КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 13 Юли 2020, 14:33

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: д.т. вписване на възбрана за издръжка
Ново мнениеПубликувано на: 03 Юли 2017, 15:22 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 269
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №20
Гр.Видин

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на ..............................................................................
две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ :В.В.
Членове:1/Д.М.
2/ Г.Й.

при секретаря ...................................... и в присъствието на прокурора
……………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Й. гр.д. № 49 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Чл.32а ал.4 Правилника за вписванията вр. с чл. 278 от ГПК.
Същото е образувано по жалба на И.С. — държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Видин против Определение №1 /08.02.2017г.за отказ на К.Н. - съдия по вписванията при Районен съд -Видин от 28.01.2015г.за вписване на възбрана, наложена от държавен съдебен изпълнител при РС-Видин по изпълнително дело № 1072/2008г. СИС при ВРС.
Поддържа се ,че отказът на съдията по вписванията К.Насър да впише наложената по изпълнително дело №1013/2017г. СИС при ВРС възбрана е неправомерен.Безспорно било , че възбраната е акт, подлежащ на вписване на основание чл.23 от ПВ.Безспорно било , че чл. 431 ал. 4 ГПК изисквал внасянето на държавни такси за вписване на обезпечителни мерки по изпълнителното производство, но това е така освен в случаите по чл. 83 ал.1 ГПК и чл. 84 ГПК .Поддържа се ,че Законът за държавните такси регулира и таксите събирани от Агенция по вписванията и урежда включително и техния статут и уреждал и случаите на освобождаване от държавни такси
Аргументът, посочен от съдията по вписванията , извлечен от Тълкувателно решение № 7 /25.04.2013г. на ВКС не бил относим към конкретния случай , защото в цитираното ТР се казвало , че ищците, освободени от държавна такса в исковото производство на основание чл. 83 ал.2 ГПК не са освободени от задължението за плащане на държавна такса за вписването. Това обаче не касаело разпоредбата на чл. 83 ал.1 ГПК .
Тълкувателно решение № 7 / 25.04.2013г. на ВКС изрично конкретизирало , че анализът и тълкуването се отнасят за освобождаване от внасяне на държавна такса от съд и съдия по вписванията, а не се отнася за случаите на освобождаване по силата на изричен текст на закона, каквато е разпоредбата на чл. 5 ЗДТ, чл. 431 ал. 4 ГПК и чл.83 ал.1 ГПК.Цитираните от съдията по вписвания текстове на чл. 37 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.5 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ конкретизирали размера на държавната такса за налагане и вписване на възбрана и се прилагали във всички случаи с изключение на тези ,които законът / а не съдът, съдията по вписвания или държавният съдебен изпълнител/ е освободил от заплащането на авансова държавна такса.Съдията по вписванията не сочел друго естество на дължимата такса за вписване на възбраната ,нито сочел аргументи защо ЗДТ не следва да се прилага за предоставената услуга от служба по вписванията. Нямало спор ,че таксите са дължими / те следвало да бъдат начислени за сметка на длъжника/, но те не следвало да бъдат изисквани авансово от взискателя при предоставяне на услугата от СВ.
Нелогично било взискателят по дела за издръжки да е освободен от авансово внасяне на такси пред всички администрации с изключение на АВ. Липсвал и такъв нормативен текст.
Липсвало правно основание, изхождайки от което да е налице обоснован и аргументиран отказ за вписване на наложената от държавен съдебен изпълнител възбрана. Единственото основание било липсата на авансово внесена държавна такса.Цитираните от съдията по вписвания законови текстове разглеждали общия случай на вписване на възбрана, в който заинтересованата страна -взискателя ще внесе авансово дължимата държавна такса за исканото вписване. Делата за издръжка обаче били изключение от общото правило и в този случай вписването следвало да стане без да е налице авансово внесена държавна такса ,като същата се начислява в изпълнителното производство за сметка на длъжника по силата на чл. 79 ал.2 ГПК и се събира от него в полза на бюджета на АВ.Разнородната практика по така очертания казус вече била преодоляна и било налице безспорност по въпроса за предоставените услуги от АВ и вписвания по дела за издръжка и дължимостта на таксите за предоставените услуги и вписвания,като съдебният изпълнител цитира Решение № 412 от 21.10.2015 г. на АдмС – В.Т. по адм. д. № 626/2015 г.,Решение № 368 от 1.10.2015 г. на АдмС – В. Т. по адм. д. № 484/2015 г., Решение № 330 от 25.09.2015 г. на АдмС – В. Т. по адм. д. № 458/2015 г., Решение № 322 от 15.09.2015 г. на АдмС – В.Т. по адм. д. № 457/2015 г., Решение № 312 от 14.08.2015 г. на АдмС – В.Т. по адм. д. № 456/2015 г., Определение от 21.03.2011 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр.д. № 46/2011 г./.
Иска се да се отмени отказа на К. Н., материализиран в Определение №1 / 08.02.2017г . за вписване на възбрана, наложена от държавен съдебен изпълнител при РС-Видин по изпълнително дело № 1013/2011г. СИС при ВРС.




Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания, намира за установено следното:
Постъпила е в Службата по вписванията -Видин молба с вх. рег.№ 545 от Държавен съдия изпълнител при Районен съд -Видин, с която иска вписване възбрана върху следният недвижим имот:1/2 / една втора/ идеална част от Апартамент №..., находящ се в гр. В... к-с „К..." блок ... вход „." етаж ., целият 58.40кв.м. застроена площ, ведно с прилежащо мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на Н.И.Ц., с ЕГН: **********. ,който притежава в съсобственост с М. И.П.-Ц.,с ЕГН **********.
Съдебният изпълнител не е представил квитанция за внесена държавна такса и твърди ,че производството е освободено от авансово внасяне на държавната такса.
Съдията по вписването отказал да извърши вписването ,тъй като приел,че възбраната е измежду актовете, подлежащи за вписвания съгласно чл. 23 и сл. от Правилника за вписванията и че се дължи държавна такса независимо от характера на делото .Внасянето на държавна такса за вписване било предвидено в чл.37от ТАРИФАТА за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.Освен това ГПК в чл.431 ,ал. 4 изрично предвиждал ,че за вписване на обезпечителни мерки по изпълнителното производство се дължи съответната държавна или местна такса. Последното изречение уточнявало ,че таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.
При установената по-горе фактическа обстановка Съдът намира ,че жалбата е допустима съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, докладчик съдията Б. И.Там се казва ,че вписването е регламентирано като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 5 ГПК, но дори когато подлежащият на вписване акт е нотариален, вписването не е част от нотариалното производство, а самостоятелно такова. Въпросът, доколко удачен се е оказал подходът на законодателя с формулировката на чл. 569, т. 5 ГПК, е спорен в теорията, но това, което е безспорно, е, че вписването има специфики в сравнение с останалите охранителни производства. То не завършва със самостоятелен акт, защото съдията по вписвания не извършва нотариално удостоверяване в тесен смисъл на думата, неговото съдействие при упражняване на граждански права се свежда до волеизявление, което нарежда вписването на съответния акт. Видно от изложеното, съдията по вписванията е органът, който ръководи производството и постановява крайния акт по него, а молител се явява това лице, което представя за вписване акта и претендира, че има право да получи дължимото от съдията по вписванията съдействие.В охранителните производства молител се явява заинтересованото лице (чл. 531, ал. 1 ГПК) - онова, което има интерес да сезира ръководещия производството орган и да поиска от него дължимото съдействие за осъществяване на граждански правоотношения. Това общо правило не може да не важи и в производството по вписване независимо от спецификите на последното. Когато съдебният изпълнител иска налагане на възбрана (чл. 26 ПВ), той се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 ГПК. Това личи особено ясно в хипотезата на чл. 449, ал. 2 ГПК (чл. 26 ПВ), в която съдебният изпълнител действа в интерес на взискателя, но от свое име. В посочената хипотеза налагането на възбраната е законна последица от насочването на изпълнението върху недвижим имот и не е въпрос на преценка дали то да бъде поискано. Адресат на процесуалното задължение е съдебният изпълнител. Взискателят не може да поиска налагане на възбрана в тази хипотеза, нещо повече, хипотетично е възможно той дори да е наредил на съдебния изпълнител да не налага такава. Независимо от това законът задължава съдебния изпълнител да сезира съдията по вписванията. Това налага извод, че именно той се явява заинтересовано лице в производството по раздел V Правилника за вписванията , а в това си качество съдебният изпълнител може да обжалва отказа за вписване, тъй като с този отказ се отхвърля негово искане. Аргумент в подкрепа на това виждане може да бъде намерен и в правилото на чл. 32а ал. 4 ПВ, тъй като няма друго заинтересовано лице, комуто да бъде връчено съобщението за отказа. Взискателят не може да се счита такова лице, тъй като е мислимо той да не знае за искането за налагане на възбрана, дори да се е противопоставил на това действие.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира по същество на правния спор,че постановеният отказ е незаконосъобразен.
Материята за държавните такси, които се събират от съдилищата и другите държавни учреждения, е регламентирана в ЗДТ. По своето естество държавните такси представляват финансови плащания, установени от държавата, които се събират от държавните учреждения във връзка с тяхната дейност, респ. услуги, извършени на учреждения, предприятия, организации и граждани. Държавните такси са приходи в полза на държавата в широкия смисъл на думата.
Физически и юридически лица, които се ползуват от дадена услуга или действие на съдилищата и другите държавни учреждения, са възможни платци на държавните такси. Освобождаването от такси трябва да е предвидено за всеки отделен случай по реда на освобождаванията от плащане. Едно цялостно освобождаване от плащане на държавни такси на определена категория лица би могло да стане въз основа на правни норми, в които това освобождаване намира израз или се разбира /РЕШЕНИЕ № 1/92 г. от 15.VI.1993 г. по гр. д. № 2/92 г., ОСГК, докладчик съдията К. Я/.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, докладчик съдията Б.И. лицата, освободени от задължение за плащане на такса и разноски в исковото производство, не са освободени от такси в производството по вписване и такова освобождаване не може да бъде разпоредено нито от съда, нито от съдията по вписвания. ВКС се е мотивирал с довода,че освобождаването от задължение за плащане на държавни вземания става само при изрично предвидени в закона предпоставки. Такива изключения в производството по вписване не са предвидени, нито може да се обоснове приложение на правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК. Препращането по чл. 540 ГПК за прилагане на правилата за исковото производство към охранителните производства е съответно. За неговата допустимост следва да се съобразява естеството на защитата и правомощията на органите, които са компетентни да я дадат. Съдът е орган, който ръководи исковия процес. Той е компетентен да освобождава от такси, които по силата на чл. 4 б."А" от Закона за държавните такси (ЗДТ), чл. 73 ГПК и издадената въз основа на кодекса Тарифа, се дължат за съдебни производства. Съдът не може да освобождава от такси, дължими за други производства, в които не е ръководно-решаващ орган, нито да освобождава от такси, чието постъпване не е предвидено в бюджета на съдебната власт (чл. 4 б."В" ЗДТ). ЗДТ прави ясно разграничение между таксите за "услуги", давани от съдилищата и таксите за действия и "услуги", давани от службите по вписванията, като разпоредбите му не дават възможност да се направи извод, че съдът може да освобождава от такси, различни от визираните в чл. 4 б."А" ЗДТ. По силата на закона освободени от държавни такси са някои ищци (чл. 5 б."в" - "ж" ЗДТ), но не и който и да е молител в производство по вписване.
Освобождаване от такси в производството по вписване не може да бъде постановено и от съдията по вписванията. Той не е правораздавателен орган, макар че е в системата на съдебната власт. С оглед дадените му от ЗСВ правомощия, няма основание да му се признае компетентност да се произнася по искане за освобождаване от такси. Още повече, че таксите по ТДТСАВ постъпват не в бюджета на съдебната власт, а в този на Агенцията по вписванията, чиито орган съдията по вписванията не е. Няма основание на орган на една от независимите власти да бъде признато правомощие да освобождава от задължение за внасяне на такси, които са предвидени да постъпят в бюджета на някоя от другите независими власти. По аналогични съображения е неприемливо тълкуването, че който ищец е освободен от задължение да внася такси по исковото производство, той се явява освободен и от задължението да внася такси в производството по вписване. Извън изложените по-горе съображения, ако подобно тълкуване бъде възприето, от освобождаване на държавни такси за вписването ще могат да се ползват само ищците. Голямата част от вписванията обаче касаят актове, които нито са искови молби, нито се извършват по нареждане на съда. Тези молители няма от кого да бъдат освободени от държавни такси (тъй като не са страни по граждански дела) и ще бъдат поставени в неравноправно положение в сравнение с ищците или други страни по съдебни производства.
С оглед на гореизложеното ВКС е приел в диспозитивната част на решението ,че правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК е неприложимо в производството по вписване, а молителите в това производство не могат да бъдат освобождавани от държавни такси нито от съда, нито от съдията по вписвания .
Това тълкуване на закона обаче не касае настоящия казус,тъй като касае ищците, освободени от държавна такса в исковото производство на основание чл. 83 ал.2 ГПК /физически лица,за които е признато от съда ,че нямат достатъчно средства да заплатят държавните такси и разноски/.В хипотезата на чл. 83 ал.1 ГПК освобождаването от внасяне на такси и разноски е по силата на императивна норма в закона по отношение на определени категории лица без оглед на това дали имат достатъчно средзства да ги заплатят.
Възбраната е акт, подлежащ на вписване на основание чл.23 от Правилника за вписванията,за което се дължи държавна такса по силата на Закона за държавните такси и чл.37 от Тарифата за държавните такси ,събирани от съдилищата по ГПК.
Определените от закона и подзаконовите нормативни актове държавни такси се внасят освен в случайте ,когато е изрично предвидено ,че определена категория лица се освобождават от внасянето на държавна такса. Законът за държавните такси рпредвижда ,че държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго.
Чл.5 от Закона за държавните такси предвижда ,че внасянето на държавни такси не е безусловно ,тъй като от внасянето на държавни такси се освобождават определени категории лица Чл. 5 буква „ж“ ЗДТ предвижда ,че се освобождават от заплащане на държавни такси ищците по искове за издръжка. Разпоредбата на чл. 83 ГПК се намира в Общите правила на ГПК, и съгласно препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК следва да се прилага и за охранителните производства /каквото е производствмото по вписване съгласно разпоредбата на Чл.569 т.5 ГПК/. Следователно употребеният в чл. 83 ал.1 т.2 ГПК израз „искове” също следва да се прилага в съответствие със спецификата на охранителните производства и да включва в себе си лицата,претендиращи издръжка независимо от това дали се касае за исково,обезпечително или изпълнително производство /в този смисъл е Тълкувателно решение №1/2008 г.
на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия по т. дело № 1 по описа за 2008 г. на ОСГК докладвано от съдия Ц. Г/.
Чл. 431 ал. 4 ГПК изисква внасянето на държавни такси за вписване на обезпечителни мерки по изпълнителното производство, освен в случаите по чл. 83 ал.1 ГПК /включващ и ищците по искове за издръжка / и чл. 84 ГПК . Дължимостта на държавна такса от ищците при предявяване на искове се определя от обстоятелството, че правораздаването е публична услуга. Заплащането на такса се свързва не само с възмездяване на тази услуга, но и с мотивиране на гражданите и юридическите лица към добросъвестно упражняване на процесуалните права, като завеждат искове, които са потенциално основателни, и се предотврати увеличаване на броя на неоснователните съдебни спорове.Законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси се определя не от вида правен субект, носител на съдебно предявеното право, а от характера на самото право или от начина на неговата защита - чл. 83, ал. 1 ГПК. Според цитирания текст това са производства, образувани по искове на работници, служители и членове на кооперации, произтичащи от трудови правоотношения, за издръжка, за обезщетения от вреди или искове, предявени от прокурор или от назначени от съда особени представители на лице с неизвестен адрес. Голямата значимост на защитаваните с тези искове права, които се отнасят до възпроизводството на човека, техен носител или упражняването им не от носителя на правото, а от процесуален субституент или особен представител, налагат освобождаване от заплащане на такси по разпореждане на закона, за да се осигури достъп до правосъдие по посочените категории съдебни спорове / Решение № 3 от 08.07.2008 г. по конституционно дело № 3 от 2008 г./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България с частна жалба, в седмичен срок от датата на съобщаването му по чл. 274, ал. 1, т. 2 и ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК /Определение № 389 от 20.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5537/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят С. П., Определение № 260 от 2.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3620/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В.М. /.
Водим от горното и на основание Чл.32а ал.4 Правилника за вписванията съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №1 /08.02.2017г. за отказ на К.Н. - съдия по вписванията при Районен съд -Видин от 28.01.2015г.за вписване на възбрана, наложена от държавен съдебен изпълнител при РС-Видин по изпълнително дело № 1013/2011 на . СИС при ВРС и задължава съдията по вписванията да впише възбраната .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България, с частна жалба в седмичен срок от датата на съобщаването му.
След влизането му в сила, препис от определението да се изпрати на Служба по вписванията –В..


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов