КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 01 Дек 2020, 20:45

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: СВ не е задължен да следи за други ДА за същите обекти
Ново мнениеПубликувано на: 21 Окт 2009, 14:00 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
Определение № 201 от 16.07.2008 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 411/2008 г., ГК, докладчик председателят Златка Петкова
чл. 104, т. 5 ГПК чл. 124, ал. 1 ГПК чл. 130 ГПК чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК чл. 4, б. "е" ПВ чл. 32а ПВ чл. 3, ал. 1, изр. 2 ЗАЗ
Съдията по вписване не е задължен да следи има ли сключени други арендни договори за същите обекти.

Само в случай, че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или не подлежи на вписване, съдията по вписванията може да постанови отказ да извърши вписването.

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 130 от ГПК.

С определение № 304/4.VII.2008 г., постановено по гр. д. № 650/08 г., В. Търновският окръжен съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустим предявения от М. И. Д. от гр. В. Търново, ул." установителен иск против Службата по вписванията към Регионална дирекция на А. по вписванията-гр. В. Търново и Общинска служба "Земеделие", гр. В. Търново с искане да се обявят за недопустими и нищожни вписването в Службата по вписванията, гр. В. Търново под № 5767/12.VII.2005 г. на аренден договор за земеделски земи № 3* и № 3* по плана за земеразделяне на с. Х., В. Търновска обл., и вписването на регистрация на същия договор в ОбСЗ, гр. В. Търново.

Със същото определение е прекратено производството по гр. д. № 650/08г. по описа на В. Т. окръжен съд.

Срещу определението е подадена в законоустановения срок частна жалба от М. И. Д. до В. Т. апелативен съд с искане като незаконосъобразно определението да бъде отменено и делото се върне на В. Т. окръжен съд, който да разгледа предявения от него иск.

В частната си жалба жалбоподателят посочва, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да разгледа спора, тълкувайки неправилно разпоредбата на чл. 104, т. 5 от ГПК. Навежда доводи, че съдът е следвало съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. I от ГПК да разгледа предявения иск, след като е установено, че той има правен интерес. Твърди, че след като в Правилника за вписванията е посочено кои актове подлежат на вписване, то следователно, по отношение на тези актове може да се води производство за обявяването им за нищожни. След като в чл. 3, ал. I от Закона за арендата в земеделието е предвидено вписване на арендните договори, предявеният от него иск не е недопустим. Искането му за обявяване за нищожни на скиците за поземлените имоти също не е недопустимо, тъй като съгл. чл. 3, ал. I от ЗАЗ издадените скици подлежат на вписване и регистриране. В частната си жалба жалбоподателят посочва, че с предявения иск той желае да докаже нищожност на вписване и несъществуване на вписано обстоятелство, а не нищожност на самата процедура "вписване", тъй като тя е задължителна съгл. чл. 3, ал. I от ЗАЗ. Жалбоподателят счита въз основа на наведените доводи, че предявеният иск е допустим и следва да се разгледа от първоинстанционния съд, поради което моли въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество.
В. Търновският апелативен съд, като прецени доказателствата по делото, обсъди доводите на жалбоподателя и провери правилността на обжалваното определение, намери за установено:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

От данните по прекратеното гр. д. № 650/08 г. по описа на В. Търновския окръжен съд се установява, че ищецът М. е предявил против Службата по вписвания към РД на А. за вписвания и Общинска служба "Земеделие", гр. В. Търново иск, с който да бъде установено по отношение на ответниците, че вписването в Службата по вписвания, гр. В. Търново под № 5767/12.VII.2005 г. на аренден договор за земеделски земи № № 3* и 32001 по плана за земеразделяне на с. Х. е недопустимо и нищожно и че вписването на регистрацията на същия договор в Общ. служба "Земеделие", гр. В. Търново е недопустимо и нищожно.

С допълнителна молба /спр. молбата, приложена на л. 10 от делото/ ищецът е допълнил петитума на исковата молба с искане да се обявят за нищожни всички скици, издадени и презаверени през периода м. октомври 2002 г. до м. юни 2008 г. от Общинска служба Земеделие", на които няма отразено обстоятелство за сключения от него и регистриран в Поземлената комисия аренден договор.

От наведените в исковата молба обстоятелства, на които ищецът основава иска си се вижда, че твърденията му се свеждат до това, че на 12.VII.2005г. Съдията по вписванията е вписал аренден договор, сключен между Манастир "Св. Преображение господне" и ЕТ "Д.-90-С. Л.", с който Манастир "Св. Преображение господне" отдава под аренда собствените си земеделски земи с № № 3* и 33001 по плана на с. Х., което вписване ищецът счита за недопустимо и нищожно. Твърди, че на 1.Х.1999 г. е сключил аренден договор за същите земеделски земи, който е за срок от 30 години и не е прекратен. Арендният му договор бил вписан под № 2093/30.IV.2002 г. в Службата по вписванията, гр. В. Търново. През м. октомври 2002 г. регистрирал в Поземлената комисия, гр. В. Търново вписания под № 2093/30.IV.2002 г. аренден договор за поземлени имоти № № 3* и 32001 по плана на земеразделяне на с. Х. През м. VII.2005 г. ОбСЗ, гр. В. Търново като правоприемник на ПК регистрирала договора за аренда, сключен между Манастир "Св. Преображение господне" и ЕТ "Д.-90-С. Л." под № 5767/12.VII.2005 г., което ищецът счита, че е недопустимо и нищожно, след като е регистриран вече договор за аренда за същите поземлени имоти № № 3* и 33001 по плана за земеразделяне на с. Х.

Към исковата си молба ищецът е приложил Договор за аренда на земя, сключен на 1.Х.1999 г. между Манастир "Св. Преображение господне" и М. И. Д., с който арендодателят - Манастир "Св. Преображение господне" е предоставил на арендатора - М. И Д. за временно ползване /под аренда/ за създаване на 200 дка лозови насаждения парцел ****ви масив 33 и парцел ****ви, масив 32 в землището на с. Х., В. Търновска област, за срок от 30 години, считано от 1.Х.1999 г. /спр. л. 6 от делото/. Приложен е и Договор за аренда на земя, от който се вижда, че арендодателят - Манастир "Св. Преображение господне" е предоставил на арендатора-ЕТ "Д.-90-С. Л.", гр. В. Търново земеделска земя-нива от 135 дка, IV-та категория, представляващ имот с № 3* и нива от 85.311 дка, IV-та категория, представляващ имот с № 3* под аренда за срок от десет години, считано от 1. Х.2005 г. /спр. приложения на л.7 от дело- то договор от 2005 г. - без дата и месец/. Приложен е Талон за регистрация на Договор за аренда в Поземлена комисия, гр. В. Търново, рег. № 7* от който се вижда, че е вписан Договор за аренда, сключен между М. господне" и М. И. Д. с обект на договора за аренда - нива от 135.012 дка, представляващ имот № 0* и нива от 85.312 дка, представляващ имот № 0* със срок на договора 30 години /спр. л. 5 от делото/.

За да приеме, че предявеният от ищеца М. И. Д. иск, предявен, на осн. чл. 104, т. 5 от ГПК, е процесуално недопустим, първоинстанционният съд правилно е посочил в мотивите си, че вписването на арендните договори в нотариалните книги на службата по вписванията и регистрирането им в Общинска служба "Земеделие"-гр. В. Търново е извършено съгласно изискванията на чл. 3, ал. I от Закона за арендата в земеделието. Както се вижда от приложените договори за аренда /този, сключен от Манастира "Св. Преображение господне" с М. И. Д. от 1.Х.1999 г. и сключения през 2005 г. от Манастира с ЕТ "Д.-90- С. Л." /същите съгласно изискванията на чл. 3, ал. I, изр. 1 от Закона за арендата в земеделието, са сключени в писмена форма с нотариална заверка на подписите, а съгласно чл. 3, ал. I, изр. 2 от ЗАЗ, тези договори са вписани в нотариалните книги и регистрирани в съответната общинска служба по земеделие. При вписването страните са представили скица на арендувания обект на договора, издадена или заверена от общинската служба земеделие. Както правилно посочва в мотивите си първоинстанционният съд, съдията по вписване не е задължен да следи има ли сключени други арендни договори за същите обекти. Съгласно чл. 4, б. "е" от Правилника за вписванията договорите за аренда се вписват, като задълженията на съдията по вписване се свеждат до това да извърши проверка единствено дали записаният във входящия регистър акт отговаря на изискванията на закона и дали подлежи на вписване - чл. 32а от Правилника за вписванията. Само в случай, че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или не подлежи на вписване, съдията по вписванията може да постанови отказ да извърши вписването. В настоящия случай, съдията по вписванията е бил задължен да впише и двата представени пред него договори за аренда.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че не е предвидена законова възможност това вписване да бъде оспорено, поради което предявеният, на осн. чл. 104, т. 5 от ГПК, иск, предявен от М. И. Д., се явява процесуално недопустим и правилно исковата молба, на осн. чл. 130 от ГПК, е била върната, а производството по делото - прекратено.

Неоснователни са наведените в частната жалба доводи, че след като вписването на договорите за аренда е задължително съгл. чл. 3, ал. I от ЗАЗ, то това вписване може да бъде атакувано, като недопустимо или нищожно.

Правилно първоинстанционният съд посочва, че ако в резултат на вписването на втория договор за аренда и отдаването на същите земеделски земи под аренда на ЕТ "Д.-90-С. Л." ищецът М. И. Д. е претърпял някакви вреди за него съществува друга правна възможност да защити правата си, ако те са нарушени. В частната си жалба жалбоподателят посочва, че първоинстанционният съд в мотивите си не е посочил друг ред, по който ищецът да защити правата си, който довод е неоснователен, тъй като съдът не е задължен да прави това. Ако жалбоподателят твърди, че в резултат на сключения за същите земеделски земи аренден договор от Манастир "Св. Преображение господне", той търпи вреди и пропуска ползи и договорът му за аренда от 1.Х.1999 г. не е прекратен на някое от основанията, посочени в раздел IV-ти от арендния договор при нарушаване на задълженията от страна на арендодателя да не преотдава обекта на арендния договор до изтичане на срока на договора /задължения на арендодателя съгл. раздел II-ри т. 4 от арендния договор/ и прекратява своеволно арендния договор страните са договорили санкции и неустойки /раздел V-ти, т. 1 от арендния договор/, каквито, ако е изправна страна, жалбоподателят може да претендира, но не и да предяви иск за обявяване нищожност и недопустимост на вписването на арендния договор от м. VII.2005 г. между Манастир "Св. Преображение господне" и ЕТ "Д.-90-С. Л.", който иск е недопустим.

Правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба и прекратил производството по делото, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от изложените съображения, В. Търновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 304/4.VII.2008 г., постановено по гр. д. № 650/08 г. по описа на В. Т. окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов