КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 202
към дело: 20115400500295
Дата: 06/23/2011 г.
Председател: И.К.
Членове: М. С.
Т. К.

Съдържание
Производството е пореда на чл.274,ал.2 във вр. с чл.577 от ГПК.
Постъпила е в срок частна жалба с вх.№ 2546/17.06.2011г. отС. А. С., А. Г. С., К. Д. С., Г. С. С., С. Н. С. и С. Н. В. всички от гр.С., У.”. ***. № ** срещу Определение № 15/13.06.2011г. на съдията по В. П. С. районен съд, с което е направен отказ за вписване на исковата им молба по гр.д.№ 640/2011г. по описа на СмРС.В жалбата се поддържат оплаквания, че съдията по В. без основание е отказал да впише исковата молба, тъй като изискванията, на които следва да отговаря същата са посочени в чл.127 от ГПК.
Съдът е извършил проверка за редовност на исковата молба и е оставил същата без движение, приемайки я за нередовна поради липса на удостоверение за актуално състояние на ответника-ЮЛ. Тази нередовност е била отстранена, като решаващия състав не е констатирал други нередовности, нито е давал указания за отстраняването им, П. което е приел наличието на всички процесуални предпоставки за разглеждане на предявения иск. В ГПК не били предвидени процесуални правомощия на Съдията по В. да извършва проверка на редовността на исковата молба, такива били възложени на съда. Предвид това действията на съдията по В. в случая имали характер на повторна проверка по чл. 129 ГПК, която П. това се явявала последващ контрол върху работата на съда. Разпоредбата на чл.6 от Правилника за В. била подзаконов нормативен акт и неможела да се противопостави на действащият ГПК , който е в сила от 01.03.2008г. и очевидно тази разпоредба от подзаконов нормативен акт не дава основание да се предявяват изисквания, които са в противоречие с процесуалния закон, а съгласно чл.15,ал.3 от ЗНА се прилага по-високия по степен норматевен акт
Твърди се още, че доводът на съдията по В., че липсва заповед на министъра на правосъдието за водене на имотни партиди и проверката по имотния регистър се извършва чрез въвеждане на ЕГН е несъстоятелен, тъй като заповедта на министъра или програмния продукт не са източник на право. Твърди също така, че неправилно съдията по В. е приел, че имотът, предмет на спорното право не е индивидуализиран, тъй като съдът щеше да констатира това обстоятелство. Представени били индентификаторите на процесните имоти, така както изисква чл. 60 ЗКИР, за което съдът не е дал допълнителни указания. Същото се отнасяло и за приложената скица.
Твърди се още, че в нарушение на чл.32а от ПВ съдията по В. е приел, че актът, подлежащ на вписване не отговаря на изискванията на закона и е отказал да впише исковата молба, поради което молят да бъде отменен отказът и бъде разпоредено на съдията по В. да впише исковата молба.

С. окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на приложените по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна-молител в производството по вписване, П. наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
За да постанови отказа да впише исковата молба съдията по В. е приел, че същата не отговаря на изискванията на чл.6,ал.1 от ПВ,съгласно която разпоредба подлежащите на вписване актове трябва да съдържат собственото, бащиното и фамилното име, местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер, респ. ЕИК на страните, тъй като ПВ като специален норматевен акт, уреждащ условията, на които трябва да отговарят подлежащите на вписване актове, е съобразен със спецификите на създаване и водене на задължителните поименни партиди на лицата и тъй като все още не е издадена заповед на министъра на правосъдието за водене на имотни партиди, проверката в имотния регистър се извършва по поименната партида на лицата чрез въвеждане на ЕГН,тъй като в противен случай П. идентичност на имената би се породила опасност за сигурността на гражданския оборот с недвижими имоти и вписването в имотна партида на друго лице с идентични имена не би постигнало целения резултат. С оглед изложеното неоснователно е възражението в жалбата, че неправилно съдията по В. се позовава на чл.6,ал.1 от ПВ, който е нормативен акт с по-нисък ранг от ГПК . Изискване за посочване на ЕИК се съдържа и в чл.77,ал.1,т.1предл. последно от ЗКИР, съгласно която разпоредба молбата за вписване трябва да съдържа името, адреса и други данни за молителя, посочени в чл.61,ал.1, а съгласно чл.61,ал.1,т.2 това е наименованието, организационната форма ЕИК или друг идентификационен номер, адресът-за собственика-юридическо лице. Следователно изискването за посочване на ЕГН на лицето, по чиято партида се иска извършване на вписване се съдържа освен в чл.6,ал.1 от ПВ и в чл.77,ал.1,т.1 във вр. с чл.61,ал.1,т.1 от ЗКИР, който е нормативен акт от по-висока степен.
Неоснователно е и оплакването, че неправилно съдията по В. е приел, че в съдържанието на подлежащия на вписване акт липсва точна индивидуализация на недвижимите имоти, който реквизит е задължителен съгласно изискванията на чл.6,ал.3 от ПВ във вр. с чл.60,т.1-7 от ЗКИР. Индивидуализиращите имота белези трябва да се съдържат в подлежащия на вписване акт и този акт не може да бъде допълван от съдията по В. или от съда, а само от автора на акта./Определение № 410/28.11.2008г. по гр.д.№ 1899/2008г. ІІІ г.о.; Определение № 48/07.02.2011г. по ч.гр.д.№ 531/2010г. І г.о. и др./
За жалбоподателите не би представлявало особено затруднение да посочат в молбата си за вписване съдържащите се в представените по делото по делото скица № 68/23.02.2007г., която П. това не е актуална и комбинирана скица, която не е издадена от надлежния орган изискуеми индивидуализиращи белези
Правилно съдията по В. е посочил, че съгласно чл.12 от ПВ исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл.6 от ПВ, а според ал.3 от същата разпоредба, когато недвижимия имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл.60,т.1-7 от ЗКИР, като се прилага и скица-копие от кадастралната карта. След като не са изпълнени изискванията на посочената разпоредба и след като молителите не са отстранили нередовностите по исковата молба и тя не съдържа изискуемите индивидуализиращи белези по чл.6,ал.1 и 3 от ПВ във вр. с чл.77,ал.1,т.1 във вр. с чл.61,ал.1,т.1 от ЗКИР и чл.60,т.1-7 от ЗКИР, то правилно съдията по В. с определение № 15/13.06.2011г. е отзал за впише исковата молба по образуваното гр.д.№ 640/2011г. по описа на СмРС и актът му следва да бъде потвърден.
Ирелевантно е твърдението, че след като съдът е извършил проверка по редовността по чл. 129 ГПК и не бил констатирал такъв порок липсвало основание за постановяване на отказ за вписване. Съдията по В. следи за наличието на всички подлежащи на вписване обстоятелства и негова, а не на съда е преценката дали следва или не да се впише исковата молба, а освен това съдът не проверява редовността на молбата за вписване.
По изложените съображения С. окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15/13.06.2011г. на съдията по В. П. С. районен съд като ПРАВИЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: