КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2602
гр. Пловдив, 01.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове: Светлана Ив. Изева
Недялка Д. Свиркова Петкова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20255300501533 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 577 вр. чл. 274 от ГПК.
Образувано по жалба от Н. К. Ф., ЕГН **********; против Определение от
23,05,2025 г. на Съдия по вписванията при РС Пловдив, постановено по преписка вх.
№ 16557/23,05,2025 г., с което се отказва извършване на нотариално действие –
заличаване на договорна ипотека, вписана от СВ Пловдив с вх. № 104/27,04,2005, Дв.
вх. рег. № 11910/27,04,2005 г. с Акт № 43 том 6/2005, г. , подновена с вх. №
10466/16,04,2015 г., Дв. вх. рег. № 10194/16,04,2015 г., акт № 252 том 6/2015 г. по
отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № .. в гр. П.,
административен адрес: гр. П., ул. П. № ..., блок № ..., вход .. етаж ..., с таван № .. и
изба № ...
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания отказ на съдията по вписванията и се иска същият да бъде отменен и да се
постанови вписване на исканото заличаване на посочената възбрана.
Като взе предвид данните по делото във връзка с доводите в жалбата, съдът
приема следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от предявяването й
(съгласно разясненията в ТР № 7/2012 г.), срещу подлежащ на обжалване акт на съдия
по вписвания – отказ за извършване на нотариално действие по чл. 569 т. 7 от ГПК, в
срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде
разгледана.
По същество:
С вх. № 16557/23,05,2025 г., Н. К. Ф., ЕГН **********; е поискала
заличаване на посочената по-горе ипотека по реда на чл. 22 от ПВ. В молбата се сочи,
че ипотеката не е била подновена след изтичане на 10-годишния срок от нейното
предходно подновяване.
С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал извършване
на исканото нотариално действие като е обосновал отказа си с липсата на
доказателства за представителна власт за пълномощника, чрез който е предявено
искането; липса на нотариална заверка на молбата, с която е предявено искането, и
липсата на данни за индивидуализация на ипотекарния длъжник, по чиято партида
следва да се отбележи исканото заличаване.
Отказът съдът приема за незаконосъобразен по следните съображения:
Съгласно чл. 172 от ЗЗД действието на вписването на ипотеката трае десет
години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се
поднови, преди този срок да е изтекъл. Редът и условията, при които може да бъде
заличена вписана ипотека, са уредени в чл. 19 и следв. от Правилника за вписванията,
като са уредени четири хипотези на заличаване: 1/ въз основа на писмено съгласие на
кредитора, дадено в нотариално заверена форма; 2/ въз основа на влязъл в сила
съдебен акт, с който се постановява заличаването; 3/ заличаване въз основа на влязло в
сила постановление за възлагане, както и 4/ заличаване след изтичане на десет години,
ако не е подновено вписването преди изтичане на срока, каквато хипотеза е налице в
настоящия случай. Във всички хипотези на заличаване на вписана ипотека, освен тази
по чл. 22 от ПВ, нормативната уредба изисква освен молба, изхождаща от
заинтересовано лице, така и представянето на други документи, удостоверяващи
настъпването на определени обстоятелства, които обуславят възникване на правото на
заличаване. Разпоредбата на чл. 22 от ПВ сочи, че само в хипотезата, при която
заличаването се иска поради изтичането на 10 години от датата на вписването, при
липса на подновяване, заличаването става по молба на заинтересования, без да е
необходимо да се представят каквито и да било доказателства. В този случай съдията
по вписванията е този, който дължи проверка на обстоятелства има ли вписана
ипотека, молбата подадена ли е от заинтересовано лице, изтекъл ли е установеният от
закона срок и подновено ли е вписването преди изтичането на десет години.
Законодателят не е вменил в задължение на заинтересованото лице, каквото качество
несъмнено притежава молителя като собственик на ипотекирания имот, да представят
каквито и да било доказателства в охранителното производство по заличаване на
ипотека, когато са изтекли 10 години от вписването. (така: опр. № 1449/06.02.2023 г.
по в. ч. гр. д. № 13586/2022 г. на СГС; опр. № 9049 от 26.07.2023 г. по в. ч. гр. д. №
8364/2023 г. на СГС).
В конкретния случай липсват мотиви на съдията по вписванията по
отношение на заинтересованите лица и срока, обуславящи постановяването на отказа,
поради което съдът приема, че същият е извършил служебна проверка, като данни за
подновяване на вписаната договорна ипотека не са били отбелязани върху акта до
изтичане на десетгодишния срок от вписването.
Аргументът, послужил на съдията по вписванията за да постанови отказа, а
именно че в молбата не се съдържали данни на страните по ипотеката, за да може
съдията по вписванията да нанесе заличаване по партидата на лицата, което съставлява
пречка да се извърши заличаване на осн. чл. 22 ПВ, е незаконосъобразен. Съгласно
чл. 19, ал. 3 от Правилника за вписванията заличаването се извършва чрез отбелязване
отстрани на вписания акт, като се посочи документът, на основание на който то става,
и времето, когато е направено, т. е. нормативното разрешение изисква по
необходимост единствено да бъде индивидуализиран актът, чието заличаване се иска,
за да може съдията по вписванията да направи необходимото отбелязване върху него.
В случая молителят е направил повече от това да индивидуализира акта, като към
молбата си е представил копие от молбата на ипотекарния кредитор за учредяване на
договорна ипотека с всички данни за вписването му, от която е видна и цялата
информация по отношение както на имота, който е предмет на ипотеката, така и на
ипотекарните кредитор и длъжник, и на страните по договора за кредит, за
обезпечаване на който е учредена договорната ипотека. В този смисъл, съдът намира,
че на съдията по вписванията са му станали известни всички необходими данни за
акта, чието заличаване се иска, поради което и в случай, че липсват отбелязвания
върху самия акт за извършено подновяване на вписването преди изтичането на
десетгодишния срок, то следва да бъде извършено исканото заличаване, без
допълнителни изисквания за представяне на каквито и да било други доказателства
така, както предвижда разпоредбата на чл. 22 от ПВ.
С представения от молителя акт е вписана ипотека върху два имота –
собственост на различни ипотекарни длъжници. В случая обаче молителят ясно е
посочил, че предявява искането само по отношение на единия от имотите – този, за
който страната разполага с интерес от извършване на заличаването.
При тълкуване на съдържанието на разпоредбата в чл. 22 на ПВ, се налага
извода, че фактическият състав, при който се извършва заличаване на вписването на
ипотеката, предвижда осъществяване на един единствен факт – изтичане на
предвидения в закона срок на действие на вписването от 10 години, в който не е
извършено подновяване на вписването. В тази хипотеза съдията дължи проверка дали
молителят е заинтересовано лице, т. е. от къде произтича правният му интерес; налице
ли е вписана ипотека и изминали ли са 10 години от вписването, без тя да бъде
подновена. Неоснователно съдията по вписванията е приел, че молбата, с която се иска
заличаването на ипотеката, следва да бъде с нотариална заверка на подписа, тъй като
3
самата тя не представлява акт подлежащ на вписване. Не е уредено изискване за
нотариална заверка на подписа на молителя в процедура по чл. 22 от ПВ.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ПВ не се отнася до формата на молбата за заличаване на
ипотека, а до актове, които подлежат на вписване. Както бе посочено и по-горе - по
аргумент от чл. 19, ал. 3 от ПВ заличаването на ипотеката става чрез отбелязване
отстрани на вписания акт, като се посочи документът, на основание на който то става
и времето, когато е направено. Изискването за нотариална заверка на подписа на
молителя в хипотезата на чл. 22 ПВ не може да се изведе от нормата на чл. 19, ал. 1 от
ПВ, в която се предвижда заличаването на вписана ипотека да става въз основа на
писмено съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма. В хипотезата на
чл. 22 от ПВ съгласието на кредитора не се изисква, а единствено следва да е налице
изтичането на преклузивен срок от вписването на ипотеката, поради което и липсва
правно задължение за молителя да завери нотариално подписа си в молбата по чл. 571
от ГПК, инициираща производство за заличаване на ипотеката. Следва да се има
предвид, че молбата, с която се иска заличаването на вписана ипотека, не представлява
частен документ по смисъла на 589, ал. 2 от ГПК за учредяване, променяне или
прекратяване на права върху имот.
В този смисъл неоснователно съдията по вписванията е приел, че молбата не
отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 2 от ПВ, доколкото не е представен оригинал и
официално заверен препис или два официално заверени преписа от акта. Разпоредбата
на чл. 8, ал. 2 от ПВ е приложима в хипотезите на вписването на актовете за
недвижими имоти, уредени в глава 2 на ПВ и следва да се прилага към предпоставките
за заличаване на вписана ипотека, уредени в самостоятелна глава 4 на ПВ, само при
наличието на препращаща норма, каквото не е налице.
В производството по чл. 22 от ПВ молителят не следва да представя други
доказателства, включително и за неподновяването на ипотеката, като проверката и
преценката в тази връзка следва да бъде извършена от съдията по вписванията. При
извършване на служебна проверка от съдията по вписванията, че липсват данни
договорната ипотека да е подновена в десетгодишния срок и не е вписана по нов ред,
то следва на това основание, с оглед изпълнение на предвидените в закона
предпоставки, вписването на договорната ипотека да бъде заличено. В случая, както бе
установено, съдията по вписванията не е изложил никакви аргументи относно горните
обстоятелства, а е обосновал отказа си с липсата на представен акт подлежащ на
вписване, който извод е неправилен.
Поради изложеното съдът приема, че обжалваният отказ на съдията по
вписванията е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката следва да се
върне на съдията по вписванията и при липсата на данни за подновяване на
договорната ипотека в срок, респ. ново вписване, съгласно чл. 18, ал. 3 и 4 от ПВ, да я заличи. Затова съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 23,05,2025 г. на Съдия по вписванията при РС
Пловдив, постановено по преписка вх. № 16557/23,05,2025 г., с което се отказва
извършване на нотариално действие – заличаване на договорна ипотека, вписана от СВ
Пловдив с вх. № 104/27,04,2005, Дв. вх. рег. № 11910/27,04,2005 г. с Акт № 43 том
6/2005, г. , подновена с вх. № 10466/16,04,2015 г., Дв. вх. рег. № 10194/16,04,2015 г., акт
№ 252 том 6/2015 г. по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № . в
гр. П., административен адрес: гр. П., ул. П. № .., блок № .., вход .. етаж .., с таван № ..
и изба № ....
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СВ Пловдив за
извършване на служебна проверка, съобразно мотивите на определението и при липса
на данни за подновяване в десетгодишния срок или вписване по нов ред, да заличи
договорна ипотека, вписана от СВ Пловдив с вх. № 104/27,04,2005, Дв. вх. рег. №
11910/27,04,2005 г. с Акт № 43 том 6/2005, г. , подновена с вх. № 10466/16,04,2015 г.,
Дв. вх. рег. № 10194/16,04,2015 г., акт № 252 том 6/2015 г. по отношение на недвижим
имот, представляващ апартамент № . в гр. П., административен адрес: гр. П., ул. П. №
.., блок № .., вход .. етаж .., с таван № .. и изба № ..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.