КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/

дължимост на ДТ за вписване от ТД в несъстоятелност
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=51&t=1225
Страница 1 от 1

Автор:  Николай Иванов [ 26 Окт 2011, 12:55 ]
Заглавие:  дължимост на ДТ за вписване от ТД в несъстоятелност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2549

гр. Пловдив, 30.09.2011г.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ граждански състав, в закрито заседание на 30.09.2011 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно частно - гражданско дело № 2509/2011 г., намира следното:


Производство по реда на чл. 538 във връзка с чл. 274 - 279 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от „Асеновец - А” АД – в несъстоятелност – гр. Пловдив, представлявано от синдика Г.Г., против определение №141 от 25.08.2011г., на Съдия по вписвания при Районен съд – Асеновград, постановено по заявление №3400/2011г. от 25.08.2011г. – за вписване на искова молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С определение №141 от 25.08.2011г., на Съдия по вписвания при Районен съд – Асеновград, по заявление №3400/2011г. от 25.08.2011г. – за вписване на искова молба, е отказано вписването и.
За да постанови този съдебен акт, съдията по вписванията е приел, че към молбата не са представени доказателства за качеството синдик на молителя, че не са представени оригинални скици на имотите – предмет на молбата, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и че със заявлението за вписване на исковата молба не е представена вносна бележка за заплатена държавна такса.
По отношение на обстоятелството, че не са представени доказателства за качеството синдик на молителя: съгласно чл.623 от Търговския закон името, адресът и телефонът на назначения синдик са данни, които се вписват незабавно в търговския регистър. Последният към настоящия момент е публичен и всеки, в това число и държавен орган, би могъл да направи справка за горното обстоятелство – наличието на качество синдик на „Асеновец – А” АД на Г.Г.. Не е необходимо изричното представяне на писмени доказателства за това. Този мотив на съдията по вписванията не може да бъде споделен.
По отношение на непредставянето на оригинални скици на имотите – предмет на молбата, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър: Представени са както скици на поземлените имоти, предмет на исковата молба, така и схеми на самостоятелните обекти, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Вярно е, че представените такива със заявлението представляват заверени от синдика копия на скиците и схемите, издадени в оригинал. Изрично е посочено в цитираните документи, че те се издават, за да послужат по исково гр. д. № 1728/2011г. на ПОС, ІІІ състав. Видно от представения екземпляр от исковата молба, чието вписване се иска, същата е с вх. №14503/22.06.2011г. и по нея е образувано именно гр.д. №1728/2011г., във връзка с което са издадени скиците и схемите. Съгласно чл.114 от Закона за собствеността трябва да бъдат вписани исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл.112 от ЗС. Съгласно чл.114 ал.3 от ЗС на тези молби не се дава ход в съда, докато не бъдат вписани. Следователно при вписването се касае за редовността на самата искова молба. Ето защо може да бъде възприето изразеното в жалбата становище, че производството по вписване на исковата молба е продължение на производството по делото. В този смисъл представянето на копия на скиците и схемите, издадени в оригинал за нуждите на делото, което е образувано по исковата молба, подлежаща на вписване, не представлява порок на заявлението, както е приел съдията по вписванията.
По отношение на непредставянето на вносна бележка за заплатена държавна такса: Такава действително не е представена, като синдикът се позовава на разпоредбата на чл.620 ал.5 от ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба по дело, което се води за попълване на масата на несъстоятелността и по отменителен иск държавната такса не се внася предварително. При възприемане на горната теза за това, че фазата по вписване на исковата молба е част от производството по самото дело, което се води за попълване на масата на несъстоятелността или по отменителен иск, то тогава и в производство по вписване, държавната такса не би следвало да се събира предварително. Това разбира се не означава, че заявителят и настоящ жалбоподател е освободен от заплащане на такава. Между освобождаване и невнасяне предварително съществува разлика. В настоящия случай по аргумент от чл.78 ал.6 от ГПК при уважаване на иска, за държавната такса, включително и за тази, която се дължи за вписването, следва да бъде осъден ответника. При отхвърляне на иска за заплащане на държавна такса следва да бъде осъден ищецът, т.е. несъстоятелния длъжник. Той не е освободен по принцип от заплащане на държавна такса, а само от невнасянето и предварително.
Следователно, за да се установи приложима ли е разпоредбата на чл.620 ал.5 от ГПК в настоящия случай, следва да се изходи от предмета на исковата молба, чието вписване е заявено от синдика. Само по дело, което се води за попълване на масата на несъстоятелността и по отменителен иск държавната такса не се внася предварително. С предявения иск се иска обявяване недействителност на договори за покупко – продажба на недвижими имоти, сключени между „Ас – тур” АД – гр. Асеновград и едноличен търговец К.С.Д. с фирма ЕТ „К.Д.– докс”. Очевидно се касае за сделка между трети лица, в която несъстоятелния длъжник на участва. Правният интерес е мотивиран с обстоятелството, че несъстоятелния длъжник бил акционер в дружеството – страна-продавач по сделката, като тази продажба е довела до понижаване пазарната стойност на акциите на „Ас – Тур” АД, с което пък се увреждали интересите на несъстоятелния като акционер. Дали това е точно иска, с който акционера защитава правата си, не е предмет на настоящото изложение. По – важно с оглед приложимостта на нормата на чл.620 ал.5 от ТЗ, е дали делото е за попълване масата на несъстоятелността. Самото понятие „Попълване масата на несъстоятелността” е регламентирано в Глава 41-ва, Раздел І от ТЗ. Тя обхваща събиране на невнесен капитал – дял или вноска на съдружник в ООД, прекратяване на договор, по който длъжникът е страна, прихващане, иск за прогласяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на действие или сделка, извършено от длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, респ. след началната дата на неплатежоспособността, отменителен иск по чл.647 от ТЗ за обявяване недействителност на действие или сделка, извършено от длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност в определени срокове преди това. Във всички случаи се касае за актове /действия или сделки/ извършени от длъжника или по които той е страна. Предявеният иск, с който се иска прогласяване на нищожност на няколко сделки, не касае изобщо такива, осъществени от несъстоятелния длъжник. Неговият интерес от водене на делото е толкова спорен и опосреден, че граничи с липса на такъв, тъй като изобщо не може да се установи дали прогласяването на нищожността на сделките ще доведе до повишаване пазарната стойност на акциите на третото лице – „Ас – Тур” АД, в което несъстоятелния е акционер. Последното, разбира се, е предмет на проверка от съда, пред който делото е висящо, а настоящия състав излага това становище, само с оглед на твърдението в жалбата, че делото се води за попълване масата на несъстоятелността. А това очевидно не е така. Предявеният иск изобщо не попада в изброените по – горе хипотези, при които се извършва попълване на масата на несъстоятелността. Очевидно е, че не се касае и за иск за събиране на твърдяно парично вземане, което ще доведе и до попълване на масата на несъстоятелността.
Жалването, че със събирането на такса в случая се нарушавали правата на несъстоятелния длъжник и че се стигало до отказ от правосъдие, изобщо не следва да се възприема. На несъстоятелния се дължи такова съдействие за реализиране на правата му, каквото позволява закона. При изричната регламентация в кои случаи той не внася предварително държавна такса, те не следва да се тълкуват разширително. Когато се касае за други искове, чрез които той счита, че защитава свой интерес, например като акционер, разноските по воденето му са за сметка на масата на несъстоятелността – съгласно чл.620 ал.3 от ТЗ. Дори и да няма средства в масата на несъстоятелността, синдикът може да поиска свикване на събрание на кредиторите, на което да изложи интереса от водене на подобно дело и да поиска предварително внасяне на разноски за това от кредиторите. Съдът обаче няма задължение да дава съдействие там, където то не се дължи. Не са налице предпоставките по чл.620 ал.5 от ТЗ за невнасяне предварително на държавна такса. Ето защо в случая невнасянето предварително на държавна такса от заявителя се явява основание за отхвърляне на заявлението.
Налага се общият извод, че така подадената частна жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът



О П Р Е Д Е Л И:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба от „Асеновец - А” АД – в несъстоятелност – гр. Пловдив, представлявано от синдика Г.Г., против определение №141 от 25.08.2011г., на Съдия по вписвания при Районен съд – Асеновград, постановено по заявление №3400/2011г. от 25.08.2011г. – за вписване на искова молба, като неоснователна.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/