КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 29 Сеп 2020, 19:08

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: нотар. проявил по-голяма от изискуемата от закона „бдителнос
Ново мнениеПубликувано на: 08 Юни 2012, 11:41 
Offline
Съдия по вписванията
Съдия по вписванията

Регистриран на: 23 Дек 2010, 06:55
Мнения: 39
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N



гр. Сливен, 12.12.2011 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М. С.

мл.с. К. К.

като разгледа докладваното от М. С. въззивно ч. гр. д. N 572 по описа за 2011 год., за да се произнесе, съобрази следното:



Производството е по реда на чл.577 ал.1 вр. чл.274 и следващите от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Банка ДСК” ЕАД – гр. София, ул. „М” № ..., ЕИК ..............., представлявана от В.М.С.- главен изпълнителен директор, и Д.Н.Н. – изпълнителен директор, чрез пълномощника им Р.И.Г. – главен юрисконсулт на Регионален център –Бургас против постановление за отказ от 11.11.2011 г. по образувано н.д. № 174/2011 г. на нотариус М.В. Рег. № 365. В жалбата се твърди, че с атакуваното постановление нотариусът е отказал на банката изповядването на сделка за учредяване на договорна ипотека като обезпечение по договор за ипотечен кредит. Това постановление било незаконосъобразно, тъй като аргументите за отказ посочени от нотариуса не намират законова подкрепа, а и звучат несериозно. На първо място се касаело за несъществени и отстраними формални недостатъци, които, ако нотариусът бе посочил, щели да бъдат коригирани. Законът не вменява изрично задължение на заинтересованите страни да изготвят проект на нотариалния акт, като същият може да бъде изготвен и от нотариус. При представянето на самия проект нотариусът е можел и е следвало да спомогне за отстраняване на недостатъците, а не да използва някои несъществени пропуски като основание за постановяване на отказ от извършване на исканото нотариално действие. В проекта за нотариален акт за договорна ипотека подробно са описани отношенията между страните, от което става безспорно ясно кое е обезпеченото вземане и неговият източник. Страните не са изразили воля за новиране на задължението и се касае за обикновено изменение на договора по взаимно съгласие. Няма съмнение във валидността на сключения между банката и длъжника договор за кредит и допълнителните споразумения към него. Необосновано и незаконосъобразно е схващането на нотариуса, че повторното учредяване на ипотека за обезпечаване на същото вземане е нищожно, поради липсата на основание. Банката е поискала и длъжникът се е съгласил да бъде учредена втора ипотека върху същия имот, тъй като първата ипотека не е годно обезпечение за вече съществено измененото вземане на банката. Няма законова пречка по съгласие между страните, дори за същото вземане, да бъде учредено ново обезпечение върху същия или друг имот. Тезата на нотариуса за липсата на основание била напълно лишена от смисъл. Последният аргумент за отказ на нотариуса е свързан с твърдението, че втората ипотека била нищожна поради противоречие с добрите нрави, което е незаконосъобразно и неправилно. Касае се за съгласие между страните и като цяло се сочи, че отказът на нотариуса има два основни недостатъка, като от една страна са посочени технически пропуски, които страните биха могли да коригират, а от друга страна нотариусът проявява по-голяма от изискуемата от закона „бдителност” като с това превишава пределите на предоставените му компетенции.

В съпроводително писмо нотариус М.В., рег. № 365 при Нотариалната камара в района на РС – Котел изразява становище, че наведените в частната жалба правни и фактически доводи са погрешни и несъстоятелни. Тезата, че нотариусът трябва служебно да отстранява пропуските на страните в проекта за акта, не била подкрепена с нито една процесуална норма. Изложени са подробни съображения в тази насока. Частните жалбоподатели не са изложили правни доводи по въпроса защо представения проект не съдържа изискваните реквизити, предмет на т. 1 от отказа, които са посочени в чл. 6 ал. 1 б. „а” от Правилника за вписванията. Молителите следва да представят доказателства за представителната власт на участниците в нотариалното производство. В конкретния случай е представено незаверено по никакъв начин ксерокопие на пълномощно. В случая било безспорно, че се касае за две отделни вземания, а именно вземания за редовна и вземания за просрочена главница, което било ясно от анализа на основния договор за кредит. Излагат се съображения относно правния характер на ипотеката. Развиват се съображения за правилността на отказа.

С постановление за отказ от 11.11.2011 г. по образувано н.д. № 174 по описа за 2011 г. на нотариус М.В., рег. №365 при Нотариалната камара в района на РС –С е отказано да се извърши исканото от страните действие – съставяне на нотариален акт, като съображенията за това са, че проектът не отговарял на законоустановените изисквания – не са посочени седалище и адрес на управление на кредитора, както и фирменото му дело, представено е пълномощно като ксерокопие, неточности по отношение упълномощаването на лицето, което ще действа от името на банката, не са били в достатъчна степен индивидуализирани вземанията, които подлежат на обезпечаване, като липсвало индивидуализиране на просрочената и редовна главница. С предлагания проект за нот. акт за учредяване на договорна ипотека по същество се учредявало ипотечно обезпечение на вече обезпечено с ипотека вземане, а това обосновавало нищожност на второто ипотекарно съглашение, поради липса на основание по смисъла на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД. Плащането втори път на нотариални и държавни такси за едно и също нещо е действие, което е в противоречие с добрите нрави и покрива хипотезите на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Не представянето в оригинал на доказателствени средства, които дават знание за редовно възникнала представителна власт за извършване на сделката препятстват нейното валидно изповядване. Нотариусът констатирал и липса на елементи от фактическия състав на нотариалното удостоверително изявление на н.а. № 315 т. 1 д. № 703/97 г. на Котелски РС.

Настоящият състав намира подадената жалба срещу отказа на нотариуса за допустима и основателна, поради следното:

Вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване са вид нотариални удостоверявания, съгласно чл. 569, т. 5 от ГПК. Отказа да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване, съгласно чл. 577 от ГПК. Тази норма не определя кои са оправомощени лица да обжалват. Обща предпоставка за допустимост на жалба против съдебен акт обаче е подалият жалбата да има качеството на страна, освен в изрично предвидените в закона случаи, когато и на други лица е предоставено право да обжалват. Следователно процесуално легитимирани да обжалват отказа да се извърши нотариално удостоверяване имат лицата, които имат качеството страни в него. Съгласно чл. 572 от ГПК страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършването на нотариалното действие за разлика от участниците в нотариалното производство, определени в текста като лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.

Съгласно чл. 577, ал. 1 във връзка с чл. 569, т. 5 ГПК, респ. чл. 32а, ал. 4 и чл. 32б Правилник за вписванията отказът на нотариуса или съдията по вписванията подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд. Ето защо жалбата, като подадена от участник в нотариалното производство е допустима.

Неправилен е отказът за вписване на ипотека върху имота. Изтъкнатите доводи в постановлението за отказ от 11.11.2011 г. по образувано н.д. № 174 по описа за 2011 г. на нотариус М.В., рег. №365 при Нотариалната камара в района на РС –К са абсурдно формалистични и дават основание да се преценят като основателни твърденията, съдържащи се в жалбата, че отказът на нотариуса има два основни недостатъка, тъй като от една страна сочи технически пропуски, които страните биха могли да коригират, а от друга страна нотариусът проявява по-голяма от изискуемата от закона „бдителност” като с това превишава пределите на предоставените му компетенции.

На първо място законът задължава нотариуса, ако му е възложено от страните и във връзка с нотариалните производства, да изготвя и да проверява проекти на документи, да дава устни и писмени консултации, да посредничи за изясняване волята на страните, да прави справки, да набавя документи, книжа и други – чл.22 от ЗННД. Това възлагане може да бъде с оглед на подготвяното изповядване на определена сделка и не изисква задължителното наличие на договор, каквито доводи се поддържат в становището. Освен това нотариусът разглежда всички отправени до него искания за съдействие, освен ако е заинтересуван от извършване на поисканото действие или се намира със страната в особени отношения, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност – чл.23 от закона. Нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. Именно в изпълнение на тези, вменени му от закона задължения, нотариусът е бил длъжен да посочи наличието на технически пропуски, ако смята, че са налице такива и да упъти страните за тяхното отстраняване.

За да бъде вписана законна ипотека на основание чл. 166 и чл. 168, ал. 1 ЗЗД е необходимо молбата и подлежащите на вписване актове да съдържат реквизитите, визирани в чл. 168, ал. 2 във връзка с чл. 167, ал. 2 ЗЗД и чл. 6, ал. 1 Правилника за вписванията - страните да бъдат индивидуализирани, имотите, върху които се иска вписване на ипотека, да бъдат конкретизирани с посочване на вида, местонахождението, номера, площта и границите, да са посочени размерът на обезпеченото вземане, неговият падеж. Посочените реквизити са необходими с оглед характера и целта на вписването. Изискването на чл. 6, ал. 3, изр. второ от Правилника за вписванията за прилагане на скица - копие от кадастралната карта е обусловено от наличието на одобрена кадастрална карта за района, в който се намира имотът. В този случай описанието на недвижимия имот се извършва съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР. Когато за района няма одобрена кадастрална карта, не съществува обективна възможност молителят да представи скица - копие по чл. 6, ал. 3 ПВ, поради което идентифицирането на имота следва да се извърши съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ПВ. Нотариусът, както беше посочено и по- горе, има задължение да упътва участниците, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици. Съдържащите се в постановлението твърдения, че с предлагания проект за нот. акт за учредяване на договорна ипотека по същество се учредявало ипотечно обезпечение на вече обезпечено с ипотека вземане, а това обосновавало нищожност на второто ипотекарно съглашение, поради липса на основание по смисъла на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД е неоснователно и незаконосъобразно защото не отчита посоченото в закона, че учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката, каквато хипотеза не представлява конкретния случай. Освен това в практиката и теорията е прието за несъмнено, че един имот може да бъде предмет на няколко ипотеки. Ипотекарният кредитор се предпочита и пред другите ипотекарни кредитори за същия имот, ипотеките на които следват неговата ипотека по дата на вписване. Ипотеката има реда на вписването и ипитекарните кредитори се удовлетворяват по реда на ипотеките си – чл.169 и чл.175 ал.1 от ЗЗД. Доводът, че се учредявало ипотечно обезпечение на вече обезпечено с ипотека вземане не е съобразено с наличието на новото съглашение, което страните са постигнали.

Поради това настоящият състав приема, че отказът на нотариуса да извърши поисканото от него действие е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като нотариусът следва да бъде задължен да изповяда сделката за учредяване на договорна ипотека.

Ръководен от изложените съображения съдът



О П Р Е Д Е Л И :



ОТМЕНЯ постановление за отказ от 11.11.2011 г. по образувано н.д. № 174/2011 г. на нотариус М.В. Рег. № 365, с което е отказано изповядването на сделка за учредяване на втора договорна ипотека като обезпечение по договор за ипотечен кредит.



Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:





ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов