КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 26 Май 2020, 14:34

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ИМОТНИ ИЗМАМИ – ПРОБЛЕМИ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
Ново мнениеПубликувано на: 17 Авг 2009, 13:33 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
СЪЮЗ НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Цитат:
На 31 октомври 2008 г. в Съюза на юристите в България с участието на Президента на Р България се проведе национална конференция на тема “Имотни измами - проблеми и противодействие”.

Форумът бе организиран от Съюза на юристите в България и Министерство на правосъдието със съдействието на Министерството на вътрешните работи, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Прокуратурата на Р България, Националната следствена служба, Висшия адвокатски съвет, Нотариалната камара на Р България и „АПИС - България”.

В конференцията участваха и зам. министрите на правосъдието Илонка Райчинова и Сабрие Сапунджиева, председателят на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев, зам. главният прокурор Валери Първанов, зам. директорът на Националната следствена служба Румен Георгиев, председателят на Нотариалната камара Димитър Танев и др.

Докладите и дискусията на конференцията засегнаха наболелите проблеми, предизвикани от рязко увеличения брой измами със собствеността.



Участниците приеха заключителен документ, който публикуваме:



ДЕКЛАРАЦИЯ,

ПРИЕТА НА

НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ

“ ИМОТНИ ИЗМАМИ – ПРОБЛЕМИ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ ”

31 октомври 2008 г., София



Участниците във форума



като съобразяват препоръките и констатациите, направени по време на националната конференция, организирана от Съюза на юристите в България и Министерство на правосъдието, под патронажа на Президента на Република България, със съдействието на Министерство на вътрешните работи, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Прокуратурата на Р България и Националната следствена служба, Висшия адвокатски съвет и нотариалната камара на Р България на тема „ Имотни измами – проблеми и противодействие ”:

като отчитат сериозното увеличение на посегателствата срещу собствеността върху недвижими имоти и превръщането им в сериозен проблем за цялото общество за сигурността на местните и чуждестранни инвестиции;

като отчитат значението на противодействието на този вид престъпност за върховенството на закона, развитието на гражданското общество, утвърждаването на правовата държава и на неприкосновеността на правото на собственост;

като отчитат, че защитата на правото на собственост е основополагащ принцип и необходимостта за постигане на европейските изисквания по проблемите на противодействието на този вид престъпност;

като съзнават потребността от синхронизирането и модернизирането на дейността на всички институции – държавни и граждански организации, имащи отношение към проблемите на превенцията, разкриването, разследването и наказването на този вид престъпност;

като имат предвид нуждата от ефективна гражданскоправна защита на неприкосновеното право на собственост в съответствие със законите и изискванията за защита на правата на човека



РЕШИХА:

1. Предлагат на Министерския съвет, Министерство на правосъдието и Министерство на вътрешните работи, да инициират следните промени в НК:



В чл. 212 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 се заличава думата „физическо”.

2. Създава се нова ал. 6 със следното съдържание:

„ ( 6 ) Предходните алинеи се прилагат съответно и когато предмет на документната измама са недвижими вещи или вещни права върху недвижими вещи.”

ІІ вариант - В ал. 1 вместо „движима вещ” да остане само „имущество” :

Промяната е необходима, за да се предвиди наказателна отговорност, както за съставителя, така и за ползвателя на инкриминирания документ, когато предмет на измама са недвижими вещи или вещни права върху такива вещи.

3. Досегашната алинея 6 става ал. 7.

4. Досегашната ал. 7 става ал. 8, като се изменя и придобива следното съдържание:

„ ( 8 ) ( Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 75 от 2006 г. ) В случаите по ал. 1 и 2 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от правата по чл. чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7, а в случаите по ал. 3 – 6 постановява конфискация на цялото имущество или на не по – малка част от една трета от имуществото на виновния и го лишава от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.”

Изменението е необходимо, за да се предвиди конфискация не само за престъпленията по ал. 1, но и за останалите алинеи от 2 до 6.

В чл. 323 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:

„(3) Който самоволно, без основание, заеме недвижим имот се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до сто хиляди лева.”

2. Алинеи 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

3. Ал. 5 става ал. 6, като накрая точката се заменя със запетая и се добавя изразът „а в случаите на ал. 3, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петдесет до петстотин хиляди.”

Необходимо е да се направят и съответни изменения в Закона за собствеността.

2. Предлагат на Министерския съвет, Министерство на правосъдието и Министерство на вътрешните работи, да създадат съвместна работна група с участието и на правни неправителствени организации за изготвяне на други спешни промени в НК в следния смисъл:

- да се предвидят като квалифицирани съставомерни деяния различните видове посегателства върху недвижимо имущество – снабдяване с документи за собственост чрез използване на неистински лични карти, пълномощни, завещания, предварителни договори, декларации и др., чрез обстоятелствени проверки, завземане на имоти без титул за собственост или друго вещно право или без облигационно основание.

3. Предлагат на Министерството на правосъдието съвместно с Нотариалната камара и неправителствени организации да анализират и инициират промени в гражданското законодателство с цел;

- ускоряване производството по граждански дела, по които има престъпен елемент по собствеността с недвижими имоти:

- ограничаване кръга на лицата, които могат да бъдат пълномощници по вещноправни сделки с недвижими имоти;

- регламентиране създаване на документ-извлечение от титулите за собственост, заместващ нотариалния акт, който да се представя в случаи, извън вещноправните сделки;

- издаването и архивирането на официални документи, съотносими към разпоредителните сделки с недвижими имоти и др., а именно пълномощни, скици и удостоверения за наследници и др.;

- създаване на единен национален регистър за вписване и оттегляне на пълномощни с цел превенция на имотните измами;

- осъвременяване на правната уредба на обстоятелствените проверки;

- приемане на концептуална правна рамка за създаване на Депозитна каса, гарантираща достоверността на плащанията по сделки с недвижими имоти ;

- осигуряване на контролиран и разрешителен достъп до регистрите на Службата по вписванията;

- промени в Закона за кадастъра и имотния регистър с оглед защита на правната сигурност.

4. Предлагат на Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Нотариалната камара да намерят общо решение за задължителен, контролиран и разрешителен дистанционен достъп на нотариусите до:

- масивите на Министерството на вътрешните работи на документите за самоличност, включително със задължение за извършване на съответната проверка с наказателна отговорност при злоупотреба;

- книгите и регистрите на Службата по вписванията;

- ЕСГРАОН.

5. Предлагат на Министерството на вътрешните работи, Прокуратурата на РБ и Националната следствена служба да разработят целеви програми за противодействие на престъпността, свързана с имотните измами.

6. Прокуратурата на РБ да повиши взискателността си по отношение на разследване и преследване на престъпността, свързана с недвижимите имоти и да използва правомощията си по чл. 537 ал. 3 от ГПК ( чл. 431, ал.3 от ГПК – отм .) като предяв ява иск ове за отменяне на охранител н и акт ове , в това число и на нотариал ни , когато са издадени в нарушение на закона.

Съдилищата да сигнализират за образуване на наказателните производства в случаите на констатирани подправени документи и лъжесвидетелство;

7 . Висшият адвокатски съвет и Нотариалната камара да бъдат безкомпромисни по отношение на дисциплинарната отговорност на техни членове, петнящи името на професиите, замесвайки се в престъпленията против собствеността, като включително поискат законодателни промени.

8. Предлагат на Министерството на вътрешните работи, Върховна касационна прокуратура и Националната следствена служба да създадат организация и предвидят средства за осъществяване на дейност по обучение и квалификация на прокурорите, следователите и разследващите полицаи по престъпленията против собствеността и свързаната с тях гражданскоправна материя.

9. Правните неправителствени организации с участие на медиите, след изтичане на шест месеца, да анализират състоянието на проблемите, направените промени и извършеното от съответните държавни органи и организации по предложенията на конференцията, в рамките на нарочна среща.

СЪЮЗ НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
снимков материал от Конференцията:
Изображение
Владислав Славов, Георги Първанов и Илонка Райчинова
Изображение
Георги Първанов и Владислав Славов
Изображение
На преден план - Сабрие Сапунджиева, Димитър Танев, Румен Георгиев,
Цветанка Спасова и Дешка Рачевец
ОТЗИВИ В МЕДИИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ:
MEDIAPOOL.BG

БЪЛГАРСКИ МЕДИЕН ПОРТАЛ В ЧИКАГО

НЮЗ.БГ

СТАНДАРТ


Последна промяна Richter на 17 Авг 2009, 13:34, променена общо 1 път
Темата е възстановена от кеша на Google от 30 Юли 2009 00:21:55 GMT - автор Администратор


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: ИМОТНИ ИЗМАМИ – ПРОБЛЕМИ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
Ново мнениеПубликувано на: 17 Авг 2009, 13:35 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
Изображение
Без коментар


Последна промяна Richter на 17 Авг 2009, 13:35, променена общо 1 път
Темата е възстановена от кеша на Google от 30 Юли 2009 00:21:55 GMT - автор Гост


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: ИМОТНИ ИЗМАМИ – ПРОБЛЕМИ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
Ново мнениеПубликувано на: 17 Авг 2009, 13:36 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 17 Авг 2009, 05:12
Мнения: 209
НЯМА ЛИ КОЙ ДА НАПОМНИ НА ТАЗИ БАНКА ЗА ЧЛ.280, АЛ.1 ОТ ЗСВ


Последна промяна Richter на 17 Авг 2009, 13:36, променена общо 1 път
Темата е възстановена от кеша на Google от 30 Юли 2009 00:21:55 GMT - автор Гост


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: ИМОТНИ ИЗМАМИ – ПРОБЛЕМИ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
Ново мнениеПубликувано на: 21 Авг 2009, 08:52 
Единствения начин да се спрат тези измами е когото хванат и на бесилото за назидание на останалите.

Казах!


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: ИМОТНИ ИЗМАМИ – ПРОБЛЕМИ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
Ново мнениеПубликувано на: 07 Авг 2010, 17:36 
Цитат:
В чл. 323 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:

„(3) Който самоволно, без основание, заеме недвижим имот се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до сто хиляди лева.”


"...самоволно, без основание, заеме недвижим имот..." ???!!!

Ще вкарате половината население в затвора с това изменение. Фигурата "добросъвестност" от гражданското право губи значението си. Значи безпредметно е да се водят установителен иск за собственост, както и ревандикационен иск (по чл. 108 от ЗС), минаваме направо на Наказателния кодекс. Хората, които добросъвестно владеят имоти като си мислят, че имат основание за това; тези, които са купили имот без да знаят, че купуват от несобственик или че предписаната от закона форма е опорочена, или че им де продава с неистинско пълномощно; собствениците на имоти по селата (къщи), които много често нямат документи за правото си на собственост, макар и да са владелци за период по-дълъг от 10 години и да владеят със съзнание на собственици, значи всички те "самоволно, без основание, заемат недвижим имот".


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: ИМОТНИ ИЗМАМИ – ПРОБЛЕМИ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
Ново мнениеПубликувано на: 01 Дек 2010, 11:55 
Изображение

ДРУГИТЕ ЗА НАС
С д-р Петър Раймундов, прокурор във Върховна касационна прокуратура,
разговаря Ренета Николова
НОТАРИУСИТЕ ЗАЩИТАВАТ АВТОРИТЕТА НА ДЪРЖАВАТА

■ Г-н Раймундов, вие взехте участие в една много интересна конференция, организирана от Нотариалната камара, съвместно с ВКС, ВКП, МВР, МРРБ, МП, насочена основно срещу имотните измами. Темата на вашата лекция бе за проблемите на правоприлагането на чл. 212 НК. Какво показва практиката, какви са проблемите?

Засега още е трудно да се каже какви ще бъдат проблемите на практиката, защото това изменение на чл.212, което предвиди като предмет на документната измама да бъде и недвижим имот, е от тази пролет. Може би проблематиката ще възникне в процеса на прилагането на закона, но отсега може да се каже, че при самото приемане на това изменение имаше определени възражения. Едно от възраженията беше, че не може да
се получи недвижим имот, просто той не може да се присвои. Тъй като тази норма на чл. 212 НК е за присвоително престъпление, за отнемане на имуществото. Тя е създадена за отнемане на движимо имущество. В процеса обаче на нейното приложение, още преди промените от 1982 г., се приема от Общото събрание на наказателната колегия на Върховния съд, че е възможно предмет на документната измама да бъде и недвижимо имущество, недвижим имот. По този повод законодателството е било променено през 1982 г. и е прието, че действително и недвижим имот може да бъде предмет на документна измама, тогава когато се представят документи с невярно съдържание и въз основа на тях лицето получи имота. Но той какво получава всъщност?
Той не получава имота, а получава фактическата власт върху него. Той не може да го откъсне и премести. Но получавайки фактическата власт върху него, той лишава досегашния собственик от тази власт и започва да владее този имот като свой. Така че проблемите бяха в това, дали въобще може текстът да се прилага по отношение на недвижими имоти. В законодателството имаше такъв прецедент и той съществуваше от 1982 г.
до 1993 г. Тогава стана едно изменение на същата разпоредба на чл.212, като отпадна изразът „недвижимо имущество" и остана изразът „чужди движими вещи", с което Народното събрание каза, че предмет на документната измама не може да бъде друго, освен движимо имущество. Животът обаче се оказа по-силен от
законодателната доктрина и от законодателната воля, защото оттогава (1993) се изгради един
бизнес, който процъфтява в България и който законът не отразяваше адекватно - явлението,
наречено „имотна измама", и то с предмет недвижими имоти. Аз не искам да соча конкретни примери, но много са хората, които са пострадали от т.нар. имотна мафия и много от делата, които са се водили, не са стигнали до
много добър резултат. Пословичен е примерът с проф. Борис Спасов, който почина, лека му пръст, без да си върне апартамента. Той е учил много сегашни нотариуси, съдии, прокурори, следователи и въпреки това, докато беше жив, имотът му беше откраднат с едно пълномощно. Сега на аргумента - предмет на документна
измама не може да бъде недвижим имот, животът дава много солиден отговор. Може, и не само може, но това става една застрашителна практика. Имотната мафия не е точно персонализирана, но тя съществува като едно явление в нашия свят, по-точно в България, и се развива много революционно и прогресивно в големите градове
и по Черноморието, което е много опасно. При изрична конституционна разпоредба, която въобще забранява имот, който е публично-държавна собственост, каквато е крайбрежната плажна ивица, да се застроява от частни лица, там се строят апартаменти, строят се кафенета, казина, хотели. Наскоро в пресата писаха, че на
самата плажна ивица на Слънчев бряг ще се изграждат апартаменти, които ще се продават по цена 2000 евро/кв. м. А плажната ивица съгласно Конституцията е само на държавата, тя е публично-държавна собственост и по никакъв начин никой не може да отмени това конституционно положение. По Южното Черноморие също има много проблеми, в Созопол, в Несебър също. Проблемът, изглежда, не е само юридически. Аз си мисля, че този проблем е успял да се наложи, защото е имало една упорита, последователна и многостранна пасивност от
много органи. Защото този проблем има своето развитие, първо, на чисто техническо ниво, там, където са специалистите, там, където са общинските контрольори по кадастъра, по земите, по имотите, по тяхната принадлежност, там, където са местните архитектурни и технически служби, които дават разрешение за застрояване. Получава се така, че ако се затвори цикълът за едно такова незаконно строителство, ще се види, че всеки един на своето място, като се почне от кмета, от неговите технически служби и се стигне до най-високо ниво, е допуснал някакъв пропуск, било съзнателно, било несъзнателно, обаче в крайна сметка се вижда, че е откраднат морският бряг - нещо, което е абсурдно, но го има. Сега най-лесният начин е чисто по административен път - областният управител има възможност по тези случаи да издаде заповед, на базата на която и със съдействие от органите на МВР тези имоти могат да бъдат върнати, стига да има добра воля.

■ Сега с промяната на чл.212, според която вече и недвижимият имот може да бъде предмет на документна измама, ще могат ли да бъдат обхванати точно такъв тип случаи?

Да. Нормата е категорична, тя предвижда, че предмет на това престъпление могат да бъдат движимо и недвижимо имущество. Досега практиката беше тази, че се водеше дело за документно престъпление и за измама. Обикновено измамата по-трудно се доказваше. Доказваше се някакво документно престъпление, което е по-леко наказуемо, и в някои случаи се стигаше и до погасяване на отговорността по силата на давността и така за едно тежко престъпление, бих казал особено тежко, защото има предмет с много висока стойност, тези лица, които бяха осъдени, получаваха почти символични присъди. А отделен е въпросът, че
за истинските собственици оставаше един много труден, продължителен и нерадостен път за връщането на този имот. Нашата идея беше, присъдата на наказателния съд да представлява основание за връщане на имота на собственика, от който е отнет, независимо колко други собственици е имало, и това е най-резонното,
затова защото така или иначе държавата е допуснала един пропуск - било законодателен, било нормативен, било контролен и след като има пострадали лица, тя е длъжна да възстанови нещата в предишното им състояние. Това обаче не се прие. В повечето случаи тези 15 човека, които са купували, продавали, препродавали,
те са свързани с престъпна верига. Когато само в разстояние на една седмица един имот се прехвърля пет пъти, какво означава това? Това означава, че стремежът е този имот, в крайна сметка, да получи един т.нар. добросъвестен собственик и да се каже: „Аз нищо не знам, мен не ме засяга нищо, аз си имам имота по
силата на нотариалния акт". Тази криминална система, която е въведена тук, не е възможна никъде. Ние сме изучавали опита на другите държави - съвсем стриктни са всички органи, които там действат, и гражданите също. Спасяването от това явление у нас не може да бъде резултат само от усилията нито на парламента,
нито на прокуратурата: гражданското съзнание на хората в България трябва да порасне и трябва да разберат, че и от тях зависи ситуацията, в която живеем. Иначе каквито и закони да се приемат, няма ли я тази непримиримост към отрицателното явление, наречено престъпност, нищо не може да се промени.

■ Какви са най-честите случаи, с които се сблъсква прокуратурата, когато работи по случаи на имотни измами? Какви са основните схеми?

Има няколко схеми. Първата схема е да се създаде привидно власт на едно лице, което не я притежава, да се разпореди с имота и това става обикновено с пълномощни, които са неистински. Изготвя се едно пълномощно, в което пише, че собственикът на апартамента упълномощава еди кого си да прехвърли този апартамент, на когото намери, за цена, каквато намери за добре. Това е в миналото вече и тази практика е преодоляна. Мисля си, че в това отношение се предприеха много сериозни стъпки и вече Нотариалната камара създаде национален
регистър, има контрол върху тези пълномощни, може да се направи винаги справка. Първата по-голяма вълна на тези имотни измами ставаше именно по този начин, когато се фалшифицира представителната власт. Тази власт я няма, но тя се създава по един криминален начин. Обикновено пълномощното се подписва на друго място, след това се отива при нотариуса, който ще направи прехвърлянето, той поглежда - пълномощното външно е редовно и прави прехвърлянето. Често това става или когато упълномощеният е бил наемател, защото така
или иначе е стигнал до нотариалния акт, или е близък роднина на собственика, или по някакъв друг начин е успял да се добере до нотариаления акт. За съжаление и в съда имаше такива прецеденти, просто се „изгубваха" нотариални актове от архивата на Софийския районен съд и някои от тях се даваха на измамници. Вторият начин е чрез фалшификация на личността. Това става чрез промяна на данните в личната карта.
Личната карта остава със снимката на лицето, а се променят имената, като се пишат имената на
собственика на имота. Трети начин е примерно източване на ипотечни кредити. Пак чрез фалшива легитимация се сключва ипотечен заем за много голяма сума. Банката е длъжна да провери документите, но не във всички случаи това е прецизно. Обикновено се отпуска кредитът, дава се на лицето с фалшивата самоличност, той
веднага предава кредита на друг, другият на трети и фактически банката, ако не е упражнила ефикасен контрол в отпускането на кредита, тя просто не може да си го върне.

■ Какви са най-фрапиращите случаи, по които работите?

Те са от Черноморието, напр. напоследък в Несебър и в Свети Влас - там е завладяна крайбрежната плажна ивица. Построено е яхтено пристанище. Има два имота, които са държавна собственост, които са актувани и ги има с документи в кадастъра, че се водят на държавата. Те обаче не могат да се използват в момента, тъй
като точно до тях са построени хотели, ресторанти, сладкарници и други заведения, а подстъпите към тези заведения минават през държавните имоти. Направено е укрепване на бреговата ивица, без такова да се е налагало. Вижте, общината дава съгласие, но тя няма пари и изпълнителите казват - „ние ще го направим".
Правят това укрепване и то се оказва основите на бъдещ хотел, разбира се. От него навътре към акваторията на залива се прави бетонна конструкция под формата на буквата „Г", която се затваря и така се получава едно затворено морско пространство, където вече има множество яхти. Има издадени нотариални актове, които са
в сила в момента както за сградите, така и за това съоръжение, което е стоманобетонно и съставлява самото пристанище, с площ около 24 дка.
Всъщност тези блокове са направени на плажната ивица, а плажната ивица е публична държавна собственост. Там могат да се отдават само концесии. Единственото, което може да се направи законно, е концесия. Не са го направили това, макар че е бил най-чистият начин. Сключваш един договор за дългосрочна концесия, изграждат си обекта, собствеността си остава непокътната, но концесионерът може да ползва това, което е направил. И това няма в крайна сметка да притеснява никой друг. Той го е изградил, той ще го ползва, ще има условия на
договор, които ще се спазват. А това си е една ... кражба, която е узаконена на три нива: на чисто техническо, на административно и на правно ниво.

■ Оттук нататък какво ще се прави?

Има възможност по административен ред областният управител да издаде заповед за възстановяване на тази собственост, и то чрез съдействието даже на органите на МВР. Другият начин е да се търсят извършени престъпления, има такива, има документи с невярно съдържание. Пратен е там един геодезист, който да каже,
че държавните имоти ги няма, а държавните имоти са там. Ние отидохме в кадастъра и видяхме, че там са държавните имоти. Актувани са, водят се, тяхната съдба е същата, държавни са, не е променена. Само че те не могат да се ползват и те са точно на самата плажна ивица затворени. Това съоръжение пречи на нормалната циркулация на течението в акваторията на залива. По това се е произнесъл и Институтът по океанология и океанография във Варна и те са установили, че от нос Емине има едно течение на пясъците към Слънчев бряг и точно там се прави завоят. След като е построено това съоръжение, има констатация, че пясъците на
Слънчев бряг намаляват. Защото това съоръжение сякаш спира нормалната циркулация на пясъците. Това е един много важен, бих казал чисто екологичен проблем. Но само с общи усилия на всички органи и на гражданите този проблем може да се реши.

■ С промените, инициирани от НК - достъп на нотариусите до Националния регистър на българските лични документи и Националната база данни „Население' дава ли вече законодателството необходимата правна база, за да може да се реагира адекватно на тези имотни измами?

Сега обстановката, в която работят нотариусите, е много по-благоприятна, за да се установи дали лицата, които прехвърлят имота, са действителните лица по техните легитимации, по техните документи и дали те са собствениците на този имот. В това отношение Нотариалната камара постигна много. Работехме успоредно
повече от две години по много от проблемите. Аз съм в течение на това, което те са направили. То е много добро и очакваме още нещо да стане. Всички тези инициативи, които се правят от тях, са правилни, добронамерени, такъв е и европейският опит, в крайна сметка. Не правим кой знае какво принципно ново. Но и това е много важно, защото именно тези мерки, в своята съвкупност, ще снижават случаите, където могат
да стават имотните измами.

■ Всъщност вие отговорихте отчасти и на следващия ми въпрос - за мястото пролята на нотариусите в този процес, защото инициативата за законодателни промени не дойде някъде отвън, а дойде отвътре от гилдията, за да могат нотариусите да работят по-добре в защита на интересите на своите клиенти.

Преди повече от две години имахме една първоначална среща с ръководството на Нотариалната камара и нейния председател г-н Димитър Танев. Тази среща беше много полезна, защото всички разбрахме, че само с общи усилия можем да променим нещата. И оттогава насам ние координираме нашите усилия, включително и в законодателно отношение. Промените, които станаха, бяха съгласувани и с тях, и с нас, и с цялата юридическа гилдия. Имахме конференция на Съюза на юристите в България, всичко това беше подкрепено, но така или
иначе в началото (2008) не се прие, сега се прие. Ние приветстваме промените, просто защото така ще се защитават по-добре интересите на собствениците. А мястото и ролята на нотариусите в този процес са изключително важни. Всъщност те са това, което бяха съдиите преди 20 години. В по-малките градове тази
функция се изпълняваше от съдиите по дежурство. Аз също съм бил около десет години районен съдия и много от нотариалните актове са минавали през мен и съм виждал, че това е много важна и отговорна работа, защото тя е свързана не само с възможно увреждане на интереси. Това е важно за отделния човек, но тя е свързана преди всичко с авторитета на държавата. Дали държавата може да осигури един гражданско правен оборот и то на имущество с голяма стойност и този оборот да бъде безконфликтен, перфектен, надежден и хората да му
вярват. Ако имаше някакъв отлив на англичани и ирландци от българския имотен пазар, беше и заради това. Защото в България все още системата не гарантира във всички случаи безконфликтност и безпробленост, когато се излезе на пазара на недвижимите имоти. Сега ние сме убедени и вярваме - нотариусите показаха, че
имат желание да бъдат перфектни, да бъдат професионалисти. Навсякъде има хора с едно или друго мислене, но те просто искат България да бъде видяна в друга светлина като място, където можеш да си купиш имот и да знаеш, че си го купил и той ще бъде твой, няма да имаш никакви други проблеми. Мисля, че от гледна
точка на законодателни, на организационни и на чисто технически условия нещата са поставени на добра основа. Оттук насетне си остава само субективният фактор, всеки да си изпълнява задълженията така, както изисква законът.

■ Има ли нещо, което трябва да се променя още в законодателството така, че базата да стане по-добра?

Засега не. Тази разпоредба на чл.212 НК е работила много ефективно и много добре от 1968 г. досега, макар и с друг предмет на престъпление. Включването само на още един допълнителен предмет към съществуващия досега по никакъв начин няма да усложни приложението на тази норма. Целият проблем е в това, че не може да има получаване, обаче на практика извършителят на измамата получава фактическата власт. Деецът по едно такова престъпление не може да вземе имота и да си го занесе вкъщи, но той получава правото да ползва този
имот и да се разпорежда с него, т.е. да го продава. Вярно е, че с престъпление не може да се придобие собственост, обаче докато се разбере, че този имот по такъв начин е придобит, ще изгорят много хора и най-вече неговият първоначален собственик. От гледна точка на нормативна база в материалното право няма какво да се променя повече, просто трябва да се работи.

■ Какво ще пожелаете на българските нотариуси?

Българските нотариуси изпълняват една много важна функция, не само в чисто юридическо направление. Те са авторитетни фигури за сигурността на гражданския оборот на държавата, защото това е една функция за удостоверяване на определени факти, на определени сделки и тази публична функция държавата я дава на
нотариусите. Аз разбирам, че те съзнават колко е важно, колко е отговорно и за тях, и за гилдия-
та, и за обществото, да се вярва на техните действия и актове.
Пожелавам на българските нотариуси да бъдат настъпателни, динамични, но и винаги прецизни, да проявяват активна и справедлива гражданска позиция, като юристи и длъжностни лица да отстояват винаги истината, всички!
Това е пътят България да върви напред.


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: ИМОТНИ ИЗМАМИ – ПРОБЛЕМИ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
Ново мнениеПубликувано на: 01 Дек 2010, 12:42 
Въпроси на имотната измама след измененията в чл. 212, ал. 1 НК, по ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г.

I. Законодателният подход към имотните измами

При първоначалната редакция на чл. 212, ал.1 в НК от 1968 г. недвижимият имот не беше включен в предмета на документната измама.
С ТР № 34/1979 г. на ВС, ОСНК, е прието, че и недвижимият имот може да бъде предмет на документната измама. Със ЗИДНК, ДВ, бр. 28/1982 г. разрешението, дадено с посоченото ТР, е възпроизведено в чл. 212, ал.
1, като предметът на документната измама е дефиниран така: „движимо и недвижимо обществено имущество".
Със ЗИДНК, ДВ, бр. 10/1993 г. разпоредбата на чл. 212, ал. 1 НК е променена отново в две направления:
а) предметът на документната измама е разширен по отношение на всички видове собственост;
б) но същевременно е ограничен само до движимото имущество - „чуждо движимо имущество".
При тази законодателна регламентация на чл. 212, ал. 1 НК възникна и се разшири явлението имотна измама, а неговите извършители бяха наречени от обществото „имотна мафия".
Липсата на единен наказателен състав, който да отразява изцяло и адекватно явлението имотна измама налагаше към обикновената измама (чл. 209 - чл. 211 НК) да се търсят и напластяват при условията на реална съвкупност извършените документни престъпления, улеснили измамата: неистински пълномощни, декларации с невярно съдържание, официални (нотариални) заверки и презаверки, саниращи нередовни пълномощни, фалшифицирани документи за самоличност, неистински откази от наследства и удостоверения за наследниците, нотариални актове с невярно съдържание и др.
В резултат извършителите на имотните измами не получаваха наказания, съответни на цялостната им престъпна дейност и на действителната степен на обществената опасност на деянието, а обикновено отговаряха само за доказаното документно престъпление, наказанието за което в типичните му варианти е много по-леко, включващо и пробация със съответния много по-кратък срок на давността за наказателно преследване по чл. 80
и чл. 81 НК.

Същевременно за ощетените собственици в резултат на измамата престъплението се разкриваше сравнително по-късно, след като имотът е прехвърлен няколко пъти и накрая се яви т.нар. добросъвестен приобретател, който иска принудително изпълнение въз основа на нотариалния акт, отразяващ не действителното,
а фиктивно създаденото невярно (измамно) положение. Аргументът на измамниците е, че последващите приобретатели са добросъвестни и следователно правомерно са придобили иначе образно казано „откраднатия" имот.
Под натиска на общественото мнение, включително и на Декларацията с конкретни нормативни предложения, приета на национална конференция на Съюза на юристите в България от м. октомври 2008 г., Народното събрание предприе определени стъпки към решаване на възникналите проблеми, но те не бяха нито най-адекватните, нито най-ефективните.
Със ЗИДНК, ДВ, бр. 27/2009 г. по разглежданата тематика бяха направени следните законодателни изменения:
1. В квалифицирания състав по чл. 308, ал. 2 НК, за засилена наказателна отговорност при съставяне на неистински официален документ или преправяне съдържанието на официален документ, се разшири кръгът на документите, предмет на престъплението, и към тях бяха допълнително включени още:
- удостоверения за наследници;
- актове за гражданско състояние;
- нотариални удостоверения;
- нотариални актове;
- други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на собственост или на други вещни права.
Очевидно е, че тези документи са необходими или свързани с имотните измами.
Съгласно съществуващата ал. 3 на чл. 308, ако предходните документи са инкриминирани, освен с цел да бъдат използвани (чл. 308, ал. 1) още и с цел имотна облага - само на това основание наказателната отговорност се повишава до 10 години лишаване от свобода. Съставът по ал. 3 на чл. 308 НК е налице независимо дали имотната облага е получена, или не. Ако е налице получаване - имотната облага се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност.
Още от пръв поглед се вижда, че иначе добрата идея за засилена наказателна отговорност и при инкриминиране на документи, необходими или свързани с имотните измами, не е вградена безконфликтно към заварената нормативна база - съществуваща ал. 3 на чл. 308 НК. Идеята на ал. 3 на чл. 308 НК е да се отнеме
всякога имотната облага, ако тя е получена от съставителите на документите, визирани в чл. 308, ал. 2 НК (преди измененията в ДВ, бр. 27/20 09 г.) При имотната измама такова отнемане би било несправедливо за собственика на имота, предмет на измамата. Ето защо на практика е проблематично приложението на този текст като алтернатива на имотната измама по чл. 212, ал. 1 и 2 НК, за какъвто е бил замислен.
2. Със същия ЗИДНК (ДВ, бр. 27/2009 г.), в чл. 212, ал. 2 НК възможността за получаване на имущество без правно основание е разширена: освен на физическо тази възможност е предоставяна и на юридическо лице.
Промяната беше абсолютно необходима и съответно на новите конституционни и икономически реалности. До 10.11.1989 г. се приемаше и в теорията, и от съдебната практика, че при преминаване на едно имущество от една в друга стопанска обществена единица неговият обществен характер се запазва и за това няма
присвояване на обществена собственост. Такова присвояване може да има само когато имуществото преминава от стопанската обществена единица във физическо лице. Именно поради това чл. 212, ал. 2 НК санкционираше като престъпление само неправомерното (без правно основание) получаване на обществено имущество от частно физическо лице. С премахването на режима на единната обществена собственост с Конституцията от 1991 г., обект на защита може и следва да бъде всяко неоснователно, инкриминирано преместване на имущество, независимо дали то попада във владение на физическо или юридическо лице.
И след горепосочените законодателни промени проблемите, свързани с имотните измами, останаха на практика нерешени.
Това наложи нови законодателни промени с адекватен предмет - измамите с недвижими имоти.
Със ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г., в чл. 212, ал. 1 НК в предмета на документната измама (след близо 17 години) отново беше включено и недвижимото имущество.

II. Проблеми и затруднения при приложението на чл. 212 НК в редакцията му по ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г.

Още преди законовата промяна и непосредствено след това, в теорията и в обществената практика бяха формулирани следните проблеми, несъответствия и затруднения при евентуалното приложение на съставите за документната измама по чл. 212, ал. 1 и 2 НК, с предмет недвижимо имущество.
1. Пострадалият не знае и не може да знае за измамата, с предмет собственият му недвижим имот, поради това той не може да бъде въведен в заблуждение и не може да бъде обект на измамливи действия. Това прави имотната измама несъставомерно деяние, независимо от законодателните промени в чл. 212, ал. 1 НК.
2. Терминът „недвижимо имущество", използван в чл. 212, ал. 1 НК, не е нормативно определен и може да породи противоречия и затруднения в практиката. Адекватният законов термин съгласно чл. 110, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) е „недвижими вещи".
3. Терминът „получи" (вместо „държи") е неточен от гледна точка положенията и изискванията в ЗС. По-подходящ е терминът „държи".
4. Неоснователно и съвсем снизходително от предмета на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК са пропуснати ограничените вещни права - правото на строеж, правото на ползване, сервитутите и др.
5. Приложим ли е чл. 212, ал. 1 НК, когато правото на собственост върху един недвижим имот се признава с нотариален акт по реда на обстоятелствена проверка въз основа на лъжесвидетелстване и незабавно след това имотът се отчуждава по нотариален ред? Кой от двата акта е създаден по измамлив начин и какъв е
редът за тяхното обезсилване?
Освен тези вероятно съществуват и други проблемни въпроси, които са неизбежни при приложението на всеки нов закон.
Целта на настоящата разработка е да се направи анализ и оценка на горепосочените въпроси въз основа на безспорните в теорията и практиката положения по въпросите на измамата и документната измама въобще.

III. Съпоставка между съставите на измамата по чл. 209, ал. 1 НК и чл. 212, ал. 1 и 2 НК

1. Общото между измамата и документната измама е, че имат за обект на защита идентични обществени отношения, свързани с основателното и законосъобразното движение на стоки, пари, имущества и услуги между стопанските субекти, между тях и гражданите или между самите граждани.
Законодателят толерира само тези взаимоотношения, които възникват и се развиват на основата на установения нормативен ред, съществуващата социална практика и правилата на добрите нрави. Правно са недопустими имуществени размествания между субектите на свободния пазар и при реализацията на гражданския живот въобще, които нямат фактическо и правно основание, защото са предизвикани чрез измамливи начини, действия и средства, с цел имотна облага. Това е неравностойна размяна между субектите на гражданския оборот. Тя води до придобиване на активи без необходимия или без всякакъв насрещен еквивалент. Това елиминира действието на закона за свободната конкуренция и води до формиране на собственост, която няма законно допустим произход. В резултат се причиняват значителни материални щети на граждани и се подриват несъмнено сигурността на свободния пазар, моралните ценности и устои на обществото.
За да се неутрализират тези отрицателни последици, в Наказателния кодекс са предвидени съставите на престъплението измама, включително и документна измама, с измененията от началото на 2010 г.
В теорията и в съдебната практика не съществува спор, че документната измама по чл. 212, ал. 1 и ал. 2 НК е само частен случай на измамата по чл. 209 НК и това се дължи на особения способ за въвеждане в заблуждение - а именно използването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, в резултат на което се получава без правно основание чуждо имущество, с намерение за присвояване.
Ако се направи една съпоставка между съставите по чл. 209, ал. 1 и чл. 212, ал. 1 НК, ще се констатира, че те се припокриват напълно, с изключение само на начина и средството, послужило за постигане на измамата: по
чл. 209, ал. 1 това са всички възможни измамливи начини и средства, без използването на инкриминиран документ; по чл. 212, ал. 1 НК начинът и средството на въвеждането в заблуждение се свеждат само до използването на инкриминиран документ.
Има, разбира се, и някои допълнителни различия, но те са несъществени в контекста на разглежданата проблематика: a) субективният допълнителен елемент извън вината (възможна само като пряк умисъл) - по чл. 209, ал. 1 НК, това е специалната цел на въвеждането в заблуждение, а именно - имотна облага, докато по чл. 212, ал. 1 НК този допълнителен субективен елемент извън вината е намерението за присвояване. За отбелязване е, че съотношението на тези допълнителни субективни елементи е такова, на общо към отделното, единичното, каквото впрочем е съотношението и между съставите по чл. 209, ал. 1 и чл. 212, ал. 1 НК;
б) двата състава по чл. 209, ал. 1 и чл. 212, ал. 1 НК са на резултатни имуществени престъпления, но първото е налице и когато щетата за собственика е реализирана, докато второто - когато имуществото е получено от
Дееца.
2. Основният аргумент срещу включването в предмета на измамата по чл. 212 НК и недвижимото имущество е практическата невъзможност собственикът на имота да бъде въведен в заблуждение, т.е. да бъде обект на измамата.
Този аргумент действително е сериозен, но следва да се отбележи, че не е съобразен със
законовата регламентация относно измамата - чл. 209 и чл. 212 НК.
Това налага разглеждането на конструкцията на съставите по общата и по документната измама.
Най-общо за наличието на измама е необходимо възбуждане или поддържане на заблуждение от дееца в лицето, което държи, владее или управлява имуществото от свое име или от името на друго лице, в резултат на което се причинява имотна вреда лично на измамения или на друго лице.
Същият резултат може да бъде постигнат и когато деецът съзнателно се възползва пасивно от заблуждението, неопитността или неосведомеността на измамения.
Конструкцията на съставите по чл. 209, ал. 1 и ал. 2 и по чл. 212, ал. 1 и 2 има пред¬вид две основни хипотези:
а) лицето, което е обект на заблуждението, е същевременно владелец или собственик на имуществото, предмет на измамата, и то лично търпи имотната вреда;
б) лицето, което е обект на заблуждението, държи, ползва или управлява имуществото от името и за сметка на друго лице, и в резултат на измамата имотната вреда се причинява именно на това друго лице.
Лицето, обект на заблуждението и в резултат на заблуждението, извършва връчването, предаването или отчуждаването на чуждо имущество, върху което има фактическа власт, след което имуществената вреда за собственика настъпва с неправомерно получаване на имуществото от дееца или друго лице.
На практика лицата, които имат фактическа власт върху чуждо имущество и могат да бъдат обект на заблуждение, са:
аа) лицата, които действат по сила на овластителна сделка по пълномощно;
бб) лицата, които имат фактическа власт върху чуждо имущество по силата на договор за наем, за ползване, за аренда или управление от името на собственика;
вв) длъжностните лица, на които имуществото им е връчено за съхранение (пазене), отчитане или разпореждане.
Лицата, посочени до тук, които могат да бъдат обект на заблуждение, не следва да знаят действителното положение на обстоятелствата, при които става разпореждането с имуществото, върху което имат фактическа власт. Знае ли тези обстоятелства - лицето, което има фактическата власт върху имуществото, предмет на
отчуждаване, не може да бъде измамено. В този случай същото лице, с оглед обстоятелства та, може да отговаря за обсебване, ако няма правомощие за разпореждане или за злоупотреба с доверие или за друго престъпление. Когато прехвърлителят по отчуждителната сделка действа с неистинско пълномощно, той
отговаря като съизвършител на документна измама по чл. 212, ал. 2, а получателят на фактическата власт на недвижимото имущество - по чл. 212, ал. 1 НК.
В резултат на заблуждението при хипотезата на чл. 209, ал. 1 и 2 се извършват фактически действия по предаването на фактическата власт на вещта от измамения на измамника или на друго лице.
В резултат на използването или на предоставянето за използване на документ с невярно съдържание, на неистински или на преправен документ в хипотезите на чл. 212, ал. 1 и 2 НК се създава възможност за измамника или за друго лице в съучастие с измамника, да се получи фактическата власт върху недвижимо имущество (имот), който е чужда собственост и собственикът не знае за отчуждаването на имота си.
Когато упълномощените лица по б. „аа" и „бб" да управляват, да ползват или да държат чуждо недвижимо имущество действат по отчуждителната сделка въз основа на пълномощно или друг правно легитимиращ документ, който е неистински, с невярно или преправено съдържание, съзнателно дадат възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание чуждо имущество, отговорността е за документна измама по чл. 212, ал.2 НК.
От изложеното до тук могат да се направят следните изводи:
1. По съставите на чл. 209, ал. 1 и 2 и чл. 212, ал. 1 и 2 НК могат да действат следните категории лица:
А) деецът измамник, който въвежда в заблуждение или се възползва от заблуждението, неопитността или неосведомеността на лицето, обект на измамата (Б);
Б) лицето, което е обект на заблуждението, може да бъде както пострадалият от измамата, така и друго (трето) лице (В), защото имотната вреда може да бъде причинена както на лицето, обект на заблуждението (Б), така и на друго трето лице (В);
В) лицето, което не е обект на заблуждението, но е пострадало от измамата;
Г) лицето, което чрез съставянето на инкриминиран документ съзнателно даде възможност на друго лице (Д) да получи без правно основание имущество собственост на лицето (В)
Д) лицето, което получава без правно основание имущество, собственост на лицето (В), въз основа на инкриминиран документ, съставен от лицето (Г).
2. Общата измама по чл. 209, ал. 1 и 2 НК се осъществява, когато деецът „А", в резултат на извършените измамливи действия спрямо обекта на заблуждението - лицето „Б", причини имотна вреда на същото лице
или на трето лице „В".
Специалната документна измама по чл. 212, ал. 1 НК се осъществява, когато деецът „Д" чрез използване на инкриминиран документ получи без правно основание, с намерение за присвояване имущество, собственост на лицето „В" без негово знание и съгласие.
Специалната документна измама по чл. 212, ал. 2 НК се осъществява, когато деецът „Г" чрез съставяне на инкриминиран документ съзнателно даде възможност на друго лице „Д" да получи без правно основание имущество, собственост на лицето „В" без негово знание и съгласие.
3. Законът не изисква абсолютна идентичност между лицето, което е обект на заблуждението, и лицето, което търпи вреда от измамата.
Именно това законодателно решение прави възможна съставомерността на измамата, с предмет недвижимо имущество като престъпление по чл. 212, ал. 1 и 2 НК.
Законът не конкретизира лицето, от което се получава неправомерно имуществото по чл. 212, ал. 1 НК. Достатъчно е това имущество да се получи без валидно правно основание въз основа на инкриминиран документ.
Това означава, че документната измама с предмет недвижимо имущество е налице винаги, когато деецът получи фактическата власт върху такова имущество въз основа на инкриминиран документ от всяко трето лице,
което държи или владее същото имущество на определено фактическо или правно основание.
В този смисъл е и ТР № 34/1979 г. на ВС, ОСНК, което с оглед новата редакция на чл. 212, ал. 1 НК (ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г.) възстановява напълно своето действие.

IV. С изложеното по-горе (т. III) е даден отговор на основния проблемен въпрос, посочен в т. II, 1.

По останалите въпроси (т. II, 2-5), които също поставят определени проблеми, е необходимо да се отговори следното:
1. Използваният термин в чл. 212, ал. 1 НК „недвижимо имущество" е юридически и смислов еквивалент на термина „недвижими вещи", респ. на „недвижим имот". По начало терминът „имущество", по смисъла на чл. 212,
ал.1 НК, и преди изменението със ЗИДНК, 42 ДВ, бр. 26/2010 г. е използван като съвкупност от права върху движими вещи (движимо имущество). Ето защо разширяването на приложното поле на термина „имущество" и по
отношение на недвижимите вещи (недвижимите имоти) няма да доведе на практика до противоречия и затруднения.
В законодателството, съдебната практика и теорията няма противоречие относно съдържанието и обхвата на понятията „движимо имущество" и „недвижимо имущество" по смисъла на чл. 212, ал. 1 НК.
2. Твърдението, че глаголът „получи" по чл. 212, ал. 1 НК, вместо „държи" (т. II, 3), не съответства на положенията и изискванията в ЗС, също е неоснователно.
Следва да се посочи, че думата „получи" е използвана от законодателя и при първото включване на недвижимото имущество в предмета на документната измама със ЗИДНК, ДВ, бр. 28/1982 г. В продължение на повече от десет години (до приемането на ЗИДНК, ДВ, бр. 10/1993 г., с които от предмета на документната измама се изключва недвижимото имущество) думата „получи" по чл. 212, ал. 1 НК не е създавала основание за спорове в теорията и затруднения в практиката. Ето защо основателно може да се очаква, че и след ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г. нормата по чл. 212, ал. 1 НК, в посочената й част няма да предизвика проблеми и затруднения в практиката.
Както е посочено в ТР № 34/1979 г. ОСНК, „извършителят на престъплението по чл. 212 НК не получава собствеността върху предмета на престъплението, а само фактическата власт върху него, независимо дали
това е движима вещ или недвижим имот".
3. Проблемът, относно невключването на вещните права в предмета на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК действително съществува и основателно е поставен (т. II, 4). Това обаче е въпрос на законодателна преценка и следва да бъдат положени усилия за нейното изменение.
4. Въпросът, поставен в т. II, 5, е твърде конкретен и с нееднозначен детайлизиращ контекст. Накратко може да се посочи, че ако нотариалният акт по реда на обстоятелствената проверка е съставен въз основа на лъжесвидетелстване, той може да бъде обезсилен, ако има влязла в сила присъда или успешно проведен
установителен иск за собственост. Ако същият нотариален акт е съставен въпреки знанието на нотариуса за действителното положение, ще е налице престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, а когато при същите условия така съставеният нотариален акт е използван като основание за отчуждителна сделка, отговорността е по чл. 212, ал. 2 НК.
Това са накратко отговорите на предварителните въпроси по практическото приложение на чл. 212, ал. 1 и 2 НК, повдигнати преди и след приемането на ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г. Може основателно да се очаква, че тълкувателната дейност на ОСНК ще даде пълно и точно разрешение не само на разглежданите по-горе
въпроси, но и на всички други въпроси, свързани с приложението на чл. 212 НК по действащата понастоящем редакция.
В едно обаче не може да има съмнение - щом един закон (чл. 212, ал. 1 и 2 НК в редакцията му по ЗИДНК, ДВ, бр. 28/1982 г.) е работил безпроблемно повече от десет години, и то при затворено планово стопанство, с императивно регламентирана пазарна размяна, на още по-голямо основание може да се очаква, че същият
закон (чл. 212, ал. 1 и 2 в редакцията му по ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г.) може и няма причини да не работи в икономиката, с отворено пазарно стопанство при условията на свободна конкуренция, но и при зачитане на
законността на размяната и правото на собственост.

Д-р Петър Раймундов


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: ИМОТНИ ИЗМАМИ – ПРОБЛЕМИ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
Ново мнениеПубликувано на: 01 Дек 2010, 13:27 
Способи и средства за извършване на имотната измама по чл. 212, ал. 1 и 2 НК

I. Способът! за извършване на престъплението е конкретно избраният начин на престъпно въздействие върху обекта на наказателноправна защита. Способът за извършване на престъплението се отличава от конкретните
форми на изпълнителното деяние на съответното престъпление. Когато изпълнителното деяние се осъществява само с една форма на изпълнение, тя е тази, посочена в обективния състав на престъплението. При две и повече
възможни форми на изпълнителното деяние те изрично се очертават от законодателя в съответния състав. Формите на изпълнителното деяние на престъплението са различни по съдържанието си действия и бездействия, които имат за закономерна последица идентичен престъпен резултат. В теорията различните форми на изпълнителното деяние на престъплението се определят още и като алтернативна престъпна дейност.2 Това означава, че всяка форма на изпълнителното деяние е достатъчно обективно основание за осъществяване състава на престъплението.
Документната измама има две самостоятелни форми на изпълнителното деяние:
а) получаването на имущество без правно основание, с намерение за присвояване въз основа на
инкриминиран документ - чл. 212, ал. 1 НК;
б) съзнателно предоставяне на възможност на друго лице да получи без правно основание чуждо имущество въз основа на инкриминиран документ - чл. 212, ал. 2 НК. От тази гледна точка може да се заключи, че различните форми на изпълнителното деяние са различни по съдържание и характер причинителски дейности, изрично указани в Специалната част на НК, докато способът на извършване на престъплението е практическата конкретизация на осъществяване на престъплението в рамките на очертаната форма на изпълнителното деяние.
Ако въвеждането в заблуждение е необходимото предварително условие за измамата въобще, в т.ч. и за имотната документна измама, то това условие може да бъде постигнато по най-различни конкретни практически начини. Всеки от тях обаче задължително е свързан с необходимостта от снабдяването със съответния инкриминиран документ, създаването на всички други условия за използването на същия документ, депозирането на този документ като основание за получаване на имущество, получаването на фактическата власт върху имуществото, предмет на измамата. Съвкупността от тези конкретни практически действия дава
облика на конкретния способ на изпълнение на документната измама по чл. 212, ал. 1 НК.
Аналогично е положението за формиране на конкретния способ на изпълнение и на чл. 212, ал. 2 НК. Предварително неизбежно условие на изпълнителното деяние е съставянето на инкриминиран документ. Съзнателното даване на възможност на друго лице да получи имущество въз основа на същия инкриминиран документ може да се осъществи по различни начини, но винаги резултативно предполага предоставяне на фактическата власт върху същия документ на лицето, което има намерение да го използва. Съвкупността от тези конкретни действия от съставянето на инкриминиран документ до фактическото му предоставяне, с цел
престъпно използване дава облика на съответния конкретен способ на изпълнителното деяние по чл. 212, ал. 2 НК. Обикновено лицата, действащи при условията на чл. 212, ал. 1 и 2, са съизвършители на имотната документна измама и действат координирано с оглед постигането на крайната цел - получаване на фактическата
власт върху имуществото.

II. Материалните условия, чрез които се осъществява документната имотна измама се определят от конкретно използваните средства за въвеждането в заблуждение:

Тези средства по чл. 212, ал. 1 и 2 НК задължително са различните документи: с невярно съдържание, неистинските или преправените документи. Както е известно от теорията и доминиращата съдебна практика, средството на престъплението е външно на засегнатото от престъплението обществено отношение. Чрез
средството на престъплението се въздейства неправомерно (престъпно) на елементите на общественото отношение, което се засяга и в следствие на това се причинява съответният престъпен резултат.
В случая и при условията на чл. 212, ал. 1 и 2 НК чрез инкриминирания документ в съответното лице - обект на заблуждението, се създава неправомерно невярната представа, че е налице валидно правно основание за получаване на имуществото, предмет на измамата. В резултат на това заблуждение деецът получава неправо-
мерно (без валидно правно основание) фактическата власт върху същото имущество.
Като средство за извършване на престъпление по чл. 212, ал. 1 и 2 НК най-често се използват следните документи:
- неистински пълномощни;
- неистински декларации или декларации с
невярно съдържание;
- нотариални заверки и презаверки (удостоверения), саниращи нередовни пълномощни;
- нотариални актове с невярно съдържание;
- неистински документи за самоличност;
- други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на правото на собственост
(чл. 308, ал. 2 НК) или на други вещни права;
- удостоверения за наследници;
- актове за гражданско състояние;
- удостоверения за имотно състояние (извлечение от партида) и др.
- скици от терени;
- неистински завещания;
- неистински откази от наследство и др.

III. Конкретни способи и средства за извършване на документната измама

В практиката се наблюдават богата гама от използвани способи и средства за извършване на документна имотна измама. Това фактическо положение изключва всякакви съмнения от съществуването на явлението имотна измама, както и от необходимостта за неговото наказателно правно нормиране, което вече е направено със ЗИДНК, ДВ, бр. 26/2010 г.
Способите са групирани в зависимост от избрания начин за конкретно престъпно въздействие и използваните за това средства. По-характерните от тях са следните:

А. Класическата имотна измама:
1. Фактология:
- Използва се лична карта (ЛК) на действително лице;
- от нея се запазват лични данни;
- сменя се снимката (която е на дееца) и имената;
- изготвя се пълномощно, с което собственикът (с фалшифицираната ЛК) „упълномощава" друго лице да прехвърли имота на трето лице;
- с неистинското пълномощно имотът се прехвърля на трето лице, съучастник в измамата;
- след това имотът се прехвърля още веднъж или няколко пъти, за да се получи желаният отчуждителен ефект и получаването му от „добросъвестен приобретател".
2. Характерни особености на способа:
- Усилията се насочват към неправомерно упълномощаване на дадено лице да прехвърли имота от името на неговия собственик;
- Способът на извършване е чрез престъпно въздействие върху представителната власт на действителния собственик, която се атакува чрез:
а) създаване неистински документ за неговата самоличност (ЛК);
б) създаване на неистинско пълномощно за разпореждане с недвижимия имот.
3. Възможните контрамерки са:
а) контрол върху автентичността на личната карта;
б) контрол върху регистрацията на пълномощниците.
Разкриването на престъплението е възможно чрез прилагане на контрамерките след извършване на измамата, ако те не са приложени въобще или не са били успешно приложени преди деянието.

Б. Имотна измама чрез използване на удостоверение за наследници
- Удостоверението за наследниците може да бъде неистинско (изготвено от ненадлежен орган).
- Удостоверението за наследници може да бъде истинско, но с невярно съдържание.
- Удостоверението за наследниците може да бъде с преправено авторство или с преправено съдържание;
1. Фактология:
В случаите по предходните хипотези удостоверението за наследници се използва от измамници за:
а) получаване на суми от наследството при изплащане на неговата равностойност след отчуждаване или при други условия;
б) получаване на други активи от наследството.
2. Особености на способа:
- Престъпните усилия са насочени към неоснователно включване в кръга на наследниците и други лица;
- Способът за извършване е престъпно въздействие върху удостоверението за наследниците, което се изразява в:
а) създаване на неистинско удостоверение за наследници;
б) създаване на удостоверение за наследници с невярно съдържание;
в) преправяне на авторството или съдържанието на удостоверението за наследниците.
3. Контрамерки:
а) проверка в електронната подсистема „Население" - за кръга на действителните наследници;
б) проверки в органа, издал удостоверението, относно неговата автентичност и действително съдържание.

В. Имотна измама чрез използване на нотариален акт за прехвърляне правото на собственост с невярно съдържание
1. Фактология:
Макар и в много редки случаи, които напоследък са ограничени до минимум, тази форма на имотната измама е възможна само при участието в престъпната дейност и на нотариуса, изповядал прехвърлителната сделка.
Изготвеният нотариален акт (НА) е с невярно съдържание относно обстоятелствата, че:
а) продавачът се е явил лично пред нотариуса;
б) че е направил изявление за прехвърляне на собствеността;
в) че е получил сумата от продажбата;
г) че е потвърдил с подписа си направените изявления и извършените действия пред нотариуса.
2. Особености на способа:
- Престъпните усилия са насочени към верността на съдържанието на изготвения НА;
- Способът на извършване на измамата е съставяне и използване на НА с невярно съдържание;
3. Контрамерки:
Към момента на съставяне на НА няма възможни и реални контрамерки, ако е налице престъпният умисъл в съответния нотариус;
4. Разследване: графологични експертизи; разпити на свидетели - на продавача, негови близки и други лица, с информация за неговите намерения.

Г. Имотна измама при сключване на договорна ипотека с ефект изгубване правото на собственост върху ипотекирания имот
1. Фактически състав:
- За обезпечаване на крупен заем от съответната банка се учредява договорна ипотека върху имот, чиито собственик не знае за това обстоятелство;
- Лице с фалшифицирана (чужда) ЛК се представя за собственик на имот и сключва договорна ипотека за обезпечаване на заема;
- В ЛК имената са на собственика на ипотекирания имот, а снимката е на измамника, който се представя за собственик; всички други лични данни в ЛК се запазват;
- Заемът се уговаря в полза и се получава от трето лице, което веднага предоставя сумата на друго лице, за което има предварителна уговорка;
- Заемът въобще не се погасява и банката встъпва в правото си на ипотекарен кредитор, продава ипотекирания имот и си получава сумата по отпуснатия заем.
- В резултат на измамата собственикът, който нищо не знае за извършените действия зад гърба му, губи имота си, ако отчуждителната сделка не бъде обявена преди това за нищожна.
2. Характерни особености на способа:
- Престъпните усилия са насочени към формалното създаване на титула на правото на собственост по отношение на лице, което в действителност не притежава това право;
- Способът на извършване на измамата е престъпно въздействие върху документа за самоличност и престъпно ползване на НА за право на собственост на друго лице.
3. Контрамерки: достъп до база данни на МВР относно ЛК, проверка на автентичността на ЛК.
4. Разследване: графологична експертиза на ЛК; разпит на собственика и неговите близки.

Д. Източване на ипотечен кредит
1. Фактически състав:
- Продавачът и купувача са свързани лица;
- Те прехвърлят помежду си чужд имот по измамлив начин;
- Купувачът кандидатства и получава ипотечен кредит за „закупуване" на имота;
- Ипотечният кредит се присвоява, а ипотеката остава върху имота, който се оказва, че не е прехвърлен, и че ипотеката е нищожна, защото прехвърлителната сделка е също нищожна;
В резултат:
- имотът се връща на неговия собственик;
- ипотеката не може да му се противопостави, защото не е сключена с негово участие;
- банката-кредитор остава измамена с отпуснатия кредит, който остава без обезпечение, ако прехвърлителната сделка се обяви за нищожна преди банката да встъпи в правото си на ипотекарен кредитор.
2. Особености на способа:
Усилията са насочени към създаване на „валидно" основание за получаване на ипотечен кредит, който след получаването му не се погасява въобще.
3. Контрамерки:
- Щателна проверка относно самоличността на лицата по прехвърлителната сделка;
- При съмнение - материална проверка на действителния носител на правото на собственост и каква е неговата воля по отношение на същия имот.

Е. Чрез използване на НА за удостоверяване правото на собственост по пътя на обстоятелствената проверка, съставен въз основа на лъжесвидетелстване - чл. 290 НК
1. Фактически състав:
Молителят по нотариалното производство по обстоятелствена проверка знае, че не е собственик. Въпреки това намира трима свидетели, които срещу заплащане и поради липса на дела за лъжесвидетелстване приемат да „установят" пред нотариуса, че молителят е владял имота продължително и трайно, без спорове и съдебни дела в срока на придобивната давност.
Въз основа на лъжливите свидетелски показания нотариусът съставя НА по обстоятелствена проверка, с който неоснователно и незаконосъобразно признава молителя за собственик.
Характерното за НА по обстоятелствена проверка е, че той:
- за молителя не съставлява придобивно (правопораждащо), а само правоустановяващо обстоятелство;
- няма прехвърлително, а само констативно (декларативно) действие;
- подлежи на оспорване по реда на ГПК;
- дори правото на собственост да бъде прехвърлено незабавно след констатирането му с НА по обстоятелствена проверка, заинтересованите лица при успешно оспорване на НА изключват неговото удостоверително действие, а от там и основателността на прехвърлителната сделка. Останала без основание, тази сделка е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Даденото от двете страни следва да се
върне обратно. За обявяване на нищожността няма срок. Освен чрез иск нищожността може да се прогласи и чрез възражение по висящо производство.
2. Особености на способа:
- Усилията са насочени към създаване „валиден" титул на правото на собственост с оглед последваща прехвърлителна сделка;
- НА по обстоятелствена проверка не прехвърля, а удостоверява правото на собственост. Ако молителят предприеме прехвърляне на имота по НА за обстоятелствена проверка, той ще отговаря за престъпление по чл. 212 НК. Ако няма такова прехвърляне, е налице престъпление по чл. 290 НК за него като подбудител, а за свидетелите като извършители.

IV. Правни последици от сделките, съставляващи имотна измама

Правата на пострадалия от имотната измама не са ефективно защитени. Макар прехвърлителната сделка да е нищожна, поради липса на предмет и липса на съгласие от действителния собственик, в практиката упорито се отстоява становището, че щом приобретателят е добросъвестен, той придобива правото на собственост върху получения имот.
Това становище е незаконосъобразно.
На практика обикновено приобретателят по имотната измама е свързано лице или съучастник в извършеното престъпление наред с измамниците.
След първоначалното отчуждаване на имота следват няколко бързи прехвърляния, в някои случаи в права и обратна посока по отношение на страните по сделката, а в други случаи чрез няколко свързани лица имотът последователно се прехвърля, докато попадне в лице вън от престъпния кръг, което действително не знае произхода и последващата съдба на имота. За това лице може да се каже, че е добросъвестно, доколкото не знае и от обстоятелствата не може да знае, че имотът има престъпен произход. Може ли обаче това лице, макар и добросъвестно, да придобие правото на собственост върху имота, предмет на документна измама, незабавно и безусловно, т.е. може ли това трето лице, макар и добросъвестно да има по-добре защитени интереси от тези на
действителния собственик на имота, който не знае нищо за неговото отчуждаване. Отговорът е очевидно не.
Третото добросъвестно лице може да придобие правото на собственост върху имота, предмет на измамата, само при условията на чл. 70 от Закона за собствеността (ЗС), т.е. след 5- годишно добросъвестно владеене от момента на сключване на сделката.
Във всички останали случаи прехвърлителната сделка като нищожна на две основания не поражда автоматично и незабавно каквито и да били правни последици.
Приобретателят по тази сделка не може да получи повече права от своя праводател. Изводът се крепи на действащото и сега положение от римското право, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото има, или с други думи, никой не може да прехвърли права, които не притежава. Очевидно е, че при документната имотна измама прехвърлителят (деецът) не отчуждава свои действителни права, а такива на друго лице - действителния собственик. Този собственик не знае нищо за прехвърлителната сделка, тъй като тя става зад гърба му. Поради това липсва изискуемото валидно съгласие за прехвърляне на имота и така се формира второто основание за нищожност на сделката.
И накрая, общоизвестен принцип в нашето право е, че престъплението не може да бъде основание за придобиване на каквито и да било права. Ето защо, съвсем очевидно е, че с прехвърлителната сделка, съставляваща документна имотна измама, не се прехвърлят и не могат да се прехвърлят никакви права. Въпреки тези ясни основни положения пострадалият от престъплението е принуден да води тежка и продължителна процесуална борба, за да възстанови владението си върху собствения си имот. Освен либералната съдебна практика по отношение на т.нар. добросъвестен приобретател друга обективна предпоставка, затрудняваща прекомерно пострадалия, е липсата на ефективен законодателен механизъм за ускорено и улеснено възстановяване на нещата в предишното им състояние.
В това отношение при добра законодателна воля може да се направи не малко за облекчаване положението на пострадалия. Ето някои от възможните идеи за законодателно приложение:
1. Ако прехвърлянето е въз основа на пълномощно, преди подписване на нотариалния акт да бъде уведомяван собственикът, че предстои прехвърляне правото на собственост на негов имот и да му се даде един кратък (3-7-дневен) срок да потвърди или оспори изповядването на сделката.
2. Сумата, съставляваща цената на имота, да не се превежда (изплаща) на прехвърлителя в
същите случаи, без становището на собственика.
3. Ако въпреки мерките в предходните точки сделката се изповяда и нотариалният акт се оформи, собственикът на имота да има правото на приоритетна възбрана върху същия имот и бързо производство за възстановяване на владението си.
4. Ако се постанови осъдителна присъда, нейните мотиви по отношение на всички лица да имат установително действие за принадлежността на правото на собственост и тези мотиви да съставляват законово изпълнително основание за принудително възстановяване на фактическата власт на действителния собственик на имота срещу всяко трето лице, което държи същия имот.
5. Може изрично да се регламентира в ЗС и в ЗЗД, че всички отчуждения и разпореждания с имот, чиято фактическа власт е придобита с престъпление, са по право нищожни.
В своята съвкупност тези мерки могат да
съставляват надеждна защита на правото на собственост съгласно чл. 17 КРБ и ефективна правна защита на накърнени права така, както изисква чл. 13 от ЕКПЧ.

Д-р П. Раймундов

1 Според Н.Филчев способът наричаме съвкупността от определени поведенчески актове, чрез които се осъществява престъпното деяние. Способ за извършване на престъплението, С, 1990, с. 23.

2 Уголовное право России, Общая частъ, под ред. на проф. АМ. Рарог, М., 2007, 246-247.


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов