КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 19:58

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: чл. 17 (1) б."е" ПВ- приложение на чл. 6, ал. 3 ПВ и ДТ
Ново мнениеПубликувано на: 17 Сеп 2011, 09:22 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,19.10.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,граждански състав,в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

при секретаря ....., като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 371/2010г.,за да се произнесе,съобрази:

Производство с правно основание чл.577,ал.2 от ГПК,във вр. чл.17 и чл.6 от Правилник за вписванията.

Постъпила е жалба от адв.Н.Б.,като пълномощник на „В.”АД-С., с ЕИК *** и „В. В.”ЕООД-С.,с ЕИК ***, срещу Определение №1/14.07.2010г.на Съдия по вписванията при ЛРС,с посочено правно основание чл.32а от Правилник за вписванията,във вр.с чл.577 от ГПК. Счита атакуваното определение за незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила за вписване на подлежащи за вписване актове.Отправя молба да бъде отменено и им се присъдят направените по делото разноски.Излага,че с молба с вх.№3912/14.07.2010г. по описа на съдия по вписванията при РС-Ловеч, е заявен за вписване Договор за заместване в дълг по чл.102 от ЗЗД с нотариална заверка на подписите на страните с рег.№4715/25.06.2010г.,акт 91,т.І на нотариус с рег.№*** по регистъра на Нотариалната камара,с район на действие РС-С. Договорът е със страни Д. ф. „З.”,с БУЛСАТ сер.Ю ***, „В.”АД-с посочено по-горе ЕИК и „В. В.”ЕООД-с посочено по-горе ЕИК. Обяснява, че договорът е подлежащ на вписване акт по см.на чл. 17, ал.1, б.”е” от ПВ, като счита, че са спазени изискванията на закона за извършването му. Излага, че актът е представен в два екземпляра в оригинал, молбата за това действие е подадена от заинтересовано лице и е представена в два екземпляра. В Договора и в молбата, с която е заявено искането за вписване, подробно е описан нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека, вписването му в службата по вписванията, страните по нотариалния акт и собственикът на недвижимия имот, даден за обезпечение. Обяснява, че с нотариалния акт е учредена договорна ипотека върху имоти, собственост на „В.”АД-С. към ДФ”З.”. С Договора за заместване кредиторът е приел заместването в дълга на „Л. К.”АД от „В. В”ЕООД.Страна по договора е и третото лице „В.”АД и в договора е декларирало изричното си съгласие за запазване на даденото обезпечение. Позовавайки се на така изложените обстоятелства,счита,че са спазени законовите предпоставки за извършване на вписването,конкретно изискванията на чл. 17,ал.1, б. ”е”, във вр.с чл. 2 от ПВ. Акцентира, че в молбата,с която с иска вписването, са посочени подробните индивидуализиращи молителите данни, посочено е основанието за вписването, размера на сумата, за която се извършва заместването в дълг, том и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека. При подаването на молбата, въпреки липсата на такова изискване, са били представени и скици на имотите, собственост на „В.”АД, върху които е учредена договорната ипотека, Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК на „В.”АД с нотариална заверка на подписа на представляващия го в два екземпляра. Счита, че за да постанови отказа съдията по вписванията е тълкувал разширително тексът на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ПВ, където изрично са указани документите, които следва да бъдат представени от молителя в това производство. Анализира, че текстът препраща към чл. 6, ал. 1, б.”а” от ПВ, т.е.индивидуализираща молителя информация, като изрично е указан не само номерът и алинеята, но и буквата от Правилника, на която следва да съответства молбата. Счита, че разширяването на изискванията и приравняването на всички подлежащи на вписване актове, извършено от съдията по вписванията, е самоцелно и е в противоречие с материалния закон-чл.17, ал. 1 и ал. 2 от ПВ. Сочи, че със заявения за вписване акт не се извършва изменение на вида на даденото обезпечение. Освен това счита, че настъпилите реални и административни помени по отношение индивидуализацията на недвижимите имоти не могат да бъдат отразени и съобразени в настоящето производство по чл.17 от ПВ. Смята исканите от съдията по вписванията документи-скици и декларация по ДОПК, за неотносими към производството и че от тях не могат да бъдат извличани основания за допустимост на извършеното вписване. На следващо място твърди, че е налице противоречие с процедурните правила на вписването, касаещи становището на съдията по отношение размера на дълимата държавна такса за вписването. Счита, че преценката за държавната такса е в разрез с формалния характер на проверката, която следва да извърши съдията по вписванията. Твърди, че определянето на размера държавната такса не е част от процедурата по вписването и не е задължение на молителя. Затова погрешно определена и внесена от молителя такса не би следвало да е основание за постановяване на отказ за вписване. От представените с молбата документи е видно, че на 09.07.2010г. молителят е внесъл държавна такса и при приемане на документите съдията по вписванията не е дал указания за довнасяне на държавна такса. Сочи, че редът за определяне и събиране на дължимите по ГПК такси и разноски е изчерпателно регламентиран, вкл.и с възможността за принудителното им събиране. Във всички предвидени хипотези размерът на дължимата държавна такса се определя от съда. Счита, че мотивите на съдията по вписванията са в съществено противоречие с разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ПВ,тъй като там е посочено,че молителят указва размерът на сумата. В случая посочената в молбата сума съответства на цената на сключения Договор за заместване в дълг по чл. 102 от ЗЗД от 25.06.2010г.,която цена е и размерът на задължението,за което „В.”АД е дал съгласие собствените на дружеството имоти да обезпечат. Счита, че представеният пред съдията за вписване акт не съдържа основание таксата да бъде определена по начина, аргументиран в обжалваното определение. Приема, че договорът за учредяване на ипотека не е основанието за извършване на вписването, затова и не може да бъде база за определяне на дължимата държавна такса. Счита, че съдията по вписванията допуска съществено противоречие и в аргументите си, тъй като от една страна сочи и изисква представянето на документи, приложими в производството по вписване на акт по чл. 4 от ПВп., а от друга приема,че настоящето производство по чл.17 от ПВ е „вторично” и следва да се съотнесе към вече извършеното вписване на договора за ипотека. По изложените съображения моли атакуваното определение да бъде отменено изцяло и да се постанови извършване на вписване на заявения с молба с вх. № 3912/14.07.2010г. подлежащ на вписване Договор за заместване в дълг по чл. 102 от ЗЗД.

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена от заинтересовани лица-молители по постановения отказ. По отношение връчването на акта по делото няма данни кога жалбоподателят е бил уведомен за него. Към жалбата е приложено обяснение на съдията по вписванията, че не се представя документ за връчването й-обратна разписка,тъй като такъв все още „..не се е върнала..”. При липсата на данни за начина на връчване на атакувания съдебен акт постоянната съдебна практика е на становище, че жалбата следва да се приеме за постъпила в срок. Споделяйки това становище настоящият съд приема, че жалбата е допустима-постъпила е в законния срок и е подадена от заинтересовани лица.

По основателността.

Ловешкият окръжен съд,след като съобрази доказателствата по делото-копия от: уведомление с изх.№053-480/15.07.2010г.по описа на АВ-СВ-гр.Л.,молба с вх.№3912/14.07.2010г.,нотариален акт №115,т.ІІ,рег.№1736,дело №206/2001г.на Нотариус с рег.№*** по регистъра на НК и район на действие РС-Л., Договор за заместване в дълг по чл.102 от ЗЗД от 25.06.2010г.с нотариална заверка на подписите- рег.№4715,акт№91,т.І на Нотариус с рег.№*** и район на действие РС-С., пълномощно от 07.07.2010г., Декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК,скици с №11146, №11130, №11142, №11134, №11131, №11144, №11132, №11137, №11133, №11141, №11136, №11140, №11138, №11139, №11129-всички от 21.04.2010г.на СГКК-Л.,намира жалбата за частично основателна,при следните съображения:

Не се спори по делото,че между ДФ”З.”-С. и „Л. К.”АД-Л./тогава,сега С./ е сключен Договор за инвестиционен преференциален кредит. Във връзка с него на 09.04.2001г. е учредена договорна ипотека, обективирана с нотариален акт №115,т.ІІ,рег.№1736,дело №206/2001г. на Нотариус с рег.№*** по регистъра на НК и район на действие РС-Л. За обезпечение на вземането на кредитора „В.”АД-Л./тогава,сега гр.С./ е учредило договорна ипотека върху собствените на дружеството недвижими имоти,подробно описани в нотариалния акт в два пункта. На 25.06.2010г. е сключен Договор за заместване в дълг по чл. 102 от ЗЗД, по силата на който кредиторът ДФ”З.” е изразил съгласието си длъжникът „Л. К.”АД-София да бъде заместен в дълга му от „В.В.”ЕООД-Л./тогава,а към момента гр.С./. Като страна по договора „В.”АД-С. и е изразил изрично съгласие за запазване на даденото за дълга на първоначалния длъжник обезпечение, съотв. за запазване на вписаните ипотеки. Освен първоначално ипотекираните имоти, в този договор вече е посочен и имот, представляващ дворно място с площ от 6500 кв.м., със съответните обекти в него, описан като парцел № 108, намиращ се извън регулацията на с.Т., Л. област. С молба с вх.№3912/14.07.2010г.”В. В.”ЕООД-Л./тогава,а към момента С./ и „В.”АД-С. са сезирали Служба по вписванията-Л. с искане за вписване на сключения договор за заместване в дълг.

С атакуваното определение съдията по вписванията е отказал да впише договора,с аргументите,че посочените в него недвижими имоти, дадени като обезпечение, не са описани съгласно изискванията на чл. 6, ал. 3 от ПВ-с данните по чл. 60, т.1-7 от ЗКИР, че има несъответствие между описанието им в молбата и в нотариалния акт за договорната ипотека по отношение на площа, също и че внесената за вписването дължавна такса не е в нужния размер, съобразен с материалния интерес.

Настоящата инстанция,като се запозна с доказателствата и аргументите на съдията по вписванията, се съгласява частично с неговите изводи.

При произнасянето си съдът съобразява, че проверката на съдията по вписванията в настоящето производство се състои в контрол върху подлежащия на вписване акт само от формална страна. Разпоредбата на чл. 32а от ПВ поставя критериите, а именно дали актът подлежи на вписване, съставен ли е в изискваната форма, има ли нужното съдържание по отношение индивидуализацията на страните и имотите и внесена ли е съответната държавна такса /в т.см.Опр.№189/05.03.2010г.на ВКС по ч.т.д.№143/2010г.,ІІг.г.,Определение от 2.11.2009г.на ОС-Ловеч по г.гр.д.№555/2009г.ГО/. С оглед на това настоящият състав приема за безспорно че представеният договор за заместване в дълг по чл.102 от ЗЗД е акт, който подлежи на вписване, съгласно чл. 17, ал.1, б.”е”, във вр.с чл. 4 от ПВ. Като такъв следва да изпълни и общите изисквания към тези актове съгласно чл. 6 от ПВ, а именно да съдържа- индивидуализиращи данни за страните,данни за конкретния акт-дата и място на издаване, цената, съотв.удостоверявания материален интерес. В чл. 6, ал. 3 от ПВ е поставено и допълнително изискване по отношение на актовете,касаещи недвижими имоти,намиращи се в райони с одобрена кадастрална карта-а именно да са описани с данните по чл. 60, т.1-7 от ЗКИР, като се приложи и скица-копие от кадастралната карта. Това изискване не е изпълнено от молителите. В представения за вписване договор за заместване в дълг имотите, дадени за обезпечение на задължението на новия длъжник, са индивидуализирани с данните им по ПУП, а не с тези от одобрената кадастрална карта. Видно от представените скици кадастрална карта за района съществува и е одобрена.Това изискване е общо и се отнася до редовността на всички подлежащи на вписване актове, касаещи недвижими имоти. На него следва да се подчини и процесният договор за заместване в дълг, с оглед вида на даденото обезпечение. В случая представянето на скиците на имотите не санира нередовността на акта, тъй като се установява несъответствие в площа на имота в с.Ал., Л. област,така както е посочен в скицата и в нотариалния акт за договорната ипотека. Липсват и доказателства за идентичност на имота по ПУП и по кадастралната карта.

Нещо повече, при проверката си настоящата инстанция откри, че има несъответствие по отношение на имотите, описани в процесния договор, в молбата за вписване и в нотариалния акт за учредяване на ипотеката. В договора е регламентирано, че се запазват вече вписаните при първоначалния длъжник договорни ипотеки, но при описанието на имотите е включен и нов, посочен под №1 ”....дворно място с площ от 6500кв.м.,представляващо п.№108 извън регулацията ан с.Т., Л. област...”, при съседи и със съответните обекти в него. Този имот липсва в първоначално вписаната ипотека, липсва и в подадената до службата по вписванията молба с вх.№3912/14.07.2010г. На практика това е учредяване на нова ипотека, редът за което не е спазен. При описанието на този имот също не е спазено изискването на чл. 6, ал. 3 от ПВ.

Съдът счита за неотносимо позоваването на чл. 17, ал. 2 от ПВ, което жалбоподателят прави, тъй разпоредбата регламентира изискванията към молбата за вписване на съответния акт, а не към самия акт.Тази разпоредба не следва да се тълкува изолирано от общите правила, на които се подчинява актът, подлежащ на вписване.Още повече, че се касае за вписване на специфични данни за имотите, дадени за обезпечение, които актуализират информацията за него съгласно одобрената кадастрална карта. Tова е нужно и поради обстоятелството, че във вече вписания договор за учредяване на договорна ипотека, тези имоти фигурират със старата си идентификация.

В този смисъл съдът се съгласява със становището на съдията по вписванията, че представеният за вписване акт-договор за заместване в дълг от 25.06.2010г., не отговаря на изискването на чл. 6, ал. 3 от ПВ, поради което не би могъл да бъде вписан. Налице е и учредяване на нова ипотека, редът за което не е спазен. При изискването за незабавност на проверката на акта,представен за вписване /съгл. чл.12, ал. 2 от ПВ/,съдията не би могъл да дава указания на молителите за отстраняване на неточности, по аналогия с разпоредбите на ГПК, а единствено да се произнесе по така представените документи, което е сторил /в см.Опр.№ 260 от 16.06.2009г.на ВКС по гр.д.№221/2009г.ІІ г.г.ГК/.

Настоящата инстанция не се съгласява със становището на съдията по вписванията по отношение на дължимата държавна такса. В атакуваното определение, позовавайки се на чл. 17, ал. 2 от ПВ, съдията е приел, че основа за определянето й трябва да е учредената и вписана договорна ипотека, а последвалите изменения в дълга не следва да се имат в предвид.

Настоящата инстанция счита, че дължимата за исканото вписване държавна такса следва да съответства на актуалния материален интерес, удостоверен с конкретно представения за вписване акт. В случая това е договорът за заместване по чл. 102 от ЗЗД,в който дългът е с размер 1 034 458.20лв.Това е материалният интерес на представения акт, който подлежи на проверка. Съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси,събирани от Агенция по вписванията /приета с ПМС№243/2005г./, таксата следва да е в размер на 0.1 на сто, но не по-малко от 10лв. Тълкувайки разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ПВ, настоящият състав приема, че изискванията към молбите за вписване на актове по чл.171 от ЗЗД са формулирани в три групи- а/-данни за молителя/ тези по чл.6,ал.1,б.”а” от ПВ/, б/-данни за основанието за вписване, с пояснение, че се има в предвид конкретният документ и размера на сумата, посочена в него и отделно в/-данни за вписания вече договор за ипотека. В този смисъл основа за определяне на дължимата такса следва да е материалният интерес на конкретният документ,представен за вписване. За този документ се иска вписване и него именно ще проверява съдията по реда на чл.32а от ПВ дали отговаря на изискванията на чл. 6 и сл.от ПВ, затова настоящият състав счита, че неговата цена е меродавна.

Въпреки горното становище на съда, с оглед съвпадението в крайния му извод с този по атакуваният съдебен акт за несъответствие на представения за вписване договор за заместване в дълг по чл. 102 от ЗЗД, съставен на 25.06.2010г., с изискването на чл. 6, ал. 3 от ПВ, както и с наличието на нова ипотека, учредена не по надлежния начин, то Определение №1/14.07.2010г., постановено по молба с вх. №3912/14.07.2010г. по описа на СВ-Ловеч,следва да се потвърди.

На основание горното и по реда на чл.577 от ГПК,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1/14.07.2010г.,постановено по молба с вх.№3912/14.07.2010г.по описа на СВ-Ловеч,с което е отказано да се впише Договор за заместване в дълг от 25.06.2010г.,депозиран с молба с вх.№3912/14.07.2010г.по описа на СВ-Ловеч.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването,при наличие на предпоставките на чл.280,ал.1 от ГПК.



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов