КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 662
гр. Враца, 02.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател: Калин Тр. Тодоров
Членове: Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20251400500502 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 вр. чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 6/29.10.2025 г., подадена от „Имофонд“ ООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р. К. М. - управител
срещу определение № 23 от 16.10.2025 г. на съдия по вписванията при Районен съд -
Оряхово, с което е отказано вписване на договор за продажба на наследство, поискано със
заявление с вх. № 1862/16.10.2025 г..
В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на отказа. Със заявлението било поискано вписване на договор за продажба на наследство
по чл. 212 ЗЗД от 25.09.2025 г.. Към същото били приложени 7 бр. оригинал от посочения
акт, 2 броя декларации, заверени от продавача на наследствени права относно наличието на
конкретни недвижими имоти в наследствената маса, 2 броя данъчни оценки на имот с
идентификатор 48043.601.12 по КККР на гр. Мизия, вносна бележка за платена държавна
такса за вписване в размер на 488,96 лв., на основание - договор наследство. Основанието за
отказа било незаплащане на дължимата държавна такса за извършване на исканото
вписване, като освен това било прието, че от представената вносна бележка не ставало ясно,
че платената такса е именно за вписване на представеният договор за продажба на
наследство. От друга страна в обжалваното определение било посочено, че съдията по
вписвания е извършил проверка в системата на Службата по вписвания и се потвърдило
внасянето на таксата от 488,96 лв. на основание договор наследство. Във вносната бележка
било ясно посочено за какво е платена държавната такса, потвърдено и от проверката на
съдията по вписвания. Заплатена била държавна такса върху целият материален интерес на
договора, както се посочва в чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенция по вписвания. Това, че имотите, включени в наследството са в различни населени
места не означавало, че в трите населени места, където има имоти включени в наследството
се заплаща отделна държавна такса и то в пълен размер. Иска отмяна на обжалваното
определение.
Врачанският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
жалбоподателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в
рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал да впише договор за
продажба на наследство на основание чл. 212 ЗЗД по молба на „Имофонд“ ООД. В мотивите
на определението се сочи, че заявителя не е изпълнил задължението си да заплати
дължимата държавна такса за извършване на исканото вписване на договор за продажба на
наследство по чл. 212 ЗЗД в размер на 488,96 лв.. Договора бил с материален интерес от 250
000 евро, сума приравнена на 488 957,50 лева. Приложеният към заявлението екземпляр на
платежно нареждане бил идентичен с представеният в Служба по вписванията - София, и
въз основа на тази такса по заявление на „Имофонд“ ООД е извършено вписване на с вх. peг.
№ 82727/26.09.2025 г., Акт 150, том ХVII, дело № 65508. След извършена справка в
системата на Служба по вписвания относно усвоените такси, това се потвърждавало.
Представеният за вписване акт не попадал сред посочените в чл. 10 от Правилника за
вписванията, съответно за вписването му във всяка отделна служба по вписванията,
съобразно наличието на имоти, част от наследствената маса се дължала отделна такса.
Разпоредбата на чл. 10 от ПВ регламентира служебно вписване в различни райони, с една
такса и съобщение за нейното заплащане при вписване на брачни договори, актове за делба,
за спогодба, за замяна на недвижими имоти, намиращи се в различни райони. Отделно
приложената вносна бележка дори формално не установявала изпълнение на задължение за
заплащане държавна такса именно за вписване на договор за продажба на наследствени
права по чл. 212 ЗЗД, тъй като в основанието на плащане не било посочено коректно
основание, което да кореспондира с подадено заявление и акт за вписване.
Към молбата за вписване молителя „Имофонд“ ООД е представил договор за продажба
на наследство от 25.09.2025 г. на основание чл. 212 ЗЗД, по силата на който В. А. А. продава
на „ИМОФОНД“ ООД, чрез управляващия и представляващ Р. К. М., цялото си наследство -
като съвкупност от права и задължения, останало му от покойния му наследодател Т. В. В.,
починал на ***, за сумата от 250 000,00 евро. Приложени към молбата за вписване са и
следните документи: 7 броя от посочения договора за продажба на наследство по чл. 212
ЗЗД; 2 бр. декларации, заверени от продавача на наследствени права относно наличието
конкретни на недвижими имоти в наследствената маса – един от тях представляващ имот с
идентификатор 48043.601.12 по КККР на гр. Мизия, два имота, находящи се в гр. София и
четири имота, находящи се в гр. Козлодуй; 2 бр. данъчни оценки на имот с идентификатор
48043.601.12 по КККР на гр. Мизия; скица на поземлен имот с идентификатор 48043.601.12
по КККР на гр. Мизия; екземпляр на платежно нареждане за внесена в полза на Агенция по
вписванията сума в размер на 488,96 лв. с основание - вписване - имотен регистър, като в
горния му десен ъгъл е отбелязано и „Дог. наследство“.
При преценка за законосъобразността на отказа, настоящият състав съобрази следното:
Вписването има за цел да се даде гласност на актовете, подлежащи на вписване. По
силата на чл. 112, буква "б" от Закона за собствеността, както и на основание чл. 4, буква "б"
от Правилника за вписванията е предвидено вписване на договорите, с които се прехвърля
наследство (по силата на чл. 212 от ЗЗД), в което има недвижими имоти, като този извод се
налага и от разпоредбата на чл. 212, ал. 3 от ЗЗД, по силата на която договорът за продажба
на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица
само ако е вписан. Безспорно е и обстоятелството, че договорът за наследство е двустранен,
възмезден договор, по силата на който продавачът прехвърля на купувача наследствените си
права и задължения, тоест - цялата съвкупност на наследството, като в съдържанието му не
следва да се описват недвижимите имоти, които се включват в него. При удостоверяването
на подписите на страните продавачът удостоверява само качеството си на наследник на
лицето, чието наследство продава. За действителността му се изисква писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните - чл. 212 ЗЗД, докато вписването не е
изискване за действителността на договора. Със спазване на предвидената от закона форма,
договорът се счита за действителен.
В случай, че купувачът по сключен договор за продажба на наследство желае да има
възможността да го противопостави на трети лица в случаите, в които в наследството има
недвижими имоти, следва по безспорен начин да удостовери това обстоятелство -
обстоятелството, че в наследството се включват и недвижими имоти, за да може да се
обоснове вписването на този договор на основание чл. 112, буква "б" от ЗС и чл. 4, буква "б"
от ПВп, тъй като както бе отбелязано по-горе цитираните разпоредби предвиждат вписване
само на такива договори за прехвърляне на наследство, в което има недвижими имоти. По
аргумент за противното, договорите за продажба на наследство, което не включва
недвижими имоти, няма да подлежат на вписване. Това обстоятелство безспорно е в тежест
на заявителя, тъй като има интерес от вписването на този договор с цел оповестяването му и
с цел определяне на местната подсъдност по чл. 10, ал. 3 от ПВп.
В конкретния случай - към депозираното заявление пред Съдията по вписванията при
Районен съд - Оряхово са представени две декларации от купувача, че в наследствената маса
се съдържат недвижими имоти, находящи се в районите на Софийски районен съд, РС –
Оряхово и РС - Козлодуй. Известността на недвижимите имоти, включени в наследството и
необходимостта от представяне на удостоверения за данъчните им оценки, имат значение и
за въпроса за определяне на таксата за вписването, съобразно материалния интерес на
основание 97, ал. 1, т. 4 от ЗННД във връзка с чл. 97, ал. 3 от ЗННД и § 2 от ДР на същия
закон във връзка с чл. 33 от Закона за местните данъци и такси /в същият смисъл е и
съдебната практика, споделена и от настоящият състав - определение № 414/25.10.2010 г., по
ч. гр. д. № 346/2010 г., ВКС, II г.о./. Към заявлението е приложено платежно нареждане за
внесена в полза на Агенция по вписванията сума в размер на 488,96 лева, за която няма
данни да е внесена за друго вписване, различно от това на процесния договор за продажба
на наследство, поради което следва да се приеме, че плащането касае процесното вписване.
Липсват обаче представени със заявлението удостоверения за данъчни оценки на всички
имоти, включени в наследството. Такова е приложено само за имот, с идентификатор
48043.601.12 по КККР на гр. Мизия. При това положение съдията по вписвания при РС –
Оряхово е в невъзможност да провери дали внесената такса е в необходимия размер. В
конкретния случай, както правилно е посочено в обжалваното определение не е налице и
хипотезата на чл. 10, ал. 1 вр. ал. 2 ПВп - вписване на брачен договор, акт за делба, за
спогодба, за замяна на недвижими имоти, намиращи се в различни райони, при който след
като е направено вписване в службата по местонахождение на един от имотите,
екземплярите, които се отнасят за други райони, се изпращат веднага за вписване по
местонахождението на имотите със съобщение, че са събрани дължимите такси. Предвид
всичко изложено съдията по вписванията е длъжен да провери заплащането на таксата за
вписване, изчислена при съобразяване и на посочената в удостоверенията за данъчни оценки
на имотите, оценка на същите, на основание 97, ал. 1, т. 4 вр. чл. 97, ал. 3 ЗННД вр § 2 ДР
ЗННД вр. чл. 33 ЗМДТ, като това може се извърши само след представяне на удостоверения
за данъчни оценки на всички имоти, включени в наследството.
За пълнота следва да се отбележи, че съдията по вписванията е ограничен от даденото
тълкуване в т. 1 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК, като не може да дава указания за
отстраняване на нередовности в заявлението за вписване, а извършва проверката само въз
основа на представените от заявителя документи.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, а частната жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „Имофонд“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р. К. М. - управител срещу
определение № 23 от 16.10.2025 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Оряхово, с
което е отказано вписване на договор за продажба на наследство, поискано със заявление с
вх. № 1862/16.10.2025 г..
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването
му на жалбоподателя.