О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1190 гр. Пловдив, 23.04.2010г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение - V с., в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. И. ЧЛЕНОВЕ: Р.С. В.Г. Като разгледа докладваното от съдия Р.С. ч.гр.д. 375/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 във връзка с чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията. Постъпила е частна жалба от адв. В.Р., в качеството на пълномощни к на Д.Н.Д. и неговата съпруга З.Н.Д., и двамата от с.Б.,общ. Л., обл. П, против Определение от 22.01.2010г. на съдия по вписванията в РС – А., с което е отказано нотариално действие вписване на искова молба по заведени от тях искове осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД, при условията на евентуалност, против ответниците Д.А.Д. и К.Д.Н., също от с. Б., общ. Л., обл. П., с предмет четири подробно описани недвижими имоти, находящи се в землището на с. Б., общ. Л., обл. П. Моли да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. състав, като се запозна с доказателствата по делото, констатира следното: За да постанови обжалвания отказ съдия по вписванията при РС – А., е изложил съображения, че на осн. чл. 8 от ПВ, както и чл. 76, ал. 1 от ЗКИР – вписването на актове се извършва по писмена молба на страните, на нотариус и на заинтересованото лице или негов представител. При положение, че молбата се подава от пълномощник, трябва да е приложено и пълномощното. В случая, е депозирана Молба с вх. № 97/22.01.2010г. от адв. В.Р., който е записан като пълномощник на Д.Н.Д. и З.Н.Д. Към молбата не било представено пълномощно, порадо което е направена преценка за липса на доказателства досежно легитимацията на адв. Р. По искането за вписване на исковата молба. На следващо място, с молбата се иска вписване на искова молба, която действително подлежи на вписване на осн. чл. 11, б. “а”, пр. 2 и пр. 4 от ПВ във връзка с чл. 4 от ПВ, но същата обаче не отговаря на закона. На основание чл. 12, ал. 1, изр. 1 от ПВ – при извършване на вписването по чл. 11 от ПВ се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавната такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение на молбата. Тъй като към молбата са представени само преписи и не са приложени доказателства за това дали е внесена дължимата държавна такса за образуване на дело, не са изпълнени изискванията на горните цитирани разпоредби. Също така липсва в представената искова молба данни за ЕГН на ответника Д.Н.Д. и не е посочен адрес на ответницата Д.А.А., с което не са спазени нормите на чл. 12, ал. 1, изр. 2 от ПВ и чл. 6, ал. 1 б. “а” от ПВ. С подадената жалба от адв. Р. Са изложени възражения, че отказът е незаконосъобразен. Поддържа, че при постановяване на обжалваното определение не е спазена формата, с която трябва да бъде обективиран отказа, като счита, че трябва да бъде титулуван с пълното му наименование: “Определение за отказ от вписване”. На следващо място, посочва, че приложил към исковата молба, подадена в РС пълномощно, поради което и не намира, че неправилно е становището на съдията по вписванията, че трябва към молбата за вписване да има приложено също пълномощно. Аргументира се, че самото вписване е част от всички съдопроизводствени действия в зашита на правата на неговите доверители /чл. 112-чл.114 от ЗС/. Наличието на валидно адвокатско пълномощно към исковата молба вече е било обект на проверка от съдията, съобразно изискванията на чл. 129 от ГПК. Неправилни са мотивите на съдията по вписване, че молбата за вписване не отговаряла на изискванията на закона, са неправилни, включително и че не е спазен чл. 12 от ПВ. Към молбата е приложен заверен препис от молбата, подадена в съда, от която е видно, че има входящ печат и подпис на длъжностното лице на регистратурата на съда, пред който е депозирана. Дали по исковата молба е събрана държавна такса не е от правомощията на съдия по вписванията. Посочва, че съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК – необходимо е да се посочи ЕГН на ищеца, но не и на ответника. В случая има данни за ЕГН и адреса на ответника в приложените към молбата за вписване документи. Неразбираемо е съображението на съдията по вписванията, че не е изпълнено изискването на чл. 6, ал. 1, б. “б” от ГПК, досежно съдържанието на исковата молба, защото в първото изречение на обстоятелствената част датата, мястото, номера на акта и нотариусът, който го е издал. ПОС, в настоящия състав, намира, че подадената частна жалба е неоснователна. Съгласно чл. 11, б. “а”от Правилника за вписванията- трябва да бъдат вписани или отбелязани исковите молби, с които се иска разваляне /чл. 87, ал. 3 от ЗЗД/, унищожаване /чл. 32 от ЗЗД/, отменяване /чл. 227 от ЗЗД и чл. 37 от ЗН/ или признаване нищожността /чл. 26 от ЗЗД/ на актове, подлежащи на вписване по чл. 4 от ПВ. Няма спор, че приложената към молбата на адв. Р. Искова молба е акт, подлежащ поначало на вписване. Същата обаче не отговаря на всички изисквания въведени с Правилника за вписванията. На първо място, представената искова молба в този си вид действително не може да бъде вписана – следва да се представи самата искова молба или заверен препис от нея, със заверка от съда, или нотариален препис от нея. В случая, видно е, молителят е приложил искова молба, но във формата на заверено копие. При това копието е с ненадежна заверка, тъй като липсва пълномощно на адв. Р. Неоснователно е възражението, направено с частната жалба, че не е нужно прилагането му, при положение, че трябва да се удостовери представителната власт за представителя. Не е необходимо допълнително пълномощно, изготвено само и единствено за целите на вписването, при положение, че се представя пълномощно, което е представено по делото, стига да не е било изрично пълномощно. В конкретния случай, дори и да бе представено пълномощното, основният порок – непредставяне на : самата искова молба или искова молба със заверка на съда /със син печат/ или искова молба – като нотариален препис, си остава налице. На следващо място – относно държавната такса. Също е задължително да е внесена. Съгласно чл. 12 от ПВ – за да се извърши вписването или отбелязването по чл. 11 от ПВ, представя се подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на чл. 6 ПВ. Мотивите на съдията по вписванията са правилни в частта, с която е отбелязано, че не бил посочен ЕГН на ответника. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Правилника за вписванията – подлежащите на вписване актове трябва да съдържат: а/ собственото, бащиното и фамилното име, местожителството /постоянният адрес/ и ЕГН на страните, а когато няма такъв- мястото и датата на раждане. От друга страна, съвсем правилно адв. Р. Изтъква, че това изискване липсва в процесуалния кодекс – по-висш по отношение на правилника нормативен акт. Затова може да се каже, въпросът поначало е спорен и е възможна различна съдебна практика. Досежно адреса- че не бил посочен адрес на ответницата Д.А.А., мотивите са неправилни, тъй като видно е, че адресът е общ за двамата съпрузи Д и К. За другите мотиви – че липсват дата и място на издаването на ката – същите са наистина неконкретизирани, тъй като за страната – молител, заявила вписване на искова молба трябва да бъдат ясни всички съображения, поради които се постановява отказ за вписване. В конкретния случай, налице е печат с входящ номер, поставен върху исковата молба в съда – друг е въпросът, че е доста нечетлив и още повече – какво по-точно е имал предвид съдията по вписванията не е обосновано. Следващото оплакване се отнася затова, че пълното наименование на определението за отказ по чл. 32 а ПВ, би трябвало да бъде “Определение за отказ за вписване”, а не само “определение”. Съдът счита, че възражението е правилно, но порокът е несъществен. По-скоро забележката е за юридическа прецизност и стил на изразяване, но не влияе по същество на акта при извършването на проверка за незаконосъобразност. В обжалвания акт е записано от съдията по вписвания, че не са налице установените в чл. 569, т. 5 от ГПК основания за вписване на представената искова молба, и на основание чл. 577, ал. 1 от ГПК и чл. 32 а от ПВ. Възражението, че единствено нормата на чл. 32 а ПВ е основанието за отказ е правилно, но не влияе на правния резултат по същество. Обжалваният отказ се явява законосъобразен, а подадената частна жалба следва да се остави без уважение. По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частната жалба от адв. В.Р., гр. П., ул.„***”, в качеството на пълномощник на Д.Н.Д. и неговата съпруга З.Н.Д., и двамата от с. Б., общ. Л., обл. П., против Определение от 22.01.2010г. на съдия по вписванията в РС – А., с което е отказано нотариално действие вписване на искова молба по заведени от тях искове осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, при условията на евентуалност, против ответниците Д.А.Д. и К.Д.Н., също от с. Б., общ. Л., обл. П., с предмет четири подробно описани недвижими имоти, находящи се в землището на с. Б., общ. Л., обл. П. Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в седмичен срок от съобщаването на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........
|