|
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 339 гр. ХАСКОВО, 07.05.2026 г. ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Членове: АННА ВЛ. ПЕТКОВА ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500188 по описа за 2026 година Производството е по чл.32 а от Правилника за вписванията, вр. чл.577 ГПК, вр. чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Е. Д. М. в качеството й на пълномощник на И. И. П. против Определение № 2 от 04.03.2026 год. на Съдията по вписванията при Районен съд – Димитровград, с което е отказано вписване на Решение № 260000 от 14.02.2025 год., постановено по гр.д. № 742 / 2001 год. по описа на Районен съд – Димитровград, поискано с молба вх.№ 468 от 03.2026 год. За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията е приел, че липсва ясна и категорична индивидуализация на недвижимия имот с площ от 4.95 д – ка, представляващ част от имот № 81001, целият с площ от 13 д-ка, който не съществувал в първоначалната си идентичност, поради разделянето му на няколко имота. Не били представени оригинали на скици от кадастралната карта на новообразуваните имоти, с което оставали непреодолени изискванията по чл.6 от Правилника за вписванията /ПВ/, предвид и това, че се преминавало от вписване по партида на собственика към вписване по партида на имота. Отчетено е и това, че не са представени данъчни оценки на новообразуваните имоти, в пространствения обхват на които попадат процесните 4.95 д-ка, което правело невъзможно определянето на размера на дължимата държавна такса. Определението е връчено на жалбоподателя на 19.03.2026 год., а подадената срещу него жалба е постъпила 1 на 27.03.2026 год., изпратена по пощата на 26.03.2026 год., т.е. в указания едноседмичен срок за обжалване, против подлежащ на обжалване акт и от надлежна страна – обстоятелства, обосноваващи извод за допустимост на жалбата. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: От приложените по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Безспорно по делото е установено, че с Решение № 177 от 04.07.2002 год., постановено по гр.д. № 742 / 2001 год. по описа на Районен съд – Димитровград, е обявен за окончателен сключения между Областен управител на Област Хасково – купувач и И. И. П. – жалбоподател в настоящото производство, М. И. Е., Й. П. Г., З. И. С., Т. И. В., В. Д. А., П. М. П., З. В. М. и П. Т. П. – продавачи, предварителен договор за продажба на „част от площ от 4.95 д-ка от нива № 81001 с площ от 13 д-ка в ***, в землището на ***, за сумата от 868.72 лева, платима от купувача в двуседмичен срок от влизане на решението в сила – 12.11.2002 год. Безспорно е и това, че исковата молба, въз основа на която е образувано цитираното по-горе дело е вписана на 20.07.2001 год., но не и постановеното по него решение, с което е уважен иска, предявен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. С Решение 260000 от 14.02.2025 год., постановено по гр.д.№ 742 / 2001 год. по описа на Районен съд – Димитровград, по искането за вписване на което е постановен обжалвания в настоящото производство отказ, е обезсилено изцяло цитираното по-горе Решение № 177 от 04.07.2002 год., постановено по същото дело на основание чл.362, ал.2 от ГПК, поради това, че от страна на купувача по обявения за окончателен предварителен договор не е изпълнено задължението за заплащане на договорената покупна цена от 868.72 лева, в полза на продавачите. Решението е влязло в законна сила на 11.03.2025 год. Междувременно, с Решение № 523 от 30.07.2012 год., постановено по гр.д. № 1212 / 2010 год. по описа на Районен съд – Хасково, на основание чл.353 от ГПК в дял на жалбоподателя в настоящото производство – И. И. П., са поставени два недвижими имота, единият от които - нива от 9.443 д-ка в **** землището на ***, имот № 081011, а в дял на З. И. С. е поставен недвижим имот – нива от 3.557 д – ка в ***, землището на ***, имот № 081010. От мотивите към решението се установява, че допусната до делба нива от 13 д-ка в *** е реално поделяема. Решението е влязло в законна сила на 28.02.2013 год., вписано по отношение дела на И. И. П. под № 2152 от 22.05.2013 год. В тази насока е приложената по делото 2 пълна история за имот № 081001, актуална към 18.12.2025 год., от която се установява, че имот № 081001 е разделен на следните имоти: 1. Имот № 081010 с площ от 3.557 д-ка, собственост на З. И. С. и 2. Имот № 081011 с площ от 9.443 д-ка, собственост на И. И. П., на основание цитираното по-горе решение по извършване на делбата. От приложената по делото пъна история за имот № 081011 се установява, че същият е разделен на следните имоти: 1. Имот № 081016 с площ от 4.328 д-ка, собственост на И. И. П. и 2. Имот № 081017 с площ от 5.115 д-ка, собственост на „МРРБ – АПИ“. По делото е приложена скица № 15 – 1068050 от 14.09.2022 год. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.Хасково, за Поземлен имот с идентификатор 11644.81.16 с площ от 4 327 кв.м. в местността ***, в землището на ***, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, седма категория, с номер по предходен план: 081016, собственик И. И. П. съгласно Решение № 258, том 1, рег.№ 2158 от 22.05.2013 год., издаден от служба по вписване – Димитровград. Анализът на описаните по-горе доказателства, обосновава извод за неоснователност на жалбата, по следните съображения: Безспорно по делото е, че исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 742 / 2001 год. по описа на Районен съд – Хасково, е била вписана на 20.07.2001 год., но не и постановеното по него Решение № 177 от 04.07.2022 год., с което е уважен иска, предявен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, предвид което вписването на исковата молба е изгубило действието, поради невписване на решението в предвидения за това шест месечен срок, съгласно чл115, ал.2 от ЗС – обстоятелства, обосноваващи извод за отсъствие на изискванията за вписване и на решението, с което е обезсилено решението за уважаване на иска по чл.19, ал.2 от ГПК, постановено в производство по чл.362, ал.2 от ГПК. Вписването на решението, постановено по чл.362, ал.2 от ГПК, не би могло да се приобщи към датата на вписване на исковата молба, чийто ефект е отпаднал, с оглед както на изложените по-горе доводи, така и поради невписване на молбата за обезсилване на решението, поставено по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. В тази връзка съдът изхожда от обстоятелството, че при неизпълнение на задължението на купувача, решението по чл.19, ал.3 от ГПК не се обезсилва по право, а по искане на кредитора. Решението на съда за обезсилване на решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен, се приравнява по последици на разваляне на договора поради неизпълнение, при което намират приложение правилата на чл.87 и чл.88 от ЗС. Исковите молби за разваляне на договори подлежат на вписване, следователно подлежи на вписване и молбата за обезсилване на решенето по чл.19, ал.3 от ЗЗД. С оглед на изложеното, искането за вписване на решението, постановено по молба с правно основание чл.362, ал.2 3 от ГПК, следва да бъде преценявано с оглед наличието на изискванията, предвидени в чл.6, ал.1, б.“в“ от ПВ, което не е налице в разглеждания казус, поради непосочване на граници на имота, както в предварителния договор, така и в решенията, постановени по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и по молба с правно основание чл.362, ал.2 от ГПК, в които имотът е описан единствено като такъв с площ от 4.95 д-ка, представляваща част от имот с № 81001 в м-та *** в землището на ***, с обща за имота площ от 13 д-ка, който е бил предмет на съдебна делба и разделен на имоти № 081011 и № 081010, поставени в дял на жалбоподателя в настоящото производство и на съделителката З. И. С., като впоследствие двата новообразувани имота са разделяни допълнително и в резултат на това жалбоподателят е станал собственик на имот с идентификатор 11644.81.16, с номер по предходен план: 081016, за който обаче от представените по делото доказателства не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че е идентичен с имота – предмет на предварителния договор и, че попада в пространствения му обхват. Посочените по-горе непълноти в заявлението и съдебното решение, чието вписване е поискано, обосновават извод за законосъобразност на обжалвания отказ, поради което същият следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба – оставена без уважение. В подкрепа на изложените доводи следва да бъде отчетено и това, че съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.20213 год. на ВКС по тълк.д.№ 7 / 2012 год., разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК е неприложима в производството по вписване на актовете относно недвижими имоти, като съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32 а от ПВ, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. Мотивиран така, съдът ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2 от 04.03.2026 год. на Съдията по вписванията при Районен съд – Димитровград, с което е постановен отказ за вписване на съдебно решение № 260000 от 14.02.2025 год., постановено по гр.д. № 742 / 2001 год. по описа на Районен съд - Димитровград, поискано с молба вх.№ 468 от 04.03.2026 год., подадена от адвокат Е. Д. М. – пълномощник на И. И. П., ЕГН ********** от ***. Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя. 4 Председател: _______________________ Членове: 1. _______________________ 2. _______________________ 5
|