КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 27 Фев 2020, 11:02

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 29 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: УЧРЕДЯВАНЕ НА НОВА, ИЛИ ВПИСВАНЕ НА СТАРА ИПОТЕКА след 10г
Ново мнениеПубликувано на: 03 Юни 2011, 14:23 
Offline
Адвокат
Адвокат

Регистриран на: 04 Сеп 2010, 17:49
Мнения: 16
На мнение съм, че относно заличаването, както и подновяването на ипотеката е необходим правен интерес макар, че регистърното производство е охранително по характер. Такъв извод за наличие на интерес като предпоставка се извлича дори, когато в срока на действие на ипотеката дългът е погасен, което е основание за заличаването й по молба от Дл преди да са изтекли 10-те години.
Не съм съгласна, че производството по вписване на обстоятелства, касаещи ипотеката не се подчинява на общите правила на ГПК. Считам, че и тук елемент от ФС е интереса на молителя. Разпоредбата на чл.8 ПВп указва, че Нотариусът и всеки, който има интерес може да инициира производство по вписване на актове. Докато разпоредбата на чл.22 ПВп казва, че заинтересованото лице може да поиска заличаване на вписаното обстоятелство.
В първия случай, интересът на лицето черпи основанието си от договор или по силата на закона - чл.18, чл.166, 168 ЗЗД.
Във втория случай, заинтересованият черпи основанието си от закона - чл.172 ЗЗД. във вр. с чл.22 ПВп.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: УЧРЕДЯВАНЕ НА НОВА, ИЛИ ВПИСВАНЕ НА СТАРА ИПОТЕКА след 10г
Ново мнениеПубликувано на: 28 Юни 2011, 04:52 
Решение №
към дело: 20101200500733
Дата: 21.01.2011 г.
Съдия: Надя Узунова
Производството е образувано по жалба от “С. – ИВ”, Е. против решение № 1352/28.4.2010 г., постановено по гр.д. № 10 по описа за 2009 г. на Районен съд-Г. Д.
Във въззивната жалба се поддържат факти и правни доводи така, както са изложени в исковата молба. Досежно обжалвания акт се посочва, че е незаконосъобразен извода на районния съд, според който е недоказан факта на вписване на ипотеката и факта на нейното заличаване. Неправилността на този извод, според жалбоподателя е поради приемането от съда на взаимно изключващи се твърдения. Според жалбоподателя, ако не се установява датата на вписване на ипотеката, то тя е нищожна, тъй като вписването й е условие за нейната действителност. Жалбоподателят счита, че заличаването на ипотеката не е неустановен факт, както е приел първоинстанционния съд, тъй като той се установява от представеното удостоверение от Службата по вписвания и това е 15.05.2009 г. Твърди се от жалбоподателя, че ипотеката е вписана на 28.04.2008г., когато е сключена сделката, обективирана в нотариален акт № 4 от 1998г., заличена е след изтичане на десетте години с подадена молба от 15.05.2008 г., а молбата за нейното подновяване от ответника е от 04.06.2008г., т.е. след срока от 10 години. Сочи се от жалбоподателя, поради смяната на собственика спрямо обекта недвижимия имот, ипотеката не може да бъде едностранно подновена и затова за новия собственик тя няма действие. Ето защо се иска отмяна на съдебното първоинстанционно решение като незаконосъобразно.
В писмен отговор Банката оспорва доводите във въззивната жалба като изложените съображения се повтарят и в представените писмени бележки за съдебното заседание, според които не е учредена ипотека върху чужд имот, поради което считат обжалвания акт за правилен и законосъобразен. Излагат се доводи за недопустимост на искането за заличаване на ипотеката.
Жалбата е допустима.
За да се поризнесе по нея съдът съобрази фактическите и правни доводи на страните, обжалвания акт и събраните доказателства, поради което намира за установено следното:
Районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск от ищеца “Строител –Ив”, Е. против „., О. в ликвидация и У. Б., за признаване, че върху недвижими имоти УПИ ХІІ, в кв. 68 по плана на с. О., с площ от 3.5 дка, ведно с построената върху него производствена сграда с площ от 700 кв.м. и цялото техническо движимо имущество, при съседи за имота – улица, от две страни край на регулация и УПИ$$$и УПИ $$$, в кв. $$по плана на с. Огняново, с площ от 600 кв.м., ведно с построената върху него производствена сграда с площ от 176 кв.м. и цялото техническо движимо имущество при съседи за имота: улица, край на регулация и УПИ$$$ не съществува ипотечно право в полза на кредитора-втория ответник, респ. ипотечно правоотноншение, обезпечаващо вземането на кредитора-втория ответник срещу длъжника-първия ответник, поради факта, че към момента на подновяване на ипотеката – 4.6.2008 г. ипотекарния длъжник /първия ответник/ не е бил собственик на процесните имоти УПИ ХІІ, в кв. 68 по плана на с. Огняново, с площ от 3.5 дка, ведно с построената върху него производствена сграда с площ от 700 кв.м. и цялото техническо движимо имущество, при съседи за имота – улица, от две страни край на регулация и УПИ ХІІІ и УПИ ХІV, в кв. 66 по плана на с. Огняново, с площ от 600 кв.м., ведно с построената върху него производствена сграда с площ от 176 кв.м. и цялото техническо движимо имущество при съседи за имота: улица, край на регулация и УПИ ХІІІ, както и иска, предявен при условията на алтернативност за прогласяване недействителността на подновената с писмена молба от 04.06.2008 г. ипотека, материализирана в нотариален акт № 4, т. І от 28.4.1998 г. при РС-Г.Д.
Изложената от РС фактическа обстановка, кореспондира на доказателствата по делото, доколкото в тях се съдържат неоспорвани от страните обстоятелства при следната хронология:
С нотариален акт № 2/1997 г. „.,О. е закупил недвижими имоти –УПИ ХІІ и ХІV, ведно с пострената във всеки от тях производствена сграда, както и цялото техническо движимо имущество. Фирмата на купувача е променена на „., Е., за вписването на което е представено решение № 2666/8.8.2007 г. по ф.д. № 2393 по описа за 2001 г. на БОС. Очевидно противно на твърдението на ищеца, прието и от съда, не е налице правоприемство, а само промяна на наименованието на фирмата.
С нотариален акт № 4/1998 г. върху закупените имоти е учредена от новият им собственик -”.,О. - договорна ипотека в полза на ответника „. Б., , който е правоприемник на Банка “Х.”, . Ипотеката е учредена чрез вписването й, което според настоящият състав е сторено в деня на изповядване на нотариалния акт -28.4.1998 г. предвид отразяването върху самия акт от службата по вписванията - вх.рег. № 144, парт. Кн.77, т. І, стр.229. Обстоятелството, че при последващата сделка между собственика и ищеца при снабдяването с удостоверение за вещна тежест, тя не е фигурирала, не води до друг извод, тъй като очевидно се касае за невярно удостоверяване.
С нотариален акт № 25/2004 г. същите имоти са продадени от „.,О. на ищеца “С. –И.”, Е.. Видно е, че и двете дружества имат за законен представител лицето Иван Банарев, който факт ответника “У.К. Б., сочи, но без да обосновават конкретни правни доводи.
От приложените по делото 4 бр. удостоверения изх. № 177, 178, 179 и 180 от 26.3.2010 г. от службата по вписванията с идентично съдържание се установява, че договорната ипотека, вписана в регистрите на СВ Г. Д. под акт № 4,т. І/28.4.1998 г., парт.кн. № 77, стр. 229 е заличена на основание чл. 172 ЗЗД и чл. 22 от ПВ по молба на „., Е. от 15.5.2008 г.
Впоследствие на 4.6.2008 г. същата договорна ипотека е подновена от “У. К. Б., -вписана в дв.вх.рег.под № 1684 –т.1, № 181/2008 г., като в забележка е отразено, че е станало след изтичането на 10 годишия срок и подновяването й има нов ред и действие занапред като ново вписване, на основание чл. 172, ал. 2 ЗЗД и чл. 18, ал. 4 ПВ.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че не съществува ипотечно правоотношение, обективирано в нотариален акт № 4/1998 г. вследствие на подновяването му на 4.6.2008 г., вписано в дв.вх.рег.под № 1684 –т.1, № 181/2008 г., е допустим. Събраженията на “У.К.Б., за недопустимост на иск за заличаване на ипотека, не са съобразени с факта, че такъв иск не е предявен, поради което и съдът не дължи произнасяне по тяхната състоятелност.Ищцовото твърдение е, че ипотеката е заличена след изтичане срока на действието на вписването от 10 г. по тяхна молба. Оспорват съществуването на ипотеката поради подновяването й след осъщественото заличаване навеждайки и обстоятелството за необходимост на съгласие от новия собственик.
Съдът счита иска за основателен.
Между ответниците по делото е сключен договор за ипотека. Ипотеката е възникнала чрез вписването на договора на 28.4.1998 г., съставен във формата на нотариален акт. Съдът не намира за обоснована и съобразена с доказателствата тезата на РС, че ищецът не доказва датата на вписване на ипотеката. Ако тя не е вписана, то не е й възникнала, тъй като вписването на ипотеката има конститутивно действие. Затова и мотивите в атакувания акт за неоснователността на исковете, опираща се на този факт ОС не споделя. Не споделя изводите, че ипотеката е подновена, но не е заличена, тъй като е безспорно, че както при подновявянето, така и при заличаването от значение е датата на възникването й. В този смисъл основателен е довода на жалбоподателя за противоречивост в мотивите на обжалваното решение.
Вписаната на 28.4.1998 г. ипотека е заличена на 15.5.2008 г. т.е. след изтичане на 10-те години /изтичащи на 28.4.2008 г./ с молба от ищеца “С. –И.”, Е.. Той като собственик се е възползвал от даденатата му възможност от чл. 22 от Правилника за вписванията - ако са изминали 10 години от датата на вписването, без то да е подновено, заличаването да стане по молба на заинтересования, какъвто очевидно е той, без други доказателства. Заличаването на вписването има за последица погасяване на ипотеката –чл. 179, ал. 3 ЗЗД. Означава, че станалото вписване трябва да се счита вече за несъществуващо. По тези съображения съдът намира иска за основателен и решението в частта, в която е отхвърлен същият за признаване, че не съществува ипотечно правоотношение, обективирано в нотариален акт № 4/1998 г. вследствие на подновяването му на 4.6.2008 г., следва да се отмени и се постанови обратен резултат. Решението в частта, в която е отхвърлен от РС предявения при условията /според настоящият състав/ на евентуалност иск за прогласяване недействителността на подновената понастоящем ипотека материализирана в нотариален акт № 4, т. І/28.4.1998 г. при РС Г.Д., подновена с писмена молба от 04.6.2008 г. поради противоречия със закона, следва да се обезсили. Произнасянето е поискано при отхвърляне на първия иск, а Окръжният съд намира същият за основателен.
Водим от изложеното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1352/28.4.2010 г., постановено по гр.д. № 10 по описа за 2009 г. на Районен съд-Г. Д., в частта в която е отхвърлен предявения от “С. –И.”, Е., с представител И. Б. против „., О. в ликвидация,с представител И. Б. и „. Б., , представлявано съвместно от А. К. и Л. К. Х. иск за признаване, че върху недвижими имоти не съществува ипотечно право в полза на кредитора-втория ответник, респ. ипотечно правоотноншение, обезпечаващо вземането на кредитора-втория ответник срещу длъжника-първия ответник, поради факта, че към момента на подновяване на ипотеката – 4.6.2008 г. ипотекарния длъжник /първия ответник/ не е бил собственик на процесните имоти УПИ ХІІ, в кв. 68 по плана на с. Огняново, с площ от 3.5 дка, ведно с построената върху него производствена сграда с площ от 700 кв.м. и цялото техническо движимо имущество, при съседи за имота – улица, от две страни край на регулация и УПИ ХІІІ и УПИ ХІV, в кв. 66 по плана на с. О., с площ от 600 кв.м., ведно с построената върху него производствена сграда с площ от 176 кв.м. и цялото техническо движимо имущество при съседи за имота: улица, край на регулация и УПИ ХІІІ.
и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от “С. –И.”, Е., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “С..И.. Р.”, 23, с представител И. Б. срещу „., О. в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “С..И.. Р.”, 23, с представител И. Б. и „. Б., , представлявано съвместно от А.К. и Л. К. Х. , че върху недвижим имот УПИ ХІІ, в кв. 68 по плана на с. О., с площ от 3.5 дка, ведно с построената върху него производствена сграда с площ от 700 кв.м. и цялото техническо движимо имущество, при съседи за имота – улица, от две страни край на регулация и УПИ ХІІІ и недвижим имот УПИ ХІV, в кв. 66 по плана на с. Огняново, с площ от 600 кв.м., ведно с построената върху него производствена сграда с площ от 176 кв.м. и цялото техническо движимо имущество при съседи за имота: улица, край на регулация и УПИ ХІІ не съществува ипотечно право в полза на „. Б., , респ. ипотечно правоотношение, обективирано в нот. акт№ 4, т. І/28.4.1998 г. при РС Г. Д. и обезпечаващо вземане на „. Б., срещу „., О., тъй като към момента на подновяване на ипотеката – 4.6.2008 г. „., О. не е бил собственик на имотите: УПИ $$$, в кв. $$ по плана на с. О., с площ от 3.5 дка, ведно с построената върху него производствена сграда с площ от 700 кв.м. и цялото техническо движимо имущество, при съседи за имота – улица, от две страни край на регулация и УПИ $$$ и УПИ $$$, в кв.$$ по плана на с. О., с площ от 600 кв.м., ведно с построената върху него производствена сграда с площ от 176 кв.м. и цялото техническо движимо имущество при съседи за имота: улица, край на регулация и УПИ ХІІІ.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск от “С. –И.”, Е., с представител И. Б. против „., О. в ликвидация, с представител И. Б. и „. Б., , представлявано съвместно от А. К. и Л.К.Х. за прогласяване недействителността на подновената с писмена молба от 04.06.2008 г. ипотека, материализирана в нотариален акт № 4, т. І от 28.4.1998 г. при РС-Г.Д., поради противоречие със закона.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: УЧРЕДЯВАНЕ НА НОВА, ИЛИ ВПИСВАНЕ НА СТАРА ИПОТЕКА след 10г
Ново мнениеПубликувано на: 29 Дек 2011, 11:10 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 263
Определение по т. д. № 313/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №698
С., 11.11.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 313 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник против въззивно решение № 471/ 21.01.2011 г. по гр. д. № 733/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма] и [фирма] иск, и е признато за установено, че не съществува ипотечно право в полза на банката, тъй като към момента на подновяване на ипотеката - 04.06.2008 г. първият ответник не е бил собственик на ипотекираните имоти, като е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът за прогласяване недействителността на подновена с писмена молба от 04.06.2008 г. ипотека, материализирана в нотариален акт №4/28.04.1998 г. при РС Гоце Делчев, поради противоречие със закона.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 т. т. 1 - 3 ГПК. Поддържа, че решението е постановено при нередовна искова молба, предявен е недопустим иск по чл. 124 ГПК, вместо по чл. 179, ал. 1 ЗЗД, както и че процесът представлявал недопустимо упражняване на право въз основа на търговска сделка, съгласно чл. 289 от ТЗ, тъй като се извършвал само с намерение да се увреди другата страна.
Посочва се, че въззивното решение противоречи на чл. 236, ал. 2 ГПК досежно задължението на съда да изложи мотиви, в които да се посочвали исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата и фактически и правни изводи. Препраща се към ТР № 1/ 2001г. на ОСГК.
По отношение на т. 3 на чл. 280 ГПК се излага тезата за необходимост от тълкуване на практиката по чл. 172, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 18, ал. 4 П..
Ответниците по касационната жалба [фирма] и [фирма] не депозират писмен отговор и становище по допускане и основателност на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбопателят не е формулирал конкретен правен въпрос, тъй като излагането на съображения за недопустимост на иска по чл.124 ГПК или за решение, постановено по нередовна искова молба не би могло да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Съгласно цитираното и от жалбоподателя ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателят е задължен да посочи правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, т. е. точно и мотивирано в изложението следва да се разграничат основанията за касационно обжалване и за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Вярно е, че ВКС служебно може да допусне касационно обжалване, когато недопустимостта на въззивното решение не е подведена от жалбоподателя като основание, предвид служебното задължение на съда да следи за спазване на съществени процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото /т. 1 ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/. Посочването обаче на факта, че решението е постановено по нередовна искова молба не означава формулиране на правен въпрос, нито маркира съответно конкретно съществено процесуално нарушение, водещо до извод за евентуална недопустимост на съдебния акт.
Съпоставката между исковата молба, след направени уточнения /л. 86 - 88 от първоинстанционното дело/ налага извод за това, че въззивната инстанция е постановила своя съдебен акт съобразно формулираните от ищеца искания. Не е аргументирано и твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, предвид заявения петитум на всеки иск, предявяването им при условията на евентуалност и произнасянето на съда по главния иск, както и правните последици, свързани с евентуалния иск.
По отношение на изложеното, че е недопустимо предявяване на установителен иск, поради наличие на специалния ред по чл. 179, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 П.. не би могло да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като всеки един от посочените искове има различен предмет, основава се на различни факти и има различни правни последици.
Не съществува пречка да се предяви установителен иск за несъществуване на ипотечно правоотношение, разбира се при отчитане на правния интерес на предявилия подобно искане и при преценка на конкретиката на случая.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по посочени от жалбоподателя съображения, че въззивното решение противоречи на чл. 236, ал. 2 ГПК досежно задължението на съда да изложи мотиви. Подобно неспазване на процесуално изискване от решаващия съд съставлява основание за неправилност на съдебния акт и само по себе си не означава формулиране на правен въпрос. Всъщност формираните фактически и правни изводи на съда в обжалваното решение са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси, включително и този за тълкуването на чл. 172, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 18, ал. 4 П. не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. По отношение на прилагането на чл. 18 , ал.4 П. е налице и съдебна практика по реда на новия ГПК – Определение № 278/30.06.2010 г. по ч. гр. д. № 238/2010 г. на ВКС.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от въззивно решение № 471/ 21.01.2011г. по гр. № 733/2010 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: УЧРЕДЯВАНЕ НА НОВА, ИЛИ ВПИСВАНЕ НА СТАРА ИПОТЕКА след 10г
Ново мнениеПубликувано на: 18 Ное 2015, 22:55 
Здравейте,

имам следния проблем и се надявам наистина да получа помощ от Вас.
Имам редовно обслужван ипотечен кредит от 10 години.Срока на кредита е 15 години и днес получавам обаждане от служител на банката,че трябва да си подновя ипотеката и да платя затова 153,00 лв.
10-годишният срок на ипотеката е изтекъл на 26.09.2015.До тази дата, ако правилно съм разбарала,задължение е на кредитора да поднови ипотеката.Но явно той е "проспал" срока и сега аз трябва да я вписвам наново в негова полза и да заплатя всички съпътстващи разходи/моля кажете, ако греша/.
Значи ли това, че трябва да правя нова ипотека?Значи ли това,че трябва да правя нова ипотека за цялата сума на кредита или мога само за оставащата сума?Мога ли да откажа да направя ипотека в негова полза, тъй като оставащата сума е 4000 лв и според мен тази сума не изисква ипотека?

Благодаря предварително!


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: УЧРЕДЯВАНЕ НА НОВА, ИЛИ ВПИСВАНЕ НА СТАРА ИПОТЕКА след 10г
Ново мнениеПубликувано на: 30 Ное 2015, 18:25 
Offline
Аватар

Регистриран на: 04 Мар 2010, 09:24
Мнения: 20
Гост написа:
До тази дата, ако правилно съм разбрала,задължение е на кредитора да поднови ипотеката.Но явно той е "проспал" срока и сега аз трябва да я вписвам наново в негова полза и да заплатя всички съпътстващи разходи/моля кажете, ако греша/.

За да се отговори на този въпрос в чия тежест са разноските при подновяване на вписването на договорна ипотека и вписването й наново трябва да прочетете внимателно договора си за кредит - ако там не е казано нищо по въпроса - общите услови на банката за отпускане на ипотечни крдити.
А междувременно можехте вече да заличите ипотеката на основание чл. 22 ПВп само на това основание, че са изтекли 10 години от първоначалното вписване. С това обаче няма да се погаси задължението ви. Банката от привилегирован кредитор става хирографарен и за задължението си вече ще отговаряте с цялото си имущество, а не само с ипотекираното както до сега.
Но в този случай рискувате банката да приложи някоя врътка съобразно общите й условия
- да повиши лихвата тъй като кредита вече не е обезпечен
- да поиска нова ипотека за да не повиши лихвата или друго обезпечение - например поръчител, залог на пари, вещи, ценни книги и т.н.
да обяви кредита за предсрочно изискуем
Все хватки, които няма как да не са описани, макар и завоалирано в договори ви за този кредит, а ако не в Общите условия на банката
Това е от мен.
Успех при вземането на решението от ваша страна!


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: УЧРЕДЯВАНЕ НА НОВА, ИЛИ ВПИСВАНЕ НА СТАРА ИПОТЕКА след 10г
Ново мнениеПубликувано на: 20 Дек 2015, 01:11 
С ВКС си мислим едно и също :)
Това е и най-логичното. Идеята на закона е единствено да даде възможност на длъжника да иска едностранно заличаване на ипотеката ако е изтекъл 10 годишният срок.
Аналогично, ако длъжникът не е поиискал заличаване, то кредиторът въпреки, че е проспал срока има право да иска едностранно вписване отново на същата ипотека. Именно, защото би имал право да иска без съгласието на длъжника ново вписване, то ипотеката трябва да е същата и не трябват нито данъчна оценка, нито скица, нито декларация по чл. 264.
Ако не беше такава логиката изобщо не би следвало да съществува чл. 172 ал 2, а направо да се учредява нова ипотека след изтичането на 10 г.
Вярно е, че 172 ал. 3 говори за "вписване на подновяването", но според мен трябва да се приеме, че се има предвид и новото вписване на същата ипотека. Напрактика вписването на ал. 2 е същото нещо като подновяването по ал. 1 с единствената разлика, че има ред от вписването.
Относно каква такса се дължи при новото вписване на ипотеката. Трябва да се изчисли върху заявения остатък от дълга. Но дали да е 0,1 или 0,05 ? Тъй като се касае за ново вписване, а не за вторично вписване (отбелязване) то личното ми мнение е, че таксата трябва да е 0,1.
Преди промените в ПВ, с които изричо се регламентира таксата при вторичните вписвания, съдийте по вписваният неправлино събираха такса върху 0,1, без да съобразяват, че вписванията по чл. 17, макар и наречени вписвания, са си отбелязвания. Имаше решения на ВСК, които отменяха тези порочнни откази. Затова за мен логиката е същата при новото вписване на стара ипотека- щом по своята същност се касае за ново вписване, а не отбелязване, таксата е 0,1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№173

С., 23.06.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 1254 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6090 от 23.02.2015 г. на [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт Р. Г. против определение № 398 от 3.02.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 333 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено определение от 13.01.2015 г. на съдия по вписванията при Варненски районен съд за отказ на вписване по молба вх. № 446/13.01.2015 г. /погрешно посочена с вх. № 301/12.01.2015 г./ по описа на АВ, СВ-В., подадена от [фирма], [населено място].
За да се произнесе налице ли е основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, съставът на ВКС взе предвид следното:
[фирма], [населено място] е поискало да бъде извършено ново вписване на договорна ипотека, вписана с акт № 61, том ХІІ, вх.рег.№ 24685/2004 г. в Службата по вписвания. С определение от 13.01.2015 г. съдията по вписванията е отказал вписването с мотиви, че в случаите на чл.18, ал.4 ПВ новото вписване следва да се извърши по същия ред, както и първоначалното вписване и относно съдържанието на молбата и приложенията към нея важат същите изисквания, поради което следва да бъдат представени данъчна оценка и декларации по чл.264 ДОПК на ипотекарните длъжници, каквито в случая липсват. Варненският окръжен съд е възприел посочените мотиви и с атакуваното определение е потвърдил отказа по за ново вписване на ипотеката.
К. поставя въпросът: Изискванията на чл.264, ал.1 ДОПК по отношение представянето на писмена декларация от длъжника за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски и данъчна оценка за наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота приложими ли са при подновяване /чл.172, ал.1 ЗЗД/ и ново вписване на ипотеката /чл.172, ал.2 ЗЗД/ или са приложими само в случай на учредяване на ипотека, по който е удостоверил основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в приложеното определение от 16.01.2015 г. по ч.гр.д. № 7/2015 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е прието, че декларацията по чл.264 ДОПК не е предвидена като задължително приложение към заямлението за ново вписване на ипотеката, тъй като длъжникът не поема нов дълг и не обременява имуществото си с ново обезпечение, за да е нужно да подаде декларация по чл.264 ДОПК, а и новото вписване се извършва с едностранно волеизявление на кредитора и той не може да бъде задължен да изиска от своя длъжник деклара;ия по чл.264 ДОПК.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Настоящият състав на ВКС приема за правилна практиката по приложеното към частната касационна жалба определение от 16.01.2015 г. по ч.гр.д. № 7/2015 г. на Окръжен съд-Монтана по следните съображения: Договорна ипотека, която не е подновена в 10 годишния срок от учредяването й, но не е заличена, има за последица само изрично визираната в чл.172, ал.2 ЗЗД – ипотеката може да се впише наново, но се променя редът й /от новото вписване/. У. в чл.172, ал.2, изр.първо ЗЗД и чл.18, ал.4 ПВ израз „може да се впише наново” обосновава тълкуване, че правната норма не предвижда сключване на нов ипотечен договор, тъй като в този случай законовият термин би бил „учредена”. След като законът говори за „ново вписване”, а не за „ново учредяване”, то не се изисква ново сключване на ипотечен договор, ново съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл.167 ЗЗД, както и правилата за вписване на новоучредена договорна ипотека. Редът за подновяване или ново вписване на договорна ипотека е уреден в чл.18 – по молба на кредитора, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, като молбата трябва да съдържа данните за първоначалното вписване. Други особени правила за ново вписване на ипотека по чл.172, ал.2 ЗЗД и чл.18, ал.4 ПВ не са уредени и след като новото вписване се извършва по едностранно волеизявление на ипотекарния кредитор, без да е необходимо съгласието или съдействието на ипотекарния длъжник, то не е необходимо представяне на изискуемите от чл.264 ДОПК декларация от ипотекарния длъжник и данъчна оценка на ипотекирания имот. От принципното разбиране за еднаквия ред на извършване на подновяването по чл.172, ал.1 ЗЗД и новото вписване по чл.172, ал.2 ЗЗД на договорна ипотека, като разликата между двете хипотези е само запазване или не на реда на вписването, изхожда и практиката на ВКС по Определение № 278/30.06.2010 г. по ч.гр.д. № 238/2010 г., ІІ г.о. и Определение № 69/26.01.2012 г. по ч.т.д. № 818/2011 г., І т.о.
По основателността на частната касационна жалба:
С оглед отговора, обусловил допускане на касационно обжалване, следва, че атакуваното определение на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определение от 13.01.2015 г. на съдия по вписванията при Варненския районен съд са неправилни и следва да бъдат отменени, като на съдия по вписванията при Варненския районен съд се укаже да извърши исканото от [фирма], [населено място] ново вписване на договорна ипотека.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 398 от 3.02.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 333 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна.
ОТМЕНЯ определение № 398 от 3.02.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 333 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Варна и потвърденото с него определение от 13.01.2015 г. на съдия по вписванията при Варненски районен съд за отказ на вписване по молба вх. № 446/13.01.2015 г. /погрешно посочена с вх. № 301/12.01.2015 г./ по описа на АВ, СВ-В..
ВРЪЩА делото на съдия по вписванията при Варненски районен съд за извършване на ново вписване на договорна ипотека по молба вх.№ 446/13.01.2015 г. на [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: УЧРЕДЯВАНЕ НА НОВА, ИЛИ ВПИСВАНЕ НА СТАРА ИПОТЕКА след 10г
Ново мнениеПубликувано на: 29 Яну 2018, 16:57 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 263
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 58


гр. София, 26.01.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2173 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение от 07.04.2017г., постановено по ч. гр. д. № 60/2017г. от Окръжен съд - Монтана, с което се потвърждава определение от 17.02.2017г. на Съдията по вписванията при Районен съд - Монтана за вписване на нова договорна ипотека върху недвижим имот № 188, т.4, н.д. № 389/ 2005г. на нотариус Б.П. по молба на [фирма], София.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно. Поддържа се, че е допустимо вписване на нова ипотека след изтичане на 10 годишния срок по чл.172, ал.2 ЗЗД, като редът за това е еднакъв с този на извършване на подновяването на ипотеката в 10 годишния срок по чл.172, ал.1 ЗЗД. Не е пречка за новото вписване на ипотеката по чл.172, ал.2 ЗЗД, когато вписването е за част от имотите и за част от първоначалните вземания или вземане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Окръжният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията, като е изложил съображения, че единствено при подновяване на вписване на договорна ипотека, съобразно чл.18, ал.2 ПВ е допустимо подновяване и за по-малка сума, от тази за която е направено първоначалното вписване. Отрекъл е подобна възможност при вписване наново на ипотека, позовавайки се на законоустановения ред на вписването и на характера на ипотечното право- неделимост на ипотеката. Аргументирано е, че подновяването се извършва чрез подреждане в съответната ипотечна книга на единия екземпляр от молбата, по реда, установен за първоначалното вписване, като съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на ипотечния акт, като посочва входящ номер на молбата за подновяване. От тази хипотеза е разграничен случаят, при който вписването наново на ипотеката се извършва по реда на чл.15 ПВ чрез подреждане на нотариалния акт за ипотека в ипотечната книга, като се има предвид старият нотариален акт. Въз основа на това е направен извод, че при ново вписване на ипотека, не може да се впише редуцирания размер на задължението и ипотеката да бъде само върху част от ипотекираните имоти, тъй като се вписва същия акт, с който е учредена ипотеката преди повече от 10 години.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че окръжният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.) по въпроса, дали новото вписване на ипотека се извършва при еднаква процедура и ред с подновяването на ипотеката, допустимо ли е искането за част от първоначалните ипотекирани имоти и за вписване само за част от обезпеченото вземане. Частният касатор се позовава на формирана по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК практика – определение № 218/ 27.04.2017г. по ч.гр.д. № 331/ 2017г. на IV ГО на ВКС, определение № 173/ 23.06.2015г. по ч.гр.д. № 1254/2015г. на II ГО на ВКС и определение № 278/ 30.06.2010г. по ч.гр.д. № 238/2010г. на II ГО на ВКС. В изложението към частната жалба се поддържа и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.) по въпроса, може ли да се впише наново ипотека върху имоти, собственост на други, различни от първоначаните лица, като се сочи, че даденото разрешение от ОС-Монтана е противно на залегналото в решение № 661/ 01.05.2017г. по в.гр.д. № 5810/20165г. на САС.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалвания акт с формираната по реда на чл.274, ал.3 ГПК практика на ВКС по обусловилите изхода на спора въпроси, дали новото вписване на ипотека се извършва при еднаква процедура и ред с подновяването на ипотеката и допустимо ли е ново вписване само за част от обезпеченото вземане. По последния поставен от касатора въпрос няма произнасяне от решаващия състав, поради което по отношение на него не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
В определение № 218/ 27.04.2017г. по ч.гр.д. № 331/ 2017г. на IV ГО на ВКС е налице произнасяне относно предпоставките и реда за извършване на ново вписване на договорна ипотека в хипотеза на чл.172, ал.2 ЗЗД вр. чл.18, ал.4 ПВ и относно допустимостта новото вписване да се извърши за по-малка сума, представляваща остатъка от вземането, обезпечено с ипотека. Прието е, че доколкото нормите на чл.172, ал.2 ЗЗД и чл.18, ал.4 ПВ не съдържат специални правила за извършване на новото вписване на договорна ипотека, то както подновяването /преди изтичането на 10-годишния срок/, така и новото вписване /след като са изтекли 10 години от учредяването на ипотеката/, следват една и съща процедура, като молителят и в двата случая се ползва от облекчения ред, предвиден в чл.18 ПВ, без да е необходимо „ново учредяване” на ипотеката. В този смисъл, не се изисква ново сключване на ипотечен договор, ново съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл.167 ЗЗД. Редът за подновяване или ново вписване на договорна ипотека е регламентиран в чл.18 ПВ - по молба на кредитора с нотариално заверен подпис, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, като молбата трябва да съдържа данните за първоначалното вписване. Препис от молбата на кредитора с нотариално удостоверен подпис се подрежда в актовата книга по чл.33, б.„в” ПВ. Изложени са съображения, че вписването по чл.18, ал.4 ПВ вр. с чл.172, ал.2 ЗЗД по характера си е самостоятелен акт, който няма връзка със старо действащо вписване; за новото вписване не могат да се черпят правни последици от вписаната преди това ипотека и затова ипотечното право придобива нов ред, считано от датата на подаване на молбата и отразяването й във входящия регистър по чл.34 ПВ. Вписването като техническо действие се изразява в подреждане на подлежащия на вписване акт и отразяването на данни за мястото на подреждането му и на данни извлечени от неговото съдържание. Прието е, че с оглед приложимост на уредените в чл.172, ал.3 ЗЗД и чл.18, ал.1 – ал.3 от ПВ правила и за двата вида вписвания на вече учредена договорна ипотека, следва да се приеме, че предвидената с нормата на чл.18, ал.3 ПВ възможност за частично подновяване на ипотеката (за по-малка сума от тази, за която е първоначалното вписване), е приложима и в хипотезата на чл.18, ал.4 ПВ. Не съществува пречка кредиторът да заяви новото вписване да е за по-малка сума, съизмерима с размера на остатъчния дълг на ипотекарния длъжник. Аргументирано е, че договорът за ипотека цели да даде защита на кредитора и да обезпечи неговото вземане към длъжника. Затова, право на кредитора е да прецени за каква част от дълга неговият интерес от обезпечаване е отпаднал и съответно за каква остатъчна сума има интерес и заявява новото вписване. Обстоятелството, че с молбата по чл.18, ал.4 ПВ се заявява ново вписване на „стара ипотека” не означава, че вписването е допустимо да се извърши само за първоначалния размер на дълга, за който е учредена ипотеката, но не и за по-малък от него. Това право на заинтересования не може да бъде отречено, защото законът не поставя такова изискване като условие за извършване на вписването. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод се извежда по аналогия и от нормата на чл.21 ПВ, предвиждаща възможност за частично заличаване на ипотеката, съобразно удовлетворения материален интерес на ипотекарния кредитор.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя дадените разрешения по реда на чл.274, ал.3 ГПК по въпросите, по които е допуснат касационният контрол. В обжалвания акт окръжният съд неправилно е определил реда на вписване на новата изсрочена ипотека, въз основа на което и в противоречие с материалния закон е приел, че новото вписване на договорната ипотека не може да се извърши само за част от първоначалния дълг, обезпечен с ипотеката. Неправилен е и изводът на съда, че новото вписване не може да бъде за част от имотите, посочени в изсрочената ипотека, тъй като кредиторът може винаги да прави отказ от право – в случая отказ от обезпечително право върху част от имотите, предмет на ипотеката, който отказ не е в разрез с неделимостта на ипотечното право, доколкото ипотеката е върху множество отделни обекта /недвижими имоти/.
С оглед горното, и като взе предвид, че е налице молба за вписване от надлежно лице - кредитор, същата отговаря на изискванията по чл.18, ал.3 и ал.4 ПВ, внесена е дължимата такса от 250 лева по чл. 2 ТДТСАВ – 0.01% върху материален интерес от 250 000 лева, но не по-малко от 10 лева, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на съдията на вписванията с указания да извърши вписване по молба вх. № 718/17.02.2017г. по описа на АВ – Служба по вписванията – [населено място].
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 07.04.2017г., постановено по ч. гр. д. № 60/2017г. от Окръжен съд – Монтана.
ОТМЕНЯ въззивно определение от 07.04.2017г., постановено по ч. гр. д. № 60/2017г. от Окръжен съд – Монтана и потвърденото с него определение от 17.02.2017г. на Съдията по вписванията при Районен съд - Монтана за вписване на нова договорна ипотека върху недвижим имот № 188, т.4, н.д. № 389/ 2005г. на нотариус Б.П. по молба на [фирма], София.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС – Монтана за извършване на вписването, поискано с молба вх. № 718/17.02.2017г. по описа на АВ – Служба по вписванията – [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: УЧРЕДЯВАНЕ НА НОВА, ИЛИ ВПИСВАНЕ НА СТАРА ИПОТЕКА след 10г
Ново мнениеПубликувано на: 29 Яну 2018, 16:57 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 263
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 58


гр. София, 26.01.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2173 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение от 07.04.2017г., постановено по ч. гр. д. № 60/2017г. от Окръжен съд - Монтана, с което се потвърждава определение от 17.02.2017г. на Съдията по вписванията при Районен съд - Монтана за вписване на нова договорна ипотека върху недвижим имот № 188, т.4, н.д. № 389/ 2005г. на нотариус Б.П. по молба на [фирма], София.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно. Поддържа се, че е допустимо вписване на нова ипотека след изтичане на 10 годишния срок по чл.172, ал.2 ЗЗД, като редът за това е еднакъв с този на извършване на подновяването на ипотеката в 10 годишния срок по чл.172, ал.1 ЗЗД. Не е пречка за новото вписване на ипотеката по чл.172, ал.2 ЗЗД, когато вписването е за част от имотите и за част от първоначалните вземания или вземане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Окръжният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията, като е изложил съображения, че единствено при подновяване на вписване на договорна ипотека, съобразно чл.18, ал.2 ПВ е допустимо подновяване и за по-малка сума, от тази за която е направено първоначалното вписване. Отрекъл е подобна възможност при вписване наново на ипотека, позовавайки се на законоустановения ред на вписването и на характера на ипотечното право- неделимост на ипотеката. Аргументирано е, че подновяването се извършва чрез подреждане в съответната ипотечна книга на единия екземпляр от молбата, по реда, установен за първоначалното вписване, като съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на ипотечния акт, като посочва входящ номер на молбата за подновяване. От тази хипотеза е разграничен случаят, при който вписването наново на ипотеката се извършва по реда на чл.15 ПВ чрез подреждане на нотариалния акт за ипотека в ипотечната книга, като се има предвид старият нотариален акт. Въз основа на това е направен извод, че при ново вписване на ипотека, не може да се впише редуцирания размер на задължението и ипотеката да бъде само върху част от ипотекираните имоти, тъй като се вписва същия акт, с който е учредена ипотеката преди повече от 10 години.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че окръжният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.) по въпроса, дали новото вписване на ипотека се извършва при еднаква процедура и ред с подновяването на ипотеката, допустимо ли е искането за част от първоначалните ипотекирани имоти и за вписване само за част от обезпеченото вземане. Частният касатор се позовава на формирана по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК практика – определение № 218/ 27.04.2017г. по ч.гр.д. № 331/ 2017г. на IV ГО на ВКС, определение № 173/ 23.06.2015г. по ч.гр.д. № 1254/2015г. на II ГО на ВКС и определение № 278/ 30.06.2010г. по ч.гр.д. № 238/2010г. на II ГО на ВКС. В изложението към частната жалба се поддържа и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.) по въпроса, може ли да се впише наново ипотека върху имоти, собственост на други, различни от първоначаните лица, като се сочи, че даденото разрешение от ОС-Монтана е противно на залегналото в решение № 661/ 01.05.2017г. по в.гр.д. № 5810/20165г. на САС.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалвания акт с формираната по реда на чл.274, ал.3 ГПК практика на ВКС по обусловилите изхода на спора въпроси, дали новото вписване на ипотека се извършва при еднаква процедура и ред с подновяването на ипотеката и допустимо ли е ново вписване само за част от обезпеченото вземане. По последния поставен от касатора въпрос няма произнасяне от решаващия състав, поради което по отношение на него не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
В определение № 218/ 27.04.2017г. по ч.гр.д. № 331/ 2017г. на IV ГО на ВКС е налице произнасяне относно предпоставките и реда за извършване на ново вписване на договорна ипотека в хипотеза на чл.172, ал.2 ЗЗД вр. чл.18, ал.4 ПВ и относно допустимостта новото вписване да се извърши за по-малка сума, представляваща остатъка от вземането, обезпечено с ипотека. Прието е, че доколкото нормите на чл.172, ал.2 ЗЗД и чл.18, ал.4 ПВ не съдържат специални правила за извършване на новото вписване на договорна ипотека, то както подновяването /преди изтичането на 10-годишния срок/, така и новото вписване /след като са изтекли 10 години от учредяването на ипотеката/, следват една и съща процедура, като молителят и в двата случая се ползва от облекчения ред, предвиден в чл.18 ПВ, без да е необходимо „ново учредяване” на ипотеката. В този смисъл, не се изисква ново сключване на ипотечен договор, ново съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл.167 ЗЗД. Редът за подновяване или ново вписване на договорна ипотека е регламентиран в чл.18 ПВ - по молба на кредитора с нотариално заверен подпис, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, като молбата трябва да съдържа данните за първоначалното вписване. Препис от молбата на кредитора с нотариално удостоверен подпис се подрежда в актовата книга по чл.33, б.„в” ПВ. Изложени са съображения, че вписването по чл.18, ал.4 ПВ вр. с чл.172, ал.2 ЗЗД по характера си е самостоятелен акт, който няма връзка със старо действащо вписване; за новото вписване не могат да се черпят правни последици от вписаната преди това ипотека и затова ипотечното право придобива нов ред, считано от датата на подаване на молбата и отразяването й във входящия регистър по чл.34 ПВ. Вписването като техническо действие се изразява в подреждане на подлежащия на вписване акт и отразяването на данни за мястото на подреждането му и на данни извлечени от неговото съдържание. Прието е, че с оглед приложимост на уредените в чл.172, ал.3 ЗЗД и чл.18, ал.1 – ал.3 от ПВ правила и за двата вида вписвания на вече учредена договорна ипотека, следва да се приеме, че предвидената с нормата на чл.18, ал.3 ПВ възможност за частично подновяване на ипотеката (за по-малка сума от тази, за която е първоначалното вписване), е приложима и в хипотезата на чл.18, ал.4 ПВ. Не съществува пречка кредиторът да заяви новото вписване да е за по-малка сума, съизмерима с размера на остатъчния дълг на ипотекарния длъжник. Аргументирано е, че договорът за ипотека цели да даде защита на кредитора и да обезпечи неговото вземане към длъжника. Затова, право на кредитора е да прецени за каква част от дълга неговият интерес от обезпечаване е отпаднал и съответно за каква остатъчна сума има интерес и заявява новото вписване. Обстоятелството, че с молбата по чл.18, ал.4 ПВ се заявява ново вписване на „стара ипотека” не означава, че вписването е допустимо да се извърши само за първоначалния размер на дълга, за който е учредена ипотеката, но не и за по-малък от него. Това право на заинтересования не може да бъде отречено, защото законът не поставя такова изискване като условие за извършване на вписването. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод се извежда по аналогия и от нормата на чл.21 ПВ, предвиждаща възможност за частично заличаване на ипотеката, съобразно удовлетворения материален интерес на ипотекарния кредитор.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя дадените разрешения по реда на чл.274, ал.3 ГПК по въпросите, по които е допуснат касационният контрол. В обжалвания акт окръжният съд неправилно е определил реда на вписване на новата изсрочена ипотека, въз основа на което и в противоречие с материалния закон е приел, че новото вписване на договорната ипотека не може да се извърши само за част от първоначалния дълг, обезпечен с ипотеката. Неправилен е и изводът на съда, че новото вписване не може да бъде за част от имотите, посочени в изсрочената ипотека, тъй като кредиторът може винаги да прави отказ от право – в случая отказ от обезпечително право върху част от имотите, предмет на ипотеката, който отказ не е в разрез с неделимостта на ипотечното право, доколкото ипотеката е върху множество отделни обекта /недвижими имоти/.
С оглед горното, и като взе предвид, че е налице молба за вписване от надлежно лице - кредитор, същата отговаря на изискванията по чл.18, ал.3 и ал.4 ПВ, внесена е дължимата такса от 250 лева по чл. 2 ТДТСАВ – 0.01% върху материален интерес от 250 000 лева, но не по-малко от 10 лева, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на съдията на вписванията с указания да извърши вписване по молба вх. № 718/17.02.2017г. по описа на АВ – Служба по вписванията – [населено място].
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 07.04.2017г., постановено по ч. гр. д. № 60/2017г. от Окръжен съд – Монтана.
ОТМЕНЯ въззивно определение от 07.04.2017г., постановено по ч. гр. д. № 60/2017г. от Окръжен съд – Монтана и потвърденото с него определение от 17.02.2017г. на Съдията по вписванията при Районен съд - Монтана за вписване на нова договорна ипотека върху недвижим имот № 188, т.4, н.д. № 389/ 2005г. на нотариус Б.П. по молба на [фирма], София.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС – Монтана за извършване на вписването, поискано с молба вх. № 718/17.02.2017г. по описа на АВ – Служба по вписванията – [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: УЧРЕДЯВАНЕ НА НОВА, ИЛИ ВПИСВАНЕ НА СТАРА ИПОТЕКА след 10г
Ново мнениеПубликувано на: 10 Юли 2019, 10:29 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 263
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 218

София, 27 април 2017 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ


като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 331 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на нотариус Маргарита И. И., рег.№..., с район на действие – района на РС – Стара Загора, срещу определение № 1100/21.12.2016г., постановено по възз.ч.гр.д.№ 1469/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при РС – Стара Загора за ново вписване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт №125/ 13.09.2006г. в полза на С. Ж. Е.” АД – В..
В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като съдът в нарушение на нормите на чл.172 ал.2 ЗЗД и чл.18 ал.4 от Правилника за вписванията e отказал да извърши ново вписване на договорна ипотека след изтекъл 10-годишен срок от първоначалното й вписване.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроси, които уточнени от състава на ВКС, касаят предпоставките и реда за извършване на ново вписване на договорна ипотека в хипотезата на чл.172 ал.2 ЗЗД вр. с чл.18 ал.4 ПВ; и допустимо ли е новото вписване да се извърши за по-малка сума, представляваща остатъка от вземането, обезпечено с ипотека. Твърди се противоречие на атакуваното определение с постановеното по реда на чл.274 ал.3 ГПК и съставляващо задължителна за съобразяване от съдилищата практика - Определение № 173/09.06.2015 г. на ВКС по ч.гр. д. № 1254/2015 г., II г. о.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че учредената на 13.09.2006 г. договорна ипотека в полза на [фирма] – В. е с изтекъл 10- годишен срок на действие, като в рамките на този срок не е поискано нейното подновяване по реда на чл.172, ал.1, изр.2 ЗЗД във вр. с чл. 18, ал.1 от ПВ. Посочено е, че доколкото няма данни ипотеката да е заличена по реда на чл.22 ПВ, за кредитора съществува възможност да поиска ново вписване и след 10-годишния срок, като ипотеката в този случай ще има ред от датата на извършване на вписването. Същевременно, въззивният съд е споделил мотивите за отказа на съдията по вписванията, че вместо дължимата, съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси събирани от Агенция по вписванията, такса от 17 лв. /0,01% от 17 000 лв. – размер на вземането при сключване на договора за ипотека/, страната е внесла такса от 10 лв., изчислена на основание чл.3 ал.1 и ал.2 от Тарифата и съобразно заявения материален интерес от обезпечаване. Прието е, че вписването не може да се извърши за по-малка сума, представляваща остатъка от дълга в размер на 5 472.49 лв. /каквото е искането в молбата/, тъй като това е допустимо само при подновяване на ипотеката по реда на чл.18 ал.2 ПВ, но не и при ново вписване по чл.18 ал.4 ПВ. На следващо място е посочено, че въз основа на писмена молба с нотариално удостоверен подпис /съгласно чл.18 ал.3 ПВ/, екземпляр от която се подрежда в ипотечната книга, се извършва подновяване на ипотека, но не и ново вписване, което се иска след изтекъл 10 – годишен срок от първоначалното вписване. В хипотезата на поискано по реда на чл.18 ал.4 ПВ вписване не може да се ползва облекчената форма, предвидена в чл.18 ал.3 ПВ. В случая, с молбата е представен само един екземпляр от договора за ипотека, вместо изискваните съгласно чл.8 ал.2 ПВ три преписа, като въззивният съд е посочил, че това обстоятелство само по себе си не е основание за отказ да се извърши вписването.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, поставените в изложението на касатора /и уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК/ въпроси са правно значими и касационният контрол следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по първия въпрос и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по втория въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Елемент от фактическия състав при учредяването на ипотека е вписването й, без което ипотечното право не може да възникне / чл.166, ал.1 ЗЗД/. Вписването има не само декларативно, оповестително, но и конститутивно действие. То дава ред на ипотеката /чл.169, ал.2 ЗЗД/, съобразно който се удовлетворяват кредиторите. Съгласно чл.172 ЗЗД вписването има действие за 10 години, считано от деня на извършването му, като нормата урежда две възможности, при които на основание същия акт /договора за ипотека, който е сключен и първоначално вписан/, кредиторът с едностранно волеизявление може да поиска подновяване или ново вписване на ипотеката. Двете хипотези са разграничени с оглед времето, в което кредиторът предприема съответното действие - подновяването изисква 10-годишният срок да не е изтекъл, а ново вписване се извършва, когато този срок е изтекъл; както и относно противопоставимостта, респ. реда на ипотеката – подновяването запазва реда на първоначалното вписване, докато изсрочването на ипотеката води до придобиване на нов ред, считано от датата на новото вписване.
С постановените по реда на чл.274 ал.3 ГПК - Определение № 173 от 09.06.2015 г. на ВКС по ч.гр. д. № 1254/2015 г., II г. о. и Определение № 564 от 28.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2470/2015 г., I т. о. – е прието, че договорна ипотека, която не е подновена в 10 - годишния срок от учредяването й, но не е заличена, има само изрично визираната в чл.172, ал.2 ЗЗД правна последица - ипотеката може да се впише наново, като с това тя губи реда си и придобива нов ред от момента на новото вписване. Посочено е, че доколкото нормите на чл.172 ал.2 ЗЗД и чл.18 ал.4 ПВ не съдържат специални правила за извършване на новото вписване на договорна ипотека, то както подновяването /преди изтичането на 10-годишния срок/, така и новото вписване /след като са изтекли 10 години от учредяването на ипотеката/, следват една и съща процедура, като молителят и в двата случая се ползва от облекчения ред, предвиден в чл.18 ПВ, без да е необходимо „ново учредяване” на ипотеката. В този смисъл, не се изисква ново сключване на ипотечен договор, ново съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл.167 ЗЗД. Редът за подновяване или ново вписване на договорна ипотека е регламентиран в чл.18 ПВ - по молба на кредитора с нотариално заверен подпис, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, като молбата трябва да съдържа данните за първоначалното вписване. Препис от молбата на кредитора с нотариално удостоверен подпис се подрежда в актовата книга по чл.33 б. „в” ПВ.
Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., споделя това разрешение на въпроса за принципно еднаквия ред и процедура /като технически действия/ за извършване на подновяване и ново вписване на договорна ипотека, доколкото действително нормите на чл.172 ЗЗД, чл.18 ПВ и Наредба №2/21.04.2005г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, не съдържат уредба на други особени правила за вписването на ипотека, предприето след изсрочването на първоначалното вписване.
Следва да се допълни, че тъй като и в двата случая безспорно не се касае за ново учредяване на ипотека, респ. за сключване на нов ипотечен договор, с термините „подновяване” и „ново вписване” законодателят е дефинирал различното значение на конститутивното действие при двата вида вписвания, което е определящо за реда, по който се удовлетворява вземането на ипотекарния кредитор при конкуренция с вземания на други кредитори.
Същевременно трябва да се отбележи, че макар молителят и в двата случая да се ползва от облекчения ред, предвиден в чл.18 ПВ, съществува разлика между вписването по чл.172 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 – ал.3 ПВ и по чл.172 ал.2 вр. с чл.18 ал.4 ПВ като родово понятие /включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/. Подновяването по чл.18 ал.1 ПВ вр. с чл.172 ал.1 и ал.3 ЗЗД по характера си е отбелязване към съществуващо вписване, с което се продължава действието му за още 10 години с всички произтичащи от това правни последици и затова ипотечното право запазва реда си от датата на старото вписване. Отбелязването като техническо действие се изразява в подреждане на подлежащия на отбелязване акт, отразяването на данни за мястото на подреждането му, на данни извлечени от неговото съдържание и за връзката му с друг вписан акт. Вписването по чл.18 ал.4 ПВ вр. с чл.172 ал.2 ЗЗД по характера си е самостоятелен акт, който няма връзка със старо действащо вписване; за новото вписване не могат да се черпят правни последици от вписаната преди това ипотека и затова ипотечното право придобива нов ред, считано от датата на подаване на молбата и отразяването й във входящия регистър по чл.34 ПВ. Вписването като техническо действие се изразява в подреждане на подлежащия на вписване акт и отразяването на данни за мястото на подреждането му и на данни извлечени от неговото съдържание.
С оглед възприетата по-горе приложимост на уредените в чл.172 ал.3 ЗЗД и чл.18 ал.1 – ал.3 от ПВ правила и за двата вида вписвания на вече учредена договорна ипотека, следва да се приеме, че предвидената с нормата на чл.18 ал.3 ПВ възможност за частично подновяване на ипотеката / за по-малка сума от тази, за която е първоначалното вписване/, е приложима и в хипотезата на чл.18 ал.4 ПВ. Не съществува пречка кредиторът да заяви новото вписване да е за по-малка сума, съизмерима с размера на остатъчния дълг на ипотекарния длъжник. Договорът за ипотека цели да даде защита на кредитора и да обезпечи неговото вземане към длъжника. Затова, право на кредитора е да прецени за каква част от дълга неговият интерес от обезпечаване е отпаднал и съответно за каква остатъчна сума има интерес и заявява новото вписване. Обстоятелството, че с молбата по чл.18 ал.4 ПВ се заявява ново вписване на „стара ипотека” не означава, че вписването е допустимо да се извърши само за първоначалния размер на дълга, за който е учредена ипотеката, но не и за по-малък от него. Това право на заинтересования не може да бъде отречено, защото законът не поставя такова изискване като условие за извършване на вписването. Аргумент в подкрепа на този извод се извежда по аналогия и от нормата на чл.21 ПВ, предвиждаща възможност за частично заличаване на ипотеката, съобразно удовлетворения материален интерес на ипотекарния кредитор.
Съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси събирани от Агенция по вписванията /ТДТСАВ/, задължението за плащане на такса при вписване се определя от материалния интерес на вписания акт. Таксата е цена за услуга и доколкото „услугата” при поискано вписване е с определена цена пропорционално на материалния интерес, то и дължимата такса за ново вписване на ипотека по чл.18 ал.4 ПВ следва да се определи в размер на 0.01% от удостоверения материален интерес /в с.см. са и дадените разяснения в мотивите по т.11 от ТР №7/2013 г. на ОСГТК/. Ако удостовереният интерес е цялото обезпечено с договора за ипотека вземане, таксата се определя по реда на чл.2 ТДТСАВ върху този размер, или върху съответната част от него, посочена от кредитора в молбата му за новото вписване, но не по-малко от 10 лв. Разпоредбата на чл.3 от ТДТСАВ в случая на вписване по чл.18 ал.4 ПВ не намира приложение, тъй като, както се посочи и по-горе, се касае за вписване, което е със самостоятелен характер и не е измежду посочените в чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от Тарифата, за които се събира такса в половин размер от определената по реда на чл.2 ТДТСАВ.
При дадените отговори на правните въпроси, обусловили допускането на касационния контрол, атакуваното определение е неправилно и подлежи на отмяна.
В случая, незаконосъобразни са изводите на въззивния съд, че след като 10 – годишният срок от първоначалното вписване на договора за ипотека е изтекъл, кредиторът не може да ползва облекчения ред за вписване, предвиден в чл.18 ПВ. Съдията по вписванията е бил надлежно сезиран с молба по чл.8 ал.1 ПВ от лице, имащо право да поиска вписването – нотариуса; към молбата за образуване на преписката са приложени екземпляри от молбата по чл.18 ал.4 ПВ с нотариално заверен подпис на ипотекарния кредитор [фирма]. Молбата на кредитора има необходимото съдържание, съгласно чл.18 ал.3 ПВ и представлява акт, подлежащ на вписване. С молбата за ново вписване е представен договорът за ипотека и платежно нареждане за внесена от молителя държавна такса в размер на 10 лв., съобразно удостоверения материален интерес /остатъка от ипотечния дълг - 5 472.49 лв./, която е и дължимата такса, изчислена съгласно чл. 2 ТДТСАВ – 0.01% върху интереса, но не по-малко от 10 лв.
При тези обстоятелства, обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение №61/29.11.2016г. за отказ да се извърши поисканото вписване, са неправилни и подлежат на отмяна. Делото следва се върне на съдията по вписванията с указания да извърши исканото ново вписване на договорната ипотека, учредена в полза на [фирма] - В..
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1100/21.12.2016г., постановено по възз.ч.гр.д.№ 1469/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 1100/21.12.2016г. по възз.ч.гр.д. № 1469/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора и потвърденото с него определение №61/29.11.2016г. на съдията по вписванията при РС – Стара Загора за отказ да се извърши вписване по молба вх. №14023/29.11.2016 г. по описа на АВ – Служба по вписванията – [населено място].
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС – Стара Загора за извършване на вписването, поискано с молба вх. №14023/29.11.2016 г. по описа на АВ – Служба по вписванията – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 29 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов