КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 23:22

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Вписване на прекратяване на договор за аренда
Ново мнениеПубликувано на: 10 Юли 2014, 11:16 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
Р Е Ш Е Н И Е


№ 40/18.03.2014 г., гр. Варна



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и шести февруари 2014 г. , в публично заседание в следния състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева



ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова



Петя Петрова



Секретар: В.Т.

Прокурор:…



Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 25 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н.И.Д., подадена чрез адв. А.М. ***, против решение № 46/04.12.2013 г., постановено по гр.д. № 185/2013 г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което е отхвърлен искът му против Б.С.М. за обявяване на недопустимост на вписано обстоятелство – едностранно предизвестие вх. № 50, том 7, п.кн. 27328 до 27333 на 21.05.2013 г. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 200 лв. разноски по делото.

Жалбоподателят е сочил, че решението на окръжния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е молил за отмяната му и за присъждане на разноските по делото. Изложил е, че неправилно в противоречие със събраните доказателства, окръжният съд формирал извод, че в имотния регистър е вписано прекратяване на процесния договор за аренда, а не на едностранно предизвестие. Съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - не уточнил правното основание и предмета на иска, като не дал възможност на ищеца да отстрани нередовности в исковата си молба. Посочил е, че е поискал от съда да установи, че „не е налице едностранно извънсъдебно прекратяване на договор за аренда”, което било искане по чл. 90, ал.1 от ЗКИР „да се установи несъществуване на вписаното обстоятелство „прекратяване на договор за аренда”. Обстоятелствената част на исковата молба също кореспондирала с петитума му. Окръжният съд не се произнесъл по предявения иск по чл.90, ал.1 от ЗКИР.

Въззиваемият Б.С.М., чрез адв. Н.Ф., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е настоявал за потвърждаване на обжалваното решение. С определението от 22.10.2013 г. окръжният съд прекратил производството по делото в частта, в която се претендирало от ищеца да се приеме за установено, че не е налице едностранно извънсъдебно прекратяване на договор за аренда и в частта, с която ищецът искал отмяна на вписването на едностранното предизвестие вх.№ 50 от 21.05.2013 г., поради недопустимост на иска - липса на правен интерес и наличие на друг ред за това и определението влязло в сила, поради необжалването му от ищеца. Производството продължило по иска за обявяване на недопустимост на вписано обстоятелство – едностранно предизвестие вх.№ 50 от 21.05.2013 г. и се развило на осн. чл. 104, ал.5 от ГПК, като в жалбата си ищецът признавал, че предявеният от него иск е точно този и че текстът на чл.90, ал.1 от ЗКИР препраща именно към него.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, намира следното:

Производството пред окръжен съд се е развило по иска на Н.И.Д. против Б.С.М. по чл. 90 от ЗКИР за установяване недопустимост на вписване в имотния регистър. Ищецът е изложил твърдения, че в имотния регистър било вписано едностранно предизвестие от ответника с рег. № 6890/21.05.2013 г. на Петя Ангелова – нотариус в района на РС Търговище, а не прекратяване на договора за аренда от 11.03.2011 г., както изисквал чл. 27, ал.2 от ЗАЗ. Едностранното предизвестие не било измежду подлежащите на вписване актове по чл.4 от ПВп и затова вписването било недопустимо.

Първоначално, с исковата си молба ищецът е поискал още да се приеме за установено от съда, че не е налице едностранно извънсъдебно прекратяване на договор за аренда, вписан в СВп гр.Търговище под вх. № 67, том 2, ДВВх.№ 825, партидна книга 27328 на 14.03.2011 г., поради липса на правно основание за прекратяване, както и да бъде отменено това вписване. Във връзка с тези претенции е изложил твърдения, че насрещната страна не е прекратила договора за аренда, защото не били налице нито предпоставките по чл. 28, ал.1 от ЗАЗ за разваляне на договора, поради забавяне на арендното плащане, нито тези по чл. 27, ал.1, т.2 от ЗАЗ за прекратяване, поради неизпълнение на някоя клауза, различна от арендното плащане, нито предпоставките по чл.29, ал.1 от ЗАЗ за едностранно прекратяване с предизвестие. Тези искове, окръжният съд е приел за недопустими, поради липсата на правен интерес, и с определение № 277 от 22.10.2013 г. ги е оставил без разглеждане, като е прекратил производството по тях. Определението не е било обжалвано от страните и е влязло в сила, а производството е продължило само в частта по иска за установяване недопустимост на вписано обстоятелство – едностранно предизвестие.

Именно, защото прекратителното определение не е било обжалвано от ищеца и е влязло в сила, той не може в настоящото въззивно производство да прави възражения за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, касаещи прекратените искове. В тази връзка несъстоятелни са оплакванията му, че съдът не е дал указания по реда на чл.129 от ГПК за поправяне на нередовности в исковата молба и незаконосъобразно се е позовал на обстоятелства от друго, заведено от ищеца срещу същия ответник - гр.д. № 147/2013 г. на ТОС.

Доколкото след прекратяване на производството по делото е останал за разглеждане само един иск с изложени ясни обстоятелства и петитум - за установяване недопустимост на вписаното обстоятелство - едностранно предизвестие, поради това, че не било измежду подлежащите на вписване актове, съдът не е имал задължението да дава указания за поправяне на нередовности по чл. 129 от ГПК.

Разгледан по същество този иск е неоснователен по следните съображения:

На 11.03.2011 г. между Н.Д. и „Ес Ел И-България” ООД гр.Търговище е бил сключен договор за аренда на земеделски земи, вписан на 14.03.2011 г. в службата по вписванията гр. Търговище под вх.№ 67, том II, партидна книга 27328, съгласно който „Ес Ел И-България” ООД е предоставило на Н.И.Д. за стопанисване и обработка собствените си земеделски имоти за срок от седем стопанки години. На 08.06.2011 г. тези имоти са били продадени от арендодателя - на Б.С.М. с договор, обективиран в нотариален акт № 93, том Vрег.№ 6225, дело № 590 от 2011 г. на нотариус Ангелова, вписана в регистъра на НК под № 496 с район на действие района на РС Търговище. През месец юни 2012 г. приобретателят – ответник по делото уведомил арендатора – настоящия ищец, че е встъпил в правата на арендодател по договора за аренда и поискал заплащане на рента за стопанската 2010 - 2011 г. Ищецът отговорил, че не бил своевременно уведомен за заместването. С уведомително писмо от 24.07.2012 г. арендодетелят поискал от арендодателя изменение на арендния договор, но ищецът не му отговорил. С „напомнително писмо” от 18.04.2013 г. ответникът, след като посочил отново, че е встъпил в арендния договор, поискал от ищеца „да се съобрази със закона”.

На 21.05.2013 г. Б.С.М. подал до службата по вписванията гр.Търговище заявление за вписване на едностранно прекратяване на договор за аренда, сключен с арендатора Н.И.Д., вписано във входящия регистър под № 2883, към което приложил съответни документи, измежду които и едностранно предизвестие за прекратяване на договор за аренда. Върху заявлението е обективирано и определението на съдията по вписванията, с което той е разпоредил вписването на исканото от молителя обстоятелство, а именно фактът на прекратяване на договора за аренда, като е отбелязал чрез съответния печат данните за извършеното вписване - вх.№ 50, том VII, ДВВх №2877, а върху приложеното към заявлението едностранно предизвестие е вписал и номерата на партидите, за които вписването се отнася, а именно от 27328 до 27333. От представеното от службата по вписванията извлечение от имотния регистър се установява, че по партида № 27333, в част „В”, книга „вписвания” е вписано „прекратяване на договор с нот. заверка на подписите”.

Съгласно разпоредбата на чл.90 от ЗКИР, вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимот или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство.

В случая искът е заведен по първата хипотеза, като недопустимостта на вписването ищецът е обосновал с твърдения, че в имотния регистър е вписано едностранно предизвестие рег.№ 6890/21.05.2013 г., а не прекратяване на договор за аренда и че едностранното предизвестие не е измежду актовете, предвидени в чл.4 от ПВп, които подлежат на вписване в имотния регистър.

Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти - обект на кадастъра, и в него се вписват само определените от закона актове и факти. Партидата се води на хартиен и на електронен носител по одобрен от министъра на правосъдието образец. Подлежащият на вписване акт или юридически факт се вписва в частта на партидата, за която се отнася.

Подлежащите на вписване актове са предвидени в чл. 112 ЗС, чл. 4 от Правилника за вписванията, както и в други закони – ЗУТ, ЗЗД, ЗДС, З ОбщС, като в никой от тях не е предвидено вписването на едностранно предизвестие. В насока, че не подлежи на вписване едностранното предизвестие е и задължителната съдебна практика, цитирана от ищеца в исковата му молба.

В случая, не е и направено такова вписване на акт – едностранно предизвестие. От друга страна, съгласно императивната разпоредба на чл. 27, ал.2 от Закона за арендата в земеделието, прекратяването на договора за аренда на земя се вписва в нотариалните книги. Т.е. изрично е предвидено от закона, вписването на самото прекратяване, а не на изявлението за прекратяване. Именно факта на прекратяването в случая е бил вписан в имотния регистър от съдията по вписванията.

Доколкото, исканото за вписване от молителя обстоятелство, е било прекратяването на договора за аренда, с определението на съдията по вписванията, обективирано върху самото заявление, това искане е било уважено и вписването на посоченото обстоятелство – разпоредено. Този извод се подкрепя и от извадката от част „В” от партидата на единия от имотите, предмет на договора за аренда /където съгласно чл. 59 ЗКИР се вписват „учредяването и прехвърлянето на други вещни права и за юридическите факти и обстоятелства, подлежащи на вписване”, без ипотеките и възбраните, а съгласно чл. 62 т.6 от ЗКИР в част „В” се вписват и „договорите, подлежащи на вписване”/, където е вписано „прекратяване на договор с нот. заверка на подписите”. Същото вписване е било разпоредено и извършено по партидите на останалите имоти, предмет на договора за аренда, а именно от 27 328 до 27 333. Липсата на представени по делото извлечения от файловите партиди на останалите имоти, не променя горния извод, не само защото в първоинстанционното производство ищецът изобщо не е навеждал твърдения, че вписаното обстоятелство само за част от имотите, предмет на арендния договор, е било различно от поисканото от заявителя и разпореденото от съдията по вписванията, но и защото в негова тежест е било установяването на факта на несъответно на разпореденото вписване по останалите партиди, а той не го е доказал.

Предвид изложените съображения, предявеният иск по чл.90 от ЗКИР се явява неоснователен, а обжалваното първоинстанционно решение, с което той е отхвърлен не страда от посочените в жалбата пороци и като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът



Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/04.12.2013 г., постановено по гр.д. № 185/2013 г. по описа на Търговищки окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов