КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153
гр. Пазарджик, 11.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател: Мариана Ил. Димитрова
Членове: Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова
като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20255200500086 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 577, ал. 2 от ГПК, вр. чл.
32а от Правилника за вписванията.
Образувано е по постъпила частна жалба, с вх. № 862/23.01.2025г. от Ц.
К. – помощник-нотариус по заместване при М. М., нотариус с район на
действие РС – Пазарджик, рег. № 571 от Регистъра на НК, срещу Определение
№ 1 от 16.01.2025 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Пазарджик, с
което е постановен отказ за вписване на нотариален акт за продажба на 8/63
ид. части от сграда с идентификатор *****.***.**.*, разположена в поземлен
имот с идентификатор *****.***.** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата гр.
Пазарджик, бул. „Христо Ботев“ № 60.
Изложени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановения отказ. Сочи се, че мотивите на съдията по вписванията да
откаже вписването на нотариалния акт с аргумент, че в него не са посочени
местожителството, постоянният адрес и личната карта на продавача, са
неоснователни и че са в противоречие с разпоредбите на чл. 569-594 ГПК,
регламентиращи нотариалните производства и по-специално разпоредбата на
чл. 578, ал.5 ГПК, която регламентира изискванията за форма на нотариалния
акт и предвижда възможност при липса на документ за самоличност лицето да
удостовери пред нотариуса самоличността си с двама свидетели с установена
самоличност. Твърди се, че именно такъв бил и настоящият случай, доколкото
продавачът В. Г. С. живеела преобладаващо в Кралство Белгия, където й бил
издаден последният валиден документ за самоличност, но тъй като този
1
документ бил изгубен, а тя не желаела да й бъдат издавани документи за
самоличност в Република България и искала да се откаже от българското си
гражданство, упълномощила, при спазване на разпоредбата на чл. 578, ал.5
ГПК, Н. С. В. за сключване на договор за продажба на неин имот. А тъй като
участник в нотариалното производство се явявал не продавачът, а
упълномощената Н. В. и данните за нейната самоличност били записани в
нотариалния акт, намира, че били спазени всички изисквания и нотариалният
акт следвало да бъде вписан в СВ – Пазарджик. С оглед на което е
формулирано искане да бъде отменено обжалваното определение и да бъде
разпоредено вписването на нотариалния акт. В срока за отстраняване на
констатираните в жалбата нередовности, нотариус М. М. е потвърдила
извършените процесуални действия по подаването на жалбата от помощникнотариус Ц. К..
Съдът, като провери изложените в жалбата доводи и след като взе
предвид данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от
легитимирана страна по смисъла на т. 9 от ТР №7/25.04.2013г. на ВКС по
тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
С молба вх. № 239/16.01.2025г. от нотариус М. М. е поискано от съдията
по вписванията при СВ - Пазарджик да бъде разпоредено да се извърши
вписване на нотариален акт за продажба на недвижим имот с рег. № 100, том
1, акт 5, дело № 3/2025г. от 16.01.2025г. на нотариус М. Към молбата са
приложени необходимият брой екземпляри от акта за вписване, данъчна
оценка от отдел МДТ – Общ. Пазарджик, скица на имота от СГКК – гр.
Пазарджик, вносна бележка за платена държавна такса за вписване.
Видно от съдържанието на представения за вписване нотариален акт, от
нотариуса е удостоверено, че за сключването на сделката в кантората му се е
явило лицето Н. С. В., с отразени пълни данни за самоличността й по лична
карта, лично в качеството й на купувач и като пълномощник на продавача В. Г.
С., с ЕГН **********, съгласно съставено пълномощно с удостоверяване на
подписи и с удостоверяване на съдържание, и двете от 15.01.2025г. на същия
нотариус.
По делото е представено посоченото пълномощно. Видно от неговото
съдържание, като данни за упълномощителя са вписани само три имена (В. Г.
С.) и ЕГН **********. Отбелязано е, че лицето е без документ за
самоличност, а самоличността му е установена с двама свидетели на
основание чл. 578, ал. 5 ГПК. Посочени са двамата свидетели с пълни данни за
самоличността им. Индивидуализирано е и упълномощеното лице Н. С. В. с
пълни данни по лична карта, както и правата, за упражняването на които е
упълномощена – да я представлява пред нотариус като продаде на когото
намери за добре, при цена и условия, каквито договори, включително да
договаря със себе си , подробно описания недвижим имот с идентификатор
*****.***.**.* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Представена е и справка от НБД
„Население“ за лицето В. Г. С., от която се установява, че за нея няма данни за
постоянен и настоящ адрес, а като данни за документа й за самоличност е
вписан единствено следният код ********.
С определението – предмет на настоящата проверка, е прието, че
нотариалният акт не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ПВп,
тъй като продавачът В. Г. С. е без посочено местожителство, постоянен адрес
и лична карта, поради което и е постановен отказ за вписването му.
При така установените по делото обстоятелства, съдът намира, че
постановеният отказ за вписване е правилен и законосъобразен.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно
решение № 7/2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК, проверката,
която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника
за вписванията, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на
вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. Това е
така, тъй като вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен
смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в
чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове.
Именно тази характеристика на производството по вписване на
подлежащите на вписване актове, като едностранно охранително строго
формално производство, обуславя обема на правомощията на съдията по
вписванията при проверката за съответствие със законовите изисквания на
представения за вписване акт, като я ограничава до горепосочените
обстоятелства.
Конкретно при извършването на проверка на съдържанието на акта от
съдията по вписванията, той следва да следи за наличие на изискуемото се
съдържание в две насоки – идентификация на страните съгласно чл. 6, ал. 1, б.
„а“ ПВп и идентификация на имота съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВп. С оглед
идентификацията на страните, подлежащите на вписване актове трябва да
съдържат данни за собственото, бащиното и фамилното име,
местожителството (постоянния адрес) и единния граждански номер на
страните, в случаите на чл.3 ЗРБУЛСТАТ, ЛНЧ или код по БУЛСТАТ, а когато
няма такъв – мястото и датата на раждане; когато една от страните e търговец
или юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и
организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на
фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в
търговския регистър към Агенцията по вписванията – ЕИК; за местните и
чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в
Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ.
Оттук следва, че идентификацията на физическите лица, страни по сделката,
се прави на база данните, които са официално удостоверени в издадените им
документи за самоличност.
В настоящия случай, както правилно е отбелязал и съдията по
вписванията в обжалваното определение, представеният за вписване
нотариален акт не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВп.
Идентификация на лицето продавач не е пълна, доколкото не са посочени
всички данни за самоличността на това лице и не са изпълнени строго
формалните изисквания на посочената разпоредба, като в случая липсват
данни в нотариалния акт за местожителството (постоянния адрес) на това
лице. Дори сама по себе си, липсата на посочване на който и да е от
изброените елементи от задължителното съдържание на
индивидуализиращите страните данни, е достатъчна, за да обоснове
постановяването на отказ за вписване на представения за вписване акт. Нещо
повече - от представената справка от НБД „Население“ се установява, че за
това лице изобщо няма известен постоянен или настоящ адрес, както и
липсват данни за издаден му документ за самоличност от която и да е
държава, който да удостоверява основните данни за гражданската му
регистрация. Това обстоятелство препятства участието на такова лице в
гражданския оборот и по-конкретно обуславя невъзможността му да участва
като страна по вещно-прехвърлителни сделки (предвид изискуемите се данни
за страните по смисъла на чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВп) до момента на
отстраняването на посоченото препятствие. Поради това, в случая е
неприложима и процедурата по чл. 578, ал.5, изр. последно от ГПК, на която
се позовава жалбоподателят, доколкото няма как със свидетели да бъдат
удостоверявани изначално липсващи данни, които са част от задължителното
съдържание на представения за вписване акт.
Предвид изложеното по-горе, жалбата се явява неоснователна, а
постановеният отказ на съдията по вписванията, като правилен и
законосъобразен, следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1 от 16.01.2025 г. на съдия по
вписванията при Районен съд – Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя и при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.