КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 23 Сеп 2018, 10:59

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Указ № 245 на Президиума на НС от 1953 г.
Ново мнениеПубликувано на: 29 Юни 2015, 13:36 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 392
Указ на Президиума на НС за запазване учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване

Член единствен. Ипотеките в полза на Държавата, без оглед на това в чия полза са учредени първоначално,
запазват действието си, без да бъдат подновявани.

Изпълнението на настоящият Указ се възлага на Министъра на финансите.

Издаден в София на 6 юли 1953 г. под № 245 и подпечатан с Държавния печат.

Председател на Президиума на Народното събрание
Георги дамянов
Секретар
Минчо Минчев

Обнародван ИЗВЕСТИЯ бр. 55 от 10 юли 1953 г.

От няколко дена правя проучване дали все още е в сила - към момента няма данни да е отмемен и най вероятно не е.

Това е кешираното от Google копие на страницата, така както е била показана на 29 Юли 2009 14:45:40 GMT.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Указ № 245 на Президиума на НС от 1953 г. за запазване на ип
Ново мнениеПубликувано на: 28 Мар 2018, 10:05 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N

гр. Сливен, 13.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д. N 150 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:


Производството се движи по реда на чл. 577, ал.1, вр с чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 32б от ПВп.

Образувано е по частна жалба, подадена от нотариус рег.№ 522 с район на действие района на СлРС против определение № 11 от 23.02.2018 г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано вписване на заличаване на договорна ипотека по молба от 23.02.2018 г. рег № 1285/18 г. на ипотекарния длъжник и заявление от същата дата на нотариуса, образувано в преписка с вх. № 1083/23.02.2018 г. по описа на Служба по вписванията гр.Сливен.

Жалбоподателят намира атакувания отказ за вписване за незаконосъобразен и немотивиран. Развива подробни аргументи по повод посоченото в мотивите на съдията по вписванията единствено съображение да откаже да разпореди отбелязване на представеното заявление за заличаване на ипотека – разпоредбата на Указ на президиума на НС за запазване учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване. Счита, че са налице всички законови изисквания за уважаване на молбата му, тъй като действащите към момента разпоредби са оказали ефекта на мълчаливата отмяна на цитираната от органа по вписването рапоредба. Поради това моли съда да отмени изцяло, като незаконосъобразно, определение № 11 от 23.02.2018 г. на съдия по вписванията и се произнесе по същество, като го задължи да разпореди отбелязването на заявлението за заличаване вписването на договорна ипотека в съответните книги.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 06.07.2005 г. с акт № 35, т. 4, дв.вх. рег. № 5700/2005 г. по описа на СВп гр. Сливен, е била вписана договорна ипотека в полза на ДФ "Земеделие" върху недвижими имоти, собственост на Д.С.М.и съпругата му Р.С.С., като ипотеката е била учредена с н.а. № 22 от 06.07.2005 г., т. V, рег. № 5503, д. № 702 от 2005 г. по описа на нотариус с рег. № 092 на НК. До изтичането на 10 годишен срок ипотеката не е била подновявана. След изтичането му не е вписвана нова.

С молба от 23.02.2018 г. рег № 1285/18 г. с нотариална заверка на подписа, ипотекарният длъжник Д.М.поискал заличаване на вписаната ипотека при условията на чл. 22 от ПВп.

С обжалваното пределение съдията по вписвания при СлРС е отказал да разпореди отбелязване в книгите на СВп при СлРС на представената молба с нотариална заверка на подписа за заличаване на договорната ипотека, рег. № 128582018Г., подадена от Д.С.М..

Мотивирал се е с това, че тази молба не е от кръга на подлежащите на вписване, предвид единствената разпоредба на Указ на президиума на НС за запазване учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване от 1953 г., съгласно която ипотеките в полза на държавата, без оглед това, в чия полза са учредени първоначално, запазват действието си без да бъдат подновявани. Посочил е още, че макар разпоредбата на чл. 22 от ПВп да предвижда облекчен ред за заличаване на ипотека при изтичане на 10 г. от вписването, той бил неприложим в случая, тъй като, с оглед охраняване интересите на държавата, посоченият Указ предвиждал, че не е необходимо подновяване, за да бъде запазен редът на вписване на ипотеката. Поради това органът по вписването заключва, че единственият начин за заличаване на тази ипотека е чрез даване на съгласие за заличаването и от ДФ "Земеделие", а липсата на такова прави молбата неоснователна.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Ако се приеме за сводим възгледът на органа по вписванията, че понеже не е отменен, Указ от 1953 г. на президиума на НС за запазване учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване, в случая той следва да бъде приложен приоритетно, а доколкото член единствен на този указ гласи, че "ипотеките в полза на Държавата, без оглед на това в чия полза са учредени първоначално, запазват действието си, без да бъдат подновявани", то следва, че към настоящия момент въобще не съществува възможност за заличаване на тази ипотека. Не може да се приложи действалият към него момент нормативен акт, уреждащ правилата за вписване и заличаване, тъй като той е отменен, а сега действащият правилник е неприложим съгласно становището, възприето от съдията по вписванията. В мотивите си той е посочил, че "Единственият начин за заличаване на тази ипотека е чрез даване на съгласие за заличаването и от ДФ "Земеделие"". Такъв "начин" обаче не е предвиден в действащия ПВп, а предходният такъв /или съответния нормативен акт, регламентиращ тези въпроси/, е отменен. Така се стига до правен абсурд, който не може да е цел на юриспруденцията. Естествено е, че приложение намира актуалният ПВп, чиято разпоредба на чл. 22 само е тази, разписваща реда и условията за заличаване на вписване, извършено преди повече от 10 години. Необходимо е единствено вписването да не е подновено и заинтересуваното лице да е подало молба, без да са нужни нито други доказателства, нито изявления на други лица. Няма ограничение, разграничение или забрана нито относно субекта на материалното право, нито относно обекта на вписването. Разпоредбата овластява за това всяко "заинтересовано лице", без да държи сметка коя от страните в правоотношението се явява то, какво качество има и без да обременява правото му да подаде молба с допълнителни условия или тежести. Тъй като става дума за заличаване вписване на договорна ипотека, следва да се съобрази и специалния текст на чл. 172 от ЗЗД, съгласно ал. 1 на който "действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл." Алинея 3 указва как се подновява вписването – "по молба, която трябва да бъде придружена от препис от договора или от молбата за учредяване на ипотеката". В случая е явно, че тази процедура не е осъществявана – тоест – не сме изправени пред фигурата на подновено вписване, чието заличаване се иска. Също така не е налице и хипотезата на ал. 2 на чл. 172 от ЗЗД – ново вписване.

Следователно липсата на всяко от тези две законоустановени препятствия – подновено или ново вписване, активира действието на чл. 22 от ПВп, който напълно хармонира с пр. 1 на ал. 1 на чл. 172 от ЗЗД, оповестяващо срока на действие на извършено вписване. Така заличаването следва да се извърши безусловно.

Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. /т.6 от Тълкувателно решение № 7/2012 на ОСГТК на ВКС/.

Така е видно, че за извършване на заличаването на вписването на настоящата договорна ипотека е необходима и достатъчна писмена молба на заинтересуваното лице, подадена след изтичането на 10 години от извършване на вписването, каквато безспорно е налице.

Изложените от органа по вписването в мотивировъчната част на атакуваното определение съображения надхвърлят правомощията му, тъй като излизат извън изрично закрепените императивни норми и представляват своеволно тълкуване на невербализирана воля на законодателя и автономно учредяване на правило, неразписано от нормотвореца. Неприемливо също е да се ползва избирателен стандарт и в едни случаи разпоредбата на чл. 22 от ПВп да се прилага в съществуващия си вид, а в други, по преценка на съдията по вписванията - да се видоизменя и коригира по целесъобразност и ad hoc.

В обобщение – непререкаемо се установява осъществяването на законовите предпоставки, поради което съдът намира, че е налице подлежащ на вписване акт, отговарящ на формалните изисквания на закона относно форма и съдържание. Съдията по вписванията, след проверка по чл. 6 от ПВп, вр. чл. 22 и чл. 32а, 32б от ПВп, е следвало да извърши съответното действие в книгите по вписванията.

Като е отказал да го извърши, той е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови извършване на поисканото заличаване на вписването на договорната ипотека.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 11 от 23.02.2018 г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано вписване на заличаване на договорна ипотека, вписана на 06.07.2005 г. с акт № 35, т. 4, дв.вх.рег.№ 5700/2005 г. по описа на СВп-Сливен, по молба с нотариална заверка на подписа от 23.02.2018 г., рег. № 1285/2018 г. от Д.С.М.и заявление на нотариус с рег. № 522 на НК от същата дата, образувани в преписка с вх. № 1083/23.02.2018 г. по описа на АВ-Служба по вписванията гр.Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 22 от ПВп заличаване на вписването на договорна ипотека, вписана на 06.07.2005 г. с акт № 35, т. 4, дв.вх.рег.№ 5700/2005 г. по описа на СВп-Сливен, по молба с нотариална заверка на подписа от 23.02.2018 г., рег. № 1285/2018 г. от Д.С.М.и заявление на нотариус с рег. № 522 на НК от същата дата, образувани в преписка с вх. № 1083/23.02.2018 г. по описа на АВ-Служба по вписванията гр.Сливен, чрез отбелязване в книгите на службата на представеното заявление за заличаване на ипотека, учредена с н.а. № 22 от 06.07.2005 г., т. V, рег. № 5503, д. № 702 от 2005 г. по описа на нотариус с рег. № 092 на НК.


Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Указ № 245 на Президиума на НС от 1953 г.
Ново мнениеПубликувано на: 28 Мар 2018, 10:08 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 237
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2015 ОТ 26.01.2018 Г. ПО В. Ч. ГР. Д. № 14331/2017 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, … януари 2018 година
Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша докладваното от съдията Радева ч.гр. д. № 14331 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба вх. № 18-00-48/17.10.2017 година на "С." АД, ЕИК *******, гр. София, бул. "*******, чрез адв. Е. С., със съдебен адрес гр. София, ул. "*******, срещу Определение № 774/15.09.2017 година на съдия по вписванията, в което е обективиран отказ за заличаване на вписана законна ипотека в полза на държавата. В жалбата се твърди, че ипотеката е вписана под № 129, том първи от 1997 година, като обезпечение по приватизационен договор от 1997 година. Касае описаните в молбата недвижими имоти: обект "А", включващ в себе си: застроен терен с площ от 1 800 кв.м, представляващ парцел с планоснимачен № 497 от квартал 247 по регулационния план на гр. София, местността "9-ти септември", кв. "*******", ул. "*******" № 24; административна сграда със застроена площ от 256, 70 кв.м и разгърната застроена площ от 760, 18 кв.м, масивна триетажна сграда - монолитна със стоманено-бетонни плочи, греди и колони; битова сграда със застроена площ от 50 кв.м, едноетажна, дървена, с циментов под; битова сграда със застроена площ от 117 кв.м, едноетажна сграда, дървена, на бетонна основа и обект "Б", включващ в себе си: застроен терен с площ от 924 кв., намиращ се в кв. 8, район 2 по регулационния план на гр. София, кв. 4 Надежда", ул. "*******; административна сграда със застроена площ от 419 кв.м, масивна двуетажна, монолитна, със стоманено - бетонна конструкция; топла връзка със застроена площ от 129 кв. м, монолитна, стоманено - бетонна конструкция и временна сграда с площ от 370 кв.м, масивна двуетажна, монолитна, стоманено - бетонна конструкция.
В жалбата се твърди, че към момента на подаване на заявлението за заличаване на тази ипотека, от последното подновяване на тежестта, са изминали повече от 10 години и предвид бездействието на държавата в лицето на АПСК, изпълнителният директор на дружеството - настоящ жалбоподател, е подал заявление за заличаване на ипотеката, на основание чл. 22 Правилника на вписванията. По това заявление е постановен отказ, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като съдията по вписванията неправилно се позовава на Указ № 245 от 06.07.1953 година за запазване на учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване. Това е така, тъй като този подзаконов нормативен акт е неприложим към настоящия случай, защото касае вписвания за специализирани държавни ведомства, напр. МО, МВн Р, а също и поради това, че не засяга ипотеките, вписани след 1996 година, през която година е променена законовата база на държавната собственост, също и чл. 86 ЗС, който е изключвал възможността държавна собственост да бъде придобита по давност.
Жалбоподателя твърди, че ипотеката следва да бъде заличена и поради това, че към заявлението за заличаване е представено удостоверение от АПСК от процесната година, обективиращо изявление на държавния орган, че настоящият жалбоподател е изпълнил всички задължения по приватизационните договори и в тази връзка неправилен е доводът на съдията по вписванията, че този документ представлява копие. Удостоверението е заверено съгласно изискванията на чл. 183 ГПК. Не може да бъде споделен и изводът на съдията по вписванията, че не е налице идентичност на субекта, върху чиито имоти е наложена ипотеката и този, който иска заличаването. Връзката между субектите е лесно установима, след проверка в търговския регистър, по партидата на жалбоподателя, от която ще се установи, че "О." АД се е вляло в "С." АД.
При така изложените съображения, които моли съдът да възприеме, отказът се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна:
На 15.09.2017 година настоящият жалбоподател е подал заявление до Служба вписвания към АВ, чрез адв. Е. С., с която моли да се извърши заличаване на законна ипотека т. 1, № 129/1997 година, подновена с акт № 185, том 2 от 2007 година. Описани са имотите, обременени с тежестта.
Към молбата е представено копие от удостоверение, с изх. № 92-00-22-24 от 16.02.2017 година, издадено от АПСК, свидетелствуващо, че по договор за приватизационна продажба на 80% от капитала на "С." ЕАД гр. София, сключен на 01.08.1996 година между Министерство на промишлеността и "О." АД, не са установени неизпълнени задължения, произтичащи от този договор
В преписката са представени следните документи: молба до СРС от 15.08.1997 година за вписване на законна ипотека върху описаните недвижими имоти, идентични с посочените в жалбата, като обезпечение по договор от 01.08.1996 г. за продажба от МП на Република България на 80% от капитала на "С." ЕАД гр. София, на "О." АД, гр. София, на основание чл. 25, ал. 1, т. 4, ал. 3 и, ал. 5 от закона, като ипотеката служи за обезпечение на вземане на държавата в размер на 21 600 000 лв /неденоминирани /. На 15.08.1997 година нотариусът е извършил вписване на ипотеката под № 129 в том първи, вх. рег. № 26722.
На 09.07.2007 година, по молба на АПСК, е извършено подновяване на законната ипотека. Тази възможност на Агенцията е предоставена с ПЗР на ЗПСК и УП на АСП на всички права и задължения във връзка с осъществяване на следприватизационен контрол по сключените приватизационни договори от оправомощените по ЗППДОП (отм.) държавни органи.
Въз основа на така установените факти, на 15.09.2017 година съдията по вписванията при СРС е постановил отказ да извърши заличаване на ипотеката, независимо от това, че срокът от 10 години е изтекъл. Аргументирал се е с това, че е налице действащ нормативен акт - Указ № 245 от 06.07.1953 година за запазване на учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване. Поради това е приел, че ипотеката може да бъде заличена само по искане на съответния министър или кмет, а нормата на чл. 22 от Правилника за вписванията е неприложима.
Изложил е и допълнителни доводи относно представените от молителя доказателства, от които не се установява молителят да е заинтересовано лице по смисъла на закона, както и липса на идентичност между молителя и ипотекарния длъжник.
Настоящият състав на съда приема, че жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.
Това е така, тъй като справка във фирменото дело / ф.д. № 23201/1991 г. по описа на СГС/ на молителя, което може да бъде открито на сайта на АВ, по партидата на настоящия жалбоподател, се установява, че с Решение на фирмения съд, постановено по ф.д. № 23201/91 г., на основание чл. 270а ТЗ, е вписано вливане на "О." АД - в ликвидация, в "С." АД, с което решение е вписано и прекратяване на ликвидацията на вливащото се дружество. Постановено е тези промени да се отбележат по партидата на двете дружества. Решението е обнародвано в ДВ. В резултата на извършеното преобразуване, настоящият молител се явява правоприемник на влятото в него дружество. Ето защо настоящият жалбоподател се явява оправомощено лице, заинтересовано да подаде молба за заличаване на вписаната ипотека.
По отношение на довода на съдията по вписване, че представеното удостоверение не отговаря на изискванията на чл. 183 ГПК- то този довод не следва да бъде съобразяван, тъй като разпоредбата на чл. 22 ПВ сочи, че к огато са изминали 10 години от датата на вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства. Т.е. законодателят не изисква към молбата за заличава по чл. 22 от Правилника заинтересованото страна да сочи никакви доказателства.
По приложимостта и действието на Указ № 245 от 06.07.1953 година и липсата на възможност ипотеки в полза на държавата и общините да бъдат заличавани по реда на чл. 22 от Правилника.
По виждане на състава подобно тълкуване на закона е неприемливо.
Това е така, тъй като този подзаконов нормативен акт е създаден при действието на Конституция на НРБ от 1947 г., отм. ДВ, бр. 39 от 18 май 1971 г., явяваща се основен закон, съобразно която с редствата за производство в Народната Република България принадлежат на държавата (общонароден имот), на кооперациите или на частните физически или юридически лица / чл. 6/, а о бщонародната собственост е главната опора на държавата в развитието на народното стопанство и се ползува с особена закрила. Държавата може да стопанисва сама или да отстъпи другиму стопанисването на средствата за производство, намиращи се в нейни ръце - чл. 8. Средствата за производство в Народната Република България принадлежат на държавата (общонароден имот), на кооперациите или на частните физически или юридически лица. С действащата към този момент конституция се е давала изключителна закрила и приоритет на публичната държавна собственост, която обаче е имала различно от съдържението на това понятие, което има днес.
С последваща Конституция на НРБ от 1971 година режимът на собствеността е значително либерализиран, като формите на собствеността вече са държавна, общинска, кооперативна, собственост на обществени организации, на други юридически лица, частна и лична собственост на граждани и смесена, а видовете собственост се ползуват с еднаква закрила от закона и с равни възможности за развитие - чл. 14 от Конституцията на НРБ 1974 г.
Тази промяна отразена в приетата през 1971 година Конституция, намира и своите проявление с отделните нормативни актове. Но не води до отмяна на указа, на който се позовава съдията по вписванията.
Това е така, тъй като обществените отношения не търпят особена развитие и правата на държавата имат приоритет по отношение на правата на останалите субекти на правото.
В действащата нормативна база, уреждаща този тип обществени отношения е налице промяна, както правилно отбелязва жалбоподателя, намерила израз в ЗС, ЗДС и Закона за общинската собственост. Промените в законовата уредба са на база на новата Конституция на РБ от 1991 г., чрез разделяне на бившата държавна собственост, наречена в ЗС социалистическа собственост, между държавата, общините, кооперациите, сдруженията с идеална цел и другите юридически лица. Безспорно е, че измененията през 1996 г. в ЗС, ЗОС и ЗОбС са израз на една и съща законодателна цел: да се даде законова база на разделението на собствеността на частна и публична и да се въведе различен режим на двата вида собственост на държавата и общините.
Междувременно през 2006 година е приет ДОПК, който с нормата на чл. 162 отграничава държавните вземания на публични и частни. С, ал. 1 на чл. 162 ДОПК се сочат лимитативно кои държавни вземания са публични и по аргумент на противното, тези които не попадат в нейния обхват, са частни държавни вземания. Освен това с разпоредбата на чл. 171 ДОПК е предвидена, че публичните държавни вземания се погасяват с 5- годишна давност.
Следователно в действащата нормативна база закрилата на правата на държавата е разграничена в зависимост от това дали се касае за публично или държавно вземане, като приоритет е даден на публичните държавни вземания, но дори и те се погасяват по давност.
Вземането на държавата, произтичащо от приватизационен договор, обезпечено чрез института на законната ипотека, е частно. Произтича от приватизационен договор, който съгласно ТР № № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г ., ОСТК на ВКС има характер на особена гражданскоправна сделка с административни елементи. За да се защити държавния интерес е предвидено, че вземането на държавата се обезпечава с ипотека. Защитата на този интерес може да се реализира по различни начини в зависимост от това дали е налице изпълнение или не, включително и чрез провеждане на съдебно производство и принудително изпълнение, чийто обект е имота, върху който тегне тежестта.
Въпросът е дали тази тежест може да обременява в неограничен период от време имуществото на съдоговорителя на държавата, при нейно бездействие касателно подновяване на вписването.
По виждане на състава отговорът на този въпрос следва да е отрицателен. Не може да се възприеме тезата на съдията по вписванията, че вписаната законна ипотека в полза на държавата не се нуждае от подновяване. Действието на вписването трае 10 години от деня на учредяването и може да бъде продължено, ако ипотеката се поднови преди този срок да е изтекъл - чл. 172, ал. 1 ЗЗД. Подновяването на вписване на договорна и на законна ипотека е уредено в 172, ал. 3 ЗЗД и чл. 18 ПВ. При съобразяване на разпоредбата на закона и ПВ, разпоредбата на указа, следва да бъде преценена съобразно нормата на чл. 15 ЗНА или тълкувана корективно. Т.е. дори и да се приеме, че вписаните в полза на държавата ипотеки запазват действието си без подновяване, то тази норма би следва да намери приложение касателно публични държавни вземания, но не и по отношение на частни държавни вземания, каквото е произтичащото от приватизационния договор. В противен случай това би довело да нарушаване на принципа на равнопоставеност на субектите в едно гражданско правоотношение, породено от приватизационния договор.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че са налице елементите от нормата на чл. 22 ПВ и следва да се постанови вписване на заличаване на законната ипотека. Налице са изискуемите предпоставки за уважаване на молбата за заличава- подадена е от заинтересовано лице, установен е изтекъл срок повече от 10 години от последното подновяване на законната ипотека и при изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 774/15.09.2017 г., обективиращо постановено отказ на съдията по вписванията при СРС, по молба от 15.09.2017 г. на "С." АД, ***, чрез адв. Е. С., със съдебен адрес гр. София, ул. "*******, за вписване на заличаване на законна ипотека в полза на държавата, вписана първоначално под № 129, том първи от 1997 година, като обезпечение по приватизационен договор от 1997 година по отношение на недвижими имоти: обект "А", включващ в себе си: застроен терен с площ от 1 800 кв.м, представляващ парцел с планоснимачен № 497 от квартал 247 по регулационния план на гр. София, местността "9-ти септември", кв. "*******", ул. "*******" № 24; административна сграда със застроена площ от 256, 70 кв.м и разгърната застроена площ от 760, 18 кв.м, масивна триетажна сграда - монолитна със стоманено-бетонни плочи, греди и колони; битова сграда със застроена площ от 50 кв.м, едноетажна, дървена, с циментов под; битова сграда със застроена площ от 117 кв.м, едноетажна сграда, дървена, на бетонна основа и обект "Б", включващ в себе си: застроен терен с площ от 924 кв., намиращ се в кв. 8, район 2 по регулационния план на гр. София, кв. 4 Надежда", ул. "*******; административна сграда със застроена площ от 419 кв.м, масивна двуетажна, монолитна, със стоманено - бетонна конструкция; топла връзка със застроена площ от 129 кв. м, монолитна, стоманено - бетонна конструкция и временна сграда с площ от 370 кв.м, масивна двуетажна, монолитна, стоманено - бетонна конструкция и подновена на 09.07.2007 година, по молба на АПСК.
Указва на съдията по вписванията при Служба вписвания към СРС да извърши вписване на поисканото заличаване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Указ № 245 на Президиума на НС от 1953 г.
Ново мнениеПубликувано на: 28 Мар 2018, 10:13 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 237
Определение № 3035 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 17706 / 2011 г. на ГО ЧЖ VI състав на Софийски градски съд
Чл. 172 ЗЗД
§ 3 КОНСТИТУЦИЯТА
§ 3, ал. 1 КОНСТИТУЦИЯТА
Чл. 22 ПВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИН БОЙКИНОВ
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА-ПАНТЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 17 706 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.577 от ГПК вр.чл.274 от ГПК вр.чл.87 вр.чл.84,ал.4 ЗКИР.
Предявена е частна жалба от П.В.П. срещу ОТКАЗ на съдия по вписванията при СРС.
Частния жалбоподател твърди, че неправилно съдията по вписвания при СРС е отказал да разпореди заличаване на законна ипотека, вписана в книгите за вписване под № 48, т.20,рег.№13368 от 01.11.1968г. Твърди, че неправилно е прието, че следва да намери приложение Указът на Президиума на Народното събрание за запазване на учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване, според който ипотеките в полза на държавата без оглед на това в чия полза са учредени първоначално запазват действието си без да бъдат подновявани. Твърди, че в конкретния случай следва да намери приложението чл.22 от Правилника за вписванията, а именно, че когато са изминали 10 години от датата на вписване на ипотеката, без то да е подновено, то заличаването става по молба на заинтересования без други доказателства. В конкретния случай искането е направено от легитимирано лице - лице, което е настоящия собственик на имота. Твърди, че Указът на НС на който се е позовал съдията по вписвания е приет при съвършено различна конституционна рамка. Настоящата Конституция на РБългария урежда двете форми на собственост - частна и публична като напълно равнопоставени. Указът от 1953 г. се явява в явно противоречие на основния закон на страната и на осн.пар.3, ал.1 от ПЗР на Конституцията не следва да се прилага. Оспорва и второто основание за отказ, а именно, че той носи тежест да установи неподновяване на ипотеката. На доказване подлежат положителни, а не отрицателни факти. Наред с това единствения начин, с който обстоятелството може да се установи е чрез удостоверение за тежести, относно имота върху който е учредена ипотеката, което се издава от Агенция по вписванията и съответно може да се установи от съдията по вписвания. Моли отказа да бъде отменен.
СГС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
След изповядване на Нотариална сделка - покупко-продажба по нотариален акт № ***, т.III, д.№383//2011г. нотариус В., с молба вх.№46494 е поискала заличаване на законната ипотека върху имота, находящ се в гр.С., ул.К.П. № ** вх.*, ап.**. Съдията по вписване е поискал представяне на доказателства, че ипотеката не е подновена, поради което с резолюция от 25.10.2011г. е оставил искането без уважение. С молба от 25.10.211г. молителя, купувач по сделката, П.П. е поискал заличаване на ипотеката върху имота на осн.чл.172,ал.1,изр.1,вр.чл.22 от ПВ. Твърди, че от момента на вписване на ипотеката са изминали повече от 10 години и същата не е била подновена, поради което са налице предпоставките на чл.22 от ПВ за заличаването й.
С обжалваното определение от 21.11.2011г. съдията по вписвания С. е отказала вписване заличаване на законната ипотека върху имота поради изтекла давност. Като мотиви е изложила, че съгласно чл.172 от ЗЗД действието на вписания ипотечен акт трае 10 години и в съответствие с чл.22 от ПВ, когато този срок е изтекъл заличаването става по молба на заинтересования. Посочено е, че заинтересования молител не е представил доказателства, че ипотеката не е подновявана. Наред с това е посочено, че кредитор е Столичен народен съвет. Според Указа на Президиума на НС за запазване на учредените в полза на държавата без подновяване ипотеки, същите запазват действието си, без да бъдат подновявани.
СГС приема, че частната жалба доколкото липсва доказателства за момента на уведомяване на частния жалбоподател за определението на съдията по вписвания постановено на 21.11.2011г. е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
Нормативната уредба на давността на вписването на ипотеки е дадено в ЗЗД - чл.172, в Правилника за вписванията - чл.22, а конкретно за държавната собственост е приет УКАЗ на Президиума на НС за запазване учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване. Продължителността на вписването на ипотеките е предвидено да е 10 години, като до изтичането им вписването им следва да се продължи съответно за нов 10 годишен период. Указа обаче предвижда специална уредба за ипотеки върху имоти на държавата - да не е налице срок на вписването и съответно необходимост от продължаване на срока на ипотеката. В конкретния случай такова продължаване не се установява, а ипотеката е вписана на 1.11.1968г. Същата е вписана в полза на СГНС съгласно чл.168 от ЗЗД за остатъка от сумата от 3 858 лева, плюс лихва от 2 % годишно за остатъка от дължимата сума при покупката на апартамент находящ се в жилищната сграда на ул.И. Ф. № **. Спорния момент е дали Указа, цитиран по-горе, има действие и към настоящия момент, предвид Конституцията на Р България приета през 1991г. Указа е приет през 1953 година, при действие на Конституцията на Народна Република България приета през 1947г. Настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се приеме действие на Указа на Президиума на НС за учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване й към настоящия момент. Указът е приет по време на приемането на цитираните по - горе от съда разпоредби на ЗЗД - чл.172 и чл.22 на Правилника за вписванията. Следва да се приеме, че е изключение от установените с тези норми срок на действие на вписване на ипотеките. Изключението е установено в полза на имотите закупувани от държавата. Съдебната практика установява, че този указ има сила равна на силата на закон, във връзка с друг Указ на Президиума на НС даващ уредба на установяване на трудовия стаж, който е действащ и към настоящия момент - УУТССР / опр. № 607/2010г., д.№ 577/10 ВКС, ГК, IV г.о./. Действително това е акт на Президиума на НС, приеман съобразно предоставените правомощия на този орган на НС да дава нормативна уредба чрез приемането на укази - чл. 35,т.5от Конституцията на НРБ от 1947 г.. Настоящия състав, като съобрази, че към момента на приемане на този указ, закон за нормативните актове не е бил приет, съответно правомощието на Президиума е установено в Конституцията, наред с правото на Народното събрание да приема закони /чл.24 от Конституцията на НРБ от 1947г./, то доколкото Президиума е орган на Народното събрание, то може да се мисли за еднаквост по степен на актовете : закон на Народното събрание и указа приеман от неговия Президиум. Към настоящия момент Правилника приеман от НС също има силата на закон.
Дали същият следва да се счита за отменен с приемане на Конституцията от 1991г. по силата на пар.3 от Конституцията. Настоящия състав споделя становището, че този указ не може да се приеме за отменен с приемането на сега действащата Конституция. Отмяна т.е. неприложимост за в бъдеще е предвидена на осн.л.5,ал.2 от Конституцията само за нормативни актове, които противоречат на норми на Конституцията с пряко действие. В Конституцията нормите на уреждащи собствеността и конкретно чл.17 не е с пряко действие. Това са принципни положения, като спрямо държавната и общинската собственост изрично е предвидено материята да се конкретизира чрез приемането на отделни закони ал.4 от чл.17 на Конституцията на РБ.. Това е изпълнено като са приети през 1996г. Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост. Предвид на така изложените съображения настоящия състав намира, че този указ - УЗУПДИП на ПНС е следвало да намери изричната си отмяна след приемане на Конституцията на Р България от 1991г., а в случай, че това не е сторено, следва да се приеме, че поражда действие, както е и с указа за установяване на трудовия стаж, който бе цитиран по-горе. По отношение обаче на факта, че с приемането на Конституцията на Р България от 1991г. собствеността е ясно разделена на частна и публична, и съответно публичната собственост е разграничена на държавна и общинска собственост, с дадената законова уредба, с която през 1996г. са приети законите за държавна и за общинска собственост, то настоящия състав намира, че след приемането на Конституцията от 1991г. ипотеките, уредени в процесния Указ на Президиума на НС касаят само видовете собствености, които могат да се подведат под този указ, а именно имотите собственост на държавата. В същност указът касае ипотеките в полза на държавата т.е. защитава вземанията на държавата независимо с какъв имот са гарантирани тези вземания. В конкретния случай ипотеката е учредена като законна за вземане на СГНС при продажба на имота през 1968г. Следва да се приеме, че след приемане на Конституцията от 1991г. имота продаден на физически лица следва да се разглежда като общинска собственост, а вземането за което е учредена ипотеката е общинско, а не държавно. Следователно Указът на Президиума на НС за запазване на учредените в полза на държавата ипотеки без подновяване не е приложим в конкретния случай. Следва да се приеме приложимост на разпоредбите на чл.172 от ЗЗД и чл.22 от Пр. за вписванията и съответно погасяване вписването на ипотеката върху процесния имот след изтичане на 10 годишен законов срок, по силата на закона, като ефекта настъпва автоматично след изтичане на срока, след като ипотеката не е била подновена. Молителя не следва да установява отрицателния факт, че ипотеката не е подновявана.
При тези изводи обжалваното определение следва да бъде отменено и преписката върната на съдията по вписвания с указания за заличаване на вписването на законната ипотека върху имота.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 21.11.2011г. , с което е постановен ОТКАЗ № 708 за вписване в регистъра на службата по вписванията на молба за заличаване вписването на законна ипотека поради изтекла давност с рег.№ 4478 по описа за 2011г. на нотариус № 628 СРС.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписвания за произнасяне по молбата за заличаване на законната ипотека съобразно мотивите изложени в обстоятелствената част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяването при условията на чл.280 ГП


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов