КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266
гр. Смолян, 08.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста
година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове: Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно
гражданско дело № 20265400500213 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.577 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Частен съдебен изпълнител П. М.,
чрез адв. Г. П, срещу Определение от 07.05.2026 г., постановено по заявление с
вх. № 95/23.04.2026 г. на Съдия по вписванията при Районен съд – Чепеларе, с
което е отказал да издаде удостоверение за вещни тежести за имот по
Заявление с вх. № 95/24.04.2026 г., поради невнасяне на дължимата държавна
такса по сметка на Агенция по вписванията, Имотен регистър.
В жалбата се твърди, че по изп. дело № 30/2026 г. е подадено
заявление с вх. № 95/24.04.2026 г. - за снабдяване с удостоверение по чл. 47 от
ПВ. Сочи, че към заявлението е приложено доказателство за платена
държавна такса в изискуемия размер, като с обжалваното определение
Съдията по вписванията е отказал издаването на удостоверението с единствен
мотив, че приложеното платежно нареждане е по сметка на Търговския
регистър, а не по сметка на Имотния регистър, поради което е приел, че
таксата „не е налична“.
Поддържат се оплаквания, че постановеният отказ е изцяло
незаконосъобразен, постановен при неправилно тълкуване и прилагане на
материалния закон и при неспазване на принципа за процесуална икономия и
бързина. Изтъква се, че съгласно чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от Устройствения
правилник на Агенцията по вписванията, Агенцията е единна администрация
към министъра на правосъдието и е самостоятелно юридическо лице на
бюджетна издръжка; както Имотният регистър, така и Търговският регистър и
регистърът на юридическите лица с нестопанска цел, са структурни звена в
рамките на това единно юридическо лице, които не притежават самостоятелна
правосубектност. Сочи се, че съгласно чл. 586 ал. 1 т. 6 от ЗКИР, Агенцията по
вписванията е администратор на приходите от таксите, събирани по този
закон. Следователно, след като дължимата държавна такса е преведена по
банкова сметка на Агенцията по вписванията, тя е постъпила в патримониума
на компетентния администратор на приходи; вътрешното разделение на
банковите сметки за обслужване на различните регистри има единствено
организационно и отчетно значение за администрацията, но не може да бъде
основание да се приеме, че задължението за заплащане на такса не е
изпълнено. Получателят на сумата е един и същ - Агенция по вписванията.
Според жалбоподателя, извода на съдията по вписванията е в пряко
противоречие и с новата разпоредба на чл. 82 ал. 6 от ЗКИР, съгласно която
при извършване на проверката по ал. 1 съдията по вписванията не изисква
прилагане на документ за платена такса в случаите, когато таксата е платена
по електронен път. За документ за платена такса се смята съвкупността от
данните за полученото плащане по сметка на Агенцията по вписванията.“
Макар в случая да не става въпрос за електронно плащане в тесния смисъл,
тази разпоредба ясно показва волята на законодателя да се преодолее
формализмът, като за релевантен факт се приеме постъпването на сумата по
сметка на Агенцията като цяло, а не по конкретна нейна сметка.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания отказ като
незаконосъобразен и се укаже на Съдията по вписванията при РС – Ч. да
издаде поисканото удостоверение за вещни тежести
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в
частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита,
че частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят ЧСИ П. М. е подал искане до Службата по
вписванията Ч. с вх.№ 95/24.04.2026г. за предоставяне на удостоверение за
тежести по чл. 47 от ПВ във връзка с изп. д. № 30/26 г. Към искането е
представено платежно нареждане от 09.04.2026г. за платена държавна такса по
транзитна сметка ********** на Агенция по вписванията, която сметка
обслужва Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Дължимата такса за
издаване на удостоверение за тежести за посочения имот следва да бъде
внесена в транзитна сметка на Агенцията по вписванията, обслужваща
Имотния регистър - ********* в който регистър следва да бъде извършена
справката за наличието или липсата на тежести върху процесния имот.
Въпреки че с писмо от 30.04.2026г., изпратено по ел.поща, на жалбоподателя е
указано, че погрешно е внесъл дължимата такса по сметката на Търговския
регистър на АВ, а не на Имотния регистър, като му е даден срок до
05.05.2026г. да им изпрати платежно нареждане за правилно внесена такса в
сметката, обслужваща Имотния регистър на Агенцията по вписвания,
жалбоподателят не е направил това, поради което правилно съдията по
вписванията е отказал издаване на исканото удостоверение за тежести, поради
невнасяне на дължимата такса по транзитната сметка, обслужваща Имотния
регистър на Агенция по вписванията- *********
Правилно съдията по вписванията е приел, че таксата не се счита за
платена за конкретната услуга в Имотния регистър, когато е внесена по
сметката, обслужваща Търговския регистър. Макар че и двата регистъра се
управляват от Агенция по вписванията, те разполагат с различни,
самостоятелни транзитни банкови сметки и нямат техническа възможност за
прехвърляне на средства от една в друга, както се твърди в частната жалба.
Службата по вписванията при извършване на проверка дали е внесена по
сметка на Имотният регистър дължимата такса в системата им няма да засече
постъпило плащане в тяхната система, ако е платена по друга транзитна
сметка, поради което правилно е отказано извършването на исканата услуга за
издаване удостоверение за тежести.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че вътрешното разделение
на банковите сметки за обслужване на различните регистри има единствено
организационно и отчетно значение за администрацията и не може да се
приеме, че като е внесъл в друга сметка дължимата такса, жалбоподателят не е
изпълнил задължението си за внасяне на такса за исканата услуга. С чл. 1 от
Устройствения правилник на Агенцията по вписванията се определят
структурата, организацията на работа, редът на дейност и съставът на
Агенцията по вписванията, а съгласно чл. 2 Агенцията е администрация към
министъра на правосъдието, тя е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище С. и е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на
правосъдието. От това следва, че внесените суми по транзитните сметки,
обслужващи различните регистри, каквито са сметките, обслужващи
Търговски и Имотния регистър, не могат да бъдат прехвърляни от една сметка
в друга от второстепенния разпоредител с бюджет.
В съдебната и в административната практика грешно внесената
сума се третира като недължимо платена. В случая, недължимо платена такса
от жалбоподателя по сметката, обслужваща Търговския регистър, може да
бъде поискано да бъде върната като недължимо платена единствено лицето,
което погрешно е внесло таксата по друга сметка, но не може служебно от АВ
да бъде прехвърлена от една транзитна сметка в друга, тъй като Агенцията е
второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието и няма
такива правомощия. Ако жалбоподателя иска да му бъде издадено
удостоверение за тежести за посочения имот следва да внесе дължимата
държавна такса по транзитната сметка, обслужваща Имотния регистър към
АВ, а именно: *********
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а
обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 05.05.2026г. на Съдията по
вписванията при Районен съд Чепеларе, с което е отказано издаване на
Удостоверение за тежести за имот по Заявление вх. № 95/24.04.2026 г.,
подадено от ЧСИ П. М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му пред В