КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 510
гр. Търговище, 28.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20253500500376 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 от ГПК.
Постъпила е жалба от адвокат Д. П. от гр. Т., пълномощник на Н. Д. от
с.гр., против отказа на съдията по вписванията към СлВП при РС – Т. да
впише постановление за възлагане на недвижим имот от 26.08.2025 г. на ЧСИ
А.З. от гр. Т., по изп.д. № 1421/2022 г. Жалбоподателят счита, че отказът,
обективиран в определение № 6 от 09.10.2025 г. на съдията по вписванията
при РС – Търговище е незаконосъобразен. Счита, че няма законови пречки по
чл. 264 от ДОПК за вписване на постановлението, защото имотът е придобит
от публична продан. Не се касае до прехвърляне на имота, а до властнически
акт на съдебния изпълнител, издаден при наличието на законовите
предпоставки. Разпоредбата на чл. 264 от ДОПК осигурявала изплащането на
публични задължения на прехвърлителя преди той да се разпореди с
имущество, спрямо което може да се насочи принудително изпълнение и за
погасяване на задълженията към държавата. В случая интересите на
държавата са гарантирани по реда на чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ГПК. Затова
няма как нотариалното прехвърляне на недвижими имоти да се приравнява на
публичната продан. В този смисъл сочи О 691 от 26.09.2014 г. на ВКС, по гр.д.
№ 4416/2014. Посочва се още, че съдията по вписванията се е позовал на
съдебна практика, която касае укрепване на контрола при договорни
прехвърляния. Тази практика касае вписването на нот.сделки и съдебни
решения по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В случая не става въпрос за договор, а за акт
на принудително изпълнение, при което дълговете се удовлетворяват от
изплатената цена на имота. В този случай чл. 264 от ДОПК не е приложим.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: с определение № 6 от 09.10.2025 г. на съдията по вписванията при
РС – Търговище е отказано вписването на постановление за възлагане на
недвижим имот, закупен от жалбоподателя при принудителното изпълнение
по изп.д. № 1421/2022 г. на ЧСИ А. З. от гр. Т.. Имотът е бил изнесен на
публична продан, като е бил собственост на длъжника Ст. Г. Вл..
Жалбоподателят е бил обявен за купувач за сумата от 105 807 лв. с протокол
от 12.08.2025 г. по посоченото дело. Представена е и скица на имота. При
направена справка относно задълженията на длъжника съдията по
вписванията е установил, че има незаплатени задължения както към ДОО,
така и за здравно осигуряване, за допълнително пенсионно осигуряване и за
принудително събиране на публични вземания в размери около 45-46 000 лв.
Отказът е постановен поради наличието на тези задължения, за които съдията
по вписванията следи служебно. По тези факти жалбоподателят не спори.
При така установените факти, съдът прави следните изводи: отказът е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Всички изложени в жалбата
доводи въззивният съд приема за основателни и ги споделя.
Няма как от друга страна да бъде споделен доводът в определението за
отказ, че съдебната практика, на която се е позовал молителят, била
отхвърлена с постановяването на цитираното определение № 100 от
13.01.2025 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4352/2024 г., на второ ГО. Както правилно се
посочва в частната жалба, казусът е свързан с прехвърлянето на недвижим
имот по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, в който случай гражданският съдия в
исковото производство действа като нотариус и следва да изпълни всички
изисквания на закона. Няма как да бъдат приравнявани тези способи за
придобиване на недвижим имот, защото при публична продан целта на
продажбата е да се осребри имущество и да бъдат удовлетворени кредиторите
на длъжника. Смисълът на разпоредбата на чл. 264 от ДОПК е да бъдат
гарантирани интересите на публичните финанси и да не се позволява
освобождаването от имот, който може да обезпечи дължимите към държавата
данъци и други вземания с подобен характер. При започване на каквото и да е
принудително изпълнение тези интереси винаги са гарантирани, защото
държавата се счита присъединен взискател ex lege – чл. 458 от ГПК и
съдебният изпълнител е длъжен да изпраща съобщение до НАП за всяко едно
започнато изпълнение. След като цялото имущество на длъжника служи за
удовлетворяване вземанията на кредиторите му, а държавата е присъединен
взискател, тя се удовлетворява наред с всички кредитори, като за голяма част
от вземанията си има и привилегии.
Наред с това наличието на публични задължения на прехвърлителя на
недвижим имот не е пречка сделката да бъде извършена, ако длъжникът
декларира, че е съгласен тези задължения да бъдат погасявани от получената
от него сума и същата се внесе към съответния бюджет – чл. 264, ал. 4 от
ДОПК. При продажбата на имот на публична продан това е поначало
гарантирано, защото именно чрез продажбата на имота ще бъде удовлетворена
и държавата като кредитор. То това е и целта на принудителното изпълнение.
Затова цитираната от съдията по вписванията съдебна практика не е в
противоречие с цитираната в частната жалба и не я преодолява. Законът
трябва да се тълкува в неговия смисъл и съобразно целите, които преследва.
Ако се приеме тълкуването, което е направено от съдията по вписванията, това
би ограничило съществено възможността кредиторите да се удовлетворяват,
по което и да е принудително изпълнение, защото няма да има купувачи на
недвижими имоти, които да платят цената. А не това е смисълът и духът на
закона.
След като няма такава пречка, а актът подлежи на вписване, отказът
следва да бъде отменен и съдията по вписванията да извърши вписването.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОТКАЗА на съдията по вписванията към СлВп при РС – Т., по
определение № 6 от 09.10. 2025 г. да впише постановлението за възлагане на
недвижим имот на ЧСИ А. З. от 26.08.2025 г., с което на Н. С. Д. е възложен
недвижим имот, намиращ се на ул. „П. С. К.“ № *, ет. *, с площ от 63 кв.м.
като незаконосъобразен и връща преписката на съдията по вписванията за
извършване на вписването.
Определението не подлежи на обжалване.