ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 718 гр. Плевен , 27.05.2021 г. ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав: Председател: Екатерина Т. Георгиева Панова Членове: Методи Н. Здравков Жанета Д. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно частно гражданско дело № 20214400500343 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.577 ГПК. Постъпила е жалба от ЧЕЗ Разпределение България АД чрез юрк. Цв. М. против Определение № 15/08.04.2021г. на съдията по вписванията при НРС, с което е отказано вписване на нотариален акт за учредяване на сервитути по чл.64 ал.2 ЗЕ № *****г. на Нотариус Д. Д., рег. № *** при НК, с район на действие района на НРС, по който ***** ЕООД като собственик на имота е учредил в полза на АД като лицензиант на дейността и приемател сервитутни права. Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност на отказа. Моли съда да го отмени и да задължи съдията по вписванията при НРС да впише заявения от Нотариус Д. Д. с Искане вх. № 698/08.04.2021г. на Службата по вписванията Акт – Нотариален акт № *****г. на същия нотариус. ***** ЕООД гр.Никопол не изразяват становище по жалбата. Нотариус Д. Д., рег. № *** при НК, с район на действие района на НРС не изразява становище. С жалбата е постъпило становище от съдията по вписванията при НРС, в 1 което се сочи, че жалбата е неоснователна. Съдът като съобрази доводите на жалбоподателя и приложените към Определението доказателства, намира за установено следното: Видно от приложения заверен препис от Определение № 15/08.04.2021г. – л.42 – л.45 от настоящото дело, същото е постановено в деня на постъпване на искането. Получено е от АД на 14.04.2021г. Видно от входящия щемпел на жалбата, същата е постъпила на 22. 04.2021г. в НРС, но е подадена на 20.04.2021г. - л.60 от делото чрез Службата по вписванията при НРС до ПлОС. При тези данни жалбата е подадена в срока по чл.577 ал.1 ГПК, от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана по същество. ЖАЛБАТА е неоснователна. За да постанови отказа от вписване, съдията по вписванията при НРС е приел, че представения за вписване нот. акт за учредяване на сервитут по чл.64 ал.2 ЗЕ за право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения, ограничаване в ползването на ПИ за прокарване на въздушен електропровод 20кВ с дължина на трасето 3,5 л.м. и с прилежаща към него сервитутна ивица с площ от 10кв.м. и право на преминаване на хора и техника, не представлява акт, подлежащ на вписване. Позовал се на т.4 от ТРОСГТК № 7/25.04.2013г. на ВКС на РБ, според която в полза на операторите на услуги възникват законни сервитути – в случая по чл.64 ЗЕ, които са различни от тези за прокарване на отклонения по чл.193 ЗУТ. Тази разпоредба изисква изрично съгласие между собственици на имоти, а не между собственик и оператор на услуги, предвижда облекчена форма – писмена с нотариална заверка на подписите в изключение от правилото по чл.18 ЗЗД. Операторите на услуги не могат да са страна по такъв Договор и ако са сключили все пак договор, то той има само облигационно действие и не подлежи на вписване. Приел също така, че сервитутите по чл.64 ЗЕ подлежат на вписване, което има оповестително – защитно действие, но по реда на специалния Закон – ЗЕ. Нормата е изменена и допълнена със ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр.54/17.07.2012г., 2 в сила от 17.07.2012г., като е създаден нов чл.64А ЗЕ, съгласно който на вписване подлежи влезлият в сила Акт на компетентен орган за одобряване на ПУП по молба на титуляра на сервитута. Позовал се на практиката на ВКС на РБ като цитирал в определението и становището си четири определения на ВКС на РБ както от преди постановяване на ТРОСГТК от 25.04.2013г., така и след това. Тези съображения се споделят от настоящата инстанция. Оплакванията са неоснователни. Преценката на съдията по вписванията по чл.32А ПВп включва отговаря ли на изискванията на Закона представения за вписване Акт, както и подлежащ ли е на вписване, като при отрицателен отговор на който и да е от двата въпроса, съдията се произнася с определение за отказ. Т.6 от цитираното ТРОСГТК за вписванията има разяснителен анализ за предметния обхват на проверката на съдията дали представения за вписване акт отговаря на изискванията на Закона, но в случая съдията по вписванията е отказал на основание отрицателен отговор по втория въпрос – представения Акт за вписване е неподлежащ на вписване като се е позовал именно на т.4 от ТРОСГТК за вписванията. Затова съдията по вписванията не е излязъл извън пределите на своята компетентност, а Отказът се оказва съобразен и с разясненията на т.6 от соченото ТРОСГТК. Неоснователно жалбоподателят счита, че след като е представил нот. акт, с който се учредява вещно право върху недвижим имот, то той подлежи на вписване на осн. чл.112 ал.1, б.А ЗС вр. чл.4А ПВп. За случая е приложим специалния Закон – чл.64А ЗЕ и договорът, сключен в представения за вписване нот. акт, макар и при безвъзмездно учредяване на специален сервитут по чл.64 ал.2 ЗЕ от собственика на имота като учредител в полза на лицензианта на дейността разпределение на електрическа енергия като приемател, има само облигационно действие и не подлежи на вписване съгласно т.4 от ТРОСГТК на ВКС на РБ за вписванията. В този смисъл са и Определение № 509/17.07.2013г. по ч.т.д. № 2639/2013г. на първо т.о. на ВКС на РБ, както и Определение № 68/15.02.2016г. по ч.гр.д. № 272/2016г. на четвърто г.о. на ВКС на РБ, постановени след приемане на ТРОСГТК на 3 25.04.2013г. Като е извършил в производството по вписване проверката подлежи ли на вписване Актът съгласно чл.4 ПВп и специалните норми, и е отказал да впише нотариален акт за учредяване на сервитути по чл.64 ал.2 ЗЕ № *****г. на Нотариус Д. Д., рег. № *** при НК, с район на действие района на НРС, съдията по вписванията е постановил законосъобразно Определение, което следва да се потвърди. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключи делото в съответната инстнация, съдът се произнася и по искането за разноски – в случая няма искане поради което ОС гр.Плевен не следва да се произнася за разноските по делото. При тези съображения и на основание чл.577 във вр. с чл.274 ал.1, т.2 ГПК Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА определение № 15 от 08.04.2021г. на Съдията по вписванията при НРС, постановено по Искане вх. рег. № *******. на Нотариус Д. Д., рег. № *** при НК, с район на действие района на НРС, като правилно и законосъобразно. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя за изготвянето му. ОТМЕНЕНО http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=19&p=7688#p7688 ПРЕДСЕДАТЕЛ: О.М. ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 4 Председател: _______________________ Членове: 1. _______________________ 2. _______________________ ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ЕКАТЕРИНА ПАНОВА : Считам, че въпросът за начина на възникване на сервитутите по ЗЕ е най - малко спорен, но в конкретния случай тази преценка не може да бъде извършена от съдията по вписванията. Съгласно чл.2 от Правилника за вписванията/ПВ/ вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник. При представяне на нотариален акт за учредяване на ограничено вещно право , който попада в обхвата на чл. 4 б.а от ПВ, същият следва да се впише и чл. 64 а от ЗЕ не създава пречка за това, тъй като там е предвидено вписването на влязъл в сила административен акт какъвто и когато бъде издаден. С оглед действието на вписването и неговата роля считам, че при наличието на учредено ограничено вещно право съответният нотариален акт следва да се впише. Преценка относно начина на възникване на сервитутите е следвало да се извърши от съответния нотариус при изготвяне на нотариалния акт. Съдията по вписванията не е компетентен в този смисъл.
|