|
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№261/13.08.2010г. гр.Перник
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия I състав
На тринадесети август Година 2010
В закрито заседание в следния състав
Председател :Рени Ковачка
Членове:1. Капка Павлова
2.Бисерка Милушева
Секретар :
Прокурор:
Като разгледа докладваното от член –съдия К.Павлова въззивно дело № 510 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.32а, ал.2 от Правилника за вписванията вр. с чл. 274 и чл.577 от ГПК.
В установения от закона срок С.Д.Б., Е.Д.В., К.Д.В., К.Д.В. и Н.Д.Т. са обжалвали определение №3/16.06.2010г. ,с което а съдията по вписванията при БрРС е отказал да впише нот.акт № **,т.I, рег.№673, дело № 70/16.06.2010г. на нотариус А. Ц. с район на действие Б. районен съд ,вписан под №*** в регистъра на Нотариалната камара. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановения отказ, тъй като законовите разпоредби не предвиждат възможност съдията по вписванията да контролира законосъобразността по същество на подлежащия за вписване акт. Освен това се твърди, че са изпълнени всички изискванията на закона за извършване на обективираната в нотариалния акт сделка.
След като взе предвид изложените в жалбата доводи и прецени поотделно и в съвкупност приложените към делото писмени доказателства, Пернишкият окръжен съд приема за установено следното :
С молба от 16.06.2010г. нотариус А. Ц. с район на действие Б. районен съд ,вписан под №*** в регистъра на нотариалната камара, е поискал от съдията по вписванията към Б. районен съд да бъде вписан описания по-горе нотариален акт за покупко-продажба. Със същия С.Д.Б., Е.Д.В., К.Д.В. и Н.Д. В. са продали на съсобственика си К.Д.В. 4/5 идеални части от имот пл.№***, находящ се в кв.** по регулационния план на с.Д. С. , Община Б. с площ на имота от 420 кв.м.
С обжалваното определение, съдията по вписванията, е отказал вписването по няколко съображения : на първо място е прието ,че в нотариалния акт не е отразено, че за описания в пункт първи нотариален акт имот е отреден УПИ ***,***,кв.** по регулационния план на с.Д. С. заедно с имот пл.№*** и посочено обстоятелство води до несъответствие между фактическото и правно положение.. Тази констатация е неправилна ,тъй като в нотариалния акт е посочено , че поземлен имот с пл.№ ***, попада в УПИ ***,***,кв.** и са описани границите на прехвърляния имот, което е достатъчно за валидността на сделката.
На второ място са развити съображения, че посочените като предмет на продажбата идеални части от имота не съответстват на фактическото и правно положение, т.е. ,че прехвърлителите не са собственици на толкова идеални части, колкото е посочено в нотариалния акт. Въззивният съд намира, че в правомощията на съдията по вписванията не попада възможността да контролира дали прехвърлителите са собственици на имота или частта от имот, предмет на сделката. Същият може да осъществява контрол само в рамките , очертани от Правилника за вписванията, което включва проверка дали подлежащите на вписване актове имат изискуемите от закона реквизити и съдържание и дали не е налице такова противоречие със закона ,което да води да нищожност на сделката.
На следващо място е прието, че имот пл.№*** не съществува като самостоятелна единица ,тъй като липсват доказателства дворищно -регулационния план да е изменен съгласно изискването на §8 от ПР на ЗУТ. По отношение на този извод, също следва да се посочи, че преценката дали дворищно -регулационния план е приложен и дали с конкретния имот, по отношение на който намира приложение §6 от ПР на ЗУТ, може да бъде извършвана сделка , е от компетентността на нотариуса и не подлежи на контрол от съдията по вписванията /виж Опр.№218/14.05.2009г. по гр.д.№138/2009г. на ВКС, II г.о./.
Освен това съдията по вписванията е изложил мотиви, че от приложената по делото скица не може по несъмнен начин да се установи, че са изпълнение условията на чл.200,ал.1 от ЗУТ за прехвърляне на реално определени части от имоти. Въззивният съд счита, че принципно съдията по списваният следва да проверява наличието на предпоставките на чл.200,ал.1 от ЗУТ, тъй като става въпрос за императивна норма и нарушаването й би означавало, че конкретната сделка противоречи на закона. В случая обаче, следва да се приеме, че са прехвърлени идеални, а не реални части от имот. Макар формулировката на самия нотариален акт да е непрецизна / дори може да се каже, че е взаимно изключваща се / , предмета на сделката следва да се определя като се тълкува волята на страните с оглед на всички обстоятелства по самия нотариален акт и останалите обстоятелства по сделката. В конкретния случай, като се взема предвид и акта ,с който прехвърлителите се легитимират като собственици и като се изхожда от смисъла на това ,което е вложено във волеизявлението на страните ,следва да се приеме, че се прехвърлят идеални части в резултат ,на което прехвърляне купувачката по сделката ще стане собственик на целия имот пл.№***, а не на реална част от него. Предвид на това изложените в обжалваното определение съображения не могат да бъдат отнесени към сделката, чието вписване е оказано.
На последно място съдията по вписванията е посочил като мотив за постановяване на отказа за вписване ,че не представена данъчна оценка на конкретния поземлен имот, каквото е императивното изискване на чл.264,ал.1 от ДОПК.
Въззивният съд счита, че следва да се приеме, че представената с молбата за вписване данъчна оценка е за имота ,предмет на сделката, макар че същият е неточно описан. Този извод се налага с оглед обстоятелството, че данъчните оценки на имотите се издават въз основа на данните, които съответните данъчни служби имот от декларациите, подадени от самите собственици на имотите. Данъчният орган не е длъжен да проверява дали описаното в декларацията съответства на действителното положение на нещата ,а и декларациите се подават в момент, който предхожда този на издаване на данъчната оценка и евентуалните промени ,настъпили в имота /какъвто е случая с неприложената дворищна регулация/ не намират отражение в данните, въз основа на които се издават данъчните оценки. Ето защо не следва да се изисква в удостоверението за данъчна оценка имотът да е описан и индивидуализиран подробно, а е достатъчно да има частично съответствие на данните. Освен това следва да се отбележи, че държавната такса ,която съдията по вписванията събира се изчислява върху материалния интерес, който от своя страна също се определя от нотариуса и се посочва в горната част на нотариалния акт.
С оглед на изложеното , Пернишкият окръжен намира, че обжалваното определение се явява незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде отменено и вместо него ще следва да се постановено друго такова, с което да се постанови вписването на нот.акт № **,т.I, рег.№672, дело № 69/16.06.2010г. на нотариус А. Ц. с район на действие Б. районен съд ,вписан под №*** в регистъра на нотариалната камара.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №3/16.06.2010г. ,с което а съдията по вписванията при БрРС е отказал да впише нот.акт № **, т.I, рег.№673, дело № 70/16.06.2010г. на нотариус А. Ц. с район на действие Б. районен съд ,вписан под №*** в регистъра на Нотариалната камара и вместо него ПОСТАНОВЯВА:.
ДА СЕ ВПИШЕ нот.акт № **,т.I, рег.№673, дело № 70/16.06.2010г. на нотариус А. Ц. с район на действие Б. районен съд ,вписан под №*** в регистъра на Нотариалната камара.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
