КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 29 Мар 2024, 17:38

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Разпоредби, отнасящи се за съдържанието на акта на СВ
Ново мнениеПубликувано на: 28 Юни 2011, 21:12 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 16 Юли 2012, 09:16
Мнения: 154
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Сливен, 21.03.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,
ХРИСТИНА МАРЕВА,
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 46 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по частна жалба и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.
ЧСИ М.Д. с рег. № 865 на КЧСИ и район на действие ОС – Стара Загора обжалва определение № 13.01.2010г. на Съдия по вписванията при РС – гр. Нова Загора, с което е отказано вписване на молбата й за заличаване на възбрана.
В частната жалба се поддържа, че отказът на СВ – обоснован с липсата на документ за внесена д.т. в размер на 10 лв., без да е конкретизирал разпоредбата от Тарифата за държавните такси събирани от АВ (Тарифата), е незаконосъобразен. Поставя кат оспорен въпроса за дължимостта на такса при искания за вписване заличаването на възбрани, който според жалбоподателката не е уреден изрично. Позовава се на разпоредбата на чл. 431 (ал. 4) от ГПК, в който е посочено само вписването на обезпечителни мерки, но не и заличаването. По същия начин е разрешен въпроса и в Тарифата, в чл. 5 от която се съдържа изискване за заплащане на д.т. в размер на 15 лв. за вписване на откази от вещни права и за вписване на възбрани. Счита, че СВ прилага чл. 2 по аналогия, което е недопустимо. Освен това посочената разпоредба урежда случаи на вписване на актове с определен материален интерес с пропорционална такса, докато вписването на възбраната изрично е изведено от кръга на тези случаи.
Развити са доводи за това, че не се касае за пропуск на закона и подзаконовата регламентация, като се изхожда то принципа, че таксите в изпълнителното производство се заплащат от взискателя и са за сметка на длъжника. В случаите на заличаване, обаче, такъв интерес за взискателя липсва, поради което и настъпването на ефекта от заличаването на възбраната ще е предоставен изцяло на усмотрението на взискателя, което е недопустимо и ще създаде несигурност. Интерес от заличаването имал длъжникът, но пък таксата в този случай следва да се събере принудително от него, поради което и това разрешение не съответства на целите на закона. Изведен е аргумент от разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК, в който се съдържа служебно задължение за съдебния изпълнител да вдигне наложените възбрани и запори.
Съдът намира, че жалбата е допустима.
Разгледана по съществото й намира, че е основателна.
С определение от 13.01.2001г. СВ при НЗРС по молбата на ЧСИ М.Д. с рег. № 865 на КЧСИ и район на действие ОС – Стара Загора е постановил отказ, като се е мотивирал с изискването на действащия от 01.01.2011г. текст на нормата на чл. 431, ал. 4 от ГПК (обн. ДВ бр. 100/2010г.) и отмяната на чл. 16, ал. 2 от ЗЧСИ, която предвиждаше, че за получаването на информация по чл. 431, ал. 3 от ГПК ЧСИ не дължи заплащането на държавни и местни такси. По тези съображения и с оглед констатацията, че не е приложен документ за заплатена д.т. в размер на 10лв. е отказано вписването на молбата за заличаване на възбрана.
Определението е нищожно.
Разпоредби, отнасящи се за съдържанието на акта на съдията по вписването, съответно на отказа не се съдържат в закона иби и в подзаконовата уредба. В глава Vа от Правилника за вписванията са предвидени разпоредби, касаещи отказа на съдията по вписване. Според чл. 32а, ал. 1 от ПВ, в случай че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Законодателят не е предвидил изрично в законовата и подзаконова уредба правни норми за задължителното съдържание на актовете на съдията по вписванията, съответно за мотивиране на отказите, тъй като редът по който се осъществява вписването относно недвижими имоти се характеризира с установените изключително кратки срокове на производството. Съгласно чл. 5 от ГПК, когато законите са непълни, неясни или потиворечиви съдът разглежда и решава делата според общия им разум. Изхождайки от това основно начало на законност и разума на нормата на чл.32а, ал. 1 от ПВ, то следва, че в определението на СВ за отказ следва да се съдържа като иманентно съдържание означение, позволяващо индивидуализацията на акта, за който се отнася.
При липса на минимално означение, позволяващо индивидуализацията на акта по който СВ е постановен отказа на основание чл. 32а, ал. 1 от ПВ, е невъзможно свързването му конкретния акт, за който се отнася. Това прави невъзможно извършването на преценка за законосъобразност в рамките на предоставената от закона компетентност на органа, който го е издал, което рефлектира върху валидността на определението.
Поради изложените съображения за нищожност на определението за отказ – издадено на основание чл. 32а, ал. 1 от ПВ, същото следва да се отмени и да се върне за ново произнасяне по въпроса за вписване на конкретния акт, при което следва да съобрази и следното:
В мотивите на обжалваното определение са изложени съображения, че се дължи д.т. в размер на 10 лв. (предвиден в случаите по чл. 2 от Тарифата), които са обосновани с нормата на чл. 431, ал. 4 от ГПК. Посочената норма не може да намери приложение в случаите на служебно вдигане на наложените възбрани и запори в хипотезата на чл. 433, ал. 2 от ГПК. В тези случаи намира приложение нормата на чл. 79 от ГПК, като изискването за заплащане на д.т. следва да се извърши с оглед на данните за това, дали се касае за предвиденото в чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК изключение.Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на определение от 13.01.2011г. на СВ при НЗРС – К. С. К. за отказ за вписване на молба за заличаване на възбрана на ЧСИ М.Д. с рег. № 865 на КЧСИ и район на действие ОС – Стара Загора и ВРЪЩА преписката на СВ при НЗРС за произнасяне по молбата за вписване.

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов