КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 230
гр. Смолян, 08.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста
година в следния състав:
Председател: Петранка Р. Прахова
Членове: Петър Хр. Маргаритов
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско
дело № 20265400500161 по описа за 2026 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.577 ГПК.
С определение № 5/26.03.2026 г. по искане за вписване с вх.
№ 636/26.03.2026 г. по описа на Службата по вписвания при Смолянския
районен съд съдията по вписванията постановява ОТКАЗ за вписване на
представеното от „ПИМК Билд“ ЕООД-гр.Пловдив, чрез адв.Л. Т.,
постановление за възлагане № 260140/15.11.2024 г., което да се подреди в
съответния регистър по чл.33, б.“о“ от Правилника за вписванията.
Срещу това определение е подадена допустима частна жалба
от „ПИМК БИЛД“ ЕООД-гр.Пловдив, чрез пълномощника адв.Л. Т., с искане
да бъде отменено и преписката да бъде върната на съдията по вписвания за
извършване на исканото вписване.
С частната жалба се оспорва приетото от съдията по
вписванията, че внесената държавна такса по искането е определена
неправилно върху стойността, посочена в постановлението за възлагане,
вместо върху данъчната оценка на имота.
Частният жалбоподател се позовава на чл.2 от Тарифата за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписвания, според който се
събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или
върху цената на иска в размер на 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. В този
смисъл поддържа становище, че, след като в акта за вписване е посочена цена,
то таксата за вписване се изчислява върху нея, а не върху данъчната оценка.
Изложено е в жалбата, че при вписване на постановление за
възлагане, постановено в рамките на публична продан в производство по
несъстоятелност, дължимата такса се определя върху цената, постигната при
публична продан, която представлява релевантната база за определяне на
дължимата такса и се удостоверява с влязъл в сила акт. Според дружеството,
законът не предвижда повелително използване на данъчната оценка като база,
тъй като тя има субсидиарен характер и се прилага само при липса на цена.
Твърди се, че в случая имотът е придобит чрез публична
продан по реда на несъстоятелността по чл.717з ТЗ, при което продажната
цена е в размер на 473 300 лева и представлява действителната стойност на
възмездното придобиване.
В частната жалба се развиват доводи, че
извършеното вписване представлява охранително производство, при което
длъжностното лице по вписванията следва да се съобрази с редовността на
представените документи, като неправилното тълкуване на данъчната оценка
не може да обоснове отказ при налични изискуеми документи. Контролът в
охранителното производство е ограничен до формалната проверка на акта, без
възможност за пререшаване на въпроси по същество, включително относно
стойността на придобиването и облагането с такса.
Съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, съдията по
вписванията може да откаже вписване само когато актът не отговаря на
изискванията на закона за форма и съдържание или когато не подлежи на
вписване.
Дружеството намира, че в настоящия случай е налице редовен
съдебен акт - постановление за възлагане, подлежащ на вписване, както и
платена такса върху реалната цена на придобиване, от което прави извод, че
отказът излиза извън пределите на компетентност.
Оспорва се приложимостта на чл.96, ал.3 от ЗННД, която частният
жалбоподател счита за напълно неотносима към предмета на производството.
Производството по вписване на постановление за възлагане не представлява
нотариално производство, а охранително производство по вписване на актове,
уредено в ГПК и ПВп, а не в Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Последният урежда изцяло различна материя - нотариални удостоверявания и
нотариални такси, поради което неговите разпоредби не могат да бъдат
прилагани по аналогия към вписвания, извършвани от съдия по вписванията.
Изложено е разбиране, че, съгласно характера на акта, цената на придобиване
на имота е достигнатата цена при публичната продан, а не данъчната оценка.
Последната има значение в други хипотези, но не и при придобиване чрез
публична продан, която е принудителен способ за прехвърляне на
собственост. Следователно дължимата такса за вписване следва да бъде
определена върху действителната продажна цена, по която имотът е възложен,
каквато такса в случая е надлежно внесена.
Съдът установява следното:
На 26.03.2026 г. „ПИМК Билд“ ЕООД-гр.Пловдив, чрез
пълномощника адв.Л. Т., подава молба, с вх.№ 636/26.03.2026 г., до съдията по
вписвания при СлВп при Смолянския районен съд да бъде вписано
постановление за възлагане № 260140/15.11.2024 г. на Софийски градски съд,
влязло в сила на 18.07.2025 г., в полза на „ПИМК Билд“ ЕООД-гр.Пловдив, за
следният недвижим имот: ПИ с идентификатор 67653.1.631. по КККР на
гр.Смолян, местност „Караманджа“, подробно описан, ведно с построените в
него сграда с идентификатор 67653.1.631.7 - склад, и сграда с идентификатор
67653.1.621.9 – хотел, подробно описани.
Към молбата е представено пълномощно от Ант. Й.,
управител на „ПИМК Блид“ ЕООД-гр.Пловдив за неколцина адвокати, сред
които и адв.Л. Т., с нот.заверка от 04.11.2024 г. на подписа на упълномощителя
Ант. Й.; скица № 15-380389-16.03.2026 г. от АГКК за ПИ с идентификатор
67653.1.631, заверена от адв.Т. за вярност с електронния образ на 24.03.2026 г.;
3 бр. копия от Постановление за възлагане № 260140/15.11.2024 г. по търг.дело
№ 6789/2013 г. на Софийски Градски съд, влязло в сила на 18.07.2025 г., със
заверка за вярност с оригинала от Софийски Градски съд; заверено от адв.Т. за
вярност с ел.образ Удостоверение № ДО000814/23.03.2026 г. от община
Смолян за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК за имот с идентификатор
67653.1.631-земя, търговски обект-хотел с идентификатор 67653.1.631.9 и два
склада с идентификатори 67653.1.631.7 и 67653.1.631.8, според което
данъчната оценка за целия имот е 2 043 704,80 евро, от които: за земята –
67 604,40 евро; за търговски обект-хотел – 1 963 286,50 евро, за склада с
идентификатор .7 – 5 833,20 евро и за склада с идентификатор .8 – 6 980,70
евро; заверено за вярност с ел.образ от адв.Т. преводно нареждане за плащане
към бюджета от 24.03.2026 г., с което по сметка на Агенцията по вписвания са
платени от „ПИМК Билд“ ЕООД-гр.Пловдив 242 евро държавна такса за
вписване на постановление за възлагане.
В представеното за вписване Постановление за възлагане №
260150 от 15.11.2024 г. е отразено, че Софийски Градски съд по реда на
чл.717з, ал.1 ТЗ възлага на „ПИМК Билд“ ЕООД-гр.Пловдив следния
недвижим имот, представяващ обособена част от масата на несъстоятелността
на „Главно управление Строителство и възстановяване“ ЕАД – в
несъстоятелност, продаден за цена в размер на 473 300 лв. на проведен на
03.10.2024 г. търг с тайно наддаване, а именно: ПИ с идентификатор
67653.1.631 по КККР на гр.Смолян, м.“Караманджа“, ведно с намиращите се в
него три сгради с идинтификатори 67653.631.7 - склад, 67653.1.631.8 - склад и
67653.1.631.9 – хотел.
За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията
приема, че, „съгл.чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписвания, държавната такса се определя върху цената на акта.
При представена данъчна оценка на имота съдията по вписванията дължи
служебна проверка на правилното определяне на дължимата държавна такса,
включително при съпоставка между посочената в акта цена и данъчната
оценка, с оглед устаноняване на действителния материален интерес. Това
задължение произтича от трайната съдебна практика /напр.определение №
2271/09.07.2025 г. на Окръжен съд-Пловдив, VІІ състав/, съгласно която
съдията по вписвания следи за законосъобразността на вписването,
включително относно дължимите държавни такси. Съглс.чл.96, ал.3 ЗННД,
при сделки с недвижими имоти нотариалната такса се определя върху повисоката стойност между уговорената цена и данъчната оценка, което
изразява общия принцип, че материалният интерес не може да бъде
занижаван чрез волята на страните. В противен случай би се създала
възможност за заобикаляне на закона чрез умишлено занижаване на
договорната цена. В този смисъл, когато данъчната оценка е по-висока от
посочената в акта цена, тя представлява обективен критерий за стойността на
правото и следва да бъде съобразена при определяне на дължимата държавна
такса по вписването.
В конкретния случай данъчната оценка е на изключително
по-висока стойност и е налице несъответствие между нея и цената,
определена в акта, като внесената държавна такса е определена върху пониската стойност, поради което същата е неправилно изчислена и не
съответства на действителния материален интерес. Съдията по вписванията
приема, че при това положение не са изпълнени изискванията за извършване
на вписването; като актът, без доказателства за плащане на пълния размер на
дължимата държавна такса, не следва да се вписва.“
Посоченото в отказа на съдията по вписвания определение
№ 2271/09.07.2025 г. по В.ч.гр. дело № 1850/2025 г. на Окръжен съд-Пловдив е
постановено при съвсем друга хипотеза – отказ на съдията по вписванията да
впише удостоверение по чл. 263в от Търговския закон за вливане на изброени
преобразуващи се дружества в дружество-правоприемник. За тази хипотеза е
дадено изрично разрешение в т.3 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, а именно, че: „ Вписването на
удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 от Търговския закон в
случай на преобразуване на търговски дружества, притежаващи вещно право
върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на
вписване, се извършва по реда на раздел II от Правилника за вписванията.
Основанието за вписване е нормата на чл. 4, б. "и" от Правилника за
вписванията, тъй като се касае за акт, който не е изрично посочен в б. "а" - "з"
на чл. 4 от Правилника за вписванията. Дължимата такса се определя по чл. 2
от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, като
за база се взема балансовата стойност на недвижимите имоти по
заключителния баланс на дружеството - праводател, но не по-малко от
данъчната оценка.“ Този подход относно държавната такса е възприет и
поради това, че в такова удостоверение, чието вписване се иска, не е изрично
указана „цената, по която е таксуван актът“, предвид формулировката в чл.2,
ал.1 от ТДТСАВ.
Настоящият случай е коренно различен – в постановлението
за възлагане изрично е посочена цената за възлагане на имотите, което е
повелително изискване с оглед чл.717з ТЗ. Същевременно, чл. 717л, ал.1 ТЗ
предвижда, че купувачът се въвежда във владение на имущественото право от
синдика въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, както и на
удостоверение за платените такси за прехвърляне на имота и за
извършеното вписване на същото постановление. Тази такса за прехвърляне
на имота е таксата, уредена в чл.50 от Тарифата за таксите, събирани от
съдилищата, според който: За изготвяне на постановление за възлагане на
недвижим имот или на движими вещи, продадени по реда на публичната
продан на имот, се събира такса 1,5 на сто върху продажната цена, но не помалко от 50 и не повече от 3000 лв./към момента на издаване на процесното
постановление за възлагане, а сега - не по-малко от 25,56 и не повече от
1533,88 евро/; и таксата е за сметка на купувача.
Този чл.50 от тарифата не прави разлика дали
постановлението за възлагане е по чл.717з ТЗ в резултат на продажба по
чл.716 и сл.ТЗ в производство по осребряване имущество на търговец в
несъстоятелност или е по чл.498 ГПК в резултат на продажба при
индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК. Тук следва да се
има предвид и ал.4 на чл.717л ТЗ, според която продажбата, извършена по
реда на тази глава, има последиците на продажба при принудително
изпълнение по реда на ГПК.
В подкрепа на така изложеното в предходния абзац е и
доводът в мотивите по горната т.3 на посоченото Тълкувателно решение № 7
от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, че: „Като се има
предвид изложеното, таксуването на вписването следва да бъде извършено
както в останалите хипотези, когато се вписват актове, свързани с
преминаване на право на собственост или други вещни права от един субект
към друг. Таксата се определя съгласно чл. 2 ТДТСАВ, като се отчита
естеството на удостоверенията - те само установяват преминаването на
правата, което е настъпило по силата на осъществения смесен фактически
състав. Самото преминаване не е таксувано (по смисъла на чл. 2 ТДТСАВ),
поради което цената на акта следва да се определи за първи път в
производството по вписване, при аналогично приложение на правилата за
определяне на таксите при прехвърляне на собственост.“ В случая обаче
преминаването на правото на собственост върху ПИ 67653.1.631 с трите
сгради в него от масата на несъстоятелността на „ГУСВ“ ЕАД-гр.София е
таксувано/по смисъла на чл.2 ТДТСАВ/ с цената от 473 300 лв., която
спечелилият търга купувач и настоящ частен жалбоподател е заплатил за тези
имоти на осъществената по реда на чл.716 и сл. ТЗ продажба.
Наред с това, съображението на съдията по вписванията за
прилагане по аналогия на чл.96, ал.3 ЗННД тук е неприложимо - той приема,
че посочената разпоредба изразява общия принцип, че материалният интерес
не може да бъде занижаван чрез волята на страните, в противен случай би се
създала възможност за заобикаляне на закона, чрез умишлено занижаване на
договорната цена. В случая това е невъзможно, защото цената в
постановлението не може да се занижава по волята страните; това е цената,
постигната в резултат на търг при продан по реда на чл.716 сл. ТЗ, а не
договорна цена между прехвърлител и приобретател при обикновена
гражданскоправна сделка, в основата на която е договарянето на сключилите я
лица и изразената от тях воля. Както е прието в ТР № 5/18.05.2017 г.,
постановено по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС, публичната продан
представлява самостоятелен придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС,
представлява едностранен властнически акт, с който се удостоверява, че
определен недвижим имот е възложен на купувача при определена цена,
представлява производен придобивен способ, но, за разлика от
гражданскоправните сделки, при него няма договаряне между страните
/извършва се независимо от волята на длъжника-собственик/. Същото от
изложеното гледище е и естеството на проданта по реда на чл.716 и сл.ТЗ,
като отново тук се държи сметка за посочената ал.4 на чл.717л ТЗ, според
която продажбата, извършена по реда на тази глава, има последиците на
продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК.
Изложеното означава, че в случая е налице условието на чл.2,
ал.1, изр.1 от Тарифата държавните такси, събирани от Агенцията по
вписванията, а именно: в постановлението за възлагане е посочена цената, по
която е таксуван актът, поради което дължимата от „ПИМК Билд“ ЕООДгр.Пловдив за вписване на същото постановление е 0,1 на сто върху 473 300
лв. или 473,30 лв., равняващи се на 242 евро, колкото са платени по сметка на
АВп с пл.нареждане от 24.04.2026 г./л.25 от делото/.
Затова е неправилен изводът на съдията по вписванията, че
постановлението не следва да се впише, поради което следва да бъде
отменено и преписката да се върне на същия съдия за вписване на горното
постановление за възлагане.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 5/26.03.2026 г., постановено по
искане за вписване с вх.№ 636/26.03.2026 г. по описа на Службата по
вписвания при Смолянския районен съд, с което съдията по вписванията
постановява ОТКАЗ за вписване на представеното от „ПИМК Билд“ ЕООДгр.Пловдив, чрез адв.Л. Т., постановление за възлагане № 260140/15.11.2024 г.
ВРЪЩА на съдията по вписванията преписката по същото
искане с вх.№ 636/26.03.2026 г. на СлВп при Смолянския районен съд за
извършване на исканото вписване.
Определението не подлежи на обжалване.