КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 363
гр. Враца, 08.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове: Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно
гражданско дело № 20231400500354 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.577, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№4913/03.08.2023 г., депозирана от К. Т. Т. от
гр.Плевен, ЕГН **********, чрез пълномощник О. Н. Т. от гр.Плевен, ЕГН
********** срещу Определение №3/30.06.2023 г. на Съдия по вписванията при
Районен съд - Враца, с което отказано заличаване на вписана възбрана върху ½ идеална
част от недвижим имот, находящ се в с.***, Област Враца, собственост на
жалбоподателя Т..
Според изложеното в жалбата, от налагане на възбраната са изминали повече от
10 години, при което са изтекли всякакви давностни срокове от налагането й, а освен
това възбраната е наложена върху несеквестируем имот, който не може да служи за
удовлетворяване на кредитори и не подлежи на принудително изпълнение.
Иска се от съда да отмени обжалвания отказ и да задължи длъжностното лице от
АВ - Враца да впише заличаването на възбраната.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от процесуално
легитимирано лице - молител в производство по чл.569,т.5 ГПК, в срока по чл. 275,
ал.1 ГПК и срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл.577 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна при следните съображения:
Видно от данните по делото, по искане на ЧСИ Р. К., рег.№*** и с район на
действие ОС-Плевен по изпълнително дело № 2010***0400776 ( №776/2010 г.) , на
20.07.2010 г. от Служба по вписванията при РС -Враца е вписана възбрана върху ½
идеална част от подробно описан недвижим имот, находящ се в с. ***, собственост на
длъжника по изпълнителното дело К. Т. Т., за обезпечаване вземането на взискателя
"Райфайзенбанк /България/ ЕАД - с акт №62, том 2, партида №40919, дв.вх.рег.
№3997/20.07.2010 г.
С молба вх.№3906/30.06.2023 г. К. Т., чрез пълномощника О. Т. е поискал
възбраната да бъде заличена, като се е позовал на чл.22 Правилник за вписванията
(ПВ) и е посочил, че от вписване на възбраната са минали повече от 10 години,
вписването не е подновено, при което то е погасено по давност и следва да бъде
служебно заличено по искане на заинтересованото лице, без други доказателства.
Съдията по вписванията е разгледал молбата и с Определение №3/30.06.2023 г. е
постановил обжалвания отказ, в който погрешно е приел, че възбраната е вписана на
20.07.2023 г. (което е невъзможно), но е посочил, че чл.22 ПВ е неприложим.
Приложим е чл.31 ПВ, но визираните в тази правна норма предпоставки за исканото
заличаване не са налице, тъй като няма искане от ЧСИ, който е наложил възбраната.
Постановеният отказ е правилен като краен резултат, въпреки че от вписването на
възбраната на 20.07.2010 г. действително са изминали повече от 10 години.
В молбата вх.№3906/30.06.2023 г. К. Т. Т. се е позовал на чл.22 ПВ, който е
неприложим, тъй като урежда хипотеза за заличаване на ипотека, от вписването на
която са изминали повече от 10 години, без то да е подновено, а в конкретния случай се
касае за вписана възбрана, наложена от съдебен изпълнител по конкретно
изпълнително дело.
Възбраната на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл.
397,ал.1,т.1 ГПК или наложена в хода на образувано производство по индивидуално
принудително изпълнение по чл.451 и чл.452,ал.2 ГПК, се подчинява на правила,
установени в ГПК и Правилника за вписванията (ПВ). Касае се до акт от категория на
тези, за които по закон е предвидено вписване (чл. 4, б. "л" ПВ). Наложената от съда
или в изпълнението възбрана се вписва въз основа на властнически акт на компетентно
длъжностно лице или учреждение и не се погасява. Вписването на възбрана има за цел
да се даде гласност на подлежащите на вписване актове. Вписване, отбелязване и
заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в
ПВ (в този смисъл мотивите на т. 2 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк д. № 7/2012 г. на
ОСГТК на ВКС и т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на
ВКС).
Същевременно, в разпоредбата на чл.31 ПВ е предвидено, че възбраната на
недвижим имот може да бъде заличена с "писмено нареждане на учреждението или
длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена
гаранцията или обезпечението" или "по искане на заинтересования със заявление, към
което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се
заличи".
Чл.26 ПВ урежда вписване на възбрана върху недвижим имот, върху който е
обърнато изпълнение по искане на съдията изпълнител, а чл.31 ПВ урежда
заличаването на така наложена възбрана, какъвто е конкретният случай. Заличаването
става по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, наложило
възбраната - в случая възбраната е наложена от ЧСИ Р. К. и заличаването може да
стане само по нейно нареждане.Такова нареждане няма, при което съдията по
вписванията не е имал основание да впише исканото от жалбоподателя Т. заличаване.
Изложеното налага извода, че няма основание за заличаване на вписването на
възбраната, поради което правилно и законосъобразно съдията по вписванията е
отказал да заличи вписването на тази възбрана.
Частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
По тези си съображения и на основание чл.577,ал.1 ГПК, Окръжен съд – Враца
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№4913/03.08.2023 г., депозирана от
К. Т. Т. от гр.Плевен, ЕГН **********, чрез пълномощник О. Н. Т. от гр.Плевен, ЕГН
********** срещу Определение №3/30.06.2023 г. на Съдия по вписванията при
Районен съд - Враца, с което отказано заличаване на възбрана, вписана в АВ - СВ
Враца с акт №62, том 2, партида №40919, дв.вх.рег.№3997/20.07.2010 г. по искане на
ЧСИ Р. К., рег.№*** по нейно изпълнително дело № 2010***0400776 ( №776/2010 г.).
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в
едноседмичен срок от връчването на препис от същото на жалбоподателя при
предпоставките на чл. 280 от ГПК.