КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 21:11

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: придобиване на земя от чужд гражданин
Ново мнениеПубликувано на: 22 Ное 2010, 10:36 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 16 Юли 2012, 09:16
Мнения: 154
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 246
08. 11. 2010г.
град Перник

Пернишкият окръжен съд

на 07. 10. 2010г.,

в публично съдебно заседание в следния състав :

Председател : Людмила Пейчева
Членове :
Методи Величков
Капка Павлова

като разгледа докладваното от съдия Методи Величков

въззивно гражданско дело № 577 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.32а, ал.4 от Правилника за вписванията вр. с чл. 278 от ГПК.

Същото е образувано по жалба на И.А.Д., с ЕГН **********,***, , като баща и законен представител на малолетния си син Д. А.Е., гражданин на Г., роден на ***г***, Г., срещу определение № 17, постановено на 22. 03. 2010г., от съдията по вписванията към служба по вписванията – П., като моли това определение да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде постановено вписването на нотариалния акт.

След като взе предвид изложените в жалбата доводи и прецени приложените към делото писмени доказателства, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Съобщението за постановеното определение от съдията по вписванията към служба по вписванията – П., е било връчено до този момент, тъй като такива са били изпращани неколкократно, но не са били потърсени, а жалбата е подадена на 28. 07. 2010г., т. с. съдът приема, че е подадена в законоустановения едноседмичен срок, дори преди той да е започнал да тече. Жалбоподателят има правен интерес от обжалването, тъй като същият се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 32а, ал.2 от Правилника за вписванията. Следователно частната жалба се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С обжалваното определение, съдията по вписванията към П. районен съд, е отказал вписването на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 97, том І, рег. № 3761, дело № 94 / 22. 03. 2010г., на нотариус Р.М., с район на действие – ПРС, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, депозиран в Служба по вписвания – П., с молба вх. рег. № 737 / 22. 03. 2010г.

За да постанови този отказ, съдията по вписванията е приел, че предмет на покупко – продажбата е 1/ 2 идеална част от недвижим имот, находящ се в с. К. д., Община П., представляващ дворно място с площ от 600кв. м. и означено като имот пл. № ** по плана на новообразуваните имоти на с. К. д., Община П., утвърден със Заповед № РД – 51 / 06. 02. 2009г., заедно с построената в него масивна вилна сграда със ЗП 35 кв. м. при описаните в нотариалния акт граници на имота.

Приел е, че покупко – продажбата противоречи на чл. 22 от Конституцията на Република България, на чл. 29, ал.1 и ал.2 от Закона за собствеността и на Приложение VІ, т.3, пункт І от Акта за присъединяване на България към ЕС и промените в учредителните договори.

Отбелязал е, че купувачът Д. А.Е., германски гражданин, е чужденец по смисъла на чл. 2, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, както и че същият няма статут на постоянно пребиваващ в Република България по смисъла на чл. 16 от Закона за влизането и напускането на РБ-я на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства.

Съдията по вписванията е отбелязал, че и Република България и Федерална Република Г. са страни членки на ЕС, но след като купувачът няма статут на постоянно пребиваващ в страната, то същият по силата на пункт І, 2 от предложение VІ, т.3 от АУП на РБ-я към ЕС, не би могъл да придобива земя в Р Б-я. Развил е доводи и относно нормативните изисквания за придобиване на второ жилище.

В жалбата се излагат доводи, че именно въз основа на чл. 22, ал.1 от Конституцията на Р. България, вр. с т.3, пункт 1 от Списъка по чл. 20 на АУП на РБ-я към ЕС има право да закупи имота, който не е втори жилищен имот, а е единствен такъв. Развил е доводи, че след като бащата е с българско гражданство и неговият син, който е малолетен, живеят заедно по силата на чл. 126, ал.1 от СК, то малолетният Д. Е. се явява законно пребиваващ в Република България.

Пернишкият окръжен съд намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 4, б. “а” от Правилника за вписване, този нотариален акт подлежи на вписване, стига да са спазени изискванията на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 32а, ал.1 от Правилника за вписванията – в случай, че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Следователно в правомощията на съдията по вписване е да провери дали подлежащият на вписване акт отговаря на изискванията на закона.

В идно от приложения нотариален акт, купувач по сделката е малолетният Д.А.Е. – германски гражданин, живущ в Г., представляван от своя баща. Следователно, същият се явява чужденец, но гражданин на държава - членка на ЕС, като РБ-я също се явява държава - членка на ЕС от 01. 01. 2007г. Член 22 от Конституцията на РБ-я, чл. 29, ал.1, 2 и 3 и чл. 29а от Закона за собствеността, дават право на чужденци и граждани на държавите – членки на ЕС, да придобиват право на собственост върху земи и недвижими имоти в РБ-я, при две условия – установени със закон и в съответствие със условията на договора за присъединяване на Република България към ЕС.

В чл. 29а от ЗС е залегнало изискването – лицата по чл. 29, ал.2, които не пребивават постоянно в РБ-я, могат да придобият земя за втори жилищен имот, след изтичането на срока, определен при условията на договора за присъединяване на Република България към ЕС.

В Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори, в раздел VІ, т.3, предл.1, е регламентирано :

Независимо от задълженията, произтичащи от Учредителните договори,
България може да запази в сила, за срок от пет години от датата на
присъединяване, ограниченията, в нейното законодателство, съществуващи към
датата на подписване на Договора за присъединяване, по отношение на
придобиването на право на собственост върху земя за второ жилище от граждани
на държавите-членки или държавите, страни по Споразумението за Европейско
икономическо пространство (СЕИП), които не пребивават в България, и от
юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка
или на държава, страна по СЕИП.
Граждани на държавите-членки и граждани на държавите, страни по
Споразумението за Европейско икономическо пространство, които законно
пребивават в България, са извън обхвата на разпоредбите на предходната
алинея или на каквито и да било норми или процедури, различни от тези,
прилагани към български граждани.
Тълкувайки разпоредбите на този текст, на чл. 29а от ЗС, както и на чл.6 и чл.7 от Закона за влизането и напускането на РБ-я на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, съдът намира, че само постоянно пребиваващите в Република България граждани на държава – членка на Европейския съюз, имат право да придобият земя за второ жилище на територията на РБ-я. Жалбоподателят Д. А.Е. не е представил доказателства : нито, че е постоянно пребиващ по смисъла на чл. 16, вр. с чл. 7 от Закона за влизането и напускането на РБ-я на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства /нито дори, че е продължително пребиваващ в РБ-я/, нито доказателства, че процесният имот, не му се явява втори /въпреки дадените указания в тази насока и служебно изисканите данни от нотариус Р. М./. Напротив, както беше отбелязано по – горе същият е живущ ***. Видно от приложените многобройни невръчени съобщения, бащата И.Д. също живее в Г. Въз основа на представените по делото доказателства е била налице пречка за извършване на покупката, която би отпаднала след 01. 01. 2012г. и която е установена от съдията по вписванията.

Въззивният съд по реда на чл. 278, ар.4 вр. с чл. 272 от ГПК, изцяло възприема мотивите на съдията по вписванията.

Следователно частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17, постановено на 22. 03. 2010г., от съдията по вписванията към служба по вписванията – П.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България, с частна жалба, в седмичен срок, от датата на съобщаването му на И.А.Д., като баща и законен представител на малолетния Д. А.Е..

Председател :
Членове : 1.
2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов