КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 880
гр. Пловдив, 27.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове: Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20255300500623 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 577 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Б., нотариус с рег.№*** по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на Районен
съд-Пловдив, против определение №60 от 06.02.2025 г. на съдия по
вписванията при Пловдивски районен съд, с което се отказва вписване на
декларация за отказ от право на ползване от страна на Д.Л.В., ЕГН:**********
и Г.Д.В.,с ЕГН:**********, с нотариално удостоверени подписи с peг. № ***
от 06.02.2025г., като акт № ***, том 1 на нотариус Н. В., с peг. №*** по
регистъра на НК на РБ с район на действие района на ПРС, постъпила с вх. №
3491/06.02.2025 г., по входящия регистър на Службата по вписванията, с район
на действие - района на Районен съд Пловдив.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
оспорваното определение. Прави се искане за неговата отмяна, като
преписката да бъде върната на съдията по вписванията за извършване на
исканото вписване.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, приложените доказателства по делото и становищата
на страните, намира частната жалба за процесуално допустима , като
подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу съдебен акт
от категорията на обжалваемите , поради което следва да бъде разглеждана по
същество.
В настоящия случай Н. Б. – Нотариус с район на действие РС Пловдив
на основание чл.21, ал.1 от Наредба № 32 на МП от 29.01.1997 г. е представила
пред СВ при РС Пловдив за вписване декларация за отказ от право на
ползване от страна на Д.Л.В., ЕГН:********** и Г.Д.В., с ЕГН:**********, с
нотариално удостоверени подписи с peг. № *** от 06.02.2025г., като акт №
***, том 1 на нотариус Н. В., с peг. №*** по регистъра на НК на РБ с район на
действие района на ПРС. Към молбата са представени четири еднообразни
екземпляра от декларацията за отказ от право на ползване, скица на поземлен
имот №15-1169781-03.11.2023г. и схема №15-1169787- 03.11.2023г., препис от
нотариален акт за дарение акт № 197, том 4 от 2010 год. по описа на Службата
по вписванията при ПРС и квитанция за внесена държавна такса в размер на
30лв. по сметка на Агенция по вписванията.
За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че
представената за вписване декларация за отказ от право на ползване по акт за
дарение №197, том 4 от 2010г. на Д.Л.В. и Г.Д.В., чиито волеизявления за отказ
нотариуса е удостоверил по надлежния ред с надпис върху документа, има за
предмет отказ от облигационното право на ползване и няма за последица
прекратяване на вещното право на ползване.
Решаващият състав на съда намира така постановения от съдията по
вписванията отказ за неправилен.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно
решение № 7/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК, проверката,
която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно
това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона,
се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, в
т. ч. спазени ли са изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВ, внесена ли е дължимата за
вписването държавна такса, представена ли е скица-копие от кадастралната
карта. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако
това е изрично предвидено в закона – вписването /като родово понятие,
включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно
охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават
правни спорове.
Според нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда
на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са
посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите,
предвидени в закона. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС
"Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и
заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи.
Съгласно чл. 100 ЗС, отказът от правото на собственост, респ.
ограничено вещно право, върху недвижим имот има действие само ако е
извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в
имотния регистър. Нормите на чл. 112, б. "в" ЗС и чл. 4, б. "в" ПВ указват, че
актът за отказ от право на собственост, респ. ограничено вещно право,
подлежи на вписване. Към молбата за вписване на акт, който се отнася до
недвижим имот в район с одобрена кадастрална карта, се прилага скица,
скица-копие, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива – чл.
чл. 6, ал. 3 ПВ. Вписването се извършва по молба на заинтересованите лица
/лицата, които имат правен интерес, т. е. тази, чиято правна сфера ще бъде
непосредствено засегната от вписването.
В разглеждания случай няма съмнение, че представената декларация за
отказ от вещно право на ползване, на което Д.Л.В.,ЕГН:********** и Г.Д.В.,с
ЕГН:********** са и титуляри – видно от приложения нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ***, т. І, рег. № ***, нот.дело № 13/03.02.2010 г.
на нотариус Е.А.А., с рег. № *** на НК, е изготвена в предвидената от закона
форма /чл. 100, ал. 1 ЗС/ и има съдържанието, установено в чл. 6, ал. 3 от ПВ –
описанието на имота е извършено съобразно данните по чл. 60, т. 1 – 7 ЗКИР,
като е представена и скица на поземления имот. Спазени са и изискванията на
чл. 8, ал. 2 ПВ.
Следователно пред съдията по вписванията е представен подлежащ на
вписване акт, съставен съобразно изискванията за форма и с нужното
съдържание.Съдията по вписванията не е компетентен да преценява
въпросите за наличието, респективно липсата на предпоставките за отказ от
права, които могат да се поставят само в един исков процес, но не и в
производството по вписване на акта. В конкретния случай, съдията по
вписванията недопустимо е поставил на преценка и под съмнение
възможността за прилагане на правните последици от заявения по надлежен
ред отказ. В мотивите към т.6 на горепосоченото Тълкувателно решение е
изяснено, че освен да извърши дължимата проверка за наличие на подлежащ
на вписване акт, съставен съобразно изискванията за форма и с нужното
съдържание, съдията по вписванията не може да откаже исканото вписване на
друго основание. Прието е също така, че с оглед основната цел на вписването
- осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи
на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на
вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му
улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите
да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес да
го атакуват пред съда, като именно в рамките на спорното съдебно
производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички
засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено
нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито
пък той би имал право да откаже вписване на това основание. С оглед
дадените указания от ВКС, следва да се приеме, че всяка друга проверка от
съдията по вписванията извън горепосочената, би била в противоречие със
закона. Следва да бъде отчетено, че в случая е спазена, както общата
разпоредба на чл.531, ал.1 ГПК, така и специалният текст на чл.8, ал.1 вр.
чл.4, б. „в“ ПВп, които сочат, че вписването се извършва по молба на
заинтересованите лица, доколкото заинтересовано лице в случая може да бъде
и длъжностно лице, натоварено по закон да изпълнява определени функции,
като нотариуса.
При така изложените мотиви настоящият съдебен състав приема
частната жалбата за основателна, при което определение № 60 от 06.02.2025 г.
на съдията по вписванията към Служба по вписванията при РС Пловдив
следва да бъде отменено като неправилно с указания за извършване на
исканото вписване.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 60 от 06.02.2025 г. на съдията по вписванията
към Служба по вписванията при РС Пловдив.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията към Служба по
вписванията при РС Пловдив за извършване на исканото вписване по реда на
чл. 569, т. 5 ГПК на декларация за отказ от вещно право на ползване върху
недвижим имот от страна на Д.Л.В., ЕГН:********** и Г.Д.В.,с
ЕГН:**********, с нотариално удостоверени подписи с peг. № *** от
06.02.2025г., като акт № ***, том 1 на нотариус Н. В., с peг. №*** по регистъра
на НК на РБ с район на действие района на ПРС, постъпила с вх. №
3491/06.02.2025 г., по входящия регистър на Службата по вписванията, с район
на действие - района на Районен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.