КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 19:20

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: договор за наем, за послужване, за ползване или за аренда
Ново мнениеПубликувано на: 05 Апр 2012, 12:06 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
Р Е Ш Е Н И Е
№................
5.03.2012г.
гр.Ямбол

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А



ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІІ-ти въззивен граждански състав

На 21 .02. 2012 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ЧОКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

Като разгледа докладваното от съдия Р.ЧОКОВА

Възз.гр. дело № 44 по описа за 2012 година

За да се произнесе взе предвид:



Производството по делото е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Х.Н.Х. от гр.Елхово против решение №147 от 24.11.2011г., постановено по гр.д.№308/2011г.по описа на ЕРС, с което на основание чл.422 от ГПК е признато за установено по отношение на него, че дължи на ищеца”Серес”АД гр.София сумата от 1348.25лв. по договор за наем на земеделска земя №3 за стопанката 2009/2010г. и сумата 463.98лв. дължимо наемно плащане по Договор за наем на земеделска земя №15 за същата стопанска година, както и лихви за забава върху главниците по двата договора съответно в размер на 78.93лв. респ.27.16лв. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-26.04.2011г.. до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно като безпринципно, иска се отмяната му и постановяване на отхвърлително решение.Твърди се, че договорите за наем са подвеждащи, особено втория от 26.4.2010г., който е от средата на стопанската година, когато всички споразумения са минали. Твърди се още, че жалбоподателят не е бил въведен във владение за тези земи и той реално не ги е обработвал през стопанската 2009/2010г..Не ги е заявявал пред Общинската земеделска служба-Болярово и за това не са и с нотариална заверка Иска от съда да прояви разбиране.

В с.з. въззивникът се представлява от адв.В.К., която непосредствено преди откритото с.з. е депозирала молба, с която твърди нищожност на сключените два договора за наем като сключени в противоречие със закона-чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на земеделска земя изключва възможността за сключване на друг вид наемен договор освен аренден, регламентиран в ЗАЗ. И тъй като представените два наемни договора не отговарят на изискванията за аренден договор, те са нищожни. Сочи, че в резултат на нищожността им, не е налице виновно длъжниково неизпълнение, за което да бъде ангажирана договорната отговорност на неизправната страна, т.е. на доверителя и и се позовава на задължителна съдебна практика: решение №145/19.11.2010г.по т.д.№889/2009г.на ІІ-ро т.о.на ВКС. Според адвокат К. записаното от доверителя и Н. във въззивната жалба, че договорите са подвеждащи, че не е бил въведен във владение и не са с нотариална заверка на подписите, по същество представляват фактически твърдения за нищожност на двата договора и поради това те не са породили правните си последици, поради което исковете са неоснователни. Неоснователен като акцесорен се явява и вторият от предявените искове- по чл.86 от ЗЗД. В с.з. адв.Кънчева поддържа изложеното в молбата си и прави искане за присъждане на разноските.

В писмения си отговор, подаден от въззиваемата страна-„Серес”АД-София се сочи, че решението е правилно и следва да остане в сила. Посочва, че в дадения му от закона срок въззивникът-ответник пред първата инстанция, не е оспорил претенциите на ищеца, не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е оспорил истинността на представен документ и загубил възможността да стори това по-късно поради настъпилата преклузия. Оспорването е направил едва в откритото съдебно заседание. Твърди, че оплакванията на въззивника в жалбата , че сключените договори са неясни и без нотариална заверка, че не е въведен във владение на земеделските земи и не ги е обработвал, че не ги е заявявал в ОбСЗ са неоснователни, т.к.процесните договори са за една стопанска година и законът не изисква нотариалната им заверка, същите съдържат всички необходими реквизити в т.ч. наемна цена и санкция при забавяне на плащането и са подписани от въззивника, независимо, че стопанската година е започнала. В това число и в самите договори е предвидено, че същите имат силата на приемо-предавателен протокол между страните, тъй като в тях има описание на наетите имоти. Намира, че е без значение обстоятелството дали фактически въззивникът е обработвал или не наетата земя, както и обстоятелството, че не я е декларирал в ОСЗ-Болярово. Иска потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 190лв. на осн.чл.7 ал.2 вр.с чл.9 от Наредба №1/9.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В с.з. отговорът се поддържа от процесуалният представител на въззиваемата страна.

Като взе предвид доводите в жалбата и извърши проверка относно основателността на твърденията в нея в рамките на правомощията си по чл. 269/ ГПК, ЯОС приема следното:

по фактите:

От “Серес”АД-гр.София против Х.Х.Н. *** е предявен иск за сумата 1918.32лв., произтичаща от неизпълнение на заплащане на цената по два договора за наем.

От приложеното към делото ч.гр.д.№204/2011г. по описа на ЕРС, образувано въз основа на подадено от ищеца “Серес”АД-гр.София, на 26.04.2011г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се установява, че със Заповед №371 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.04.2011г., ЕРС е разпоредил на длъжника–ответник по производството пред ЕРС- Х.Н. да заплати на кредитора “Серес”АД-гр.София, сумата от 1 918.32 лева, съставляваща главница, лихва за забава върху главницата в размер на 106.09 лв. за периода от 02.10.2010г. до 26.04.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда - 26.04.2011г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство в размер на 139.00 лева, в т.ч. 39.00 лв. заплатена държавна такса за образуване на ч.гр.д. и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.В цитираната Заповед е посочено, че паричното вземане произтича от Договори за наем на земеделски земи, сключени съответно на 03.09.2009г. и на 26.01.2010г., като съгласно условията на горепосочените договори за наем Х.Н. в качеството си на наемател дължи за ползването на земеделските земи за стопанската 2009/2010г. наем в размер на 463.98 лв. за имотите в с.М.Шарково и 1 348.25 лв. за имотите в с.Воден, а с оглед на това, че ответникът не е платил наемната цена на датите, посочени в договорите – до 01.10.2010г., е начислено и заплащане на лихва за забава върху главниците за периода от 02.10.2010г. до 26.04.2011г. в размер на 78.93 лв. по Договора за наем от 03.09.2009г. и в размер на 27.16 лв. по Договора от 26.01.2010г.

В законния срок по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е депозирал възражение с вх.№657 от 13.05.2011г., с което заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение. Въз основа на това оспорване, на кредитора с Разпореждане №411 от 13.05.2011г. по същото ч.гр.д., ЕРС е указал на заявителя правата му по чл.415/ГПК относно вземането му против ответника-длъжник – Х.Н. *** 1месечния срок да заявителят е предявил иска си по чл.422 вр.с чл.415 от ГПК срещу Х.Х.Н..

От представените по делото заверени ксерокопия на Договори за наем на земеделска земя №3 от 03.09.2009г. и №15 от 26.01.2010г., се установява, че на посочените дати между страните по делото са сключени посочените два писмени договора, по силата които ищецът “Серес”АД (наемодател) е предоставил на ответника като земеделски производител Х.Х.Н.(наемател) за временно и възмездно ползване обработваема земеделска земя, индивидуализирана в Договорите /чл.1 ал.1 от същите/, находяща се съответно в землището на с.Воден с обща площ от 89.883 дка /Договор №3/ и в землището на с.М.Шарково с обща площ от 28.999 дка /Договор №15/ за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2009 год. до 01.10.2010 год. Съгласно чл.14 ал.1 т.1/ Х.Н. в качеството си на наемател се е задължил да заплати на наемодателя за ползването на наетите земеделски земи за стопанската 2009/2010г. наемна цена по 15.00 лева за декар или общо 1 348.25 лв. за имотите в с.Воден по Договор №3 от 03.09.2009г. и наемна цена по 16.00 лева/дка или общо 463.98 лв. за имотите в с.М.Шарково по Договор №15 от 26.01.2010г. Дължимите по договорите суми длъжникът – наемател е следвало да заплати до 01.10.2010г. В чл.3 от същите страните са постигнали съгласие, че наемодателят предава наетата земя на наемателя в състояние, което отговаря на ползването й, както и че договорите имат силата на приемо-предавателен протокол. Съгласно чл.19 от Договор за наем на земеделска земя №3 от 03.09.2009г. страните са предвидили, че в случай на забава на наемното плащане наемателят дължи на наемодателя законната лихва за забава върху неплатената сума за всеки ден на забавата до датата на окончателното погасяване на задължението. Приложена е надлежен заверена фактура №0000002389 от 30.09.2010г., за сумата от 4 140 лв. без начислено ДДС, издадена от “Серес”АД-гр.София-наемодател на наемателя Х.Х.Н. за дължими от последния наеми за земеделска земя, между които са и процесните претендирани като дължими наеми: - за земеделска земя в с.Воден с обща площ от 89.883 дка при ед.цена от 15 лв./дка или в общ размер на 1 348.25 лв. и за земеделска земя в с.М.Шарково с обща площ от 28.999 дка при единична цена от 16 лв./дка или в общ размер на 463.98 лв.

С уведомително писмо изх.№5641/29.12.2010г., връчено на ответника с известие-обратна разписка на 04.01.2011г., ищецът уведомил Н. за паричното му задължение по издадената му фактура, дължимо по договорите за наем на земеделските земи за стопанската 2009/2010г., в т.ч. и за процесните два договора като му определил 5–дневен срок, считано от датата на получаване на уведомлението, за доброволно плащане на сумата, като в противен случай го уведомил, че ще пристъпи към събиране на вземането си по предвидения законов ред.

Пред ЕРС, ответникът не представил нито писмен отговор, нито заявил доказателствени искания. Едва в първото открито с.з. същият е изразил становище, с което оспорил така предявените искове като твърдял че не дължи исковата сума от 1 348.25 лв., тъй като не е обработвал земите по двата договора и не е ползвал същите по комасация, а за Договор №15 твърди, че имало сключен договор между други лица-между преден собственик и друг арендатор.

При горната фактическа установеност становището на настоящата инстанция за неоснователност на жалбата произтича от следните изводи

по правото:



Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Всъщност няма спор между страните относно сключените два договора, въз основа на неизпълнението на които ищецът е предявил исковете си за процесните суми.

Оплакванията в жалбата от страна на Н., че двата договора за наем от 3.09.2009г. и от 26.01.2010г.са подвеждащи и особено втория от тях-от средата на стопанската година, когато всички споразумения са минали, че няма въвод във владение за тези земи и той поради тази причина реално не я е обработвал през посочената стопанска година ; че не ги е заявил пред ОбЗС-Болярово и затова не са с нотариално заверени подписи са неоснователни.

Напълно обосновано районния съд е приел, че с договорите страните са постигнали съгласие, че описаните в чл. 1 ал.1 земеделски земи се предават в състояние, което отговаря на ползването й – за производство на зърнени и технически култури (ал.2), както и че те имат силата на приемно - предавателен протокол(чл.3), т.к. този договор не е оспорен по реда на чл. 193/ ГПК и не са събрани никакви други доказателства опровергаващи това му съдържание. Освен това по делото няма представени доказателства, които да сочат на поискано разваляне на договора, или намаляване на наемната цена при условията на чл. 230 ал.2/ЗЗД, според който ако обектът на договора не е предаден в надлежно състояние, наемателят може да поиска привеждането му в съответствие с изискванията на договора като го развали, или иска намаление на наемната цена. Не на последно място следва да се отбележи, че в постоянната си практика ВКС приема, че наемателят не се освобождава от задължението за заплащане на наемната цена, поради това, че фактически не е ползвал наетата вещ.

Неоснователно е и следващото оплакване, че не е заявил земеделските земи пред ОбЗС-Болярово , затова същите не били със заверени подписи. Договорът за наем е консенсуален договор, който се счита за сключен от момента, в който страните постигнат съгласие относно съществените елементи-вещта, която се предоставя за ползване и наемната цена. Не може да се сподели разбирането на въззивника, че за да възникне наемното правоотношение е необходимо наемодателят да е изпълнил задължението си за реално предаване на вещта.

Що се касае до наведеното от процесуалния представител на въззивника като отменително основание-незаконосъобразност на постановения съдебен акт поради нищожност на двата договора за наем като сключени в противоречие със закона по чл.26 ал.1 от ЗЗД, съдът намира и това основание за несъстоятелно. За да мотивира нищожността на двата договора на посоченото основание , адв.К. сочи, че всъщност договор за заем на земеделски земи не може да се сключва, тъй като за тях законодателят е предвидил сключването на конкретен по вид договор със ЗАЗ и при правилно езиково и систематично тълкуване на разпоредбата на чл.1 ал.3 от ЗАЗ се налага разбирането, че волята на законодателя е по отношение на тези обекти да не се допуска друг различен от изрично регламентирания в специалния закон вид договор при отдаването им за възмездно ползване, т.е. следва за земеделските земи да се сключва само и винаги аренден договор , регламентиран в ЗАЗ.

Съдът не споделя доводите на адв.К., сочени с молбата и подадена в деня преди откритото с.з. и с което същата сочи, че допълва въззивната жалба.

От една страна с въззивната жалба въззивникът не е навел такова основание за нищожност на сключените договори. Отразените оплаквания в жалбата се тълкуват превратно от неговия процесуален представител, че всъщност били оплаквания за нищожност на договорите.

От друга страна видно от изобилната практика на ВКС-гражданско и търговско отделение, същите не изключват възможността да бъдат сключвани договори за наем за обектите по чл.1 ал.3 от ЗАЗ-т.е. за земеделски земи и за селскостопански инвентар и машини. Напротив в чл.1 е посочено, че със Закона за арендата в земеделието се уреждат арендните отношения в земеделието. В ал.2 се сочи, че арендните отношения се уреждат с аренден договор, а в ал.3 е посочено кои са обектите на арендния договор, т.е. неговия предмет: и това са земеделските земи и/или недвижимите и движимите вещи в земеделското производство.Това означава, че арендни договори за други обекти не могат да бъдат сключвани.В тази връзка законът е уредил и по–дълъг срок на арендния договор, задължителната му писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписан-все белези които го отличават от договора за наем. Никъде в ЗАЗ не се споменава, че по отношение на посочените обекти в чл.1 ал.3 от същия може да се сключват само и единствено арендни договори и е изключено приложението на Закона за задълженията и договорите, респ.на уредените с него договори за наем, за послужване, за ползване. ЗАЗ не изключва изрично по никакъв начин правото на собствениците на земеделски земи да отдават същите и под наем или за послужване(когато това е безвъзмездно) т.е.той не изключва земеделската земя да бъде предмет на тези договори, при които формата за валидност на договора е свободна(устна, писмена или с конклудентни действия), вписването на които в нотариалните книги не е задължително и не е елемент от фактическия състав на договора, но ги прави противопоставими на трети лица, които придобиват права(вещни или облигационни) от същия праводател.
Дали страните ще сключат договор за наем, за послужване, за ползване или за аренда зависи само от тяхната воля и от естеството на разменените престации. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №703/5.01.2010г. по гр.д.№1060/2009г.по описа на 4-то г.о. на ВКС, с което е посочено изрично, че земеделската земя може да бъде предмет на договор за наем, на договор за послужване , на договор за ползване и на договор за аренда. Със същото решение се допуска и конвертиране на договора за аренда, когато ползването е предоставено, в такъв за наем, при което уговорената насрещна престация се дължи като наемна цена. В този смисъл са и определение №448/01.07.2011г.по т.д.112/2011г.на 2-ро т.о.на ВКС;определение №160/2.02.2012г.по гр.д.№1059/2011г.на 3-то гр.о.на ВКС и т.н., решение №146 от 20.03.2009г.на ВКС по гр.д.№4828/2007г.на 4-то г.о. и т.н.

С решение №59/20.07.2009г.по т.д.№525/2008г.,постановено по реда на чл.290/ГПК, с което състав на 1-во т.о. допуска предмет на договор за наем да бъдат движими вещи-селскостопански машини, които безспорно са част от движимите вещи по чл.1 ал.3 от ЗАЗ. В тази връзка това решение е вътрешно противоречиво, след като със същото се приема, че по отношение на земеделска земя и животни единственият договор, който може да бъде сключен от собствениците е договор за аренда, а що се касае до селскостопанския инвентар-машини за обработката и, е допустим и договор за наем. И ако се приеме че нормата е изрична, как тогава този състав на т.о. я е игнорирал.

В този смисъл посоченото от адв.К. [url=http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=19&t=3583решение №145/19.11.2010г., постановено по т.д.№889/2009г.[/url],с което се сочи нищожност на договорите за наем, сключени с предмет –земеделска земя, се явява изолирано и в противоречие с разума на закона и останалите цитирани по-горе решения на различни състави на ВКС от гражданско и търговско отделение.

От изложеното по-горе се налага извода, че не са налице отменителните основания, посочени с жалбата, поради което същата е неоснователна.

.Постановения съдебен акт е допустим и правилен и като такъв следва да се потвърди.

С оглед така посочения резултат искането на жалбоподателя за разноски е неоснователно, а на въззиваемата страна , която своевременно(с отговора на жалбата ) е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 190 лв. на основани е чл.7 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се уважи в искания размер.

Водим от горните съображения и на основание чл. 271/ ГПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 147/24.11.2011 год., постановено по гр. дело № 308/ 2011 год. по описа на Елховския районен съд

ОСЪЖДА Х.Х.Н. ***, с ЕГН ********** да заплати на „Серес”АД с ЕИК 175011257 със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район Средец, ул.”Славянска”№13 направените от него разноски за тази инстанция в размер на 190(сто и деветдесет)лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.280 ал.2 от ГПК не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов