗЧСИ. Че се касае за възнаграждение, което се дължи на частно лице, упражняващо
частна юридическа професия, е показателно и обстоятелството, че таксите за частния
съдебен изпълнител и за нотариусите, се третират от по същия начин като възнаграждението
на адвокат. Съгл. чл. 37 ЗА (изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) за вземанията
си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение по ГПК независимо от техния размер.
Изменението на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ, чл. 89, ал. 3 ЗННД и чл. 37 ЗА е със съответните
преходни и заключителни разпоредби на новия ГПК (ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от
01.03.2008 г.) (9). Това изменение е с цел да се отчете съществуването на заповедното
производство и отпадането на предвидените в чл. 237 ГПК (отм.) несъдебни изпълнителни
основания. Преди това цитираните текстове предвиждаха възможността за издаване на
изпълнителен лист и документите, които удостоверяваха визираните в тях вземания бяха
несъдебни изпълнителни основания(10). Изменението е във връзка с отпадането на
несъдебните изпълнителни основания и въвеждането на заповедното производство в новия
ГПК. Ето защо според мен, ако законодателят искаше да промени концепцията си относно
характера на дължимите на съдебния изпълнител такси, той нямаше да изменя посочените
текстове и да ги привежда в съответствие със заповедното производство, а щеше да ги
отмени. И това не е случайно. Няма съмнение, че законодателят след 2005 год. не е променил
концепцията си за частните съдебни изпълнители, като за частни лица, на които държавата е
предоставила упражняването на публичната функция по принудителното изпълнение на
граждански притегателни права, която те осъществяват по предвидения в закона ред.
Ако законодателят искаше да третира посочените вземания в т.ч. и вземането на
частния съдебен изпълнител за дължимите такси, за извършваните от него процесуални
действия по изпълнителните дела, той щеше да ги отмени и да ги предвиди като държавни
такси в ЗДТ. Това обаче е невъзможно, защото влиза в пълен разрез с концепцията на
законодателя за частни лица, които упражняват определена юридическа професия срещу
възнаграждение.
Въз основа на изложеното смятам, че когато частният съдебен изпълнител не е събрал
дължимите от взискателя такси, той не действа неправомерно. В този смисъл е категорично и
реш. № 601/07.07.2009, ІV г.о. на ВКС: "Таксите, събирани от частните съдебен изпълнител
съставляват възнаграждение, което се изплаща на съдебния изпълнител за извършените
действия, поради което събираното на таксите в хода на принудителното изпълнение, а не
при образуването на изпълнителното дело, не съставлява нарушение по чл. 33 на Тарифата".
Вярно е, че в чл. 33 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е постановено, че
таксите, предвидени в тарифата, се плащат от взискателя при образуване на изпълнителното
дело и преди извършване на съответното изпълнително действие. Текстът обаче е в
подзаконов нормативен акт (11). С него не може да се отменя норма, която е в закон.
В подкрепа на извода, че законодателят в закон и то кодекс е допуснал възможността
таксите в изпълнителния процес да не се събират авансово от взискателя са и разпоредбите
на чл. 79, ал. 1 и 2 ГПК. Съгл. чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2.
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Съгл.
чл. 79, ал. 2 ГПК когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от
длъжника. Следователно самият законодател е допуснал разноските да не се внасят авансово
от взискателя.
Ето защо смятам, че Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ дава възможност за
авансово събиране на таксите. Но законът дава възможност те да бъдат събрани накрая. При
това положение въпрос на преценка на частния съдебен изпълнител е как да организира
събирането на дължимите му се за извършените от него процесуални действия, авансово,
както е предвидено в чл. 33 от Тарифата, или на края на процеса, както законодателят е
допуснал да стане това в чл. 79, ал. 2 ГПК. И това не е случайно. Защото, може би не е
излишно да се отбележи, че когато изпълнението се извършва от частния съдебен
изпълнител, този начин на събиране на таксите не е във вреда нито на взискателя, нито на
длъжника, нито на обществото. Освен това, така или иначе тези такси в крайна сметка са в
тежест на длъжника (чл. 79, ал. 1 ГПК).
V.
В чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ е постановено, че за събиране на таксите по изпълнението се
изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен
изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. Съгл. чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ в
сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски,
размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
Тази сметка трябва да бъде изготвена преди самото събиране на съответните такси от
частния съдебен изпълнител. В нея всъщност се записват сумите за таксите, дължими на
съдебния изпълнител съгласно Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Тази сметка не
представлява самото реално събиране на тези суми. Погледнато и правно-логически и
практически, съотношението между тази сметка и реалното плащане на дължимите такси, е
аналогично на съотношението между сметката за разпределението и реалното плащане на
съответните суми на взискателите. Трябва да се има предвид обаче, че нито юридически,
нито практически е допустимо и възможно пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ да се впише преди да са събрани чрез използвания в
конкретното изпълнително дело изпълнителен способ (изпълнение върху недвижим имот,
изпълнение върху движима вещ, изпълнение върху вземане на длъжника към трето
задължено към него лице, изпълнение върху налични и безналични акции, изпълнение върху
дял на длъжника от търговско дружество) парични суми. Това е така по простата причина, че
пропорционалната такса съгл. чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ се
определя като процент от събраната сума. Освен това в т. 1 от забележката към чл. 26 от
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ е постановено, че при частично събиране на
паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на
събраната сума.
Определянето както на таксите за процесуалните действия, които частният съдебен
изпълнител извършва в изпълнителния процес, както и на пропорционалната такса е от
значение както за негова финансова отчетност, така и за спазването на реда на
удовлетворяване на вземането – разноски, лихви, главница (чл. 76, ал. 2 ЗЗД). Кога ще бъдат
събрани сумите в резултат на използвания в конкретното изпълнително дело изпълнителен
способ и кога ще приключи изпълнителният процес обаче не е и не може да бъде известно
нито в началото на процеса, нито в хода на неговата висящност. По тази причина е
недопустимо и невъзможно лихвите да бъдат изчислени преди момента, в който в резултат на
изпълнителния процес съответните суми са събрани.
Именно сметката по чл. 79, ал. 1 ЗЗД при действието на стария ГПК на осн. чл. 79, ал.
3 ЗЧСИ беше несъдебно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист по
отношение на дължимите на частния съдебен изпълнител такси. Именно тя е дала основание
на законодателя при действието на новия ГПК в чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ, както и във всички случаи
на преходните и заключителни разпоредби на ГПК във вр. с чл. 410 ГПК да предвиди
възможността да се иска издаване на заповед на изпълнение по чл. 410 ГПК, независимо от
размера на вземането, съответно да се издава изпълнителен лист въз основа на влязлата в
сила заповед по чл. 410 ГПК. В текста на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ не е казано, че сметката се
връчва на взискателя. Следователно, задълженото лице може да бъде и длъжникът. Това е
така, както по аргумент на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ, така и по арг. на чл. 79, ал. 1 ГПК, според която
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника (освен в случаите на т. 1 и 2), както и
по арг. на чл. 79, ал. 2 ГПК, според която когато таксите по изпълнението не са внесени от
взискателя, се събират от длъжника.
VI.
Съгл. чл. 433, ал. 2, т. 6 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението;
Касае се за ново основание за прекратяване на изпълнителни процес, което не беше
предвидено в стария ГПК. Подобно на чл. 33 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ и
този текст има за цел да облекчи събирането на дължимите по изпълнението такси. Това
основание за прекратяване на изпълнителното дело не може да бъде тълкувано изолирано,
само за себе си. То трябва да бъде тълкувано и прилагано във връзка с цитираните чл. 79, ал.
1 и 2 ГПК, както и чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ във вр. с чл. 410 ГПК.
Смятам, че предвиденото в чл. 433, ал. 2 т. 6 ГПК основание за прекратяване на
изпълнителното дело от частния съдебен изпълнител, не е императивно определено от
законодателя. В противен случай чл. 79, ал. 2 ГПК и чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ биха се обезсмислили.
Ако законодателят искаше при всяка липса на авансово плащане от страна на взискателя,
изпълнителното дело задължително да се прекратява от частния съдебен изпълнител, той
нямаше да създаде чл. 79, ал. 2 ГПК и нямаше да измени текста на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ. Както
се посочи вече, напротив, той измени чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ за да го нагоди към новите
нормативни реалности във връзка със заповедното производство.
Въз основа на изложеното смятам, че частният съдебен изпълнител може при липса на
авансово плащане от страна на взискателя на дължимите такси в изпълнителния процес,
които са възнаграждение за положения от частният съдебен изпълнител труд за извършването
съответните процесуални действия, може да прекрати производството, но може и да го
продължи и да събере тези такси и по-късно.
Въз основа на изложеното смятам, че цитираната в настоящата практика на ВКС и
ВАС заслужава да бъде изцяло подкрепена.
бележки под линия
_______________________________________
(1) По жалба относно такова наказание е постановено реш. № 601/07.07.2009, ІV г.о.
на ВКС, с което е отменено решението на дисциплинарната комисия, наложено на осн. чл.
33 от тарифата.
(2) Този закон беше един от последните, които прие 39-то НС преди изтичането на
мандата му. Бързането беше под влиянието на бизнес средите, които се консолидираха по
идеята за приватизиране на принудителното изпълнение (Впрочем, вариантът, приет на
първо четене, предвиждаше съществуването само на частно принудително изпълнение).
Този закон беше критикуван остро на организираната по повод на него дискусия. Негативна
оценка той получи и в Консултативния съвет към Правната комисия на 39-тото НС.
Въпреки всичко той беше приет и вече е действащо право.
(3) Съгл. чл. 2, ал. 2 ЗЧСИ държавата може да възлага на частния съдебен
изпълнител и събирането на публични вземания. Тези правомощия на частния съдебен
изпълнител са извън обсега на изследването на настоящата статия..
(4) Съгл. чл. 264, ал. 2, изр. ІІ ЗСВ държавата може да възлага на държавните
съдебни изпълнители и събирането на публични вземания в случаите, определени със закон.
Тези правомощия на държавния съдебен изпълнител също са извън обсега на изследването
на настоящата статия. Тук само ще отбележа, че разликата в условията на
правомощията на държавния и частния съдебен изпълнител може би не е много оправдана.
(5) Както се отбеляза (вж. бел. 3), съгл. чл. 2, ал. 2 ЗЧСИ държавата може да
възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания.
(6) Вж. по време на стария ГПК Ж. Сталев, Българско гражданско процесуално
право.VІІ изд., С. 2001, с.176-182; Ж. Сталев, А. Мингова. В. Попова, Р. Иванова Българско
гражданско процесуално право, 2004, VIII изд. (материята за изпълнителния процес, в т.ч. и
тази за правото на принудително изпълнение е в съавторство Ж. Сталев и В. Попова), с.
179-187. Тази дефиниция запазва актуалността и при действието на новия ГПК.
(7) Специална е нормата на чл. 18 ЗЧСИ. По възлагане от взискателя частният
съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и
други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество
(чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Доколко е оправдано възможността за определяне на начина на
изпълнение да не фигурира в правомощията на държавния съдебен изпълнител е друг въпрос
– срв. чл. 426 ГПК) . По възлагане от длъжника и/или кредитора частният съдебен
изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да бъде пазач на даденото в
обезпечение имущество (чл. 18, ал. 2 ЗЧСИ). По възлагане от страните частният съдебен
изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да посредничи за постигане на
спогодба между тях (чл. 18, ал. 3 ЗЧСИ). Съгл. чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ по възлагане от
пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор частният съдебен изпълнител може да
предаде заложеното имущество по реда на чл. 521 ГПК, както и да продаде заложеното
имущество по реда на ЗОЗ или по реда на ГПК; когато извършва продажбата по реда на
ЗОЗ, частният съдебен изпълнител има правата и задълженията на депозитар, като
разпределението се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 462 и 463 ГПК. Съгл.
чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ по разпореждане на съда частният съдебен изпълнител може да връчва
съобщения и призовки по граждански дела.
(8) Цитираните определения са публикувани в програмен продукт "Сиела-5".
(9) Чл. 89, ал. 3 с § 37 ПЗР на ГПК; чл. 79, ал. 3 с § 57, т. 8 ПЗР на ГПК; § 10 ПЗР на
ГПК.
(10) По такъв казус е постановено определение № 511 от 11.09.2009 г. по ч. т. д. №
29/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, чието разглеждане, както е видно от датата на
определението, е продължило по време на новия ГПК.
(11) Впрочем, известно е, че предвиденото в чл. 33 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ авансово събиране на таксите беше прието за да облекчи частните
съдебни изпълнители при събирането на таксите по делото.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов