КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 19 Сеп 2020, 18:02

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: престъпление по чл.313, ал.3 от НК - неистина по чл. 264 ДОПК
Ново мнениеПубликувано на: 15 Юни 2011, 19:17 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
Решение № 58
град Разград, 03.08.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на пети юли две хиляди и десета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Л. М.
Членове: Д. В.
Т. Н.

Секретар: Н. Р.
рокурор: О. Д.

Като разгледа докладваното от съдия Т. Н. внахд № 153 по описа за 2010г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С решение № 49/19.05.2010г., постановено по анд № 52/2010г., РС-К. признал нарушителката А.Д.А. *** за виновна в престъпление по чл.313, ал.1, предл.1 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, във вр. с чл.78а, ал.1 от НК, я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание „ГЛОБА" в размер на 500 (петстотин) лева.

Със същото решение РС-К. разпоредил оригиналът от Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, да бъде върнат на Нотариус С.С., per. № 0*4, с район на действие Районен съд - гр. К., с оглед прилагането му към нот. дело № 721/10.06.2008г. по описа на същия нотариус, след влизане в сила на решението.

Недоволна нарушителката А. обжалва решението, като незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон, тъй като по делото не е установено, че е извършила деянието виновно.

Предявява искане за отмяна на постановеното решение, за постановяване на ново, с което да бъде призната за невинна по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание, проведено на 05.07.2010г., при редовност на призоваването, жалбоподателката А. не се явява. Вместо нея се явява упълномощения от същата адвокат Ж.Ч. , който заявява, че поддържа жалбата, изразява становище, че обжалвания акт е неправилен, поради следното: от една страна – приложената в оригинал на корицата на ДП, процесна декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, не е номерирана и не е приобщена като доказателство по реда на чл.283 от НПК, тя е попълнена от някой, който е мотивирал жалбоподателката да я подпише след като е извършено прехвърлянето на имота, предмет на процесната сделка, че тази декларация не е подадена във връзка с прехвърлянето на имота; от друга страна се сочат твърдения, че тъй като нотариусът не е орган на власт, подадената пред него декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, в която се потвърждава неистина, не формира съставомерност на престъпление по чл.313, ал.1 от НК. Във връзка с изложените, посочени по - горе доводи, адв.Ч. предявява искане за отмяна на атакувания съдебен акт.

В посоченото съдебно заседание представителят на ОП-гр. Р. - участващият по делото прокурор, заявява, че жалбата е процесуално допустима, но по същество се явява неоснователна. Изразява становище, че атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен. Счита, че по силата на разпоредбите на ДОПК, нотариусът в този случай е орган на власт, което е безспорно ясно и в този аспект не възприема изразеното противно становище от защитата на жалбоподателката, че не е такъв орган.Изразява становище, че доводите на защитата относно мотивиране на жалбоподателката от някой друг да подпише процесната декларация са неосновантелни. Предлага на съда да остави в сила обжалвания съдебен акт.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

С решение № 708/10.09.1990г. по фирмено дело № 708/1990г. по описа на Окръжен съд- гр. Р., в търговския регистър е вписан едноличен търговец с фирма "К.-Ана-А.А.". Предприятието на едноличния търговец се управлявало и представлявало от собственика — подс.А.А..

След извършени финансови ревизии в периода 2005г.- 2007г., ТД на НАП - гр. Р. съставила на ЕТ "К.-Ана-А.А." три ревизионни акта: № 520/07.10.2005г., № 521/07.10.2005г. и № 137/29.06.2007г. Препис от същите са връчени на подс.А., която след като ги получила, предприела действия по обжалването им.

От приложените по досъдебното производство писмени доказателства — справка-уведомление от ТД на НАП гр.Р. във връзка с непогасени данъчни и осигурителни задължения в периода от 2005г. до 2007г., спрямо ЕТ "К.-Ана-А.А." като длъжник са образувани три изпълнителни дела съответно: изпълнително дело № 1900/25.11.2005г. с изпълнителен титул ревизионен акт № 521/07.10.2005г., изпълнително дело № 1901/25.11.2005г. по изпълнителен титул ревизионен акт № 520/07.10.2005г. и изпълнително дело № 1671/19.09.2007г. по изпълнителен титул ревизионен акт № 1700137/29.06.2007г. По всяко едно от образуваните изпълнителни дела подсъдимата получила съобщение за доброволно изпълнение, съответно на 07.11.2005г., на 30.11.2005г. и на 24.09.2007г.

Видно от приложените копия на платежни нареждания от 15.09.2007г., подсъдимата А. е направила частични погасителни вноски с общ размер 1 750.00 лева по ревизионен акт № 137/29.06.2007г., а по останалите посочени по – горе ревизионни актове подсъдимата не е погасила задълженията си до 10.06.2008г.

Въпреки наличието на данъчни и осигурителни задължения, на 10.06.2008г. подс.А. е попълнила декларация по смисъла на чл.264, ал. 1 от ДОПК, в която е декларирала пред нотариус per. № 0*4 С.С., с район на действие Районен съд- гр.К., че като физическо лице и собственик на едноличен търговец няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Нотариусът заверил декларацията и вписал същата в регистъра под №06800/2008г.

На 10.06.2008г. подс.А. представила декларацията пред същия нотариус, който изповядал сделка за продажба на недвижим имот, собственост на ЕТ "К.-Ана-А.А.", обективирана в нотариален акт № 5*, том VII, per. № 06799, нот. дело № 721/2008г.

Видно от приложените към изпълнителните дела, Решение № 7800/12.06,2009г. на петчленен състав на Върховен административен съд Решение № 1367/06.02.2008г. по адм.дело № 10878/2007г. на тричленен състав на ВАС, Решение № 729/09.08.2007г. на ОС гр. Варна, Решение № 367/19.04.2007г. на ОС гр.Варна и решение № 11413/19.11.2007г. на ВАС, подсъдимата А. е атакувала издадените ревизионни актове, но по същество като краен изход от делата, тези ревизионни актове не са отменени.

Подсъдимата А.Д.А. е 56-годишна, български гражданин, със средно образование, омъжена, управител на ЕТ "К. - AHA - А.А."***, не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

Описаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд изградил, след обстоен и пълен анализ на всички доказателства по делото, който изцяло се споделя от настоящата въззивна инстанция и съдът намира за ненужно повтарянето му. Районният съд изложил пространни мотиви кои доказателства кредитира и защо, и кои не приема и защо. Тези изводи също изцяло се споделят от въззивната инстанция.

От правна страна:

При тези фактически констатации, настоящата въззивна инстанция намира, че с деянието си подсъдимата А. е осъществила обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла разпоредбата на чл.313, ал.3 от НК, а не както е приел първоинстанционният съд, че подс. А. е осъществила състава на чл.313, ал.1, предл.1 от НК.

Правната норма на чл.313, ал.3 от НК има бланкетна диспозиция. За да бъде съставомерно по чл.313, ал.1 от НК ”потвърждаването на неистина в писмена декларация” е необходимо тази декларация по силата на определен нормативен акт-закон, указ или ПМС, да се дава пред орган властта, за да бъде удостоверена чрез нея истинността на някои обстоятелства. В случая безспорно се установява, че подсъдимата А. е съставила/подписала/ истински удостоверителен частен документ/процесната декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК/, в който удостоверените/потвърдените/от нея факти и обстоятелства относно липсата на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични държавни вземания спрямо същата като физическо лице и собственик на ЕТ”К.-АНА-А.А.”, обективно и реално не съответствали на действителното фактическо положение. Този извод се налага с оглед данните по делото, че към датата 10.06.2008г. по отношение на подс.А. като физическо лице и собственик на представлявания и управляван от нея едноличен търговец, посочен по-горе, обективно са били налице непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични държавни вземания, произтичащи от задължения за данъци и осигурителни вноски. В този смисъл, съдът не споделя доводите на защитата, че приложената в оригинал на корицата на ДП, процесна декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, не е приобщена като доказателство по делото по реда чл.283 от НПК. Видно от протокол от проведеното съдебно заседание на 19.05.2010г., съдът с определение е приобщил към доказателствата по делото материалите, приложени към ДП № 296/2009г. по описа на РУ на МВР-К., които са прочетени. Съдът не споделя и доводите на защитата, че процесната декларация е попълнена от някой, който е мотивирал жалбоподателката да я подпише, след като е извършено прехвърлянето на имота, предмет на процесната сделка и че тази декларация не е подадена във връзка с прехвърлянето на имота. Самата подсъдима не отрича авторството на процесната декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, като заявява, че при попълването й, не е считала, че има дължими данъчни и осигурителни задължения/протокол за разпит на обвиняем, лист 12-13 от ДП/.

Самопризнанието относно авторството на процесната декларация от подс.А., обективирано в дадените от нея обяснения/”…Декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК, която съм представила пред нотариус С.С. на 10.06.2008г. е подписана и подпечатана от мен, като не оспорвам авторството й…”/ се подкрепя и от останалия доказателствен материал по делото. В този смисъл настоящият въззивен съд кредитира изцяло обясненията на подсъдимата, дадени на ДП, и показанията на свидетеля Б./л.16-17 от ДП/, приобщени по реда на чл.283 от НПК към делото. Същите са логични и непротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото писмени доказателства, които РС-К. е кредитирал изцяло, тъй като същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка. Поради изложените по-горе съображения, съдът намира посочените по-горе доводи на защитата за неоснователни и голословни/по своята същност представляват просто едно твърдение/.

Подсъдимата А. е била надлежно уведомена за образуваните срещу нея изпълнителни дела, предвид липсата на доброволно изпълнение от нейна страна, и обстоятелството, че е обжалвала същите, не спира изпълнението им. В този смисъл съдът не споделя доводите на жалбоподателката, визирани в жалбата й, че не е съгласна с резултатите от данъчните ревизии, че виновен е търговеца-доставчик, и че за данъчните било по-лесно да потърсят отговорност за това от нея. Тези възражения са по съществото на съставените й ревизионни актове, които същата е обжалвала по надлежния ред/административен/пред съответните съдилища, и като краен изход от делата, тези актове не са отменени./виж Решение № 7800/12.06,2009г. на петчленен състав на Върховен административен съд Решение № 1367/06.02.2008г. по адм.дело № 10878/2007г. на тричленен състав на ВАС, Решение № 729/09.08.2007г. на ОС гр. Варна, Решение № 367/19.04.2007г. на ОС гр.Варна и решение № 11413/19.11.2007г. на ВАС, всички приложени по делото/. Въпреки висящността на изпълнителните дела и предприетите по същите мерки за принудително изпълнение, при изповядване на сделката на 10.06.2008г. пред нотариус № 004 С.С., подсъдимата е потвърдила неистина, а именно, че като физическо лице и собственик на едноличен търговец няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Независимо от това, настоящият съдебен състав, намира, че деянието осъществено от подсъдимата А. не може да се субсумира под нормата на чл.313, ал.1 от НК. Това е така, тъй като липсва основен елемент от престъпния състав, а именно: инкриминираната декларация да се дава по силата на определен конкретен нормативен акт – закон, указ или ПМС пред ОРГАН НА ВЛАСТТА, за да бъде удостоверена чрез нея истинността на някои обстоятелства. Безспорно е, че представянето на писмена декларация относно установяване липсата на подлежащи на принудително изпълнение задължения, е залегнало като изискване в нормативен акт – кодекс/ДОПК/. Съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК/ДВ,бр.59 от 20.07.2007, в сила от 01.03.2008г./прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. В посочената разпоредба не е уточнено, че декларацията следва да бъде подадена до орган на власт, както и кой е този орган. Тълкуването на нормата на чл.264, ал.1 от ДОПК/ ДВ,бр.59 от 20.07.2007, в сила от 01.03.2008г./следва да бъде направено в контекста на всички останали законови разпоредби, уреждащи прехвърлянето на права върху недвижими имоти. Съгласно закона за задълженията и договорите, договорите за прехвърляне на собственост върху недвижим имот, се извършват в нотариална форма.Това е изискване за тяхната действителност. Извършването на такава сделка е единствено в компетентността на нотариусите, действащи в района, където се намира недвижимата собственост, съгласно чл.2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Следователно нотариусът е този пред когото се подава декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК/ ДВ,бр.59 от 20.07.2007, в сила от 01.03.2008г./, тъй като само той е компетентен да извърши съответните изискуеми от закона нотариални действия. Нотариусът обаче, съгласно разпоредбата на чл.93, т.2 от НК, НЕ Е “ОРГАН НА ВЛАСТ”, тъй като НЕ Е НАТОВАРЕН с ВЛАСТНИЧЕСКИ ПРАВОМОЩИЯ и НЕ Е ЧАСТ от ОРГАНИТЕ НА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ, на ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ, на СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, както и на служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции./в този смисъл Решение № 542 от 09.02.2010г. на ВКС по н.д. № 671/2009г., I н.о.,НК /. Като взе предвид предходно – изложеното, съдът не споделя доводите/по скоро твърдението/ на представителя на ОП-гр. Р., че нотариусът се явявал по смисъла разпоредбите на ДОПК “орган на власт”, както и становището на първоинстанционния съд, за това, че нотариусът е орган на власт, пред когото е представена процесната декларация с потвърдената в нея неистина, поради което ги намира за неоснователни.
При това положение след като декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК/ ДВ,бр.59 от 20.07.2007, в сила от 01.03.2008г./ не е била подадена пред орган на власт и след като правното основание за нейното подаване не е предвиждало даването й пред орган на власт, се налага извод, че конкретното поведение на подсъдимата във връзка с попълването/подписването/ на посочената декларация се явява несъставомерно по чл.313, ал.1 от НК. Поради това подсъдимата А. следва да бъде оправдана по посоченото обвинение. В тази връзка, настоящият съдебен състав споделя становището на защитата ,че нотариусът не е орган на власт, поради което следва да бъде оправдана подсъдимата по първоначално възведеното обвинение.

Същевременно според настоящия въззивен съдебен състав са налице предпоставки за подвеждане на подсъдимата А. под наказателна отговорност за извършване на друго еднакво наказуемо престъпление – по чл.313, ал.3 от НК, тъй като действията й осъществяват именно този престъпен състав. В случая не се касае за съществено изменение на обвинението, тъй като всички елементи от престъпния състав са били известни на подсъдимата и срещу тях тя е имала възможност да се защити.Хипотезата на чл.313, ал.3 от НК изисква да бъде потвърдена неистина или затаена истина в частен документ, в който по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е визирано специално задължение да се удостовери истината и се употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления. Декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК/ ДВ,бр.59 от 20.07.2007, в сила от 01.03.2008г./ е именно документ като този, посочен в чл.313, ал.3 от НК. Съгласно чл.264, ал.1 от ДОПК/ ДВ,бр.59 от 20.07.2007, в сила от 01.03.2008г./чрез нея се удостоверява наличието или липсата на непогасени публични задължения. Чрез попълването на посочената декларация и употребяването на същата, като доказателство за невярно декларираните обстоятелства, при изповядване на нотариалната сделка на 10.06.2008г., по прехвърляне/продажба/ на недвижим имот, собственост на ЕТ ”К.-АНА-А.А.”, обективирана в посочения по-горе нотариален акт, подсъдимата А. е осъществила от обективна страна състава на чл.313, ал.3 от НК.

Престъплението е осъществено и от субективна страна, тъй като подсъдимата е съзнавала, че ЕТ ”К.-АНА-А.А.”, нейна собственост има непогасени данъчни задължения, установени с ДРА и осигурителни задължения, установени с РА, които са й били връчени, и които тя е обжалвала. Подсъдимата не оспорва, че към момента на нотариалната сделка е знаела за съществуването на публични задължения на посочения по-горе едноличен търговец, чийто едноличен собственик и управител е тя. Обясненията й, че след като не признава задълженията й по съставените ДРА и РА, не следва да декларира към момента на прехвърлителната сделка/10.06.2008г./ обстоятелството относно наличието на непогасени публични задължения, не изключват отговорността й. Съдът намира, че А. е действала при пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасните последици от деянието и е искала осъществяването му. Несъгласието на подс.А. с констатациите на съставените й ревизионни актове, за което предприела и съответните действия по обжалване, че като физическо лице и собственик на посочения по-горе едноличен търговец има дължими данъчни и осигурителни задължения, съвсем не означава, че същата следва да удостовери/потвърди/в процесната декларация, при прехвърляне на недвижимия имот/собственост на ЕТ ”К.-АНА-А.А.”/, предмет на продажбата, обективирана в посочения по-горе нотариален акт на инкриминираната дата 10.06.2008г, неверни обстоятелства, а именно, че като физическо лице и собственик на посочения по-горе едноличен търговец няма непогасени данъчни и осигурителни задължения/, което е сторила подсъдимата, което от своя страна предпоставя извода, че същата е съзнавала общественоопасните последици от деянието и е искала осъществяването му, поради което съдът намира за неоснователни доводите на подсъдимата, че след като не признава задълженията по съставените й ревизионни актове, следва да не декларира в процесната декларация наличието на непогасени данъчни и осигурителни задължения в момента на прехвърляне на сделката – 10.06.2008г. Освен това съгласно разпоредбата на чл.264, ал.4 от ДОПК/Доп. - ДВ, бр.108 от 19.12.2007г., в сила от 19.12.2007г./, когато прехвърлителят или учредителят декларират ,че имат посочените в ал.1 и 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал.1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира , че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Следователно, подсъдимата е съзнавала, че декларирайки в процесната декларация неверни обстоятелства, а именно, че като физическо лице и собственик на посочения по-горе едноличен търговец няма непогасени данъчни и осигурителни задължения, ще използва/употреби/ този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, което се потвърждава и от нейните обяснения, обективирани в протокол за разпит на обвиняем/л.13 от ДП “…Искам да уточня ,че бях принудена да продам имота, за да погася част от задълженията си…”/. Съществувала е вероятност, ако подс. А. е потвърдила/удостоверила/в процесната декларация, в момента на изповядване на посочената по-горе нотариална сделка на 10.06.2008г. верните обстоятелства, а именно, че има непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, купувача да узнае и продажбата на недвижимия имот, собственост на притежаваната от нея като едноличен собственик фирма - ЕТ ”К.-АНА-А.А.”, да не се реализира.За субективната страна на деянието се съди не по изявленията на дееца за неговите субективни представи, а за действията, чрез които те са обективирани и чрез обективно установените факти, реализирани към момента на деянието. Посочените данъчни задължения са се породили от съответното данъчно събитие, определено в данъчния закон-ЗДДС и ППЗДДС, а не са възникнали с издаването на ДРА, и осигурителното събитие/задължения за ДОО, ЗО, УПФ, ФГВРС, възникнали за периода 01.01.2005г. до 28.02.2007г./, определено в действащите за този период нормативни актове Кодекс за социално осигуряване/загл.изм.-ДВ, бр.67 от 2003г/, Закон за облагане доходите на физическите лица, Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в Чужбина, Наредба Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, а не са възникнали с издаването на РА.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че деянието следва да се преквалифицира от такова по чл.313, ал.1 в престъпление по чл.313, ал.3 от НК, като подсъдимата бъде призната за виновна в това, че на 10.06.2008г. в нотариална кантора, намираща се гр.К., обл.Р., пл.В.№ 3, ет.1, ст.1 и 2, пред нотариус С.С., с район на действие Районен съд - гр.К., вписан под № 0*4 в регистъра на Нотариалната камара на РБ, при извършване на сделка по покупко-продажба на недвижим имот с НА № *5, том VII, per. № 06799, дело № 721/10.06.2008г. на нотариус С.С., потвърдила неистинна в частен документ – писмена декларация, подадена по чл.264, ал.1 от ДОПК от 10.06.2008г., в която по силата на закон/ ДОПК, в редакцията му от ДВ,бр.59 от 20.07.2007, в сила от 01.03.2008г./, е специално задължена да удостовери истината, а именно, че като физическо лице и собственик на ЕТ "К. - AHA - А.А.", няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и е употребила този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства.

От материалите, събрани по делото, е видно, че в конкретния случай са налице предпоставките на разпоредбата на чл.78А от НК за освобождаване на подсъдимата А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Деянието по чл.313, ал.3 от НК е умишлено и за него се предвижда наказние до три години лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева. Подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава VIII от НК.От конкретното деяние не са произлезли имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване.Предвид на това, въззивният съд счете, че подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание глоба в размер на 500/петстотин/лева. При определяне размера на глобата, въззивният съд отчита, че липсват отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало, съдействието, което подсъдимата е оказала за разкриване на обективната истина, поради което наложи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума предвиден в закона.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното и на основание чл.337, т.2, във връзка с чл.334, т.3 от НПК, ОС-Р.

РЕШИ:



ИЗМЕНЯ решение № 49, постановено на 19.05.2010г. по АНД № 52/2010г. по описа на РС-К., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в извършването на което е обвинена подсъдимата А.Д.А./с установена самоличност/ от такова по чл.313, ал.1, предл.1 от НК в престъпление по чл.313, ал.3 от НК, като я признава за ВИНОВНА в това, че на 10.06.2008г. в нотариална кантора, намираща се гр.К.т, обл.Р., пл.В. № 3, ет.1, ст.1 и 2, пред нотариус С.С., с район на действие Районен съд - гр.К., вписан под № 0*4 нв регистъра на Нотариалната камара на РБ, при извършване на сделка по покупко-продажба на недвижим имот с НА № *5, том VII, per. № 06799, дело № 721/10.06.2008г. на нотариус С.С., потвърдила неистинна в частен документ – писмена декларация, подадена по чл.264, ал.1 от ДОПК от 10.06.2008г., в която по силата на закон/ ДОПК, в редакцията му от ДВ,бр.59 от 20.07.2007, в сила от 01.03.2008г./е специално задължена да удостовери истината, а именно, че като физическо лице и собственик на ЕТ "К. - AHA - А.А.", няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и е употребила този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, като на основание чл.78А от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й налага административно наказание ГЛОБА в размер на 500/ПЕТСТОТИН/лева и я ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение по чл.313, ал.1, предл.1 от НК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов