КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 559
към дело: 20145400500182
Дата: 22.05.2014 г.
Председател: Игнат Колчев
Членове: Мария Славчева
Тоничка Кисьова

Съдържание
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
И за да се произнесе,взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. с чл.577 от ГПК и чл.32а от Правилника за В..
Образувано е по частна жалба от Г. Т. У. и Д. П. У., срещу Определение №* от ***.2014 г., с което съдията по В. П. РС - С. е отказал вписването на Нотариален акт № **, том *, рег. №**, н. дело № */** г. на А. С.,нотариус с рег. № ** на Нотариалната камара, с район на действие – С. р.с.
В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като се прави искане за отмяната му.
Смолянският окръжен съд след като обсъди доводите на жалбоподателя и приложената преписка от Службата по вписвания ,намира за установено следното:
На 11.04.2014 г. А. С., в качеството й на нотариус е депозирала в С. по В. – гр. С. молба за вписване на нотариален акт за продажба на недвижим имот. Към молбата са приложени нотариален акт за продажба на недвижим имот №**,том *, рег. №**, н. дело № */** г., ксерокопия на нотариално заверени подписи на декларации образец по чл.264,ал.3 от ДОПК, изходящи от продавачите Д. У. и Г. Т. У.,схема на самостоятелен обект в сграда,предмет на продажбата, удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК и квитанция за внесена ДТ.
В приложеното удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК е вписано,че данъчната оценка на имота предмет на продажбата е 28 130. 70 лева, както и е удостоверено, че собствениците Г. Т. У. и Д. П. У. нямат непогасени данъчни задължения за избраната партида.
Продавачите на лист 19 и 20 от делото декларират в декларации образец по чл.264 ал.1 от ДОПК, че имат непогасени публични вземания в размер на 330 006.40лева (за Д. У.) и 261 614.97лева(за Г. Т. У.), съгласно РА(вероятно ревизионен акт) и декларация,както и декларират съгласието си получените от тях суми да бъдат внесени по набирателна сметка на Дирекция събиране П. ТД на НАП – П., като е извършено зачертаване на декларациите относно вписаните в тях обстоятелства,че лично и представляваната от тях фирма нямат непогасени и подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. На гърба им е отбелязано удостоверяване на подписа върху документа,положени от продавачите от нотариус С.
В нотариален акт №**,том *,рег.№**,дело № * от **г. за продажба недвижим имот,сключен между Г. Т. У. и Д. П. У., в качеството на продавачи и Т. Н. К. –купувач е посочено,че продажната цена е в размер на сумата 18 500 лева, от които сумата от 500 лева купувачът превежда по сметка на държавен публичен изпълнител П. ТД на НАП П. за задължение на продавачите, 10 000 лева ще заплати по същата сметка в срок до 01.06.2014година и остатъкът от 8 000 лева ще заплати по същата сметка в срок до 15.01.2015 година.
С атакуваното определение № 9 от 11.04.2014 г. съдията по В. П. С. р. с. е отказал да извърши вписване на представения с молбата на нотариус А.. нотариален акт №**,том *,рег.№**,дело №** от **г. за продажба недвижим имот,сключен между Г. Т. У. и Д. П. У., в качеството на продавачи и Т. Н. К. –купувач. Прието е, че съгласно разпоредба на ДОПК прехвърлянето на вещни права в този случай е допустимо,дори и П. наличие на публични задължения, но П. условие,че са погасени преди сделката или след писмена декларация на длъжника,че е съгласен да се погасят вземанията от получената сума от сделката. Прието е също така,въз основа на съдебната практика, обективирана в определение №732 от 01.01.2013година , постановено по ч.гр.д.№ 17 162/2012година по описа на Софийски градски съд,че след като цената на имота е платима на части,както е договорено в настоящия случай, прехвърлителят декларира,че има публични задължения,без дори да е посочен и установен размера на тези задължения в акт, прехвърлянето може да се извърши само след писмена декларация на длъжника,че е съгласен публичните вземания да се погасят от сумата срещу прехвърлянето и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет, каквито действия са извършени от страните частично, до минималната сума 500 лева, която сума е много по-ниска от съществуващото публично задължение на продавача и което действие би увредило интересите на кредитора в лицето на НАП.
Смолянският окръжен съд намира, че подадената частна жалба е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирано лице (страна по покупко-продажбата), против подлежащ на обжалване акт и във визирания в ГПК срок.
Разгледана по съществото си, жалбата се явява неоснователна.
С Тълкувателно решение №7/25.04.2013г. на ВКС е преодоляна противоречивата практика на съдилищата относно правомощията на съдията по В. по чл.32 а от ПВ. Прието е, че предвид охранителния характер на производството по В. и неговата едностранност в него не могат да се решават правни спорове. Предметния обхват се свежда до това представеният за вписване акт отговаря ли на изискванията на закона, по –точно до това подлежи ли на вписване, съставен ли е съгласно изискванията по форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материално правните предпоставки на акта, освен ако това изрично е предвидено от закона. Пределите на правомощията на съдията по В. са разписани в чл.32а ал.1 от Правилника за В..Съгласно цитирания законов текст, цитираното ТР(задължително за съдилищата) и съдебната практика застъпена в Определение № 410/28.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2008 г. на II г. о., Определение №613 от 13.12.2013г. на Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о.,постановено по дело № 7348/2013 год. съдията по В. може да откаже вписване П. наличието на следните предпоставки: 1. - ако актът не подлежи на вписване, 2. - ако не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за В. - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3. - ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота, 4. - ако не е представена скица - копие от кадастралната карта, когато конкретен имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5. ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато такава се дължи) и 6. - ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК. На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано.
В настоящия случай представеният с молбата на нотариуса, отправена до съдията по В. нотариален акт за продажба на недвижим имот, съгласно предвиденото в Правилника за В. е измежду предвидените за вписване актове, поради което следва да се прецени дали са налице предпоставките за вписването му и особените изисквания на закона.
Съгласно чл. 264, ал. 1 от ДОПК П. прехвърлянето на недвижими имоти се представя писмена декларация от прехвърлителя. Следователно задължение на съдията по В. е преди да разпореди вписване да извърши проверка, касателно това - представена ли е от прехвърлителя писмена декларация, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
С оглед изложеното следва да се приеме от настоящия решаващ състав, че част от проверката, извършвана от съдията по В. П. молба за вписване на нотариален акт с изповядана от нотариуса сделка (П. покупко-продажба на недвижима вещ) задължително включва и наличието на декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски – по арг. от чл. 265 от ДОПК.
В случая представените в производството по вписване декларации по чл.264, ал.1 ДОПК, изходящи от продавачите Г. Т. У. и Д. П. У.(л.19 и 20 от делото), съдържат всички законово-изискуеми реквизити. Извършеното отбелязване на нотариуса на гърба на представените декларации касае удостоверяване на подписите върху тях, поради което не удостоверява съдържанието на документите, за които е издаден. Във връзка с това следва да се акцентува върху обстоятелството, че заверката на подписите на двамата продавачи, извършена от нотариус С. в случая, обхваща официалното удостоверително изявление, че подписа е положен от посочения, като издател на документа. Това обаче не означава, че Г. Т. У. и Д. П. У. декларират липсата на непогасени подлежащи на принудително задължения с посочения в чл.264, ал.1 от ДОПК образец. Освен това наличието на зачертаванията върху съставените декларации относно липсата на непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения,лично и в качеството им представители на фирма, вписването на съществуване на непогасени публични вземания и тяхното цифрово изражение, вписването срещу сумите РА(вероятно ревизионен акт) и в същото време декларираното съгласие получените суми от продавачите да бъдат внесени в набирателна сметка на дирекция събиране на вземания П. ТД НАП П., сочат на противоречие, което предпоставя изводи, че към момента на изповядване на сделката по покупко-продажба, чието вписване е било отказано, пред нотариуса не е била налице валидна декларация от прехвърлителите и не е ясно имат или нямат публични задължения.
Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка и в чл.265 от ДОПК е предвидена отговорност за нотариус или съдия по В.,който състави или разпореди да се впише акт, без представена декларация или П. неспазване разпоредбата на чл.264,ал.4 отговаря солидарно за заплащане задълженията,дължими от прехвърлителя или учредителя.Следователно задължение на съдията по В. преди да разпореди вписване да извърши проверка представена ли е от прехвърлителя писмена декларация,че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,мита и задължителни осигурителни вноски, т.е публични държавни и общински задължения.
Независимо от изложеното,дори да приемем валидност на декларациите на продавачите и наличие на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения, в по новата практика на ВКС(определение № 613 от 06.12.2013г. на Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение, по ч.гражданско дело № 7348/2013 година) , която служи за ръководство на съдилищата е прието,че смисъла на подаваните декларации е задълженията да се погасяват и от получени средства от продажба на имущество, т.е. законът предвижда, че може да се извършват сделки П. наличие на публични задължения П. положение, че цялата продажна цена се преведе за изплащането им. Дори и да приемем, че прехвърлителите декларират, че имат публични задължения(което не е така,с оглед зачертаванията в представените образци наличието на такива задължения), без дори да е посочен и установен размера на тези задължения, прехвърлянето може да се извърши само след тяхното заплащане или след писмена декларация на длъжника, че е съгласен публичните вземания да се погасят от сумата срещу прехвърлянето и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет, каквито действия не са извършени от страните.(В този смисъл е практиката на ВКС, матириализирана в Определение № 209 от 18.05.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2864/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 1352/24.02. по гр. д. № 395/2007 г. по описа на ВКС, II го).
Следователно, след като в случая продажната цена на имота е в размер от 18 000 лева, платима е на части, и към момента съобразно отразеното в нотариалния акт е внесена минимална сума в размер на 500 лева , т.е доколкото за прехвърлянето на процесния имот страните са договорили частично плащане , хипотезата на чл. 264, ал. 4 ДОПК е неприложима, а именно вещно прехвърлителното действие да се извърши след прихващане на задълженията от продажната цена,тъй като не е ясно с оглед констатираните противоречия в декларациите, страните имат или нямат непогасени публични задължения,какъв е техния размер и съответно дали изразяват воля за погасяване на неустановените публични задължения.
В случая е от значение само това, че към момента на депозиране молбата за вписване прехвърляне на имота не се твърди и установява публичните задължения да са погасени. Възниква въпросът какви са последиците от наличието на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения. П. действието на отменения ГПК – с оглед редакцията на чл. 297, ал. 3, според която съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени, както разноските по прехвърлянето, така и данъците и другите публични задължения на праводателя му към държавата и общината по местожителството на праводателя, съдебната практика приемаше, че неплатените данъци за имота или други такива не са основание за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, а само основание за отказ да се издаде препис от решението, с което този иск се уважава.Не така обаче стои въпросът с редакцията на действащия чл. 364, ал. 2 ГПК, според който съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота. Т.е. за съда не съществува възможност да откаже издаване на препис от решението, ако са налице други непогасени публични задължения, което според настоящия съд означава, че П. действието на чл. 364, ал. 2 от ГПК преценката на съда по чл. 264 от ДОПК във връзка с непогасени публични задължения, които не се отнасят за конкретния имот по договора, се извършва П. постановяване на съдебния акт, а не П. издаване препис от решението, каквото е било разрешението П. действието на отменения ГПК, съгласно чл. 298, ал. 3, в какъвто смисъл е и Решение № 1352 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 395/2007 г., II г. о., ГК.
Макар по този въпрос все още няма задължителна съдебна практика,така или иначе обаче според убеждението на настоящия състав, доколкото действащата редакция не предоставя възможност на съда да откаже издаване на препис от решението П. установени други публични задължения, единствената възможност за изпълнение на задължението му по чл. 264 от ДОПК е нотариусът да откаже изповядване на сделката, както съдът П. сходни условия отхвърля исковата молба.
С оглед на горното следва да се приеме, че процесуалните действия на съдията по В. обективирани в отказ да впише описания нотариален акт са съобразени с изискванията на закона.
С оглед гореизложените съображения и след като предвидената в чл. 264, ал. 4 от ДОПК законова забрана за прехвърляне на собствеността не е преодоляна,тъй като публичните задължения на продавача по договора няма данни да са заплатени, постановеното от съдията по вписване определение, с което е обективиран отказ да се впише продажбата, предмет на проверка от въззивния съд е законосъобразно постановено и в съответствие с трайно установената съдебна практика и следва да бъде потвърдено.
По така изложените аргументи, С.о.с.,


О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Определение №9/11.04.2014г. на съдия по В. П. СВ на СРС, с което е отказано да се разпореди вписване представеният от нотариус №** по регистъра на Нотариалната камара гр.София - А. С., с район на действие С. р. с.,нотариален акт за продажба на недвижим имот №**,том*,рег.№**,н.д.№**/**година,който да се подреди в съответния регистър по чл.33б"м"отПВ,заедно с нотариалния акт, по отношение на който е постановено определение за отказ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, П. наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, по арг. на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :

--------------------------------------------------------------------------------