КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Здравейте колеги!
Моля за вашите становища по следния казус: :
Вписан е нотатиален акт за покупко–продажба. Предмет на сделката е апартамент. Купувач – малолетно дете, чрез своя законен представител майката. Продажната цена е ХХ хил. лева. Като в акта е записано, че сумата от Х лв. е платена при подписването на акта, а остатъка от ХХ хил. лева, ще бъде изплатена в срок до 15.08.2010 г. от законния представител – майката.
До този момент майката не е платила тази сума. Не са й били отпуснали кредит и няма откъде да ги даде. Продавачът – отчуждител сега иска вписване на законна ипотека на основание чл. 168, т.1. от ЗЗД

1. допустимо ли е учредяване на законна ипотека върху имот, собственост на малолетно дете, за вземането на прехвърлителя, произтичащо от нотариалният акт за покупко-продажба и
2. допустимо ли е вписването на ЗИ да стане в един по-късен момент, та дори и след падежа на паричното задължение.
От няколко дена дискутираме темата с колеги, прочетохме и доста литература, но за добро или лошо не намирам никаква съдебна практика, така че, ако някой може да посочи някакви съдебни решения, независимо на коя инстанция ще се бъда благодарна, както и ще бъде признателна на всички, които споделят мнение.

За една седмица чух какви ли не интерпретации и интересни тълкувания на закона.
Вече като че ли се оформя едно доминиращо мнение, но все пак е интересно да прочетем какво мислите и всички вие тук във форума.
Умишлено не пиша за сега какъв е резултатът, за да не натрапвам мнение.

щом в акта е записано, че се дължи - отчуждителя има право да иска вписване на законна ипотека

аз също смятам, че няма пречка да се впише законна ипотека след падежа, но чл.130, ал. 4 от СК е пречка, ако правилно съм разбрала казуса - задължението е на майката, а имотът на малолетното дете

а дали е пречка, че е настъпил падежа?

това че е настъпил падежа дава право на отчуждителя да иска заповед за незабавно изпълнение - нещо съвсем различно


Ако тръгнем да разсъждаваме в тази насока трябва да съобразим и процедурата по чл. 15 от Закона за закрила на детето, но това няма да помогне на кредитора отчуждител, дори по-лошо - ако се стигне до съдебен спор може да падне и законната ипотека и самата покупко-продажба

Тук не се накърняват интересите на детето то придобива имот
Обвързването на детето не застрашава интересите му, тъй като обслужва сделката, по която недееспособният придобива правата върху имота

Това, че в нотариалния акт не е посочено, че ще се учреди законна ипотека също не би следвало да е проблем - законът дава това право на кредитора и към всеки един момент от съществуването на задължението би следвало да може да се учреди, щом то не е погасено в пълен размер.

Ипотеката обезпечава вземането.

Казусът наистина е интересен и аз също не намерих практика по него - или поне не е публикувана.
Щом колегата е сезиран с молба за вписване на законна ипотека той има две възможности - да откаже или да разпореди вписването.

Отказът може, евентуално да бъде мотивиран с разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК - чрез законната ипотека се обезпечава чуждо задължение - на майката - тя се е задължила да изплати остатъка от цената на сделката и при вписването на законна ипотека това нейно задължение ще се обезпечи с имота на детето - т.е имотът на детето ще обезпечи чуждо задължение, без никакво действие от негова страна. СК предвижда такава възможност като същата ал. 4 препраща към ал. 3 - това да може да стане с разрешение на районния съд. Биха могли да бъдат развити и съображения по чл. 15 от Закона за закрила на детето.

И така - ако колегата постанови отказ, той неминуемо ще бъде обжалван от кредитора.
Какво ще последва от това - ОС или ще потвърди отказа или ще го отмени и ще постанови вписване на законната ипотека.

В първия случай - потвърден отказ - за кредитора не остава друга възможност освен да тръгне по исков път и да иска от съда разрешение за вписване на законна ипотека за обезпечение на вземането си и ако този иск бъде уважен чрез вписване на влязлото в сила съдебно решение той ще обезпечи вземането си. До като се стигне до това обаче може да мине доста време докато се мине през всички инстанции.

Във втория случай - ако отказът за вписване бъде отменен и ОС постанови да се впише законна ипотека на практика това решение ще замести разрешението по чл. 130, ал. 3 СК.

Ако колегата разпореди вписване на законна ипотека по молба на кредитора или въз основа на отменения отказа от ОС - възниква друга хипотеза - майката като лично задължена и законен представител на малолетното си дете може да иска от съда да се обяви тази законна ипотека за нищожна на основание същия чл. 130, ал. 4 СК. Това разбира се е само хипотеза, но не я изключвам - схемата може да е замислена от майката предварително с цел облагодетелстване и обогатяване за сметка на доверчив продавач.
Продавача обаче, докато ние тук си дискутираме, да вземе да си извади заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 3 ГПК и ако майката има друго имущество, разбира се стига да не е несеквестируемо да си образува изпълнително дело за събиране на вземането си.

П.П. Колкото повече разсъждавам върху този казус толкова повече стигам до заключението, че продавача се е набутал яко - продал си имота, като в брой е получил нищожна част от цената, имотът е на малолетно дете и естествено е несеквестируем, майката едва ли има друго имущество и доходи, които да стигнат за погасяване на задължението - щом банката не е опуснала кредит това очевидно е така.
Предвиждам доста неблагоприятно развитие на казуса за продавача.
П.П.П. Винаги съм твърдял, че и при придобиване на имот от непълнолетен трябва се приложи процедурата по чл. 15 от Закона за закрила на детето - поне продавача можеше да се усети, за евентуалните неблагоприятни последици за него. А сега вместо да си получи парите от продажбата ще изхарчи още не малко ...