КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 407
гр. Кюстендил, 03.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове: Татяна Хр. Костадинова
Петър Л. Мичев
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20261500500232 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 577 от
ГПК и чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията (ПВ).
Постъпила е частна жалба подадена от „Лено“ АД, ЕИК 203217465, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул.
„Калофер“ №1, ет.5, насочена против Определение № 22 от 13.05.2026 г. на
съдия по вписванията при Районен съд – Дупница, постановено по молба с вх.
№ 1701/13.05.2026 г., с което е отказано вписване на Договор за цесия от
03.04.2026 г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания
отказ. Твърди се, че съдията по вписванията неправилно е приел, че
представеният за вписване акт не отговаря на изискванията за форма, тъй като
Приложение № 1 към договора не е с нотариално заверени подписи.
Жалбоподателят поддържа, че договорът и приложението представляват
единен, физически скрепен документ, поради което нотариалната заверка на
подписите върху договора обхваща и неговата неразделна част –
приложението. Моли се за отмяна на отказа и постановяване на вписването.
Кюстендилският окръжен съд, след като се запозна с материалите по
преписката и доводите в жалбата, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Със заявление вх. № 1701/13.05.2026 г. е поискано вписване на Договор
за цесия от 03.04.2026 г., сключен между „Лено“ АД като цедент и „Венс
Кепитъл Партнърс“ С.А Р.Л. като цесионер, с предмет прехвърляне на
вземания, обезпечени с договорна ипотека.
С обжалваното Определение № 22/13.05.2026 г. съдията по вписванията
е отказал вписването на договора, тъй като Приложение № 1 към същия, което
е негова неразделна част и съдържа описание на вземанията, е без нотариална
заверка на подписите, поради което представлява нарушение на изискванията
на чл.171 от ЗЗД във вр. чл. 17, ал.1, б.“а“ от ПВ.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗЗД, за да има действие,
прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, трябва да бъде извършено в
писмена форма с нотариална заверка на подписите и да бъде вписано в
имотния регистър. В настоящия случай представеният за вписване договор за
цесия е с нотариално заверени подписи на страните. Спорният въпрос е дали
тази заверка се разпростира и върху Приложение № 1, което е обявено за
неразделна част от договора.
Настоящият състав намира, че изводът на съдията по вписванията е
незаконосъобразен. Когато едно приложение е инкорпорирано в основния
договор и е обявено за негова неразделна част, то не представлява
самостоятелен документ, а е част от съдържанието на единния акт,
обективиращ волята на страните. В този смисъл е и константната практика на
ВКС (Определение № 47 от 24.01.2023 г. по к.ч.д. № 2576/2022 г. на ВКС).
Нотариалното удостоверяване на подписите, положени в края на основния
текст, удостоверява волеизявленията на страните в целия документ,
представен пред нотариуса, включително и физически скрепените към него
приложения. Този извод се подкрепя и от представеното по преписката
Удостоверение изх. № 11/08.06.2026 г. от нотариус Цветомира Баровска, което
потвърждава, че приложенията са скрепени към договора и са негова
неразделна част.
Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а,
ал. 1 от ПВ, е формална и се ограничава до това дали актът подлежи на
вписване, дали е в изискуемата форма и дали съдържа необходимите по закон
реквизити (ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Изискването за самостоятелна
нотариална заверка на приложение, което е неразделна част от надлежно
заверен договор, представлява прекомерен формализъм, който не намира
опора в закона и излиза извън обхвата на правомощията на съдията по
вписванията.
По изложените съображения обжалваният отказ като незаконосъобразен
следва да бъде отменен и вместо него да се постанови извършване на исканото
вписване.
Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 22 от 13.05.2026 г. на съдия по вписванията
при Районен съд – Дупница, с което е отказано вписване на Договор за цесия
от 03.04.2026 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 3195, том 1, акт
146 от 03.04.2026 г. на нотариус Цветомира Баровска, поискано с молба с вх.
№ 1701/13.05.2026 г.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ от съдията по вписванията на исканото със
заявление вх. № 1701/13.05.2026 г. вписване на Договор за цесия от 03.04.2026
г., сключен между „Лено“ АД и „Венс Кепитъл Партнърс“ С.А Р.Л.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Служба по вписванията
– Дупница за извършване на заявеното вписване по чл. 17, ал.1, б.“а“ от ПВ
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.