КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 21 Ное 2026, 01:07

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Съдебно решение по чл.19 ЗЗД и чл.264 ДОПК
Ново мнениеПубликувано на: 18 Ное 2026, 10:22 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 662
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 776
гр. Ловеч, 17.11.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател: ТАТЯНА МИТЕВА
Членове: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20264300500504 по описа за 2026 година
С определение №9/2.10.2026 година съдията по вписванията при Луковитски районен съд е
отказал вписване, поискано с молба с вх.рег.№867/30.9.26 г. за вписване решение на РСЛуковит., като е разпоредено вписване на определението в регистъра по чл.33 б.“н“ от ПВ,
препис да се връчи на Г. Я. П., като разноските са за сметка на молителя.
Недоволен от това определение е останал жалбоподателят Г. Я. П. от с****, като
счита, че то е незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло и да бъде указано на СВ
да извърши вписването.
Излага, че е бил сключен предварителен договор на 10.04.2020 г. между него и
продавачите С.П.Н. и Я.М.Н. на процесният недвижим имот, находящ се в с.****, ****, и
след като те не са изпълнили задължението си да сключат окончателен договор, той е
предявил иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, който с решение №163/22.12.25 г.
постановено по гр.д.№43/25 г. на РС-Луковит е бил уважен, като решението е влязло в
законна сила на 29.01.2026 г.
Изтъква, че на 30.09.26 г. е подал заявление за вписване на решението в СВ-Луковит,
но съдията по вписванията е отказал вписването, като се е позовал на разпоредбата на
чл.264 ал.1 от ДОПК.
Счита, че съдията по вписванията е превишил правомощията си, като се позовава на
действието на ТР №:/25.04.2013 г. на ВКС по т.д.№7/12 г. ОСГТК, според което проверката,
която той извършва е само формална, но няма задължение да проверява материалноправните
предпоставки, каквито са наличие или липса на задължения на страните, освен ако законът
изрично не го задължава.
Изтъква, че и чл.264 ал.1 от ЗОПК не се прилага спрямо съдебни решения по чл.19
ал.3 от ЗЗД, тъй като те заместват волята на продавача и не представляват негово
доброволно разпореждане, а освен това съдебното решение е конститутивен акт и не
подлежи на контрол от съдията по вписванията по реда на чл.264 от ДОПК, а освен това
задълженията са възникнали след сключване на предварителния договор, който е сключен а
10.04.20 г., а те са от периода 2023-26 г.
Счита, че е нарушено правото му на собственост и на справедлив процес, като
отказът е в противоречие с чл.17 ал.1 от Конституцията на Р.България.
Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови да бъде
вписан процесниото съдебно решение.
За правилно решаване на спора съдът служебно е изискал от НАП справки за целите
на чл.264 от ДОПК за лицата С.П.Н. и Я.М.Н., които са предоставени от НАП с писмо вх.
№9236/16.11.2026 г.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че
на 10.04.2020 г. е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот
находящ се в с**** между продавачите С.П.Н. и Я.М.Н. и купувача Г. Я. П..
Г. Я. П. е подал искова молба пред РС-Луковит по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД против
С.П.Н. и Я.М.Н. с искане този договор за бъде обявен за окончателен.
Постановено е съдебно решение №163/22.12.25 г. по гр.д.№43/25 г. на РС-Луковит, с
което е обявен сключеният на 10.04.2020 г. между продавачите С.П.Н. и Я.М.Н. и купувача
Г. Я. П. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в
с.****, обл.****, а именно ПИ с идентификатор №20688.**** по ККР на с.**** ведно с
построените в имота постройки за сумата 840 лв. В решението е отбелязано, че препис от
него след влизането му в сила следва да се издаде на Г. Я. само след като той представи
доказателства-документи, удостоверяващи заплащане към съда на разноските по
прехвърлянето, на дължимите към Община-Луковит данъци и такси по чл.10 и сл. И чл.44
от ЗМДТ, както и за липса на данъчни и други публични задължения на праводателя към
държавата и към общината, на основание чл.364 ал.2 от ГПК. Решението е влязло в законна
сила на 29.01.2026 г.
Я. на 30.09.26 г. е подал заявление за вписване на решението в СВ-Луковит, но съдията
по вписванията е отказал вписването, като се е позовал на разпоредбата на чл.264 ал.1 от
ДОПК предвид наличието на публичноправни задължения на продавачите С.П.Н. и Я.М.Н.
след служебна справка от НАП.
Настоящата инстанция служебно е изискала справка от НАП за наличие или липса на
публичноправни задължения на продавачите и от изготвената справка се установява, че и
двамата имат публичноправни задължения, които подлежат на принудително изпълнение,
като се образувани изпъл.д.№11010002805/2001 г. по отношение на С.Н. в размер на 513,86
евро, като погасени по давност са задължения в размер на 255,65 евро и изпъл.д.
№2617833395/26 г. по отношение на Я.Н. в размер на 89,02 евро към Здравно осигуряване и
51,77 евро към публичен изпълнител.
Действително според ТР №7/25.04.2013 г. на ВКС по т.д.№7/12 г. ОСГТК, т.6
проверката, която съдията по вписванията извършва е само формална, дали представеният
акт подлежи на вписване, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в
ПВ съдържание и няма задължение да проверява материалноправните предпоставки, освен
ако законът изрично не го задължава. С оглед на тези разрешения, следва да се приеме, че е
налице хипотеза на изрично предвидена от закона проверка, възложена на съдията по
вписванията с разпоредбата на чл.264 ал.1 от ДОПК и тази разпоредба касае вписване както
на договорите, така и на съдебните решения по чл.363 ГПК, защото те имат същия вещноправен ефект.
Настоящата редакция на тази разпоредба /ДВ бр. 66/2023 г., в сила от 3.05.2024 г./
задължава съдията по вписванията, наред с други длъжностни лица, да извършва проверка
по електронен път в НАП и ако установи непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на акта, освен ако
публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите
да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния
бюджет чл.264 ал.4 ДОПК. Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на
непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и да препятства
вписването на договора до заплащането им по аргумент от чл.264 ал.4 от ДОПК.
Категорично чл.264 ал.1 и ал.4 от ДОПК изискват разпореждането с недвижими имоти да се
извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения. Целта на
закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в
гражданския оборот, а бъде предотвратено намаляването на имуществото на длъжниците с
цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични
задължения.
Изискването по чл.264 от ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта
на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху
приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на
прехвърлителя не може да бъде реализирано. В този смисъл и за целите на проверката по
чл.264 ал.1 от ДОПК съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ при наличие на
установени от него непогасени задължения към фиска. Нормите са императивни и се
прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва
чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл.19 ал.3 от ЗЗД. В този смисъл е и
преобладаващата практика на ВКС, отразена в опр.№343/29.01.25 г. по ч.гр.д.№4850/24 г,
опр.№5755/10.12.25 г. по ч.гр.д.№3915/25 г. и др./, която настоящият съдебен състав споделя.
Случаите, за които съдебната практика според частния жалбоподател, е приемала,
че разпоредбата на чл.264 ал.1 от ДОПК е неприложима, се отнасят до хипотези, при които е
било невъзможно да се изпълни изискването в редакцията на разпоредбата, при която
длъжностните лица не са извършвали служебна проверка по електронен път в НАП, а за
удостоверяване липсата на публични задължения за прехвърлителя се е изисквало
представяне от него на декларация и само когато за молителя в охранителното производство
по вписването не е било възможно да изпълни изискването на закона по обективни причини,
стоящи извън него, се е приемало, че горната разпоредба е неприложима. Именно такива са
случаите, при които се е извършвало вписване на съдебни решения с вещно-прехвърлителен
ефект; вписване на постановление за възлагане, на акт за разпределение имуществото на
организациите по §12 от ПЗР от ЗСПЗЗ и пр.
При настоящата редакция на разпоредбата не се изисква декларация от
прехвърлителя, защото длъжностното лице по вписването извършва проверка по електронен
път в НАП и след като е отпаднала горецитираната хипотеза, свързана с невъзможността за
молителя, то вече не съществува пречката, поради която в съдебната практика се е приемало,
че за посочените случаи не се прилага разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК.
В случая съдията по вписванията е констатирал наличие на публични
задълженията на продавачите по предварителния договор, поради което е постановил отказ
за вписване на съдебното решение, заместващо окончателния договор.
Неправилно е становището на частния жалбоподател, че изискването на чл. 264,
ал. 1 ДОПК не се отнася за вписване на съдебни решения – те не са изключени от обхвата на
разпоредбата, тъй като настоящата редакция на разпоредбата,/ДВ, бр. 66/2023 г./, не поставя
такова неизпълнимо без съдействието на прехвърлителя условие. Видно от правилото на чл.
264, ал. 4 ДОПК, вписването се допуска само при реално плащане на публичните
задължения на продавача или внасяне на уговорената продажна цена за погасяването им.
Нормата предоставя възможност за изпълнение на изискването на закона и без съдействие
на продавача, поради което няма основание да се дерогира прилагането й.
След като не е изпълнено изискването на чл. 264, ал. 4 ДОПК, правилно съдията
по вписванията е постановил отказ да впише съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за
обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно определение №9/2.10.2026 г. на съдията по
вписванията при РС-Луковит, с което е отказано вписването на решение №163/22.12.2025 г.
по гр.д.№43/25 г. по описа на РС-Луковит.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението пред ВКС.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 9 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов