|
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 375 гр. Кюстендил, 21.07.2026 г. ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Пенка Н. Братанова Членове: Татяна Хр. Костадинова Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500207 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията (ПВ). Образувано е въз основа на постъпила в съда частна жалба подадена от З. С. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ***срещу Определение № 21 от 30.04.2026 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Дупница, с което е постановен отказ за отбелязване на Протокол за съдебна спогодба с рег. № 163/12.02.2026 г. по гр. дело № 640/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, влязъл в сила на 20.02.2026 г. Жалбоподателката счита обжалваният отказ за незаконосъобразен. Излага съображения, че исканото действие е „отбелязване“ по смисъла на чл. 115 от Закона за собствеността (ЗС) и чл. 14 от ПВ, а не „вписване“, поради което не се изискват ново удостоверение за данъчна оценка и нова скица. Поддържа, че дължимата държавна такса е определена съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията (ТДТСАВ), и е заплатена в пълен размер. Оспорва и необходимостта от представяне на ново адвокатско пълномощно, тъй като такова е приложено по делото при вписването на исковата молба. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на преписката на съдията по вписванията за извършване на отбелязването. Кюстендилският окръжен съд, като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок от надлежна страна, а разгледана по същество – за основателна. От фактическа страна се установява следното: На 14.04.2025 г. в Служба по вписванията – гр. Дупница е депозирана молба от З. С. К. чрез адв. К.Д. с искане да се впише исковата молба по ГД № 640/2025 г. срещу Г.С.К. и И. С.К., с която е предявен иск за делба на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 65379.502.404.1 и сграда с идентификатор 65379.502.404.2, разположени в ПИ с идентификатор 65379.502.404, с адрес с. ***. Към молбата е приложен документ за заплатена държавна такса за вписването- 10 лв., документи за собственост, скици от АГКК, удостоверение за данъчна оценка на двата имота, както и пълномощно на адв. Катя Димитрова за осъществяване на процесуално представителство на З. К.. Исковата молба е вписана в СВ – гр. Дупница с рег. № 1230/14.04.2025г., акт № 162, том 1, стр. 507. На 30.04.2026 г. в Служба по вписванията – гр. Дупница е депозирана молба от З. С. К. чрез адв. К. Д. за отбелязване на Протокол за съдебна спогодба по гр.д. № 640/2025 г. на ДРС, с който се прекратява производството по съдебна делба, образувано по искова молба, вписана в Службата по вписванията с дв. вх. рег. № 1230, акт 162, том 1 от 14.04.2025 г. С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал исканото отбелязване, като е приел, че са налице три пречки за това: не е представено удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, удостоверяващо липсата на данъчни задължения за имотите, предмет на делбата, тъй като съдебната спогодба има вещнопрехвърлително действие; не е внесена в цялост дължимата държавна такса, която според съдията по вписванията се дължи по чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ върху пазарната стойност на имотите; към молбата не е приложено адвокатско пълномощно, удостоверяващо представителната власт на процесуалния представител. При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: Отказът на съдията по вписванията е незаконосъобразен. С изменението на чл.112, б.”а” от ЗС /ДВ бр.34/2000г./ се въведе изискване за вписване на актовете, с които се признава правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. След това изменение, по силата на чл.114, б.”в”, вр.чл.112, б.”з” и б.”а” от ЗС, подлежат на вписване исковите молби по спорове за собственост, включително и за делба. В този смисъл е и практиката на ВКС Определение №524 от 19.11.08г. по ч.гр.д.№1714/08г. на ВКС, І ГО; Определение №169/13.04.09г. по ч.гр.д.№36/09г. на ВКС, ІІ ГО и др. Съгласно чл. 115 ЗС вр. чл. 114 и чл.112, б.”з” от ЗС, на отбелязване, подлежат и влезлите в сила съдебни решения по тези искови молби. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 6 на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката на съдията по вписванията по чл. 32а, ал. 1 ПВ се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, дали е в изискуемата форма и дали има предвиденото в ПВ съдържание. Изрично е посочено, че съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта и в никакъв аспект не може да проверява редовността на акт, който изхожда от съда. Съдията по вписванията неправилно е приел, че одобрената от съда спогодба, която прекратява делбеното производство, следва да се третира като обикновен договор с вещнопрехвърлително действие, за който е необходимо представяне на удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Предмет на искането е отбелязване на съдебен акт, който има силата на влязло в сила решение съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК. Процедурата е регламентирана в чл. 115 ЗС и чл. 14 ПВ, които се отнасят до отбелязване на влезли в сила решения по вписани искови молби. Целта на отбелязването е да се запази и продължи оповестително- защитното действие на първоначалното вписване на исковата молба. Освен това, в константната си практика ВКС приема, че разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК не намира приложение при извършване на съдебна делба, когато съделителят получава реален дял на стойност, съответна или по-голяма от дела му в прекратената съсобственост, тъй като делбата не води до намаляване на имуществото му и държавният интерес не е засегнат. Тези разяснения са напълно приложими и по отношение на одобрената от съда спогодба, която по правните си последици е приравнена на влязло в сила решение за делба. Следователно, изискването за представяне на данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК е незаконосъобразно. Неоснователен е и вторият мотив за отказ. Съдията по вписванията е приложил разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ТДТСАВ, която се отнася за „вписване“ на актове. В случая обаче се касае за „отбелязване“ по смисъла на чл. 115 ЗС и чл. 14 ПВ, за което е приложима специалната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ТДТСАВ. Съгласно нея, за извършване на отбелязване се събира половината от събраната такса за вписване. При вписване на искова молба за делба таксата е в минимален размер, тъй като цената на иска към този момент не е определена. Жалбоподателят е представил платежно нареждане за внесена такса в размер на 5,11 евро, което съответства на дължимото по чл. 3, ал. 1 ТДТСАВ. Поради това изводът на съдията по вписванията за неплатена в цялост такса е неправилен. Съгласно т. 1 от ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при констатирана нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, без да дава указания за отстраняването . В настоящия случай обаче, отбелязването на съдебната спогодба е пряко свързано и е последица от вписаната искова молба по гр.д. № 640/2025 г. на ДРС. От изисканата преписка по вписване на исковата молба е видно, че към молбата е приложено пълномощно, легитимиращо адв. К. Д.. Отбелязването не е ново, самостоятелно производство, а етап от вече започнало такова с вписването на исковата молба, като изискването за представяне на ново пълномощно при наличие на такова в свързаната преписка в същата служба по вписванията не е необходимо. По изложените съображения обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката – върната на съдията по вписванията за извършване на исканото отбелязване. Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 21 от 30.04.2026 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Дупница, постановено по молба с вх. № 1552/30.04.2026 г. ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. Дупница, за извършване на отбелязване на Протокол с рег. № 163/12.02.2026 г. по гр. дело № 640/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, съгласно подадената молба. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
|