КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Промяна на страните по договора. Прехвърляне на вземания и задължения
Захари Торманов, адвокат, преподавател по Търговско право в УНСС
1. Общи положения. Понятия
От сключването на договора възниква правоотношение (правна връзка) между страните. Те са обвързани от правата и задълженията една спрямо друга. Както казва законодателят договорът е закон, но закон само за тези, които са го сключили. Следователно договорът няма правно действие спрямо трети лица, които не са страни по него. По изключение, той може да породи единствено права за такива лица (виж т. 5). От договора обаче не могат да възникнат задължения за трети лица. По едни или други съображения обаче може да възникне необходимост от промяна на лицата, които са страни по договора, съответно са носители (титуляри) на възникнали от него права и задължения. Поставя се въпросът дали има правни механизми, позволяващи такава промяна. Отговорът е положителен, законът позволява промяна на някоя от страните по договора или прехвърлянето на отделни права и/или задължения от страна по договора на външно лице. Преди да разгледам по-подробно правните механизми за това нека да изясня някои правни понятия. - субективно право (вземане) - субективното право е гарантирана от правния ред възможност за страната по договора, да изисква от другата страна спазването на определено поведение, което е насочено към постигане на някакъв желан от носителя на субективното право резултат. Изискваното поведение може да се изразява в действие или бездействие - прехвърляне на собственост, предаване на вещ (стока), извършване на някаква работа или услуга, заплащане на парична сума, въздържане от извършване на определени действия и т. н. Субективното право, възникнало от договор, обикновено се нарича вземане, а страната, в чиято полза възниква - кредитор. - задължение - задължението е така да се каже "другата страна на медала". То представлява обвързаността на длъжника да съблюдава такова поведение спрямо кредитора, което ще доведе до удовлетворяване на вземането му, т. е. до постигане на договорения и желан от кредитора резултат. Във възникналата от договора юридическа връзка между страните субективното право (вземането) и правното задължение са едно и също нещо, но гледано от срещуположни страни. Ако например получаването на цената по договор за продажба е субективно право (вземане) за продавача, то за купувача плащането на цената е задължение. Както стана ясно, страната, за която възниква съответното задължение, се нарича длъжник. - двустранен и едностранен договор - при повечето договори за всяка от страните възникват както права така и задължения. Следователно всяка страна по договора е както кредитор, за това което има да получава, така и длъжник, за това което трябва да изпълнява. Например при продажбата за продавача възниква правото да получи цената, но и задължението да прехвърли собствеността върху вещта и да я предаде. Обратно, за купувача възниква задължението да плати цената, но и правото да получи вещта. Договорите, от които възникват задължения и за двете страни се наричат двустранни договори. Има обаче и договори, при които за едната страна възникват само права, а за другата само задължения. Тези договори се наричат едностранни договори. Едностранен договор например е дарението. Задължение възниква само за дарителя - да предаде дареното благо, а надареният няма никакви задължения към дарителя. Едностранен договор е и безвъзмездният влог. За влогодателя не възниква никакво задължение. За влогоприемателя обаче възникват задълженията да съхранява вложената вещ и да я върне веднага щом бъде поискана от влогодателя. Едностранните договори рядко се срещат в търговската практика.
2. Прехвърляне на права (цесия)
2.1. Същност
Прехвърлянето на възникналите от договора субективни права (вземания) се нарича цесия и е уредено в чл. 99 и чл. 100 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). При липса на специална уредба в Търговския закон правилата на ЗЗД се прилагат и за вземания, възникнали от търговски договори. Субективните права (вземанията) възникват за страните по договора. Впоследствие вземанията могат да бъдат прехвърляни на трети лица. Целта на прехвърлянето (цесията) е вземането да се придобие от третото лице, което не е страна по договора. След като прехвърлянето бъде съобщено на длъжника, той вече трябва да изпълни на третото лице, а не на насрещната страна по договора. В по-голямата част от случаите за длъжника е безразлично на кого ще изпълни - стига това изпълнение да го освободи от дълга. Няма значение примерно на кого ще плати паричната сума или ще предаде изработената вещ. След като длъжникът се освобождава от задължението си, макар и като изпълнява на друго лице, а не на насрещната страна по договора, неговият правен интерес е защитен. Вземането се прехвърля по волята на носителя на субективното право - кредитора. Кредиторът може да има интерес да прехвърли вземането си на третото лице. Ще поясня с един прост пример. Пример: Например Страна-1 има да получава от насрещната Страна-2 сумата от 10 000 лева. Съгласно договора обаче Страна-1 може да поиска тази сума чак след 6 месеца. Поради това, че Страна-1 има неотложна нужда от пари, тя може да продаде вземането си на третото лице срещу сумата от примерно 8500 лева, които ще получи веднага. От примера се вижда какъв е интересът на всеки от участниците в тази операция. Кредиторът Страна-1 ще получи по-малка сума, но веднага. За длъжника - Страна-2, е без значение дали ще плати на Страна-1 или на третото лице, след като ще се освободи от дълга. Третото лице плаща веднага 8500 лева, но очаква след 6 месеца да получи по-голяма сума, т. е. ще реализира печалба от 1500 лева.)
2.2. Прехвърлимост на вземането
Всяко вземане може да бъде прехвърлено, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това (чл. 99, ал. 1 ЗЗД). Не може да бъде прехвърлено вземане, ако страните по договора изрично са уговорили, че то е непрехвърляемо. На практика обаче в договорите почти никога не се уговаря непрехвърляемост на възникналите от тях вземания. Страните по договора рядко съобразяват, че съществува възможност, дори без тяхното съгласие, да станат длъжници на трето лице, вместо на съконтрагента си. В правната наука е прието също, че не може да се прехвърля вземане и когато длъжникът е поел съответното задължение, отдавайки решаващо значение на личността на конкретния кредитор. Тоест когато може да се направи извод, че длъжникът не би поел задължението или не би го поел при същите условия, ако кредитор беше друго лице. При търговска сделка обаче трудно може да се обоснове такава непрехвърляемост. За търговеца е важно какво и колко дължи, а не на кого дължи. Има субективни права, които са непрехвърляеми. Непрехвърляеми са например: правото да се гласува; правото да се сключи брак; родителските права и други подобни строго лични права. Както се вижда обаче тези права нямат отношение към търговската дейност.
Във връзка с казаното до тук ще си позволя един съвет: ако искате да се гарантирате, че другата страна няма да прехвърли на трето лице вземанията си към вас, то изрично уговорете в договора, че вземанията (правата по договора) са непрехвърляеми.
2.3. Как се извършва прехвърлянето
Прехвърлянето на вземане се извършва с договор за цесия, който се сключва между предишния кредитор, наричан цедент, и новия кредитор, наричан цесионер. Договорът за цесия може да бъде както възмезден, т. е. срещу прехвърлянето на вземането да се дължи заплащане на цена или някакво друго благо, така и безвъзмезден - цесионерът придобива вземането без да дължи нищо насреща. С други думи, цесията може да е както продажба или замяна на вземане, така и дарение на вземане. За прехвърлянето на вземането не е необходимо съгласието на длъжника. Необходимо е обаче длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето (чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД). Ако длъжникът не знае, че вземането вече е прехвърлено на друго лице, той може да изпълни валидно на предишния кредитор. След като обаче предишният кредитор му съобщи за станалата цесия, длъжникът трябва да изпълни на новия кредитор. Ако въпреки уведомяването изпълни на предишния кредитор, длъжникът може да бъде заставен да изпълни още веднъж - вече на новия кредитор. В този случай намира проявление познатото още от римското право правило, че който плаща зле (в случая не на когото трябва) плаща два пъти.
2.4. Форма на договора за цесия
По принцип цесията е неформален договор. Когато обаче прехвърляното вземане е на стойност по-голяма от 5000 лева договорът за цесия трябва да се сключи в писмена форма. В противен случай доказването на цесията в съдебен процес би било почти невъзможно (чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК). Когато прехвърляното вземане е обезпечено с ипотека, договорът за цесия трябва да се сключи в писмена форма с нотариално заверени подписи и да се впише в имотния регистър (чл. 171 ЗЗД).
2.5. Правни последици от цесията
В резултат на цесията вземането преминава от предишния кредитор - страна по договора, към новия кредитор. Цесията легитимира новия кредитор да иска изпълнение от длъжника. От своя страна, след като бъде уведомен за цесията, длъжникът трябва да изпълни на новия кредитор. Предишният кредитор (цедента) е длъжен: - да съобщи на длъжника за цесията; - да предаде на новия кредитор (цесионера) намиращите се у него документи, които установяват вземането; - писмено да потвърди на новия кредитор станалото прехвърляне (разбира се, освен ако самият договор за цесия не е в писмена форма). Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор заедно с привилегиите и обезпеченията. Ако вземането е обезпечено със залог, ипотека или поръчителство новият кредитор може да се ползва от тях. При учреден залог предишният кредитор следва да предаде на новия кредитор заложената вещ или да се съгласи да я съхранява като трето лице по смисъла на чл. 156, ал. 1 ЗЗД. Когато вземането е обезпечено с ипотека цедирането му трябва да бъде в посочената по-горе форма и да е вписано в имотния регистър. При поръчителство цесията следва да бъде съобщена и на поръчителя. Ако изрично не е уговорено друго, върху новия кредитор преминават всички акцесорни към вземането права - право на лихва, гаранционни права, право на неустойка и т. н. Когато цесията е възмездна (т. е. вземането се прехвърля срещу цена или друга облага) предишният кредитор (цедентът) отговаря спрямо новия кредитор (цесионера) за съществуването на вземането. Тоест дали вземането към длъжника е валидно възникнало и все още съществува. Цедентът обаче не отговаря за платежоспособността на длъжника. Което означава, че цедентът не отговаря, ако към момента на падежа длъжникът не разполага със средства за да изпълни дълга си. Цедентът би отговарял за платежоспособността на длъжника, само ако изрично се е задължил за това в договора за цесия. Съгласно закона дори в този случай отговорността на цедента е ограничена до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане (чл. 100, ал. 2 ЗЗД). Всъщност, неплатежоспособността на длъжника е най-съществения риск за новия кредитор (цесионера). Може да се окаже, че цесионерът е купил вземане, което не може да събере от длъжника. Ще поясня казаното с пример. Пример: Например "А" е дал на заем на "Б" 10 000 лева. Съгласно договора за заем "Б" е длъжен да върне сумата до една година. Междувременно "А" прехвърля (цедира) на "В" вземането си към "Б", срещу сумата от 8500 лева. Длъжникът "Б" е уведомен за цесията. Когато след изтичане на срока на заема "В" се обръща към "Б" за да получи дължимата сума се оказва, че длъжникът няма нужните средства и е изпаднал в неплатежоспособност (може да е открито и производство по несъстоятелност - както популярно се нарича "да е фалирал"). Носи ли прехвърлителят на вземането "А" някаква отговорност спрямо "В". Отговорът е отрицателен. Цедентът "А" би носил отговорност, само ако прехвърленото вземане въобще не съществува. Той обаче не носи отговорност за платежоспособността на длъжника. Такава отговорност цедентът "А" би носил, само ако това изрично е уговорено в договора за цесия. Дори когато изрично се е задължил, цедентът "А" отговаря пред цесионера "В" за платежоспособността на длъжника "Б" само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане - т. е. до 8500 лева.
3. Промяна на длъжника
Разгледахме процедурата за прехвърляне на вземания от кредитора на трето лице. Сега да видим дали и длъжникът може да се освободи от дълга, като го прехвърли на трето лице, което не е страна по договора. Прехвърлянето на задължение (дълг) и прехвърлянето на вземане не са "симетрични" като проблематика. "Логичното" на пръв поглед твърдение, че след като кредиторът може да прехвърли вземането си дори без съгласието на длъжника, то и длъжникът може свободно да прехвърли задължението си на друго лице, се оказва нелогично при малко по-задълбочен анализ на интересите на всяка от страните по договора. Ако длъжникът има намерение точно и добросъвестно да изпълни задължението си, за него е без значение на кого изпълнява след като се освобождава от дълга. Следователно кредиторът може да прехвърли вземането си без да накърни интереса на длъжника. (Разбира се, тук не говорим за интереса на длъжника да запази предишния кредитор, защото спрямо него по-лесно ще "бяга" от изпълнение или ще изпълни лошо. Такъв интерес правният ред не може да признае и да защитава.) Другояче стоят нещата при прехвърляне на задължение. За кредитора не е без значение кой му е длъжник. Ясно е, че не е без значение за кредитора дали дължимата му скулптура ще бъде изработена от известния скулптор "Х" или от съседа му. Дори да не се дължи нещо специфично, а например пари, за кредитора пак не е без значение дали парите му ги дължи длъжникът "Х", който разполага с достатъчно парични средства и имущество, или след прехвърлянето на дълга ще му ги дължи лицето "У", което няма никакви средства и е затънало в дългове. С други думи казано, при нормирането на начините за прехвърляне на дълг законодателят отчита и защитава интереса на кредитора да получи изпълнение.
3.1. Встъпване в дълг
Встъпването в дълг е уредено в чл. 101 от ЗЗД. Встъпването в дълг всъщност не води до смяна на длъжника. Длъжникът - страна по договора, не се освобождава от дълга, а продължава да бъде длъжник. Наред с него обаче дългът се поема и от нов длъжник. Първоначалният длъжник и встъпилият впоследствие длъжник отговарят към кредитора като солидарни длъжници (виж "Обезпечаване вземането на кредитора", т. 2). Тъй като встъпването в дълга по никакъв начин не засяга интереса на кредитора, то може да бъде осъществено и без негово съгласие. Когато кредиторът е одобрил встъпването, то не може да бъде отменено без негово съгласие.
3.2. Последици от встъпването в дълг
Като резултат от встъпването в дълг кредиторът се сдобива с още един длъжник, който отговаря солидарно за дълга наред с първоначалния длъжник. Солидарната отговорност от двама длъжници по-добре гарантира кредитора, че ще получи изпълнение. Кредиторът може по своя преценка да иска изпълнение на цялото задължение от единия или от другия длъжник. Ако не получи изпълнение, той може да атакува имуществото не само на първоначалния длъжник, но и на встъпилото като длъжник лице. Встъпването в дълг може да е договорено между двамата длъжници с цел дългът да бъде погасен от встъпилия длъжник. Без значение е по каква причина той се е съгласил да встъпи като длъжник. Съгласно чл. 73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от третото лице (встъпилия длъжник) дори против волята на кредитора, освен ако последният има интерес то да бъде изпълнено лично от първоначалния длъжник. Встъпването може също така да бъде договорено само между встъпващия длъжник и кредитора. В учебниците се дава примера с чичото на студента-наемател, който се задължава пред наемодателя да заплаща наемната цена.
3.3. Заместване в дълг
За разлика от встъпването в дълг заместването в дълг води до същинска замяна на длъжника. Предишният длъжник се освобождава от задължението, което се поема от новия длъжник. Тъй като освобождаването на предишния длъжник и замяната му с нов, може да засегне сериозно интереса на кредитора, заместването в дълг може да стане само с изрично негово съгласие (чл. 102, ал. 1 ЗЗД). Веднъж съгласил се със заместването кредиторът не може вече да иска изпълнение от предишния длъжник. Съгласието на кредитора трябва да е изрично - не може примерно да се приеме за съгласие неговото мълчание. Най-добре е заместването в дълг да бъде оформено писмено, като кредиторът изрази съгласието си върху самия документ, където предишния и новия длъжник са оформили прехвърлянето на дълга.
3.4. Последици от заместването в дълг
Предишният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора - престава да е задължен към него. Кредиторът може да иска изпълнение само от новия длъжник. Той поема риска, ако новият длъжник се окаже неплатежоспособен или недобросъвестен. Новият длъжник трябва да изпълни задължението такова каквото е било. Новият длъжник обаче може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник. Но тези възражения могат да се основават само на правоотношението, включващо прехвърленото задължение. Например: възражение за нищожност; възражение за неизпълнен договор и т. н. Какви са последиците от заместването в дълг по отношение на обезпеченията. Залогът и ипотеката, учредени от първоначалния длъжник, остават в сила (чл. 102, ал. 2 ЗЗД). В този случай първоначалният длъжник става трето лице, което обезпечава чужд дълг чрез залог или ипотека. Обезпеченията, дадени от трети лица, различни от предишния длъжник, се погасяват, ако тези лица не се съгласят обезпеченията да гарантират изпълнението и на новия длъжник. Ако третите лица не се съгласят, обезпеченията (залог, ипотека, поръчителство, банкова гаранция) отпадат. Законът не може да държи отговорни тези лица, при условие, че те нито при възникване на дълга нито при замяната на длъжника са се съгласили да гарантират за изпълнението от новия длъжник
4. Промяна на страна по двустранен договор
До сега разгледахме как кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице и как длъжникът може да бъде заместен от трето лице или то да встъпи в дълга наред с него. За двустранните договори обаче е характерно, че всяка страна има и права и задължения по договора, т. е. е и кредитор и длъжник. Поставя се въпросът може ли по такъв договор едната страна да бъде заместена от третото лице по отношение както на правата, така и на задълженията, които има по договора.
4.1. Промяна на страната по договора със съгласието на другата страна
Възможността за цялостно заместване (както в правата така и в задълженията) на страна по договора от трето лице не е изрично уредена от законодателя. Такова заместване обаче е възможно, като се комбинират разгледаните по-горе процедури. "Излизащата" от договора страна ще прехвърли вземанията си чрез цесия, а по отношение на задълженията ще бъде заместена от третото лице (виж т. 3.3). В този случай е необходимо да се спазят правилата както за цесията, така и за заместването в дълг. Другата страна трябва не само да бъде уведомена за цесията, но трябва и да даде съгласието си за заместването в дълг. Технически, цесията и заместването в дълг могат да бъдат договорени между "излизащата" от договора страната и третото лице с едно единствено споразумение (в един документ). Най-добре е другата страна по договора изрично да изрази съгласието си за прехвърлянето на вземанията и заместването в задълженията и да приподпише споразумението между "излизащата" страна и третото лице. Важно е при промяната (заместването) на страната да се договорят въпросите относно дадените по договора обезпечения. Залогът и ипотеката, учредени от "излизащата" от договора страна по принцип се запазват, но може да се договори те да бъдат освободени. Запазването на дадените от трети лица обезпечения е възможно, само ако третите лица се съгласят да продължат да обезпечават задълженията, които вече са поети от новата страна.
4.2. Субективна новация
В правната доктрина се разглежда възможността първоначалните страни по договора да постигнат съглашение, по силата на което едната от тях да бъде изцяло заместена в договора от трето лице - т. нар. субективна новация. Приема се, че старият дълг се погасява, а на негово място възниква нов дълг, между други страни. За разлика от отменения Закон за задълженията и договорите обаче в действащото законодателство субективната новация не е изрично уредена. По тази причина и поради възможността договорената субективна новация да не бъде правилно възприета и изтълкувана от правоприлагащите органи, съветът ми е промяната на страна по двустранен договор да се извършва посредством изрично уредените - цесия и заместване в дълг.
4.3. Промяна на страната по договора без съгласието на другата страна
Без съгласието на другата страна "излизащата" от договора страна може да прехвърли вземанията си, но не може да се освободи от задълженията си, като бъде заместена от третото лице. Без съгласието на другата страна третото лице може да встъпи в задълженията (виж т. 3.1), но първоначалният длъжник ще продължи да бъде длъжник спрямо другата страна. Третото лице може да изпълни задължението дори против волята на насрещната страна - кредитор. Ако обаче третото лице не е още изпълнило, кредиторът може да иска изпълнение от първоначалната страна.
5. Договор в полза на трето лице
Страните могат да се уговорят, че длъжникът ще изпълни не на другата страна по договора, а на трето лице. Такъв договор, при който е уговорено, че изпълнението и съответната облага ще е в полза на лице, което не е страна по договора, се нарича договор в полза на трето лице. За третото лице възникват само права, но не и задължения. При договора в полза на трето лице няма промяна на страните. Третото лице не е и не става страна по договора. За него възниква само правото да иска от длъжника да изпълни задължението си на него. Страната по договора, която уговаря и желае изпълнението да е в полза на трето лице, се нарича уговарящ, а другата страна, длъжник на изпълнението, се нарича обещател (обещава, че ще изпълни на третото лице). Уговарящият може да си запази правото да отмени уговорката в полза на третото лице или замени третото лице с друго. Ако обаче такава резерва не е направена и третото лице заяви на уговарящия или на обещателя, че ще се ползва от уговорката в негова полза, то последната не може да бъде отменена. Следователно страните по договора не могат вече да прекратят или изменят договора без съгласието на третото лице. Характерното за договора в полза на трето лице е, че третото лице може да иска изпълнение направо от длъжника, без да е необходимо съдействие от уговарящия. В този смисъл има принципна разлика примерно между договор за продажба, в който е уговорено, че веща ще бъде предадена не на продавача, а на трето лице, и договор за продажба с уговорка в полза на третото лице. В първия случай третото лице няма пряка претенция към продавача за предаването на вещта. Продавачът отговаря единствено пред съконтрагента си - купувача. Във втория случай, когато има уговорка в полза на третото лице, третото лице може да насочи претенцията си (включително и по съдебен ред) направо към продавача. На искането на третото лице за изпълнение длъжникът може да противопостави само възражения, които произтичат от договора. Например възражения за нищожност или унищожаемост, възражение за неизпълнен договор и т. н. В действащото българско право (чл. 22 ЗЗД) няма директен отговор на въпроса какво става, ако третото лице се откаже от правата, предоставени му от договора в негова полза. Логично е в този случай обещателят да изпълни на уговарящия или да се даде възможност на последния да посочи друго ползващо се лице, на което да бъде изпълнено. При липса на законова уредба за предпочитане е още при сключването на договора в полза на трето лице страните да се договорят как ще се процедира, ако третото лице не приеме правата по договора.